Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Враца, 18.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.01.2020
г. /двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
КАН дело № 835 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК *, представлявано от * В. А. Г.и А. Ч. Д., чрез пълномощника ю.к. В.Ц.,
против РЕШЕНИЕ № 317/01.10.2019 г., постановено по АНД № 833/2019 г. на
Районен съд – Враца. С оспореното решение е потвърдено НП № К-0030279/30.07.2019
г. на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.
С
касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, за което се
излагат подробни съображения. Сочи се, че изисканата от потребителя сума не
представлявала допълнителна такса във връзка със сключения договор за кредит. На
потребителя бил изпратен СМС чрез автоматична система на банката за погасяване
на остатъчен размер от месечна вноска. Иска се отмяна на оспореното решение и
отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
– РД за областите Видин, Монтана и Враца при КЗП, чрез представено по делото
писмено становище от процесуалния представител с. ю.к. С.Д., моли за решение, с
което жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на районния
съд, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Участващият
по делото прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение, тъй като нарушението
е доказано и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на
решението.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Административен съд – Враца, в настоящия
касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с
доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана
по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на делото е решение № 317/01.10.2019 г., постановено по АНД № 833/2019 г. на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № К-0030279/30.07.2019 г.
на Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на
пазара“ при КЗП, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *, е
наложена имуществена санкция в размер
на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК.
За да
постанови този резултат, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните
по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата
обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението и
възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.
Правилно
и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд е приел, че АУАН е
съставен и НП е издадено от компетентни органи и в хода на административно
наказателното производство не са допуснати нарушения на административно
производствените правила, водещи до отмяна на НП. След преценка на доказателствения материал съдът е
приел за безспорно установено, че „Т.Б.А.Б.“ ЕАД действително е осъществило
визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, като
е изложил подробни аргументи, въз основа на които е отклонил като неоснователно
възражението на жалбоподателя за липса на нарушение. Съдът е посочил, че
изисканото плащане на сума в размер на 31,23 лв. не е предвидена в сключения
Договор за потребителски кредит № * поради което е в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Въз основа на изложеното
съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството по реда на
чл. 45, ал. 1 от ЗПК.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че при разглеждане на делото въззивният съд е събрал по надлежния
процесуален ред необходимите за правилното му изясняване доказателства. В резултат
на техния анализ е достигнал до направените от него правни изводи за
законосъобразност на НП, които са обосновани и законосъобразни и се споделят от
касационната инстанция, като подкрепящи се от доказателствата по делото.
При
анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районният
съд, че като е изискал плащане на сумата в размер на 31,23 лв., която не е
предвидена в сключения Договор за потребителски кредит № *., касаторът е
нарушил разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, поради което правилно дружеството
е санкционирано с издаденото НП на основание чл. 45, ал. 1 ЗПК.
Предвид
изложеното, настоящият касационен състав намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон при спазване на съдопроизводствените правила.
По тези
съображения и след извършена служебна проверка на решението на районния съд,
съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за
отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния
закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от
законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на
материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в
сила, а предявената против него
касационна жалба следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от
страна на ответника, на основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл.
143 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН,
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
317/01.10.2019 г., постановено по АНД № 833/2019 г. на Районен съд – Враца, с
което е потвърдено НП № К-0030279/30.07.2019 г. на Директора на РД за областите
Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, ЕИК *, да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски
по делото в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.