РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Пловдив, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20235300100023 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на П. Ж. П., ЕГН **********
от гр. **** против Прокуратурата на Република България.
Ищецът твърди, че на ****г. в гр.П. при изпълнение на служебните си
задължения бил ударен с юмрук в лицето от М.Ю.К.. По случая било
образувано ДП №209/2014г. по описа на Шесто РУ на МВР Пловдив. По
същото били извършвани процесуално-следствени действия, като едва на
10.05.2018г. К. бил привлечен като обвиняем за това, че на посочената дата е
причинил на ищеца в качеството му на длъжностно лице по повод изпълнение
на служебните му задължения лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана по гърба на носа, травматичен оток с кръвонасядане и
палпаторна болезненост около раната, довели до разстройство на здравето. На
15.11.2021г. наказателното производство било прекратено, поради изтичане
на абсолютната погасителна давност.
Ищецът твърди, че е допуснато нарушение на чл.6, пар.1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи. Производството, по което той
е пострадал е продължило 7 години, 8 месеца и 16 дни, което не може да се
определи като „разумен срок“ за провеждане на наказателно производство.
1
Счита, че причината за забавянето се дължи на: отказа на прокуратурата да
изпълни указанията на съда относно правната квалификация на деянието,
извършено спрямо пострадалия; допускане на значителни периоди на
забавяне на разследването без никакви обяснения; многобройни спирания на
производството без основание. Поддържа, че самият той по никакъв начин не
е способствал за забавяне на разследването. Твърди, че забавянето на делото
му е причинило неимуществени вреди, представляващи: чувство за произвол
и безпомощност, стрес, притеснение, несигурност дали извършителя на
престъплението ще бъде наказан.
Посочва, че в съответствие с чл.8, ал.2 от ЗОДОВ, след приключване на
наказателното производство и на основание чл.60а от ЗСВ, е подал заявление
до Инспектората към ВСС за обезщетяване на нарушеното му право на
разглеждане на делото в разумен срок. В резултат на това му било
предложено да бъде обезщетен със сумата 1800,00 лева, която той отказал да
получи с уведомление от 24.11.2022г.
Като поддържа, че именно действията и бездействията на прокуратурата в
наказателното производство са в пряка причинно-следствена връзка със
забавянето на наказателното производство, ищецът сезира съда с искане да
бъде осъден ответника да му заплати сумата 30 000,00 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи пряка последица от забавянето на
наказателното производство. Сумата се претендира ведно със законна лихва,
считано от 15.11.2021г. до окончателното изплащане. Претендират се
разноски.
Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131, ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер, включително претенцията за лихва за периода преди влизане в сила
на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Твърди,
че същото постановление е влязло в сила на 02.02.2022г. Застъпва становище,
че не са налице незаконни действия или бездействия на прокуратурата при
образуване и водене на въпросното наказателно производство, съответно не е
налице нарушение на правото на ищеца за решаване на делото вразумен срок.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложеното досъдебно производство е, че с Постановление на
2
Районна прокуратура Пловдив от 16.05.2014г. е било образувано наказателно
производство срещу М. Ю. К. за това, че на ****г. около 15.30 часа в гр.*** е
причинил лека телесна повреда на П. Ж. П., изразяваща се в разкъсно-
контузна рана по гърба на носа, травматичен оток с кръвонасядане и
палпаторна болезненост около раната, които са довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е било
извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във
вр. с чл.130, ал.1 от НК. След провеждане на разпити и изготвяне на
медицинска експертиза, досъдебното производство е било спряно с
постановление от 06.10.2014г., поради необходимостта да бъде разпитан
единственият свидетел на инцидента – А.В.Г.. Тъй като в продължение на
повече от една година свидетелят не е бил намерен на регистрирания адрес и
въпреки обявяването му за издирване, производството е било възобновено с
постановление на н. п. от 06.01.2016г. На 27.01.2016г. този свидетел е
разпитан. След това извършителят не е могъл да бъде намерен, поради което
производството отново е спряно и възобновено с постановление от
10.05.2017г. След разпит на М. К. на 19.05.2017г., на 31.05.2017г. досъдебното
производство е изпратено в прокуратурата с мнение на р. п. за прекратяване,
доколкото не са събрани доказателства за извършено престъпление по
хулигански подбуди /пострадалият и К. са се познавали, имало е размяна на
реплики между двамата на висок тон/. С прокурорско постановление от
17.07.2017г. наказателното производство е било прекратено, а с определение
по ЧНД №1845/2017г. на ПРС постановлението е било отменено и делото
върнато на прокуратурата за продължаване на разследването. Последвало е
спиране на производството с постановление от 19.02.2018г., което е отменено
с определение от 02.04.2018г. по ЧНД №1934/2018г. на ПРС. В мотивите на
това определение е изложено становище за абсурдния подход на водене на
разследването, при който лицето, срещу което има обосновано съмнение да е
извършило деянието на два пъти е разпитвано като свидетел и не е
привлечено като обвиняем. Посочено е, че не са положени усилия за
установяване на точното местоположение на К.. С постановление от
10.05.2018г. М. К. е привлечен като обвиняем. На 27.09.2018г. е постановено
досъдебното производство да се изпрати на прокуратурата с мнение за
предаване на обвиняемия на съд. Тъй като адв. на пострадалия П. е поискал
събиране на нови доказателства – извършване на очна ставка между него и
3
обвиняемия, с постановление от 10.10.2018г. на р. п. е възложено да извърши
исканите действия по разследването в срок от 15 дни. Проведена е очната
ставка на 23.10.2018г. и на 25.10.2018г. делото отново е изплатено в
прокуратурата с мнение за предаване на обвиняемия на съд. С постановление
от 20.11.2018г. н. п. е разпоредил извършването на очни ставки между
обвиняемия и свидетеля Г. и между последния и пострадалия. За
осъществяване на очните ставки свидетелят Г. не е бил намерен, поради което
наказателното производство е било спряно с постановление от 10.01.2019г.
Възобновено е на 16.08.2019г., но след като се установило, че Г. отново е
напуснал страната и извършването на очна ставка с негово участие е
невъзможно, производството е било спряно за пореден път с постановление
от 16.12.2019г. и възобновено на 17.12.2020г. На 22.12.2020г. са проведени
разпит и очна ставка с участието на този свидетел. През м.януари 2021г.
отново са издирвани обвиняемият К. и свидетелят Г. за провеждане на очни
ставки. Тъй като не са намерени, производството е спряно с постановление от
29.04.2021г. След отмяна на това постановление от Районен съд Пловдив,
обвинението спрямо К. е прецизирано, предявени са материалите на него и на
пострадалия П.. С постановление от 07.09.2021г. н. п. Р.З. се е отвела, тъй
като не била съгласно с дадените от съда указания за правилно приложение на
материалния закон – внасяне на обвинителен акт в съда. С постановление от
21.09.2021г. определеният нов н. п. спрял производството. По жалба на П.
това постановление било отменено от съда с мотива, че са налице достатъчно
данни за извършено престъпление. С постановление от 15.11.2021г. п.
прекратил наказателното производство, поради изтичане на абсолютна
погасителна давност. Не е оспорено твърдението на ответника, че това
постановление е влязло в сила на 02.02.2022г.
За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди по делото са
разпитани свидетелите М.Б. и Н.Д.. Б. е работила с ищеца и има преки
впечатления за това как му се е отразил въпросния инцидент – бил разстроен,
чувствал се обиден, повел лична борба срещу извършителя, като подал жалба
в Прокуратурата. В крайна сметка бил много разочарован, тъй като не
получил никаква защита, „освен нерви“. Д. е била ангажирана от П. като
негов адв. и знае, че той не можел да се примири с това, че извършителят не е
предаден на съд; бил съсипан, отчаян, настроен и срещу адв.а си и
недоумяващ защо не се извършва разследване. След прекратяването на
4
досъдебното производство изпитвал чувство на неудовлетвореност, казвал, че
не може да спи, имал високо кръвно налягане, целият треперел от безсилие и
безпомощност.
Съдът приема, че наказателното производство, което не е преминало в
съдебна фаза, е спор за граждански права по смисъла на чл.6, пар.1 от
КЗПЧОС по отношение на лице, което е пострадало от престъпление, предмет
на разследването. /В този смисъл е имал повод да се произнесе ВКС с
Решение №50060/31.03.2023г. по гр.д.№2528/2022г., IV г.о./. По смисъла на
посочената разпоредба всяко лице „при определяне на неговите граждански
права и задължения“ има право на справедливо и публично гледане на делото
в разумен срок и нарушението на това субективно материално право поражда
отговорност за обезщетение на базата на деликта. По реда на чл.2б от ЗОДОВ
държавата е длъжна да обезщети вредите, които са пряка последица от
неразумно забавените действия на правозащитните органи.
В настоящия случай ищецът е пострадал от деяние, за разследването на
което на 16.05.2014г. е било образувано досъдебно производство, а на
10.05.2018г. М. К. е бил привлечен като обвиняем. Производството е
продължило 7 години и осем месеца до прекратяването му с влязло в сила на
02.02.2022г. постановление, като е било спирано многократно за издирване на
един свидетел, включително след като същият вече е бил разпитан и е бил
поставян в очна ставка. Предвид характера на деянието и събраните
доказателства, може да се направи извод, че наказателното производство не
се е отличавало с фактическа и правна сложност. Въпреки това и въпреки
нееднократно застъпваното от съда по частните наказателни дела становище,
че производството не следва да бъде прекратявано и спирано, а следва да се
повдигне обвинение на К., респективно да се внесе обвинителен акт в съда,
тъй като са събрани достатъчно данни за авторството на деянието и за
неговата съставомерност, това не е било сторено с мотива, че не са събрани
достатъчно доказателства за извършено престъпление и е допуснато в крайна
сметка за изтече предвидената в закона давност, която изключва
възможността за наказателно преследване. Тези обстоятелства обосновават
извода, че разследването не е приключило в разумен срок, от което е
пострадал ищецът – търпял е безсилие, разочарование, загуба на доверие в
институциите, притеснение, че виновното лице, което е проявило агресия
срещу него като длъжностно лице и то на публично място, няма да бъде
5
наказано. Тези неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с действията
на Прокуратурата, контролираща наказателното производство в досъдебната
му фаза, поради което са налице предпоставките за ангажиране на нейната
отговорност.
Предвид така установените по делото факти и съгласно разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД съдът приема, че справедливо парично обезщетение на ищеца за
причинените негативни преживявания от нарушеното му право на
приключване на наказателното производство в разумен срок, следва да се
определи в размер на 3000,00 лева. При определянето на този размер съдът
отчита както индивидуалните особености, така и социално-икономическите
условия и стандарт на живот в страната за периода на разследването.
За разликата над 3000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева
искът ще се отхвърли като неоснователен.
Искането на ищеца за присъждане на лихви за забава върху обезщетението
от 15.11.2021г. е основателно. Относно началният момент, от който се дължи
лихва при уважаване на настоящия иск, съдът счита, че са приложими
общите правила за ангажиране на деликтната отговорност, включително че
длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо и като се има предвид, че
обезщетение в настоящата хипотеза може да се присъди и за случаи, при
които производството е още висящо, съдът приема, че началният момент на
дължимост на лихвата не е обусловен от окончателното приключване на
делото, респективно от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство. Такова становище е застъпено от
ВКС в Определение №122/14.02.2020г. по гр.д.№3564/2019г., ГК, III г.о.
Към 15.11.2021г., от която дата ищецът претендира законна лихва,
подлежащото на обезщетяване увреждане вече е било претърпяно от него,
поради което има право да получи обезщетение за забава от тази дата, а не от
датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване или от по-късна
дата.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10,00 лева.
Съгласно представения договор за правна помощ, сключен на 30.05.2023г.
между ищеца и адв.С. Х. С., адв. е приела да предостави на П. безплатно
правна защита и съдействие на основание чл.38, ал.1 от ЗА. Ето защо
6
ответникът следва да заплати на адв.С. възнаграждение в размер на 600,00
лева, съразмерно с уважената част от иска и съобразно с разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на П. Ж. П., ЕГН ********** от
гр.**** сумата 3 000,00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане и
приключване в разумен срок на ДП №209/2014г. по описа на Шесто РУ на
МВР Пловдив, ВЕДНО със законна лихва, считано от 15.11.2021г. до
окончателното изплащане, КАКТО и сумата 10,00 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3 000,00 лева до пълния предявен
размер от 30 000,00 лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес
гр. София, ул. “Витоша” № 2, да заплати на адв. С. Х. С. от гр.**** сумата
600,00 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
7