№ 385
гр. Шумен, 28.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на двадесет и
осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500392 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба с рег. №
266974/05.08.2021г. (получена по ел. път на 04.08.2021г.) депозирана от адв.
Д.М. от САК, в качеството му на процесуален представител на АТ. М. ЯН.
срещу разпореждане № 261389/16.07.2021г. постановено по гр. д. №
1856/2019г. по описа на РС - Шумен, с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК
на жалбоподателя е върната въззивна жалба с рег. № 265851/01.06.22021г.
подадена срещу решение № 392/29.06.2020, допълнено с решение №
260220/11.05.2021г. по гр. д. № 1856/2019г. по описа на РС – Шумен.
Процесуалният представител на жалбоподателя излага, че разпореждането
противоречи на процесуалните правила и ограничава правото на доверителя
му. Въззивната жалба била изпратена по електронен път съгласно чл. 9 от
ЗЕДЕУУ и се считала за подадена в момента, в който е постъпила в системата
на съда на 31.05.2021г., т.е. в срока указан от чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради
което неоснователно първоинстанционния съд е приел, че жалбата е подадена
извън срока. Твърди, че доколкото електронната поща е „поща“ по см. на чл.
62, ал. 2 от ГПК, счита, че срока не е пропуснат, поради абсолютната
сигурност на времевото удостоверяване – кога документа е подписан с
електронен подпис, кога е изпратен и кога постъпил в системата на съда,
обработваща електронната поща, в който смисъл била и редакцията на чл. 62,
1
ал. 2 от ГПК вкл. и в изменението й, публикувано в ДВ бр. 110 от 2020г., а
именно, да не бъде ограничавано правото на който и да е участник в процеса
от депозиране на документи по делата, в които участва. С оглед изложеното
моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, не депозира
становище.
Съдът след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и
материалите по делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството по гр. д. № 1856/2019г. по описа на РС – Шумен е
приключило с постановено решение № 392/29.06.2020г., допълнено с решение
№ 260220/11.05.2021г., като съобщението за изготвеното решение е било
редовно връчено на жалбоподателя, чрез процесуалният му представител адв.
Д.М. от САК на 17.05.2021г.. По делото е постъпила въззивна жалба срещу
решението, изпратена от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.
Д.М. на електронната поща на съда – получила рег. № 265851/01.06.2021г. -
08:38ч.. При извършената проверка, относно редовността на жалбата,
първоинстанционният съд е констатирал, че така подадената въззивна жалба е
подадена по ненадлежен ред, извън срока за обжалването и на осн. чл. 262, ал.
2, т. 1 от ГПК е разпоредил връщането й. В мотивите за връщането, съдът е
приел, че въззивната жалба е подадена по електронна поща, а към датата на
подаването й, ГПК не предвижда възможност за извършване на процесуални
действия в електронна форма.
Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното
разпореждане за правилно и законосъобразно. От материалите по делото е
видно, че на 17.05.2021г. процесуалният представител на жалбоподателя –
адв. Д.М. от САК, е получил препис от решението за което надлежно се е
подписал и от която дата тече и двуседмичният срок за обжалване на същото
или срокът изтича в 17:00ч. на 31.05.2021г..
2
Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, е подал
въззивната си жалба по електронен път, в електронната система на съда на
31.05.2021г. в 23:56ч.
При преценка допустимостта на извършеното от страната процесуално
действие съдът съобразява разпоредбата на чл. 14 от ЗНА и приема, че
същата следва да бъде проверена въз основа на действалите към датата на
извършване на действието разпоредби на процесуалния закон.
ГПК в редакцията му към 31.05.2021 г. не предвижда задължение за
съда, нито право на страните в гражданския съдебен процес да отправят,
респективно гражданският съд да получава електронни изявления. Уредба в
последният смисъл е предвидена в чл. 102б от ГПК в сила от 30.06.2021 г. По
приложимият процесуален закон към 31.05.2021 г. е налице непротиворечива
практика на ВКС залегнала в определение № 341 от 19.07.2019 г. по ч. гр. д.
1987/2019 г., ГК, IV ГО на ВКС, определение № 153 от 24.09.2020 г. по ч. гр.
д. 2634/2020 г., ГК, I ГО на ВКС, определение № 495 от 11.12.2020 г. по ч. т.
д. 1443/2020 г., ТК, II ТО на ВКС, определение № 14 от 14.01.2021 г. по ч. гр.
д. 3365/2020 г., ГК, III ГО на ВКС, в която се приема, че процесуалният закон
не допуска подаване на жалби срещу актове на съда в граждански процес по
електронен път, доколкото нито ГПК, нито ЗСВ уреждат възможността за
извършване на процесуални действия в електронна форма. Последните
действия са считани за недействителни и непораждащи правни последици.
Изрично се подчертава, че съдът не може да приема електронни изявления в
качеството си на орган на съдебната власт и дори да е обявил на сайта си
електронен адрес, като в последния случай същият е само за кореспонденция
и обслужва гражданските отношения на съда с други лица и граждани. С
цитираната практика изрично е прието и, че нормата на чл. 62, ал. 2, изр. 2-ро
ГПК в редакцията и преди 30.06.2021 г., не следва да бъде тълкувана като
уреден в закона ред за извършване на процесуални действия в електронна
форма, а напротив, че същата сочи на отричане възможността с последното
действие, да бъде спазен установен в закона или указан на страната срок.
Настоящият състав на съда споделя разрешенията по горецитираната
практика на Върховния касационен съд и приема подаването на жалба на дата
31.05.2021 г. на електронен адрес на съд, да не е редовно действие на страна,
3
доколкото е извършено не по установения в закона (ГПК и ЗСВ) ред, като
нередовността му е от такова естество, че не може да бъде отстранена и след
указания на съда – чл. 101 от ГПК, доколкото в случая се изразява в
изпращане на жалбата на електронен адрес на съда, след изтичане на
работното време на същия – в 23:56 часа на 31.05.2021 г., когато и на
основание чл. 62, ал. 1 от ГПК срокът за подаване на жалба е вече изтекъл.
Обратното не следва и от разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК,
доколкото е налице ясна регламентация на подаването на книжа до съда чрез
поща, включително дефиниция на пощенските услуги в чл. 3 от Закон за
пощенските услуги и действието по изпращане на електронно съобщение на
електронен адрес, не попада в последната дефиниция и не може да бъде
приравнено на изпращане на книжа до съда, чрез поща или куриерски услуги,
а е уредено в специалния закон - Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Съобразно дадената с последния закон уредба в чл. 5 от ЗЕДЕУУ
адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на
закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. За периода преди 30.06.2021 г., не е налице
предвидено законово задължение за съдилищата – нито в ГПК, нито в ЗСВ, за
приемане на процесуални действия от страните, включително подаване на
жалби, чрез електронни изявления на електронен адрес на съда, поради което
настоящият въззивен състав, заключава, че така подадената по електронен път
въззивна жалба, постъпила в информационната система на съда в 23:56ч., на
31.05.2021г. е просрочена, и следва да бъде върната, както правилно е
процедирал и първоинстанциония съд.
Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата срещу него да се остави
без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261389/16.07.2021г. постановено по
гр. д. № 1856/2019г. по описа на РС – Шумен.
Определението може да се обжалва, с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5