Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........град Шумен, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд в публичното заседание на втори октомври две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: 1. Росица Цветкова
2. Бистра
Бойн
при секретаря Р. Хаджидимитрова
и с участие на прокурор С. Алекснадрова от ШОП
като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова
КАНД №147 по описа на 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
чл.63в ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано
въз основа на касационна жалба от Р.Д.Ю., с ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адвокат Т. Б. при АК – Пловдив, срещу Решение №178/25.05.2023 г. по
АНД №722/2023 г. по описа на РС град Шумен.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради
издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излагат се
доводи, че решаващият съд неправилно не е приложил чл.28 от ЗАНН, тъй като са
налице основанията за неговото прилагане, както и не е отчел факта, че
техническата неизправност е възникнала по време на движение и същата по
характер незастрашава безопасността на движението. С оглед на това е отправено
искане към касационния съд да бъде отменено атакуваното Решение на РС град
Шумен и съответно да бъде отменено НП №23-0001223/24.11.2022 г. на Директора на
РД „АА“ град Варна, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.
Ответникът по
касационната жалба Директора на РД „Автомобилна администрация“ град Варна, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпил е писмен отговор на
касационната жалба чрез пълномощник В. С. – младши експерт с юридическо
образование и правоспособност, редовно упълномощена, в който се изразява
становище за неоснователност на касационната жалба и предлага атакуваното
Решение на РС град Шумен да бъде оставено в сила, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално
допустима, но разгледана по същество неоснователна. Счита, че решението на
районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави
в сила.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е и неоснователна.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящия
касационен състав установи следната фактическа обстановка:
С атакуваното Решение
Районен съд град Шумен е потвърдил НП №23-0001223/24.11.2022 г. на Директора на
РД „АА“ град Варна, с което на касатора за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП
във вр. с чл.101 ал.4 от ЗДвП и Приложение №5, част I, т.4.7.1 б.б от Наредба №Н$-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл.179
ал.6 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 50.00 лв.
За да достигне
до този правен извод, решаващият съд е приел, че както при съставяне на АУАН,
така и при издаване въз основа на него на НП, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Прието е, че от събраните по делото
доказателства безспорно нарушението е установено от обективна и субективна
страна, както и не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Решаващият
съд е обсъдил наведените в жалбата твърдения и е приел, че НП е правилно и
законосъобразно. Въз основа на тези аргументи е потвърдил НП и е присъдил юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган.
Настоящата
касационна инстанция приема, че районният съд е достигнал до правилно
установена фактическа обстановка въз основа на събраните пред него
доказателства, както и е извел правилни правни изводи по отношение на
приложение на закона, поради следните съображения:
На първо место
следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е правен и
се свежда до приложение на процесуалния и материалния закон.
Безспорно
установено е по делото, че административнонаказателната отговорност на касатора
е ангажирана за това, че в качеството му на водач на товарен автомобил марка „М.“
от кат. №2, с рег. № *** собственост на превозвача, извършващ превоз на товари
за собственост на сметка, на 03.11.2022 г. в област Шумен, по Републикански път
II-73, около 1 км. след с.Ивански,
в посока град Шумен, управлява техническо неизправно МПС – осветителят на
задния регистрационен номер от ляво е дефектен светлинен източник, като тази
неизправност е класифицирана като „незначителна“ по смисъла на Приложение №5,
част I, т.4.7.1 б.б от Наредба №Н$-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, с което е
нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП във вр. с чл.101 ал.4 от ЗДвП и за което му е
наложена предвидената в закона санкция по чл.179 ал.6 т.1 от ЗДвП.
Настоящата
касационна инстанция приема, че решаващият съд е изложил подробни мотиви за
липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, които се споделят изцяло. Касационният
състав приема, че не са налице в настоящия случай предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното
нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на
обществената опасност на нарушението, респ. липсата на такава. Действително се
касае за техническа неизправност, която е незначителна, който факт обаче е взет
предвид при определяне размера на санкцията. Следователно това обстоятелство,
само по себе си, не води до извод, че обществената опасност на процесното
нарушение е незначителна. Както е посочил и решаващия съд, съгласно
Тълкувателно решение №1/12.12.2007 г. по тълк.д. №1/2005 г. на НК на ВКС,
преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 от ЗАНН, се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице съответните
предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. При всички случаи
обаче, е длъжен да има предвид вида и характера на административното нарушение,
за което е ангажирана отговорността на санкционираното лице.
Неоснователно се
явява възражението в касационната жалба, че решаващият съд не бил отчел
направеното възражение от санкционираното лице, че техническата неизправност е
възникнала по време на движението. Никъде в жалбата до РС град Шумен, нито в
депозираното писмено становище от 15.05.2023 г. до РС град Шумен,
жалбоподателят е навел такива твърдения. Единствено в жалбата е посочено, че
„…, дефектираното на такава осветителна крушка може да се случи във всеки един
момент“. Това не обуславя твърдението, че неизправността е настъпила по време
на движение на процесното МС, още по-малко са представени доказателства в тази
насока.
С оглед
гореизложеното настоящият касационен състав приема, че касационната жалба е
неоснователна, а атакуваното Решение на РС град Шумен е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Направеното
искане от ответната страна да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
настоящата касационна инстанция, съдът намира за основателно. По правилата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН и чл.37 от Закона за правната помощ юрисконсултско
възнаграждение се дължи, ако органът е бил защитаван от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. В
настоящия случай пред настоящата касационна инстанция е осъществена защита от служител
в РД „АА“ град Варна с юридическо образование и правоспособност, поради което
такова възнаграждение се дължи за сумата в размер на 80.00 лв. С оглед на това
касаторът следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ град София юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 80.00
лв. за настоящата касационна инстанция.
Водим от
горното, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №178/25.05.2023
г., постановено по АНД №722/2023 г. по описа на Районен съд град Шумен.
ОСЪЖДА Р.Д.Ю. с ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ град София сумата в размер на 80.00
/осемдесет лева/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата
касационна инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.