М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1399 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2019 ГОДИНА, 13 НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по внесено от прокурор при Районна Прокуратура - Варна Обвинителен акт срещу Р.Т.Б. за престъпление по чл.131, ал.1, т.2, вр.чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 24.02.2017 г. в гр. Варна, като
полицейски орган - старши полицай по Охрана на обществения ред
в Трето РУ - ОД МВР - Варна, влизащ в състава на автопатрул/АП/390,
при и по повод изпълнение на функцията му умишлено причинил лека телесна
повреда, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, на
свид. А.Г. ***,
изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око,
дясностранен субконюнктивален кръвоизлив, обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота
Делото е насрочено за
разглеждане по реда на глава 28 от НПК, тъй като са били на лице предвидените
предпоставки за приложение на чл. 78А от НК.
Производството е по реда
на чл. 414а и сл. от НПК.
Подсъдимият редовно призован
за датата на съдебното заседание се явява лично и се представлява се от процесуален представител
адв.С.. В пледоарията защитникът
излага доводи, че деянието е
несъставомерно. Подс.Б. не признава вината си.
РП - Варна, редовно призована за датата на съдебното заседание, не се
представлява.
От
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.Т.Б. работел в системата на МВР на длъжност полицай от 25.08.2004
г. На 23/24.02.2017 г. той отново работел като младши експерт
- полицай по охрана на обществения ред при Трето РУ - ОД - МВР - Варна.
На 23.02.2017г. в 19.00 часа
свид. М. К.и подс. Р.Б., и двамата полицейски служители в III РУ - ОД - МВР Варна
застъпили на смяна-като полицаи по охрана на обществения ред, която трябвало да
продължи до 07.00 часа на 24.02.2017г. Районът, в който патрулирали обхващал
кварталите П*, М*а, Макаото и целият квартал „М*" на гр.В*. По време на работа те били
облечени в униформа на Националната полиция, придвижвали се с автомобил на
които били поставени
опознавателни знаци на полицията. Посочените
обстоятелства, както и приложените по делото документи от ОД - МВР - Варна
определят, че подс.Б. е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б."а" от НК; на орган на власт по
смисъла на чл.93, т.2 от НК и на полицейски орган по смисъла на чл.131, ал. 1, т.2, пр.3 от
НК, при изпълнение на служебните си задължения на процесната дата.
Около полунощ на 23 срещу 24.02.2017г. свидетелят К. и подс.Б. се намирали около бл.1 на
ул."Д-р С*"
в гр.Варна. Те били в служебния автомобил, който по
това време бил спрян. Зад тях спрял автомобил, който
на няколко пъти им примигнал с фарове. Свид.К* му направил място и автомобилът
преминал покрай тяхната кола. Малко по напред от тяхната кола,
непознатия автомобил спрял на паркинга и от него слязъл свид.А.С.,
който към този момент бил непознат за свид.К. и подс.Б.. На двамата полицейски служители
им направило впечатление, че свид.С. залита
като върви пешком. Двамата слезли от колата и настигнали С..
Подс.Б. се представил
и поискал от свид.С. да представи документите си за
самоличност. Свид.С. отказал, съпротивлявал се на
полицейските служител и дал според него „дал отпор както трябва“. На последваща покана да
представи документите си заявил, че не разполага с
такива. Свид.К* и подс.Б. хванали
за ръцете свид.С. и го повели към намиращата се
наблизо полицейска кола с намерение сивд. С. да бъде
отведен в III то РУ ОД - МВР - Варна за установяване на самоличността му. Така двамата полицейски служители довели свид.С. до задната дясна врата на полицейската кола. Свид. К. посегнал с дясната си ръка да отвори вратата, а в това
време свид.С. си отскубнал ръката от неговият
захват и се опитал да го удари. В това време подс.Б. успял
да натисне главата на свид.С. към тавана на
полицейската кола без да изпуска лявата му ръка. Така двамата
със свид.К. извили ръцете на свид.С. отзад зад гърба и му поставили белезниците в това положение.
Подс.Б. вкарал свид.С.
на задната седалка от дясно. След
това били извикани за помощ служители по линия на КАТ и такива от за охрана на
обществения ред. След като пристигнали служителите на
КАТ свид.С. бил изведен от автомобила и бил
изпробван с Дрегер, които отчел наличие на алкохол в издишания въздух. Междувременно около полицейските служители извършващи проверката се
събрало голямо множество от хора, които агресивно пречели и се противопоставяли
на извършваната от тях дейност.
От приложени по делото график е видно, че
на 23/24.02.2017 г. Подс.Б. е изпълнявал
служебните си задължения на полицейски орган, като патрулиращ полицай.
На
следващия ден било установено, че свид.С. има насиняване на дясното
око, бил му извършен и медицински преглед.
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза за
установяване вида и характера на причинените наранявания. От заключението й, което
съдът кредитира изцяло като дадено компетентно и пълно и неоспорено от
страните, се установява, че свид. А.Г.С. е получил
травматичен оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясностранен
субконюнктивален кръвоизлив, обусловили временно разстройство на здравето неопасно
за живота.
Подс. Р.Т.Б. е роден на ***
г. в Р*, жив. в гр. А*, обл. В*, българин,
български гражданин, средно образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН: **********. Към момента на
извършване на деянието и към настоящият момент той не е бил осъждан за
извършени престъпления от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по ДП №
107/2017г. на ОСлО-ОП-Варна, инкорпорирани по реда на
чл.283 от НПК – докладна записка за извършено престъпление, протоколи за разпит
на свидетели и обвиняем, заключение на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза, справка за съдимост и други, които са
последователни, взаимнообвързани и допълващи се, безпротиворечиви по отношение
на главните подлежащи на установяване факти и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така
установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да се докаже участието на подсъдимия в деянието, за което му е повдигнато обвинение следва държавното
обвинение да е събрало несъмнени доказателства, които в хода на съдебното
дирене отново да доведат до безспорния извод за авторството на деянието. По настоящото дело
разследването е събрало доказателства въз основа на които ппрокурора е възвел обвинение спрямо Б. за
осъществен от него съсътав на престъпление по чл.131 ал.1 т.2 вр. чл.
130 ал.1 от НК, като е описал механизма на извършеното деяние с което и е
опредлил предмета на доказване по делото. Съобразно това по делото
следва да се докаже, че обв.Б. ***,
като полицейски орган - старши полицай по Охрана на обществения ред в Трето РУ -ОД - МВР - Варна, влизащ в състава на
автопатрул/АП/390, при и по повод изпълнение на функцията му умишлено причинил
лека телесна повреда, разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, на свид. А.Г.С.. Деянието според прокурора е било
осъществено със следния механизъм – след като подс.Б. вкарал свид.С. на задната седалка от дясно на служебния автомобил, с лявата
си ръка хванал главата му, натиснал я надолу и в същото време с дясната си
ръка, свита в юмрук нанесъл удар по лицето на пострадалия. От
удара свид.С. полегнал наляво на задната седалка на полицейска кола и от
носа му потекла кръв, която изцапала дрехите му.
Именно тези действия на обвиняемото лице следваше да бъдат установени
по несъмнен начин, както и причинената с тях телесна увреда. Пострадалият в разпита си дава следния
механизъм на получаване на удара от обвиняемото лице в следствие, на който му е била причинена телесната
повреда. Съгласно дадените от С. показания в хода на
съдебното дирене при влизането му в полицейския автомобил той е бил с белезници
поставени на ръцете му зад тялото му. Той е бил държан от Б., като при вкарването му в автомобила го е навил при което
той е седнал на седалката с глава към коленете му. С ръка е
държал главата му наведена към коленете му и в същия момент го е ударил в
слепоочието. Този свидетел не е видял на първо място кое лице е нанесъло
удара в слепоочието му, като твърди, че по логика посочва подс.Б., тъй като той е бил до него и му е държал главата
наведена над коленете му. Не е видял пряко кой е нанесъл
удара. Твърди, че показанията му са по логика. Факт е, че до него е имало двама полицейски служители и по логика
неможе да се приеме кое е лицето нанесло удара.
Свид.С. е категоричен, че удар му е нанесен в дясното слепоочието в
зоната равна на ухото точно след окосмяването. В следствие на
този удар той е получил значително кръвотечение от носа. За установяване дали свидетелят е получил твърдяното телесно
увреждане по посочения от него механизъм, съдът назначи допълнителна СМЕ, която
след като се запознае със всички писмени и гласни доказателства да посочи дали
твърдения механизъм на увреждане съответства ли на полученото травматично
увреждане. Експертизата дава категорично заключение,
че съгласно представената по НОХД № 1399/2019год. медицинска
документация, показанията на пострадалия и на свидетелите, се установява, че на
23.02.2017год. свид.
А.Г.С. е получил травматичен оток и кръвонасядане е по
клепачите на дясното око, десностранен субконюнктивален кръвоизлив. Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху
твърд, тъп предмет с ограничена повърхност реализиран в дясната лицева
половина.
Според вещото лице това увреждане не може да бъде
получено по начин отразен от пострадалия С. по време на разпита му в съдебно
заседание, а именно: „...Удариха ме в слепоочието, сочи зоната равна на ухото
точно след окосмяването, в горната част на окото, равно на веждата...". При нанасяне на удар в областта на клепачите на дясното око и при
увреждане на дясната половина на носа, реално може да има кръвотечение от носа.
Описаните травматични увреждания могат да бъдат получени при
нанасяне на удар в дясната лицева половина в посока отпред назад, както и при
нанасяне на удар в дясната лицева половина в посока отпред назад и отдясно
наляво.
Вещото лице
е категоричен, че получените травматични увреждания несъотвестват на посочения
механизъм за получаването им. Уврежданията са получени при директен удар в
областта на клепачите на дясното око. Вещото лице
приема, че ако удара се нанесе на нивото на дясната вежда и дясната челна
слепоочна област тези кръвонасядания в областта на клепачите могат да се
реализират като така наречените мигриращи хематоми, но при това условие нямаше
да има десностранен субконюнктивален кръвоизлив, който ангажира склерата на
окото. В този смисъл и от друга страна нямаше да има и
кървене от носа. В този смисъл счита, описаните
травматични увреждания могат да бъдат получени при нанасяне на удар в дясната
лицева половина в посока най-вероятно в посока отпред- назад или от дясно -
наляво към носната преграда.
Експертизата е приета по делото и съда е
кредитира изцяло като обективна и професионално дадена.
Въз основа на приобщените по делото писмени
доказателства, Медицинско удостоверение № 22 от 24.02.2017г. на Съдебна
медицина са установени следните травматични увреждания по лицето на пострадалия
свидетел: клепачите на дясното око са отекли и мораво кръвонаседнали. Оттока ангажира областта на дясната скула и буза където се
установява значителна палпаторна болезненост. Не са
описани други увреждания у пострадалия.
Въз основа на тези доказателства съдът неможе да
кредитира показанията на пострадалия С., че му е бил
нанесен удар от подс.Б. в дясното
слепоочие и в следствие на този удар е получил описаните в обвинителния акт
телесни увреждания. Посоченото от него място на удара е
дадено още в хода на досъдебното производство. Свидетелят, както в хода на досъдебното така и в хода на
съдебното производство е
категоричен, че е получил удар в дясното слепоочие. За да кредитира показанията му, съдът следва да установи, че
пострадалия има нараняване в посочената от него област на тялото му, както и
установените травматични увреждания да съответстват на получения удар за който
той твърди. Доколкото по делото не се установи по
никакъв начин наличие на травматични увреждания в областта на дясното слепоочие
и посочения от него механизъм на получаване на удара несъответства на
получените травматични увреждания, то съдът не кредитира показанията на свид.С.
в частта относно нанесен удар от подс.Б.. Подробно описания от него
механизъм на задържането му, поставянето на белезници, вкарването му в
полицейския автомобил, навеждането на главата му към корема, изключва
възможността да му е бил нанесен удар директно в зоната на дясното око.
Пострадалият свидетел не сочи да му е бил нанесен такъв
удар от страна на подс.Б.. Безспорен
факт по делото е липсата на показания пострадалия да е получил директен удар в
зоната на дясното око, защото само такъв удар ще доведе до безспорно
установените травматични увреждания. Показанията в тази им част
са непроменени от хода на досъдебното производство където той дава идентичен
механизъм на получаване нан увреждането.
По делото е разпитана и свид.К.С.,
майка на пострадалия С.. Съдът не кредитира показанията на
тази свидетелка, тъй като от една страна тя е майка на пострадалия, а от друга
показанията и са в противоречиви и несъответстват на другите установени по
делото факти. Свидетелката твърди, че е видяла всичко от момента, в който полицаите започват
разговор със синът и. Наблюдавала е случващото
се, видяла е как Б. го удря многократно по лицето, но след това не е реагирала
по никакъв начин, а продължение на 15 минути се е опитвала да събуди мъжът си и
не е погледнала навън какво се случва. Това твърдение съдът
намира за абсурдно. По делото е установено и то по безспорен начин, че
тази свидетелка е била събудена от свид.К., за да даде
документите на синът си, след което е излязла навън. Тази
свидетелка сочи за множество удари, което е в противоречие с установеното по
СМЕ установяваща само един удар,
с който са причинени уврежданията, ако имаше повече удари то и щяха да бъдат
установени травматични увреждания от тях. Именно, поради тези несъответствия съдът
не кредитира показанията на тази свидетелка.
По делото е разпитан и свид.Г. А*, баща на пострадалия който обаче не е бил
пряк очевидец на нанасяне на удари. Той единствено
сочи, че е възприел синът си с белезници до полицейския автомобил с кръв по
дрехите си.
По делото е разпитан и свид.Т. полицейски
инспектор към 3 РПУ Варна. Той е провел беседа с пострадалия С. сутринта след
задържането му в сградата на 3 РПУ. Свидетелят сочи в разпита
си, че по дрехите на задържания не е имало следи от кръв, а под окото му е
възприел неголяма синина. Пред него С. не е посочил да
е бил удрян от полицейски служители и не е имал каквито и да е претенции към
някого от служителите извършили му проверката. Този
свидетел също така е разговарял с бащата на пострадалия свид.А*, които не му е съобщил за нанасяне на
удари от полицейски служител при задържането на синът му. Съдът напълно кредитира показанията му, тъй като те са непротиворечиви и
съответстват на установената до момента фактическа обстановка.
В показанията си дадени пред съда свид.К. сочи, че в
процесната вечер заедно с подсъдимото лице са били наряд и са изпълнявали
служебните си задължения в гр.Варна. Свидетелят подробно описва действията на
пострадалия, присветването с фарове на полицейския автомобил и залитането му,
което е породило у тях мнение, че е алкохолно повлиян и наложило извършването
на проверка на С.. Свидетелят К.
идентично с показанията на свид.С. сочи, че при
задържането му той е оказвал съпротива на полицейските служители, опитал се е
да им нанесе удари.
Тук е редно да се зададе въпрос
законосъобразно ли е било поведението на свид.С. при задържането му? Още от момента, в
който той е бил спрян от полицейските служители, облечени в служебните си
униформи и при представянето си, той е бил агресивно поведение целящо избягване
на проверката спрямо него. Въпреки, че закона го
задължава, той не е изпълнил разпореждането им, не е съдействал на проверката
не е представил документи и дори се е опитал да удари полицейски служител.
Тези му действия съобразно ЗМВР дават основание спрямо него
да бъде приложена сила при задържането му. Следва тук
да се посочат неговите показания дадени пред съда, в които той заявява, че е
дал отпор на полицаите,
„както си трябва“. Свидетелят приема за нормално
неподчиняването на полицейско разпореждане и оказване съпротива на униформени
полицейски служители. При този анализ на отношението му към полицията,
следва ли да се кредитира казаното от него е най-резонния въпрос на които
следва да се отговори при преценка обективността на показанията дадени от свид.С..
По делото
са разпитани всички полицейски служители оказали съдействие при проверката,
като нито един от тях не споделя данни С. да е имал
кръв по себе си или по дрехите си. Пред нито един от тях
пострадалия или роднините му не са правили възражения, че е била употребена
сила спрямо него.
Твърденията на пострадалия и роднините му
са изолирани и непотвърдени от другите гласни и писмени доказателства. По делото единствено
несъмнено доказателство е СМЕ и удостоверението за извършен преглед в съдебна
медицина непосредствено след случилото се. За да е доказано деянието то гласните доказателства
следва да кореспондират с безспорните такива, за да
ги кредитира съда. Поради несъответствието на посочения удар
от пострадалия с безспорно установените травматични увреждания и наличието на
кръвотечения от носа, съда не кредитира показанията на тези свидетели по
отношение удара, уврежданията и кръвотечението от носа.
Съдът не кредитира показанията на свид.Е.Х. прочетени по реда
на чл.281 ал.1 от НПК, тъй като те противоречат
на показанията на пострадалия, както по отношение мястото, на което му е нанесен удара, така и по отношение
фаскта, че С. е оказал съпротива на полицейските служители. По
делото няма данни дори и от пострадалия, че при задържането му е имало други лица.
Свид. С. Финкова единствено е възприела удари по краката на
пострадалия, но не и директен удар в лицето. Съда
счита, че всички присъствали на извършване на полицейската проверка свидетели
са дошли на мястото много след задържането на С. и слагането на белезници.
Житейски нелогично е и е оборено от другите доказателства по
делото, е зимно време посред нощ те са навън и да наблюдават. Съдът изобщо не
кредитира показанията им, още повече, че тези лица са си позволили да попречат
на полицейска проверка и са проявили агресия към служители на закона
изпълняващи служебните си задължения.
При разпита си пред съда подс.Б. заявява, че по отношение на С. не е нанасял
директен удар към лицето. При задържането му пострадалия е
оказал съпротива и се наложило да бъдат използвани белезници и сила за да бъде
приведен в полицейския автомобил. Твърди, че не е
нанасял директен удар в лицето му. При проверката многократно е
заплашвал Б., дори и със съд. Съдът напълно кредитира показанията на
обв.Божиноски, тъй като те се подкрепят от другите събрани по делото писмени и
гласни доказателства.
Съгласно предявеното обвинение следва по
делото да се докаже в съдебната фаза, че спрямо пострадалия С. е бил нанесен
удар от обв.Б. в областта на лицето, които да е довел до травматичен оток и
кръвонасядане по клепачите на дясното око, дясностранен субконюнктивален
кръвоизлив. Назначената по делото допълнителна СМЕ
категорично опровергава, че в следствие на твърдения удар реализиран в областта
на слепоочието на пострадалия немогат да се получат установените увреждания.
Основният
факт на доказване по делото е напълно разколебан и оборен. По делото няма твърдения, че удара с които са причинени
уврежданията на С. е директен. Самият механизъм на получаването му приведена
глава над коленете на задната седалка на служебния автомобил, изключва
възможността да се нанесе удар директно в дясната лицева част на пострадалия в
момента на привеждането му в полицейския автомобил и престоя му в него. Нанасянето на такъв удар изисква директен достъп до лицето т.е.
двете лица са били в позиция един срещу друг. Още един факт по делото
остана недоказан – удара, за които се извеждат
твърдения да е бил нанесен именно от подс.Б.. Пострадалият С.
твърди пред съда, че не е видял кое лице му е нанесло удара, а по неговата си
логика посочва Б., това е полицейския служител, който го е задържал и е инициирал провеждането на
проверка спрямо него и на когото той е оказал съпротива. Пострадалият С. в нито
един момент не извежда твърдение да е получил директен удар в окото. Ако това се бе случило, то той неминуемо би възприел лицето, което му е нанесло удар, самия
удар насочен директно към окото му и не би посочил, че е бил ударен в областта
на дясното слепоочие над ухото.
По делото няма данни дали пострадалия не е получил
удар в областта на лицето преди извършване на проверката от служителите на 3
РПУ - Варна. Безспорно по него има нараняване, но кога и как е получено то по
настоящото дело не бе установено.
Съдът оправда обвиняемия, тъй като от
доказателствата събрани по делото не може да се направи несъмнен извод да е
осъществил състава на визираното престъпление в ОА и да е осъществил
престъпленията обект на доказване по настоящото дело. След направения подробен
анализ на показанията на всеки един разпитан по делото свидетел съдът по
изложените в мотивите причини не може
да кредитира показанията на голяма част от свидетелите. По делото не се събраха несъмнени доказателства въз основа на които
съдът да изгради несъмнен извод за виновност на подс.Б. за престъплението описано в
ОА.
Предвид изложеното по-горе съдът счита, че събраните по делото доказателствени
средства не установяват в достатъчна степен доказаността на обвинителна теза,
поради което и на основание чл. 304 от НПК призна за невиновен подс.Б., и го оправда по повдигнатото и обвинение.
В
изпълнение на задължението си да събере служебно и други доказателства относно
фактическите положения релевантни за установяване на фактите включени в
предмета на доказване, съдът изчерпи всички процесуални способи за събиране на
доказателства за установяване на обективната истина по делото.
Важен аспект
на правото на справедлив процес е състезателността на наказателното
производство, равенството между обвинението и защитата по отношение на
процедурните средства, непосредственото и лично участие на страните при установяване
на включените в предмета на доказване по чл. 102 от НПК
факти. В наказателния процес доказателствата трябва да се
представят пред осъществяващия ръководство в съдебната фаза на производството
орган, в публично заседание, в присъствие на процесуалните субекти, при
предоставена им адекватна и достатъчна възможност за доказване и оспорване на
обвинението, и при обезпечена съпричастност и активност за събиране и проверка
на относимия и необходим доказателствен материал. Отклонения
са допустими само при зачитане на правото на защита. Като
правило това право е свързано с надлежното осигуряване на подсъдимия да изисква
и да участва в разпита на свидетелите на обвинението при даване на техните
първоначални показания, или в последващ
етап на производството.
Налице е пълна недоказаност по отношение на главни факти
по делото. Предвид
недоказаността на обективната страна на престъпния състав досежно обвинението,
за подсъдимия следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл.
304 НПК. Недопустимо
е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по
несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото
обвинение. Само, когато осъществяването на престъплението и всички факти, включени
в причинно-следствения процес на престъпното деяние, механизмът и неговото
авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да постанови
съответна осъдителна присъда. Последната не може да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи, досежно осъществяването на
обективните и субективните признаци от състава на престъплението. Съдът признава подсъдимия за виновен само и единствено, когато
обвинението е доказано по несъмнен начин (чл.
303, ал. 2 НПК), което е гаранция за реализиране правата на обвиняемия,
респ. подсъдимия в наказателния процес,
произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.
16 НПК.
В
конкретния случай съдът не установи авторството на деянието, за което РП - Варна е внесла обвинителният акт.
Съдът не възложи разноските по делото
на подс.Б. на основания чл. 190 ал.1 от НПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: