№ 457
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501688 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 900352 от 8 март 2021г. по гр. д. № 29/2020г. Окръжен
съд - Благоевград е отхвърлил предявения от Държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния
управител на област с административен център Благоевград, против „Одит
Консулт - 2006“ ЕООД положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК
да се признае за установено по отношение на „Одит Консулт - 2006“ ЕООД,
че ищецът – Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, действащ чрез своя пълномощник Областния
управител на Област Благоевград, е собственик на следния недвижим имот, а
именно: самостоятелен обект в сграда с предназначение „Друг вид
самостоятелна сграда“, заснет с идентификатор 04279.606.290.1.1, изграден в
сграда с идентификатор 04279.606.290.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 04279.606.290, с площ от 424.47 кв. м по кадастралната карта
на Благоевград, област Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-
32/10.05.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота:гр. ***,
ул. „***“ №**, етаж *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
1
същия етаж –няма; под обекта: 04279.606.290.1.14; над обекта:
04279.606.290.1.5; 04279.606.290.1.4; 04279.606.290.1.2; 04279.606.290.1.3,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, който недвижим имот съгласно документ за
собственост представлява: магазин №14, представляващ недвижим имот,
включващ целия партерен етаж на жилищен блок, със застроена разгърната
площ от 424.47 кв. м, заедно с правото на строеж върху 424.47 кв. м, състоящ
се от търговска зала, седем склада и санитарен възел, находящ се в гр.***,
улица „***“ № **, квартал 123, парцел VIII с планоснимачен № 5201 по
действащия план на Благоевград към 1996г.; отхвърлил като неоснователен и
предявения от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с
административен център Благоевград, против „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД,
иск с правно основание чл.108 ЗС да се признае за установено по отношение
на ответника „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД, че ищецът Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, действащ чрез своя пълномощник Областния управител
на област Благоевград е собственик на следния недвижим имот, а именно:
самостоятелен обект в сграда с предназначение „Друг вид самостоятелна
сграда“, заснет с идентификатор 04279.606.290.1.1, изграден в сграда с
идентификатор 04279.606.290.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор 04279.606.290, с площ от 424.47 кв.м. по кадастралната карта
на Благоевград, област Благоевград, одобрена със Заповед №РД-18-
32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. ***,
ул. „***“ №**, етаж *, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма; под обекта: 04279.606.290.1.14; над обекта:
04279.606.290.1.5; 04279.606.290.1.4; 04279.606.290.1.2; 04279.606.290.1.3,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, който недвижим имот съгласно документ за
собственост представлява: магазин №14, представляващ недвижим имот,
включващ целия партерен етаж на жилищен блок, със застроена разгърната
площ от 424.47 кв. м заедно с правото на строеж върху 424.47 кв. м, състоящ
се от търговска зала. седем склада и санитарен възел, находящ се в гр. ***,
улица „***“ № **, квартал ***, парцел VIII с планоснимачен №5201 по
действащия план на гр.Благоевград към 1996 г., както и да осъди ответника
2
да предаде на ищеца владението върху спорния имот; осъдил на основание
чл.78, ал.3 ГПК Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област с
административен център Благоевград, да заплати на „ЛД Пропърти Я. Груп“
ООД сумата от 5 323, 20 лв. (пет хиляди триста двадесет и три лева и
двадесет стотинки) – разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, е упражнила право
на въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 29/2020г. на ОС- Благоевград.
Поддържа, че се легитимира като собственик с влязлото в сила решение по
ЗСГ (отм.), което е конститутивно и вещно-правният му ефект се проявява с
влизането му в сила на 14.11.2012г., поради което праводателят на
ответниците се е разпоредил с права, каквито не притежава. По този начин
обоснова нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния
съд, като допълнително изтъква, че договорът за дарение, с който
прехвърлителят на първия ответник се е легитимирал като собственик, е
обявен за недействителен по отношение на държавата по реда на чл. 135 ЗЗД,
като тази недействителност има обратно действие - от момента на извършване
на действието и съдът е следвало да зачете влязлото в сила решение за
обявяване на тази недействителност. В тази връзка счита за неправилен
изводът на съда, че влязлото в сила решение по ЗСГ (отм.) е
непротивопоставимо на права на ответниците поради вписването му на
03.06.2013г. само по партидата на отчуждителя. Поддържа, че силата на
пресъдено нещо на това решение се разпростира и спрямо правоприемниците
на страните. Счита и договорът за продажба, извършен на 05.02.2015г., за
нищожен поради противоречие със закона поради неприлагане в
нотариалното дело на удостоверение за наложени обезпечителни мерки по чл.
25, ал. 2 ЗННД и в резултат от това при последвалия апорт е извършено
разпореждане с чужди права – възражение, останало необсъдено от
първоинстанционния съд според жалбоподателя. Иска отмяна на решението и
уважаване на предявените искове.
От ответниците по жалбата „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД е подал
отговор на въззивната жалба, с който е оспорил доводите в нея. От своя
страна релевира доводи, че в правилно приложение на закона съдът е приел,
че решението, на което ищецът основава правата си, е непротивопоставимо на
3
ответниците с оглед нормата на чл. 113 ЗС, при разрешена конкуренция на
права в полза на лицето, чийто титул за собственост е вписан по-рано. Сочи,
че жалбоподателят е пропуснал да отбележи, че исковете по чл. 135, ал. 1 ЗЗД
са отхвърлени срещу двете дружества – ответници в настоящото
производство, тъй като исковата молба по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с която се
предявява облигационен иск, е била вписана след договора за продажба и
апорта, с които ответниците са придобили имота. Развива съображения, че
настъпилата промяна на собствеността от влязлото в сила решение по ЗСГ
(отм.) е израз на конститутивното му действие, а не на правната последица
сила на пресъдено нещо. Това действие се разпростира само между лицата,
между които важи потестативното право и чиито правоотношения се
променят, т.е. в случая само между държавата и ответника в производството
по ЗСГ (отм.). А като акт, свързан с прехвърляне на права,
противопоставимостта му спрямо трети лица ще зависи от оповестяването му
чрез вписването, в случая станало след акта на дарение в полза на
праводателя на ответниците. Възражението за нищожност било релевирано за
първи път в устните състезания, поради което е недопустимо въведено в
процеса, а евентуално то е и неоснователно. Поддържа и възражението си за
придобивна давност.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си,
регламентирани в чл. 269 ГПК (ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС), при служебната проверка на валидността и
допустимостта на решението, предмет на инстанционен контрол, намира
същото за валидно и допустимо, а по същество, с оглед доводите срещу него,
и като косвен резултата от решаващата си дейност - за правилно.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел от
фактическа страна и това не е спорно по делото, че по предявен иск с правно
основание чл.42, ал.1, т.3 във вр. с чл.40б, ал.5 във вр. с чл.34, ал.2 във вр. с
ал.1, т.1 от Закона за собствеността на гражданите /ЗСГ отм./ от Окръжна
прокуратура-Благоевград срещу Р. Д. Д. е било образувано гр. д. № 1370/2000
г. по описа на ОС - Благоевград, приключило с влязло в сила решение на
14.11.2012г. С него е признато за установено, че Р. Д. през периода 1993г. -
1996г. в резултат на нетрудови доходи е придобил имущество, в това число
имотът, предмет на исковете в настоящото производство, - магазин №14, с
4
площ от 424,47 кв. м, представляващ целия партерен етаж на жилищен блок,
находящ се в гр. ***, ул.“***“ № **, като с решението е постановено
отнемането му в полза на държавата. След влизане в сила на КК и КР за
гр.Благоевград имотът се индивидуализира вече с идентификатор
04279.606.290.1.1. Решението на съда по посоченото дело е вписано в книгата
по вписванията на Службата по вписвания-Благоевград с вх. peг. №
1987/03.06.2013г., том I 255/2013г., вид дело 1161/03.06.2013г. и с дв. вх. peг.
№ 1974/03.06.2013г. Вписването се установява от справка за имота в СВ и от
справка по лице – Р. Д. - от СВ. Не се твърди и не е установено вписване на
исковата молба по делото, по което е постановено горепосоченото решение,
нито вписване на възбрана като обезпечителна мярка върху процесния имот.
След влизането в сила на посоченото решение, но преди вписването му – на
15.03.2013г., Р. Д., действащ като ЕТ „А. – Р. Д.“, със съгласието на съпругата
си А. Д., са дарили на сина си Д. Р. Д. процесния недвижим имот – магазин №
14, обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.606.290.1.1 по КК и КР на гр. Благоевград, предмет и на решението по
иска по чл.42 и сл. ЗСГ /отм./, като при изповядване на сделката продавачът
се е легитимирал за собственик с договор за продажба чрез търг на общински
нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие. Договорът
за дарение е извършен с представения по делото нотариален акт №144, т.I,
рег.№2491, дело № 119/2013г. на нотариус при РС - Благоевград. На
05.02.2015г., приобретателят по договора за дарение Д. Д. се е разпоредил с
имота, като го продал на първия ответник „Одит Консулт - 2006“ ЕООД
(договорът е извършен с нотариален акт № 86, т. I, рег. № 1372, дело №
71/2015г. на нотариус при РС – Благоевград). На 23.06.2015г. е учредено „ЛД
Пропърти Я. Груп“ ООД, в капитала на което съдружникът „Одит Консулт -
2006“ ЕООД е внесло като непарична вноска придобития с договора за
продажба магазин №14, обособен като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 04279.606.290.1.1 по КК и КР на гр.Благоевград. Апортът е
вписан в СВ на 07.08.2015г., а преди това на 29.07.2015г. в ТР. По искова
молба на държавата, вписана на 14.07.2017г., е било образувано гр. д. №
163/2017г., приключило с влязло в сила на 19.11.2019г. съдебно решение, при
данни за прекратено предходно производство по чл. 135 ЗЗД с вписана искова
молба по него на 15.06.2015г. и заличено вписване на 05.12.2016г. С
решението по гр. д. № 163/2017г. на ОС - Благоевград е обявено за
5
относително недействително по отношение на държавата, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, чрез Областния
управител на област Благоевград, дарението от 15.03.2013г., с което Р. и А. Д.
са дарили на сина си Д. Д. процесния недвижим имот – магазин №14,
обособен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
04279.606.290.1.1 по КК и КР на гр. Благоевград, предмет и на решението по
иска по чл.42 и сл. ЗСГ /отм./. С решението са отхвърлени исковете срещу Р.
и А. Д., Д. Д., „Одит Консулт - 2006“ ЕООД и „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД за
обявяване спрямо държавата на недействителността на сделката за покупко-
продажбата от 05.02.2015г., с която Д. Д. е продал на първото търговско
дружество процесния недвижим имот, както и на внасянето като непарична
вноска в капитала на второто търговско дружество на недвижимия имот –
магазин №14, с идентификатор 04279.606.290.1.1, предмет на решението по
иска по чл.42 и сл. ЗСГ /отм./.
Спорът в настоящото производство, както се посочи, не е по фактите,
а по правото. Разрешаването му се концентрира върху отговор на следните
правни въпроси, поставени в исковата молба, и в защитата срещу исковете:
В исковата си молба, постъпила в съда на 04.02.2020г., държавата
поддържа, че се легитимира като собственик на магазин № 14, обособен като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.606.290.1.1 по КК и КР
на гр. Благоевград, предмет на конститутивно решение по иска по чл.42 и сл.
ЗСГ /отм./, с което било прието за установено, че Р. Д. в резултат на
нетрудови доходи е придобил този имот и е постановено отнемането му в
полза на държавата. Конститутивното действие – транслативният ефект се
пораждал от влизането в сила на решението според държавата, а
последващите влизането му в сила разпореждания с имота на първо място
договор за дарение представляват според ищеца разпореждания с чужда вещ,
последните две – договор за продажба и апорт, - извършени и след
вписването на решението на 03.06.2013г., което правело приобретателите
недобросъвестни. Понеже исковете по чл. 135 ЗЗД срещу търговските
дружества – приобретатели били отхвърлени, а само договорът за дарение бил
обявен за относително недействителен по отношение на държавата, това
обуславяло правния интерес от предявяването на исковете, по които е
образувано настоящото производство, - положителен установителен иск за
собственост срещу „Одит Консулт - 2006“ ЕООД и ревандикационен иск
6
срещу последния приобретател - „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД.
Ответниците са предприели защита по същество срещу исковете.
Поддържат, че първо е вписан придобивният акт на третото лице, получило
имота от ответника по гр. д. № 1370/2000г., а след това „придобивният акт“
на държавата – съдебното решение по това дело, като на основание чл. 113
ЗС, въвеждащо обективен критерий за разрешаване на конкуренция на права,
това съдебно решение, вписано по партидата на праводателя на първия
ответник, без да е вписана исковата молба, по която е образувано делото, е
непротивопоставимо на приобретателя по договора за дарение от
15.03.2013г., по чиято партида не е вписано (видно и от представената по
делото справка за лице от СВ). Обобщено е, че към датата на вписване на
съдебното решение по реда на ПВ Р. Д. вече не е бил собственик на имота.
Вписването на съдебното решение по посоченото дело по партидата на
ответника по него преди вписването на договора за продажба не прави
приобретателя - купувач недобросъвестен. „ЛД Пропърти Я. Груп“ ООД е
направил и възражение за придобивна давност на имота чрез добросъвестно
владение с присъединяване на владението на праводателя му за периода
05.02.2015г. – 05.02.2020г. (периодът е уточнен в съдебно заседание), при
релевирани доводи, че с оглед поредността на вписванията спрямо третите
лица имотът не е имал статут на частна държавна собственост.
В свое становище по отговора на исковата молба ищецът преповтаря
изложено от него в исковата молба, че е наложен мораториум за придобиване
на имоти държавна собственост по давност. В съдебно заседание развива
доводи, че поради прехвърляне на чужда вещ, вписването на сделките е
ирелевантно за спора. В хода на устните състезания е направил възражение за
нищожност на извършените сделки поради неизвършване на проверка по чл.
25 ЗННД за наложена обезпечителна мярка по законите за отнемане в полза
на държавата на имущество.
По съществото на спора, с оглед посоченото в жалбата, доводите
срещу нея и в приложение на императивните норми на материалния закон, за
чието приложение следи служебно, въззивният съд намира следното:
Предявените искове са неоснователни.
Действително производството по реда на глава III ЗСГ (отм.) по
отношение на процесния имот е приключило с решение за отнемане на имота,
7
придобит с нетрудови доходи, в полза на държавата, по иск на окръжния
прокурор като представител на държавата, по своя характер конститутивен
(вж. т.8, б.“а“ и „б“ ППВС №10/1976г.). След влизане в сила на това решение
ответникът в производството по ЗСГ (отм.) и съпругата му са се разпоредили
с отнетия имот чрез договор за дарение в полза на сина си. Договорът за
дарение безспорно е вписан преди вписването на решението за отнемане на
имота в полза на държавата, поради което приложение намира чл. 113 ЗС.
Случаят се подвежда под хипотеза, при която две лица черпят права от един и
същи праводател. Съгласно чл. 113 ЗС, актовете по предходния член (чл. 112
ЗС; чл. 4 от ПВ) до вписването им не могат да се противопоставят на трети
лица, които по-рано са придобили от същия собственик и вписали вещни
права върху недвижимия имот. Законът, съобразно и утвърдената съдебна
практика, обвързва ефекта на противопоставимостта с факта на вписването по
отношение на всички актове на разпореждане с вещни права върху
недвижими имоти, за които такова вписване е предвидено (тъй като целта на
вписването им е внасяне на яснота, определеност и стабилност в
притежаването на вещни права върху недвижими имоти), и регулира
конкуренцията между актовете, от които различни лица черпят права върху
един и същи имот от един и същи праводател, като по този начин на
вписването на тези актове, съгласно чл. 113 ЗС, се придава оповестително-
защитно действие. Определящ при разрешаване на спор за конкуренция
между два такива акта е единствено моментът на вписването. Така въпросът
дали праводателят на ответниците в настоящото производство е бил
собственик на имота не стои за разрешаване в случая, доколкото и държавата
и надарения са придобили права от собственика на имота и конкуренцията
между тях се разрешава именно с момента на вписването на акта за
придобиване на собствеността, с което се отдава предпочитание не на първия
по време приобретател, а на онзи от тях, който първи е вписал акта си. Това
вписване не дава защита на лица, придобили имот от несобственик, спрямо
действителните собственици на спорния имот, а разрешава конкуренцията в
отношенията между приобретателите, като за собственик се счита този, който
по-рано е вписал придобивното си основание. Изложеното налага извод в
разглеждания спор, че установената конкуренция на права се разрешава в
полза на приобретателя на имота по договора за дарение, който пръв е вписал
акта, с който е придобил собствеността, съответно в полза на последващите
8
приобретатели – ответници в настоящото производство, чийто праводател е
надареното лице, като купувач и дружество, в чийто капитал имотът е
апортиран (чл. 73, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ).
Спорът не се разрешава в полза на ищеца и като се изхожда от
предмета и от субективните предели на силата на пресъдено нещо като правна
последица от решението, на което ищецът основава иска си. Силата на
пресъдено нещо на решението, легитимиращо държавата, е с предмет само
правото на държавата да отнеме незаконните доходи по смисъла на гл. III ЗСГ
(отм.), което се реализира чрез отнемане на недвижим имот, придобит чрез
такъв доход (чл. 37, ал. 1, т. 1 ЗСГ отм.). Страните по делото, съответно
правоприемниците им при вече възникнала СПН, не могат да оспорват
съществуването на това право и спорът относно съществуването му не може
да бъде пререшаван (чл. 298, ал. 1 и 2 и чл. 299, ал. 1 ГПК). От друга страна,
адресати на конститутивното действие на решението, касаещо промяната в
собствеността на имота, са само лицата, между които важи потестативното
право – държавата и ответникът, а третите лица са задължени да зачитат това
действие като третират конститутивното действие за настъпило. Именно
предметът на СПН, съответно фактът, че държавата няма противопоставими
права срещу приобретателите на имота, е обусловил предявяването на иск по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу тези приобретатели и въпреки, че искът е бил уважен
по отношение на договора за дарение, той е отхвърлен по отношение на
последващите разпоредителни действия с влязло в сила решение
(постановено преди ТР № 2 от 09.07.2019г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГТК на
ВКС, с което е прието, че в този случай - ако не са налице предпоставките за
уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за
обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва
да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на
някоя от междинните сделки). С оглед изхода на делото по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
обявената относителна недействителност на договора за дарение е само в
отношенията между държавата (кредитор) и длъжника и между кредитора и
лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на всички останали
лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е
договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита за
собственост на приобретателя. Наред с това, държавата и ответниците в
настоящото производство, са обвързани от СПН, с която предявеното от
9
държавата като кредитор потестативно право по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е отречено.
Последното е дало основание, както се изтъква в исковата молба, да се търси
и петиторна защита на правата на държавата срещу последващите
приобретатели на имота, по отношение на чиито права и въззивният съд прие,
че се прилага нормата на чл. 113 ЗС, без значение, че към датата на
сключване на договора за продажба и при извършване на разпореждането
чрез внасяне на непарична вноска с процесния имот обсъжданото решение по
ЗСГ (отм.) вече е било вписано. На следващо място, възражението за
нищожност на договора за продажба, релевирано несвоевременно в хода на
устните състезания, в които страните излагат само становището си по
фактическите и правни доводи, вече въведени в хода на производството, не
подлежи на разглеждане, отделен е въпросът, че то няма и фактическа основа,
тъй като по делото, както се отбеляза, няма данни за налагани обезпечителни
мерки върху имота.
Водим от изложеното, въззивният съд счете, че държавата не се
легитимира като собственик на процесния имот, а правото на собственост е
прехвърлено на ответниците по иска, понастоящем с титуляр вторият
ответник. Ето защо, решението, предмет на инстанционен контрол, с което
предявените искове са отхвърлени, като правилно подлежи на потвърждаване
и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл. 272 ГПК). При този изход
на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника по жалбата
„Одит Консулт - 2006“ ЕООД се присъжда адвокатско възнаграждение в
размер на 4 500 лв., което е под минималния размер на възнаграждението с
оглед материалния интерес по делото.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900352 от 8 март 2021г. по гр. д. № 29/2020г.
на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
„Одит Консулт - 2006“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 4 500 лв. - разноски.
10
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11