Р Е Ш Е Н И Е № 225

гр. Сливен, 17.11.2022  год.

 

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на втори ноември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                                   Ваня Костова                                    и с участието на прокурора       Иван Иванов                                                                  като разгледа докладваното от                          председателя                   КАНД № 214        по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение 285/04.07.2022 г. постановено по АНД № 20212230201551/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия Г № 0033314 на ОД МВР Сливен, с който на А.А.К., е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 лева на основание чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1, т.1 от КЗ..

Горното решение е обжалвано в законния срок от „А.А.К.. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Счита, че не са събрани доказателства, които да сочат, че виновно е осъществен състава на посоченото нарушение по КЗ. Заявява, че нямало как да знае, че застраховката за процесния лек автомобил е била прекратена в края на м. март 2021 г. Заявява, че не е установено по безспорен начин извършването на нарушението, тъй като бил посочен номера на автомобила. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон, както и не е спазен реда за ангажиране на административнонаказателната отговорност. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и ЕФ. Претендира за разноските по делото.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касацията –  ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по делото писмено становище от пълномощник, в което заявява, че оспорва подадената жалба, няма искания за събиране на доказателства. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 30.05.2021 г. в 14,39 часа, с техническо средство № 11743сс, било заснето движение на лек автомобил марка „Тойота РАВ4" с peг. № ***. След установяване на скоростта на въпросния автомобил - 121 км.ч. било установено и че към 30.05.2021 г. в 14,39 часа няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" за заснетия автомобил. По peг. номер на автомобила било установено, че същият е собственост на А.А.К.. За констатираното на касатора бил издаден електронен фиш серия Г № 0033314 за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. С този фиш на жалбоподателя била наложена „Глоба" в размер на 250 лева на основание чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Въз основа на горе установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и следва да понесе предвидената в този текст от закона отговорност. Приел е, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаването му. В електронния фиш се съдържа мястото, дата и час на нарушението, описание на същото, посочване на конкретна правна  норма, която е нарушена. Наказанието е определено в законоустановения размер  - 250 лева и съответства напълно на характера на нарушението, поради което потвърдил електронния фиш като законосъобразен.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

Наведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Всички наведени с жалбата и с изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло от касационния съд.

Съгласно чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Настоящата касационна инстанция, с оглед събраните по делото доказателства, намира, че касаторът е нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото като притежател на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, не е сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 30.05.2021 г. – датата на установяване на нарушението. Деянието на нарушителя правилно е квалифицирано от наказващия орган като съставомерно по чл. 638, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ и същото не представлява маловажен случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на РБългария и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 638 от КЗ, като съобразно ал. 1 т. 1, на лице по чл. 483 ал. 1 т. 1 (собственик на МПС), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се налага глоба от 250 лева. Прилагането на цитираната административна санкция чрез електронен фиш, т.е. посредством установяване на нарушението с АТСС е нормативно уредена в чл. 638 ал. 4 от КЗ. Съгласно цитираната разпоредба, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на МПС се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. В процесния случай горните разпоредби са спазени, като правото на защита на санкционираното лице не е накърнено.

Въззивният съд е анализирал представените по делото доказателства и е установил, че на 23.02.2021 г. е била сключена застраховка „Гражданска отговорност" за автомобил „Тойота РАВ 4" с номер на рама JTEYH 20VX00026961. В договора изрично е предвидено, че ако в 30 дневен срок от началото на валидност на полицата, застрахованият не представи данни за български номера на застрахованото МПС, то полицата ще бъде прекратена, считано от деня, следващ изтичането на този срок. Жалбоподателят не е изпълнил договорното си задължение и не представил български номера на застрахованото МПС, поради което на 24.03.2021 г. действието на договора е било прекратено. Така към 30.05.2021 г. за автомобила „Тойота РАВ4“ собственост на А.А.К. не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите".

Неоснователно е възражението на касатора, че след като в контролния талон към застраховката е посочен рег. номер на автомобила, то застрахователя е бил уведомен за същия. Действително този контролен талон се издава от застрахователя, но се съхранява в собственика или водача на автомобила. Липсват данни, че този рег.номер е бил нанесен в момента на издаване на талона, доколкото в договора за застраховка не е посочен. От проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при Гаранционен фонд е видно, че информация за сключените застраховки на автомобила са намерени по номер на рама на МПС, а не по рег.номер. В този смисъл безспорно е установено, че касатора не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за български номера на застрахованото МПС.

Редът за налагане на административно наказание и елементите на процесуалното правоотношение, са различни по своя характер структуриращи елементи от административно-наказателното правоприлагане. Редът за ангажиране на тази отговорност се състои от правила за установяване на деянието, правила за доказване, правила за санкциониране и пр. и същият като организация и система от процедури има своята изрична нормативна регламентация. В настоящия случай този ред е нормативно установен в разпоредбата на чл. 647 ал.4 от КЗ, според която,  когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Разпоредбата е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване и според нейните изчерпателни обем и смисъл, препратката към Закона за движението по пътищата касае единствено условията и реда за издаване на електронния фиш като вид санкционен акт с указаното съдържание и реквизити, но не и вида или размера на наказанието. В тази норма е ясно изразена волята на законодателя нарушения от категорията на процесното – бездействие на собственик на превозно средство по изпълнение на задължението за сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ да се установяват с техническо средство и съответно – да се санкционират с този вид акт (електронен фиш). Следователно, препращането към ЗДвП недвусмислено е обвързано само и единствено с реда за ангажиране на административно-наказателната отговорност и външната форма на акта. Както видът на санкцията, така и нейните лимитирани размери са регламентирани изрично в нормативния акт, уреждащ правоотношенията в областта на застраховането, в т.ч. и задължителното такова, по арг. от чл. 1 ал. 1 т. 6 от КЗ, а коментираното препращане в чл. 647 ал. 2 от КЗ касае само поредицата от процедурни правила, които се прилагат към реда за ангажиране на административно-наказателната отговорност. В случая се касае за особен ред за ангажиране на административно-наказателната отговорност на съответното лице за нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, като предпоставка за прилагането му е установено управление на моторно превозно средство с АТСС.  В този смисъл управлението на МПС не е елемент от фактическия състав на деянието, представляващо нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. От представения снимков материал (л.9 от делото на РС - Сливен) безспорно се установява, че процесното МПС е било в движение и скоростта, с която се е движело, т.е. е било налице управление на същото. От формулировката на закона се налага извода, че нарушението при което се налага санкция с електронен фиш е за собственик на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и заснемането с техническото средство е при управление на МПС. В конкретния случай превозното средство е било заснето в движение, т. е. при управление, което е предпоставка за налагане на санкция чрез облекчената процедура с електронен фиш. Дали в същия момент на заснетото управление е установена и липсата на сключена застраховка или това е станало в по-късен момент е без значение за ангажиране на отговорността на касатора, доколкото на датата и часа посочени в ЕФ, за процесния автомобил, заснет в движение, не е имало такава застраховка т.е. нарушението е било извършено. 

Наложеното наказание е с фиксиран размер и съответства на тежестта и обществената опасност на извършеното нарушение. В настоящия случай наказанието е глоба в размер на 250 лева, като целта на наказанието е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения ред и предвид значимостта на засегнатите обществени отношения, да се предупредят другите лица да не вършат такива нарушения.

По изложените съображения настоящият състав счита, че Районен съд -Сливен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно съдебно решение и не са налице визираните в касационната жалба основания за неговата отмяна.

По изложените по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решението на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано и законосъобразно.

При този изход на делото е неоснователно искането за присъждане на разноски на касатора.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

 

РЕШИ:

 

Оставя в сила Решение № 285/04.07.2022 г. постановено по АНД № 20212230201551/2021 г. по описа на Районен съд - Сливен, като правилно и законосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 2.