№ 733 / 04.11.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Атанас Палхутев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №600 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от М.Г.Д. *** срещу
Решение №150/10.05.2022г., постановено по АНД №42 по описа на Районен съд Хасково
за 2022г. Счита се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон,
при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание било
явно несправедливо. Районният съд не съобразил, че от обективна страна не е
извършено нарушение и деянието е несъставомерно. Фактическата обстановка,
възприета от съда, отразявала невярно действително настъпилите и реално
доказани в процеса факти. Съдът напълно игнорирал доказателства, за което не се
бил обосновал. По делото от МВР били представени снимки, а доколкото изобщо
нещо можело да се установи от тях поради ниското им качество и поради факта, че
са правени през тъмната част на денонощието, то именно те установявали фактите
и обстоятелствата, изтъкнати в жалбата. Не жалбоподателката, а водачът на автомобил
Дачия Докер - М. Н., бил виновен за настъпването на ПТП. Данните за това били игнорирани
от съда, а решението на практика се базирало само и единствено на показанията
на служителите на МВР, които не били очевидци и нямали никаква представа кой
реално е отговорен за ПТП. Освен това били кредитирани и показанията на М. Н.,
който бил виновен за настъпването на ПТП, а било нормално да отрича всичко. Съдът
нито коментирал, нито съобразил, изричното възражение в жалбата, че административнонаказващият
орган при съставянето на обжалваното наказателно постановление не спазил
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът не
съобразил, че в АУАН и НП на практика не се установява абсолютно никакво място,
тъй като простото посочване на улицата, където се твърди, че било извършено
нарушението, не покривало задължителните по закон реквизити на АУАН и НП за
посочване на място на извършване на
нарушението. Освен това, в случая в обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление липсвало посочване на всички релевантни факти и
обстоятелства, поради което не били налице достатъчно данни за обективирани
състави на административни нарушения по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Решаващият съд не
съобразил, че в случая било налице съществено противоречие и неяснота между
твърдяното нарушение, описано в обстоятелствената част на АУАН, словесно
описаното нарушение в атакуваното НП и посочената като нарушена законова
разпоредба, което препятствало възможността на лицето да разбере какво точно е
вмененото ѝ във вина нарушение. В НП била посочена като правна
квалификация на нарушението разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗДвП, но без да се посочи
коя от хипотезите на нарушение се вменява. Допуснато било и съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в неснемане на обяснения от водачите, участници в ПТП и неизясняване на
случая от фактическа страна. Липсвали и данни, че описаното в НП нарушение е
извършено виновно. Оспореното решение било постановено и при съществени
нарушения на процесуални правила, тъй като съдът оставил без уважение искането
за назначаване на автотехническа експертиза. Неправилно съдът не съобразил, че
дори и да се приеме, че нарушение има, то е налице маловажен случай. Иска съдът
да постанови решение за отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго, с което да се отмени наказателното постановление или делото да бъде
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Хасково, като се
претендират направените по делото разноски.
Ответникът – Началник група КПДГПА Хасково при ОД МВР Хасково, не взема
становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура
Хасково намира касационната жалба за неоснователна, като предлага да бъде
потвърдено решението на Районен съд Хасково.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С Решение №150/10.05.2022г.,
постановено по АНД №42/2022г., Хасковският районен съд е потвърдил Наказателно
постановление №21-1253-002656 от 15.12.2021г. на Началник група към ОД МВР
Хасково, Група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали
Хасково, с което на основание чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от
Закона за движението по пътищата на М.Г.Д. е наложено административно наказание
глоба в размер на 200,00 лева за
нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП. За да потвърди наказателното постановление,
въззивният съд е констатирал, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, не са
допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН във връзка със съставянето и връчването му
лично на жалбоподателката. Посочил, че наказателното постановление е издадено
от компетентен орган. Приел е наведените доводи в жалбата за неоснователни,
като е установил, че в АУАН и в НП достатъчно ясно е описано нарушеното от
страна на жалбоподателя правило за движение по пътищата, обстоятелствата, при
които е извършено, като е посочена и законовата разпоредба, за която се твърди,
че е виновно нарушена. Не било налице противоречие и неяснота между твърдяното
нарушение, описано в обстоятелствената част на АУАН, словесно описаното такова
в процесното НП и посочената като съответстваща им нарушена законова норма,
което да препятства възможността да се разбере какво точно е извършеното
нарушение. Съдът е приел, че няма спор по делото, че на посочените в АУАН и в
наказателното постановление дата и място е настъпило пътнотранспортно
произшествие, както и че жалбоподателката М.Д. е участник в същото, като водач
на лек автомобил Мазда 3, рег.№ СВ 22 84 АМ. Съдът е обсъдил разпоредбата на
чл.25, ал.2 от ЗДвП и е посочил, че от събраните по делото доказателства се
установява, че безспорно е реализиран удар между лек автомобил Мазда 3 и
товарен автомобил Дачия Докер, като от кредитираните свидетелски показания
ставало ясно, че този удар е реализиран след като жалбоподателката - като водач
на лек автомобил Мазда 3, е предприела при маневра частично навлизане от дясна
в лява лента на пътното платно, в която в този момент се е движел товарен
автомобил Дачия Докер. При изследване на фактическата обстановка са обсъдени показанията
на свидетелите М., Д. и Н., от които се установявало, че жалбоподателката е
била по-напред от автомобила на свидетеля Н. и е навлязла в неговата лява лента,
но без да пропусне управлявания от него и движещ се в тази лента товарен
автомобил Дачия Докер. С оглед
настъпилия удар между двата автомобила /задната лява част на лек автомобил
Мазда и предната дясна част на товарен автомобил Дачия Докер/, съдът е приел,
че при започването на маневрата за навлизане от дясна в лява лента на платното
за движение жалбоподателката явно не се е убедила, че няма да създаде опасност
и да удари товарен автомобил Дачия Докер, респ. щом го е ударила, значи не се е
съобразила с положението, посоката и скоростта му на движение в лявата лента на
пътното платно, в която тя е навлязла. Съдът е приел, че съставомерността на
деянието е несъмнена, тъй като жалбоподателката Д. е предприела маневрата, но без
да се увери в нейната допустимост и безопасност за участниците в движението, не
се е съобразила с тяхното положение, посока и скорост на движение и не е
осигурила предимство на попътнодвижещите се, допускайки нарушение по чл.25,
ал.2 от ЗДвП. Въззивната инстанция счела, че при определяне на наказанието за
нарушението, наказващият орган законосъобразно е наложил наказание на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП в предвидения от закона размер – глоба от 200,00 лева.
Изложени са и съображения, че нарушението, за което жалбоподателката е санкционирана,
не е маловажно.
Така постановеното
решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени – на 29.11.2021г.
– 17,10ч., в гр.Х., на бул.***, както и е посочено в какво се изразява нарушението, нарушените
разпоредби и обстоятелствата по извършването му. Като е приел, че описаното в
АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният
съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Касационната
инстанция счита, че обжалваното решение е обосновано, тъй като има съответствие
между приетото от въззивния съд и установеното от доказателствата, както и
между приетото от съда и направените от него изводи.
Касационният съдебен състав
изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Въведените в жалбата доводи,
че на посочените в АУАН и НП дата и място касаторът не бил осъществил нарушение
на ЗДвП, респ. не бил причинил ПТП, тъй като е предприета и осъществена маневра
от управлявания от М.Д. автомобил да премине от дясната лента в лявата лента и
едва след успешното престрояване е последвал удара, който бил от движещия се в
лявата лента л.а. Дачия Докер с изключително висока скорост, поради което и не
могъл да спре, касационната инстанция намира за неоснователни и без подкрепа в
събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства. Нарушението, описано в акта, е установено
въз основа Протокол за ПТП №№1752957, 1752956, 1752999 /л.42 – 44 от делото/, а
те съставляват официален документ за отразените в тях факти с правно значение и
съдържанието им не оспорено. От друга страна, всички съдържащи се в посочените
доказателства данни – относно участниците, материалните щети, отразените
обстоятелства относно положението на автомобилите, са в пълно припокриване с показанията
на всички разпитани по делото – както на актосъставителя св.М., и свидетеля по
акта – служител на ПП ОД МВР, В.Д., така и на водачите на участвалите в ПТП
автомобили – св.А., Г. и Н.. В посока да бъде пълно изяснена и безпротиворечиво
фактическата обстановка са и показанията на св.Г., ангажиран от страна на жалбоподателя,
който е бил пътник в автомобила на М.Д.. В конкретния случай няма спор, че М.Д.
при управлението на л.а. Мазда 3 е
извършила маневра, която е свързана с навлизане в съседна пътна лента – от
дясната пътна лента на бул.*** /в посока
към бул.***/ е предприела навлизане в лявата лента, както не са
спорни и всички други обстоятелства относно последвалото ПТП. Не се въвежда
спор и относно движението на т.а. Дачия Докер само в лявата лента. Спорно е
дали произшествието се е осъществило именно при извършването на маневрата,
когато е следвало да пропусне движещия се в лявата лента т.а.Дачия Докер, или
едва след като е била извършена маневрата и след като вече се престроил
л.а.Мазда 3 и предприел движение в лявата лента е настъпило произшествието, за
което причина е високата скорост и невъзможността да спре на т.а.Дачия
Докер. Именно по отношение на формирания
основен спорен момент следва да бъдат обсъдени показанията на св.А. и св.Г. –
съответно водачи на л.а.Опел Астра и Форд Галакси, които са категорични, че в
момента на удара са изчаквали на светофар и са били спрели, а не са били в
движение. Доколкото автомобилът на жалбоподателката е бил след техните
автомобили, то няма как при това установено положение л.а.Мазда 3 да е бил
предприел движение, тъй като автомобилите пред него са изчаквали. В този случай
ако престрояването е било завършило, то нямаше да бъде установено и безспорно,
че л.а. Мазда 3 е бил ударен от т.а. Дачия Докер в задната лява странична част,
а от своя страна л.а. Мазда 3 да удари със задна дясна част л.а. Опел Астра. Последното
напълно отговаря на установения с АУАН и НП механизъм
на ПТП и внася допълнителна яснота и конкретизация относно извършеното от М.Д.
нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП – именно при извършването на маневра по преминаване в
съседната лява лента и без да се съобрази с движещия в лявата лента лек
автомобил и да го пропусне е реализирано процесното ПТП. В случая ако л.а.
Мазда 3 вече е бил завършил маневрата и се е бил позиционирал в лявата лента,
то установените материални щети по автомобилите биха били не тези, които са
безспорно установени и касаят положение на л.а.Мазда 3, сочещо на придвижване
към лявата лента, а не окончателно позициониране.
Така възприетата от
контролните органи и районния съд фактическа обстановка правилно е подведена
под санкционната норма на чл.179, ал.2 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба в размер на 200 лева, както и
правилно е квалифицирано деянието като нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Извършената маневра
е описана подробно, както и причинените на другите участници в движението щети.
Безспорно в случая е налице пътнотранспортно произшествие по смисъла на пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП, дефиниращ ПТП като събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. Несъответно на данните по делото е оплакването за
разминаване в описанието на фактическата обстановка, отразена в акта за
нарушение и издаденото НП. Фактическите констатации относно датата, мястото,
участниците и обстоятелствата във връзка с констатираните нарушения, вписани в
акта за нарушение и в обстоятелствената част на НП са абсолютно идентични, няма
въвеждане на нови обстоятелства, а конкретното описание сочи на обобщаване на
фактическата обстановка и формулирането ѝ по възможно най-пълния, но и кратък
начин.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил наказателното постановление,
е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва
да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №150/10.05.2022г., постановено
по АНД №42 по описа на Районен съд Хасково за 2022г..
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.