№ 595
гр. Русе, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201983 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЦВ. Д. П., депозирана против наказателно
постановление № 21-3393-000347 от 28.06.2021г., издадено от Началник
Второ РУ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер
на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и необосновано, тъй като при постановяването му са
нарушени процесуалния и материалния закон. Посочва се, че при издаване на
наказателното постановление не са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5
и т. 6 ЗАНН. Оспорват се фактическите констатации в АУАН и НП и се
инвокират доводи, че не е изпълнен фактическия състав на разпоредбата на
чл. 175а, ал. 1 ЗДвП и не е налице описаното административно нарушение.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните
прения инвокира доводи, че на жалбоподателя не е следвало да бъде налагано
административно наказание, тъй като е било установено, че същият е
1
осъществил състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, а именно
управление на МПС след употреба на алкохол и водачът би следвало да бъде
наказан само по наказателноправен път за управление на автомобила в пияно
състояние, а не, че е използвал пътищата не за целите на закона и е нарушена
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител счита обжалваното наказателно постановление за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по
отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН бл. № 870620 от 14.06.2021г. против жалбоподателя, за
това, че на 14.06.2021г., около 16,25 часа, в град Русе, бул. „Липник“
кръстовище с ул. „Иван Ведър“ на зелен сигнал на светофара, при ясно време
и суха пътна настилка, управлява лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
Р 43 49 КМ, като използвал пътищата отворени за обществено ползване не по
тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а умишлено подал газ на
автомобила и дърпал ръчната спирачка, което е довело до поднасяне на
автомобила под ъгъл от 45 градуса по ул. „Иван Ведър“ и умишлено е
нарушавил устойчивостта на задните колела на автомобила, изразяващо се в
отклонение рязко надясно, които приети за осъществили се факти са
2
субсумирани от актосъставителя като осъществяващи състав на нарушение по
чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
АУАН е подписан от нарушителя, без същият да изложи възражения
срещу него.
В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН такива също не са били
депозирани.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер
на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП с фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства,
приобщени посредством разпита в процесуалното качество на свидетели на
актосъставителя Ж. Й. Ж. и свидетеля Г. АЛ. М., както и писмените
доказателства - АУАН бл. № 870620/14.06.2021г., ЗППАМ № 21-3393-
000105/15.06.2021г., справка за нарушител/водач, Заповед рег. № 8121з-
515/14.05.2018г. и ЗППАМ № 21-1085-000476/15.06.2021г.
С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на
основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на
същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:
Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на
доказване, се съдържат в показанията на свидетеля Ж. Й. Ж.. На тези негови
показания противостоят показанията на свидетеля Г. АЛ. М..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж. Й. Ж., доколкото
същите са депозирани от лице, пряко и непосредствено възприело фактите, за
които свидетелства. Свидетелят добросъвестно изнася пред съда, само и
единствено неговите преки възприятия, без да е налице вътрешна
нестабилност на изложението. Показанията на този свидетел са
последователни, логични и в съответствие с правилата на формалната и
житейска логика. С оглед своето местоположение и обективни реалии, този
свидетел е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които
свидетелства, като същевременно с това не са налице и най-общи данни за
възможна заинтересованост на неговите показания. Показанията на този
3
свидетел досежно осъществилите се факти от обективната действителност
напълно се подкрепят и от обясненията на другия свидетел, дадени в хода на
административнонаказателното производство.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. АЛ. М., депозирани
в съдебно заседание и намира, че същите са депозирани само и единствено с
цел избягване административнонаказателната отговорност на нарушителя,
тъй като освен, че показанията на този свидетел напълно се сугестират от
показанията на свидетеля Ж. Й. Ж., същите са диаметрално противоположни
с депозираните от този свидетел първоначални обяснения, които
кореспондират с показанията на свидетеля Ж. и едновременно с това са в
противоречие с правилата на формалната и житейска логика. Изнесеното от
свидетеля М., че жалбоподателят е направил нормален завой и когато колата е
поднесла и той е дръпнал ръчната спирачка, за да я изправи противоречи на
правилата на формалната и житейска логика, с оглед безспорно установените
конкретни метеорологични условия – ясно време, суха пътна настилка, месец
юни. Отделно от това, ако е вярно, изнесеното от свидетеля, че
жалбоподателят не е потеглил с висока скорост, а си е направил „нормален
завой“, то това не би довело до поднасяне на автомобила, а още по-малко е
налагало използването впоследствие на ръчна спирачка, за овладяване на
автомобила, съчетано с подаване на газ. Касае се за автомобил със задвижване
на предните колела, при които автомобили, нарушаване устойчивостта на
задните колела на автомобила е много по-трудно от автомобилите със задно
задвижване, а още по нелогично и противоречащо на логиката е при
поднасяне на автомобил, който се е движел с ниска скорост, да се дърпа
ръчната спирачка и да се подава газ, за овладяване на същия. Изнесеното от
този свидетел, че жалбоподателят е дръпнал ръчката спирачка, съпроводено с
подаване на газ на автомобила, напълно кореспондира именно с възприетото
от свидетеля Ж. Й. Ж. движение на автомобила, тъй като възприетото от този
свидетел занасяне на автомобила може да бъде получено единствено и само
при умишлено изваждане на автомобила от неговото праволинейно
движение, а не с твърденията на свидетеля М. в съдебно заседание, че
автомобилът се е занесъл при движение с ниска скорост и това е наложило
дръпване на ръчната спирачка, за неговото овладяване.
С оглед извършената оценка на гласните доказателства, следва и
извода, че не е опровергана и придадената от законодателя доказателствена
4
сила на акта, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и същата не е
оборена от останалите събрани в хода на производството доказателства, а
напротив, намира се в синхронно единство с преките гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на свидетеля Ж. Й. Ж., по отношение на
чийто показания не са налице и най-общи данни, които да не дават основание
на настоящия съдебен състав да ги кредитира.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и
извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът
намира, че следва да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление са отразени датата, мястото и часа на
нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението
по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, чрез посочване на всички приети за осъществили се факти от
обективната действителност и в АУАН, и в издаденото въз основа на него НП
изрично са посочени приетите за осъществили се конкретни действия,
извършени от нарушителя – форсиране на двигателя съчетано с използване на
ръчната спирачка на моторното превозно средство и последвалото в резултат
на това поднасяне на автомобила под ъгъл от 45 градуса, въз основа на които
осъществили се факти от обективната действителност е прието, че с това си
поведение нарушителят е използвал пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, а именно с цел извършване на демонстрационни
маневри. С оглед това съдът намира за неоснователни релевираните от
защитника на нарушителя доводи, че при описанието на нарушението в НП са
нарушени императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под
които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на
5
която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Неоснователни и без опора в закона са доводите на защитника на
нарушителя, касаещи приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН. Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗАНН Когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува. За извършеното от
жалбоподателя деяния, осъществяващо състава на административното
нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП не е било образувано наказателно
производство. Такова е било образувано само и единствено за осъществен
състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК. Касае се за различни деяния,
което изключва и приложението на чл. 33, ал. 2 ЗАНН.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството
доказателства и извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил
състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
От обективна страна от доказателствата по делото, безспорно се
установява и доказва, че жалбоподателят на 14.06.2021г., около 16,25 часа, в
град Русе, бул. „Липник“ кръстовище с ул. „Иван Ведър“ на зелен сигнал на
светофара, при ясно време и суха пътна настилка е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № Р 43 49 КМ, като е използвал пътищата отворени
за обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, а умишлено е подал газ на автомобила и дръпнал ръчната спирачка,
което е довело до поднасяне на автомобила под ъгъл от 45 градуса по ул.
„Иван Ведър“ и умишлено е нарушил устойчивостта на задните колела на
автомобила, изразяващо се в отклонение рязко надясно.
Преки доказателства във връзка с това нарушение се съдържат в
показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел Ж. Й. Ж.,
който пряко и непосредствено е възприел приетите за осъществили се в
АУАН и НП факти.
От показанията на този свидетел категорично се опровергава тезата
на жалбоподателя, че същият не е осъществил състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност.
6
Тезата на жалбоподателя, че не е извършил умишлени действия,
които да се целели поднасянето на автомобила не намира опора в
доказателствата по делото и напълно се сугестира от оценката на
приобщените в хода на производството гласни доказателства..
Категорично в случая поведението на нарушителя не сочи на
случайно деяние, нито непредпазливо такова, а сочи единствено и само на
умишлена и целена от водача принудителна загуба на сцеплението на задните
колела на управлявания от него лек автомобил, с цел извършване на фигури
по платното за движение, които са характерни при провеждане на състезания
по демонстрационно шофиране и демонстриране на умения във връзка с
управлението и контрола на моторно превозно средство, при принудителна
загуба на сцеплението на задните колела. В случая не се касае само и
единствено за загуба на сцеплението на задните колела при завой, а за
целенасочени действия с двигателя и боравене с механизмите на управление
на лекия автомобил – ръчна спирачка и волан, за чието използване посочва и
свидетелят Г. АЛ. М., с цел същият принудително да загуби сцепление на
задните колела и да изпълни описваното от свидетеля Ж. Й. Ж. поднасяне на
пътното платно, в зоната на посоченото кръстовище.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма
на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са намерили отражение
всички обективни факти от състава на това нарушение, а именно
принудителна загуба на сцепление на автомобила, посредством използването
на ръчна спирачка и подаване на газ, а във волево отношение същият пряко е
целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от
него деяние, а именно да използва път отворен за обществено ползване за
извършване на фигури с управлявания от него лек автомобил.
Разпоредбата на чл. 104б ЗДвП намира приложение за всяка една
проява, която обективира използването на пътищата за различни от
посочените цели, което следва от буквалното тълкуване на посочената
разпоредба, като в конкретния случай, жалбоподателят е използвал път
отворен за обществено ползване за извършване на фигури с управляваното от
него МПС, които са типични за състезания по демонстрационно шофиране и
показване на умения във връзка с управлението на моторно превозно
средство, като в случая изложените в АУАН и НП факти, са субсумирани
именно като нарушение на т. 2 на чл. 104б ЗДвП.
7
Правилно е издирана и приложена съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП, в която
санкциите са в абсолютни размери досежно всяко едно от кумулативно
предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията са
наложени на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. По делото не се установиха едно, изключително по своя
характер или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз
основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Деянието е извършено на
оживено кръстовище в град Русе и със същото са били застрашени
намиращите се в района на кръстовището участници в движението. Видно от
справката за нарушител на жалбоподателя, същият е бил многократно
санкциониран за извършени от него нарушения на правилата за движението
по пътищата, които наказания не са постигнали целите на наказанието по чл.
12 ЗАНН. Отделно от това наред с извършеното от страна на жалбоподателя
нарушение, същият е осъществил и състава на престъпление по чл. 343б, ал. 1
НК, като е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол. Всичко това изключва приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния
случай.
В същия смисъл е и константната практика на Административен съд
– Русе, намерила израз в Решение на АдмС – Русе от 24.01.2020г.,
постановено по к. а. н. д. № 356/2020г., Решение от 10.03.2020 г. на АдмС -
Русе по к. а. н. д. № 36/2020 г., Решение от 10.07.2020 г. на АдмС - Русе по к.
а. н. д. № 44/2020 г., Решение от 19.06.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. №
129/2020 г., Решение от 3.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 167/2020 г.
и Решение от 13.10.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 274/2020 г.
С оглед всичко изложено депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ в полза на ОДМВР – Русе
8
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150
лева, съгласно представения списък, което следва да бъде заплатено от
жалбоподателя.
По гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-3393-000347 от
28.06.2021г., издадено от Началник Второ РУ при ОДМВР-Русе, с което на
ЦВ. Д. П., ЕГН:**********, с адрес *****, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
ЗДвП са наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на 3000
(три хиляди) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“
за срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА ЦВ. Д. П., ЕГН:**********, с адрес ***** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ , на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, СУМАТА в размер на
150,00 лева (сто и петдесет лева), представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9