№ 746
гр. Велико Търново , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110103181 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 57,ал.2 от СК, вр. с чл.86 от ЗЗД
Ищецът Й. ИВ. СТ. твърди, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.
№ 2249/2018 г. на ВТРС бракът му с ответницата е прекратен с развод.
Сочи, че по време на брака са придобили недвижим имот, като с
бракоразводното решение ползването на това семейно жилище било
предоставено на ответницата. Твърди, че това ползване не е безвъзмездно и
моли съда да осъди ответницата да му заплати наемоподобно обезщетение в
размер на 4400 лева за ползването и на неговия дял от имота за времето от
27.02.2019 г. до 23.12.2020 г. , както и по 200 лева месечно от 24.12.2020 г.
до прекратяване на ползването. Претендира законна лихва върху главницата
и разноски. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв.К.
от ВТАК. След допуснато изменение на иска претендира да му бъде
заплатено наемоподобно обезщетение за ползваната от ответницата 1/2 ид.ч.
от имота в размер на 4940,50 лева за периода 27.02.2019 година- 1.03.2021
година.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответницата Д. В. АРС. е
депозирала отговор на исковата молба , в който оспорва иска по
основателност и относно размера му. Заявява, че след прекратяване на брака
1
на страните тя е ползвала една стая от жилището, а децата на страните са
ползвали друга стая. Счита, че със споразумението по бракоразводното дело
страните са уредили отношенията си и в тях не влиза възмездност при
ползване на жилището. Заявява, че от 1.03.2021 г. ще освободи жилището. В
съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв.Д. от ВТАК.
Оспорва иска, като неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.
Претендира разноски.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са сключили граждански брак на 30.05.1998 г. и имат родени
две деца, второто от които е непълнолетно. С решение по гр.д.№ 2249/2018 г.
на ВТРС влязло в законна сила на същата дата бракът между страните е
прекратен с развод по взаимно съгласие. С бракоразводното решение е
утвърдено споразумение, според което родителските права върху роденото от
брака непълнолетно дете *** се предоставят за упражняване на бащата и
местоживеенето му се определя по неговото местоживеене в гр**** .
Определен е режим на лични отношения на майката с детето, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в събота до 17 часа
в неделя, както и по всяко друго време, когато има споразумение за това
между родителите. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***
предоставя на Д.В. С.а. От приетия нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 1765, том 4, рег.№ 7874, дело 432 от 2002 г. на нотариус №
283 в НК с район на действие ВТРС е видно, че по време на брака страните
са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот , находящ се в *******
именно: 1/ 2 ид.ч. от ПИ № 1073 в кв.60 по ПУП на ***** целият с площ от
1500 кв.м. при граници по скица №297/8.07.2002 г. на **** изток-ПИ №1770,
кв.60, север –УПИ XVIII, кв.60, юг-улица, част от който имот е урегулиран
като УПИ-XI-1073 , кв.60 с площ 680 кв.м., а останалата част от ПИ с площ от
820 кв.м. е включена в УПИ XVIII за комплексно жилищно строителство
кв.60, което мероприятие не е осъществено, заедно със ЗАПАДНИЯ
АПАРТАМЕНТ от построената в УПИ XI-1073 жилищна сграда, състоящ се
от три стаи, кухня и коридор заедно с цялото мазе под апартамента
съставляващо част от винарска изба със самостоятелен вход към
2
ул."Л.Каравелов" ,заедно с пристройката намираща се на север от
апартамента, състояща се от лятна кухня построена на границата с УПИ XII-
1072, заедно с правото на реално ползване на незастроената част от ПИ при
граници: изток-линия минаваща на 10.30 м. източно от западната граница на
имота, запад ПИ № 1072, север и юг-граници на поземления имот. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на средномесечния пазарен наем за
процесния имот за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. би бил 410 лева, като 1/2 от него
е 205 лева. За периода 27.02.2019 г. до 1.03.2021 г. размерът на 1/2 от
дължимия средномесечен пазарен наем за имота възлиза на 4940,50 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.
Установи се по безспорен начин и не се спори от страните, че
процесния имот, находящ се в ***** , ул.“****** е придобит чрез покупко-
продажба по време на брака им. Имотът, описан в нотариален акт № 765, том
4, рег.№ 7874, дело 435/18.07.2002 г. на нотариус № 283 в НК с район на
действие ВТРС е бил семейно жилище на страните и след прекратяване на
брака им с развод по взаимно съгласие съдът е утвърдил постигнатото между
тях споразумение по чл. 51 от СК , по силата на което ползването на
семейното жилище е предоставено на жената –***** С.а / сега А./.
Решението на съда е влязло в сила на 27.02.2019 година и от тогава
жилището е било ползвано от ответницата. От личните и обяснения дадени в
съдебно заседание се установи, че тя е освободила жилището на 1.03.2021
година. Ищецът претендира ответницата да му заплати наемоподобно
обезщетение за ползваното от нея жилище за периода от 27.02.2019 година до
1.03.2021 година като заявява, че ползването не е предоставено безвъмездно,
поради което между бившите съпрузи е възникнало наемно отношение,
считано от постановяване на съдебното решение, с което бракът е прекратен с
развод. Ответницата от своя страна оспорва исковата претенция като заявява,
че съдът е утвърдил постигнатото по реда на чл. 50 от СК споразумение
между съпрузите, като съгласно него ползването на семейното жилище е
предоставено на нея , но наемно правоотношение не е възникнало, доколкото
3
липсват подобни уговорки между тях и този въпрос никога не е бил поставян .
Съгласно чл. 57,ал.1 от СК по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище по чл.56,ал.1, 2 и 3 от СК
възниква наемно правоотношение. Ако страните не са уредили отношенията
си в бракоразводното решение, искайки от съда да определи размера на
наема, всяка от тях може да стори това по-късно, предявявайки иск по
чл.57,ал.2 от СК . Според Решение № 96 от 14.04.2016 г. по гр.д.№ 4842/2015
г. на четвърто г.о на ВКС, по силата на съдебното решение, с което се
предоставя ползването на семейното жилище на някоя от страните между
бившите съпрузи възниква наемно правоотношение, което е възмездно, тоест
ползващият жилището бивш съпруг дължи наем на неползващия го съгласно
решението. Законодателят не е възприел решение, по силата на което съдът
служебно да се произнася по въпроса за дължимия наем, изхождайки от
възможността за постигане на договореност между бившите съпрузи относно
размера му. В последващи решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК / виж Решение № 199/15.01.2018 г. по гр.д.№ 154/2017 г. на ВКС, първо
г.о, Решение № 71/29.06.2018 г. по гр.д.№ 2750/2017 г. на ВКС, второ г.о.,/
непротиворечиво се приема, че при регламентиране на тези отношения
законодателят е приел принципа на възмездност в гражданските
правоотношения, освен ако не е уговорено друго. Следователно, ако в
споразумението постигнато между съпрузите по реда на чл. 49, ал.4 от СК
или по реда на чл. 50 от СК липсва изрична уговорка, че ползването на
семейното жилище ще бъде безвъзмездно на общо основание между тях
възниква наемно правоотношение по аргумент от чл.57,ал.1 от СК. В
конкретния случай видно от приложеното бракоразводно решение страните
не са уговорили изрично безвъзмездно ползване на семейното жилище от
страна на ответницата, на която е предоставено за ползване семейното
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, трансформирала се
в обикновена дялова съсобственост при равни права след прекратяване на
брака с развод. Следователно иска е доказан по своето основание и
ответницата дължи наемоподобно обезщетение за времето, през което е
ползвала имота, ½ ид.част от който е собственост на ищеца. Имотът е
ползван за периода 27.02.2019 г. /постановяване на бракоразводното решение/
до 1.03.2021 година, когато ответницата според нейните обяснения го е
освободила и е наела друго жилище. Относно възражението на ответницата,
4
че е ползвала само една стая от жилището, а другата стая е ползвана от
децата , когато са били при нея, същото е неоснователно.Наем не би се
дължал за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца на страните
жилищна площ, ако след прекратяването на брака родителските права са
възложени за упражняване и непълнолетните деца живеят с родителя, от
който се претендира наемоподобното обезщетение за ползването на
семейното жилище. Конкретният случай не е такъв, доколкото едното дете на
страните е било пълнолетно към постановяване на решението за развод, а
видно от съдебния акт, родителските права върху непълнолетния син на
страните са предоставени за упражняване на бащата и местоживеенето му е
определено по местоживеене на бащата на адрес, различен от процесния
имот. При дадената от съда правна квалификация на иска съобразно вида на
търсената от ищеца защита изложените обстоятелства относно фактическото
ползване само на част от имота от ответницата, която е сменила патроните на
вратите веднага след като то и е предоставено са ирелевантни към изхода на
спора. Относно размера на претенцията заключението на вещото лице е , че
размерът на средномесечния пазарен наем за процесния имот за 2019 г.,2020
г. и 2021 г. би бил 410 лева, съответно дължимият от ответницата наем за ½
ид.част от имота би бил от 205 лева, а за периода 27.02.2019 г.-1.03.2021 г.
1/2 от дължимия средномесечен пазарен наем възлиза на 4940,50 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и
обосновано. Същото се прие и не се оспори и от страните, които не са
правили искания за допускане на допълнително или повторно заключение.
Мотивиран от горното съдът счита, че иска е основателен и доказан и следва
да бъде уважен, като бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от
4940,50 лева главница, представляваща наемоподобно обезщетение за
ползването на собствената на ищеца 1/2 ид.част от семейното жилище за
периода 27.02.2019 г.- 1.03.2021 г. Основателна е и акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата дължима от подаване на исковата молба-
29.12.2020 г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК на ищеца се
дължат направените по делото разноски за ДТ, депозит за вещо лице и
заплатено адвокатско възнаграждение, които съобразно приложения списък
по чл. 80 от ГПК възлизат на 1058 лева.
5
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. АРС. с ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ на
Й. ИВ. СТ. с ЕГН ********** от ***** , ул.“ **** сумата от 4940,50 /
четири хиляди деветстотин и четиридесет лева и 50 ст./ главница,
представляваща наемоподобно обезщетение за ползването на собствената на
ищеца ½ ид.част от семейното жилище за периода 27.02.2019 г.- 1.03.2021
г., ведно със законна лихва върху главницата от 29.12.2020 г. – подаване на
иска до окончателното изплащане,
ОСЪЖДА Д. В. АРС. с ЕГН ********** от ******* ДА ЗАПЛАТИ
на Й. ИВ. СТ. с ЕГН ********** от ***** , ул.“ **** сумата от 1058 / хиляда
петдесет и осем/ лева направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6