№ 7154
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110161802 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
[***], ЕИК [***] срещу И. П. П., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, бул. [***], с присъединен абонатен № [***], дължи сумата от
2549,97 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.09.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.06.2022 г., до окончателното
й изплащане, сумата от 323,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2019
г. до 27.05.2022 г., сумата от 32,25 лв., представляваща главница за ДР за периода от
01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 30.06.2022 г., до окончателното й
изплащане, и сумата от 6,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2019 г.
до 27.05.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение от 11.07.2022 г. по ч. гр.
дело № 35534/2022 г. по описа на СРС, 164-и състав.
В исковата молба ищецът [***], ЕИК [***], поддържа, че ответникът И. П. П., ЕГН
**********, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
бул. [***], с присъединен абонатен № [***], по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
1
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от [***] на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са
относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за
изплащане на месечните задължения в определения за това 45 дневен срок, след изтичане на
срока за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки, в случай, че не бъдат платени в 45 дневен срок от издаване на ОФ-ри.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от [***] съобразно сключения
между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответника възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 35534/2022 г. по описа
на СРС, 164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 35534/2022 г. по описа на СРС, 164-
и състав.
Ищецът има искане и за привличане на трето лице-помагач, в лицето на фирмата за
дялово разпределение - [***], като обосновава правен интерес за това.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. П. П., ЕГН **********, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за
давност. Поддържа, че претенциите са недоказани поради липса на приложени официални
счетоводни документи. Посочва, че не били приложени документи, касаещи намалението в
цените, одобрено от ДКЕВР. Сочи се, че в имота има монтирани топломери за дистанционно
отчитане и уредите са преминали проверка за годност от топлинния счетоводител. Твърди,
че по делото не са представени доказателства за реално потребено количество ТЕ. Оспорва в
топлоснабдения имот да е била потребена топлинна енергия за отчетния период. Поддържа,
че след закупуване на процесния апартамент през 2018 г. бил извършен ремонт, при който
радиаторите били демонтирани, за което бил уведомен топлинния счетоводител. Оспорва,
че [***] е дружеството, осъществяващо дялово разпределение в етажната собственост, като
твърди, че това е [***]. Поддържа, че сградната инсталация не отдава топлинна енергия в
топлоснабдения имот, тъй като същата се намира в стените, тръбите са зазидани и няма
открити щрангове. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Моли съда да задължи ищеца да представи в оригинал индивидуалните фактури за
процесния обект за реално потребена ТЕ. Прави искане дружеството топлинен счетоводител
да бъде задължено да представи изравнителните сметки, касаещи отчетния период. Моли за
събиране на гласни доказателствени средства чрез разпита на един свидетел, при режим на
довеждане, за установяване, че в имота не е имало консумация на топлоенергия за периода
2
до 19.08.2019 г. Моли ищеца да бъде задължен да представи доказателства за съобразяване с
промените в цените за ползването на вода и парно, утвърдени от ДКЕВР.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е
този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
От представените по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 113/16.08.2018 г., заявление-декларация вх. № Г-21987/08.10.2018 г. от
Л.Е.Г. /съпруг на ответника И. Г./ както и от изрично признатия от ответника И. Г. факт, че
тя е съсобственик на ½ ид.ч. от описания в ИМ недвижим имот и обитава същия /което
обстоятелство съдът е обявил за безспорно между страните с доклада по делото/, както и от
представените от третото лице помагач доказателства – 3 бр. индивидуални справки за
използвана топлинна енергия, с отчетени по електронен път показания на уредите,
относими към процесния период и топлоснабден имот, приети като неоспорени от
ответника, се установява категорично, че именно ответникът И. П. Г., е собственик, заедно с
Л.Г., при равни квоти, на процесния апартамент № [***], находящ се на горепосочения
адрес в гр. София, [***]
Последното води до извод, че за процесния отоплителен период от 01.09.2018 г. до
30.04.2021 г. потребител на ТЕ, респ. клиент на [***], поне за ½ ид.ч. от стойността на
доставената до имота ТЕ, е бил ответника И. П. Г., независимо, че по заявление-
декларация на другия собственик в лицето на съпруга на ответника Л.Е.Г., партидата за
имота с аб. № [***] е прехвърлена на негово име /след покупката на имота от 16.08.2018 г./
и като такъв следва да отговаря за ½ от задълженията за доставената, респ. потребена в този
имот, топлинна енергия. Следва да се отбележи в случая, че по заявлението на ищеца от
30.06.2022 г., съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 11.07.2022 г. по
ч.гр.д. № 35534/2022 г. по описа на съда, срещу двамата длъжници Л.Г. и И. Г., като поради
липса на подадено възражение в срока по чл.414 от ГПК от страна на първия длъжник,
съдът е разпоредил и е издаден Изпълнителен лист за половината от присъдените суми.
Настоящото производство е образувано за установяване дължимостта на вземанията на
ищеца само срещу втория длъжник – ответника И. Г., тъй като същата е възразила в срок
3
срещу издадената срещу нея заповед за изпълнение.
Предвид горното, съдът приема, че за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2021 г.
ответникът И. Г., като съсобственик на имот в СЕС, присъединен към Абонатна станция
(АС) има качеството на клиент на дружеството – доставчик на топлинна енергия, респ.
същия има качеството на потребител на доставеното количество топлоенергия до имота.
От приложените по делото писмени доказателства – извлечения от сметки, протокол
от ОС на ЕС от 18.10.2001 г., сключения Договор № 040а от 19.03.2002 г. и Анекс към него,
дялово разпределение за процесния период, индивидуални справки за използваната
топлинна енергия, с отчетени по електронен път показания на уредите и 3 бр. документи за
главен отчет, подписани от клиента Л.Г. /всички те приети по делото, като неоспорени от
ответника/ както и от заключението на СТЕ, се установява, че в апартамент № [***] на
горепосочения адрес е доставяна топлинна енергия през целия отоплителен период /2018-
2021 г./, като за апартамента е начислявана ТЕ за отопление с 5 бр. отоплителни тела с уреди
за дистанционен отчет, изчислена е ТЕ за БГВ по данни за 1 брой водомер, редовно отчетен
за процесния период, а разпределението на ТЕ за сградна инсталация е извършвано съгласно
зависимост по Приложение към чл.61, ал.1, т.7 от Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяване и в зависимост от пълния отопляем имот на апартамента – 287 куб. м. и
този на ЕС – 11 940 куб.м. Видно от представените от третото лице – помагач 3 бр. редовни
отчети, снети по електронен път, в имота на ответника за първия отоплителен период, вкл. в
процесния е отчетена ТЕ само за БГВ, не се е потребявала ТЕ за отопление, а начислената
такава е за сградна инсталация и БГВ. От заключението на СТЕ се установява още, че за
целия период от м.09.2018 г. до м.04.2021 г., [***] ежемесечно е извършвала отчети на
общия топломер в АС, който е от търговски тип, преминал е задължителния метрологичен
контрол, съгласно Наредбата и са отчислявани технологични разходи за сметка на ищеца,
изчислявани, съгласно зависимост, която включва данни за съоръженията в АС от
производителя, температури на топлоносителя – подаваща и връщаща, температура на
почвата, измерена на дълбочина 125 см. и броя работни часове на АС. Както и вещото лице
по СТЕ е установило, дяловото разпределение за периода е извършвано от ФДР „[***], което
изрично се признава и от ответника в ОИМ. За абоната са представени 3 бр. редовни отчета,
снети по електронен път. Въз основа именно на отчетите от уредите, са изготвени и
изравнителните сметки от ФДР, съгласно които изравнителната сума за целия период за
процесния апартамент № [***] възлиза на + 1681,61 лв., която сума е за довнасяне от
абонатите /съобразно заключенията на СТЕ и ССчЕ/.
Страните по делото не спорят, а от представените по делото писмени доказателства, в
т.ч. извлечение от сметки за аб. № [***], представените от ответника и издадени от третото
лице-помагач индивидуални справки, вкл. заключението на СТЕ, прието без възражения от
страните, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес в гр.
София, [***], е топлоснабдена през целия процесен период.
От приетата по делото СТЕ се установява също, че за процесния отоплителен период
общата сума за ТЕ, прогнозно фактурирана е 3417,59 лв., от която сума 3165,98лв. за
4
отопление на имота и сградна инсталация; 254,61 лв. е за БГВ, а за периода има корекция и
от промяна в цената на ТЕ, в размер на -26,54 лв. /по-ниска/. Така, след съответно
изравняването, извършено от [***] изравнителната сума е с + 1721,63 лв., а реално
потребената ТЕ за процесния период от 01.09.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 5099,94 лв.
(формирана като сбор от прогнозно фактурирани 3417,16 +изравнителни сметки от 1721,63
лв.+ възстановяване от разлика в цената на ТЕ – 25,32 лв. + платени/прихванати суми в
размер на 13,53 лв.
Заключението по приетата ССчЕ сочи, че съобразно с действащите цени на ТЕ през
процесния период утвърдени от КЕВР общо начислените и незаплатени суми за ТЕ,
възлизат на претендирания от ищеца размер от 5099,94 лв. общо или частта, за която следва
да отговаря ответника в производството е 2549,97 лв., т.е. ½ от общо дължимата сума.
Вещото лице е установило, че ищецът е издал 3 Общи фактури за отоплителен период
от 01.09.2018 г. до 30.04.2021 г., като за първия отоплителен сезон от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. е издал Обща фактура № [***]/31.08.2019 г. в общ размер на 268,51 лв.,
отчитаща реално потребената ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 726,04 лв. и
изравнителни сметки от – 453,96лв. /за възстановяване/, като не е установено плащане на
суми касаещи процесния период. За следващия отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. е издадена ОФ № [***]/31.07.2020 г. в общ размер на 2318,31 лв., отчитаща
реално потребена ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 289,24 лв. и изравнителни
сметки от +2062,95 лв., корекция от цена на ТЕ -26,54 лв., от която сума е била погасена
дължма сума за м. 06/07.2020 г. в размер на 1,22 лв.и е прихваната/платена сума от 8, 74 лв.
За третия отоплителен сезон, включен в процесния период, от страна на ищеца е издадена
ОФ № **********/31.07.2021 г. в общ размер на 2513,30лв., отчитаща реално потребената
ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 2401,88 лв. и изравнителни сметки от
+112,64 лв. (от която сума 1,22 лв. е прихваната/платена).
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответника И. Г., в качеството си на съсобственик на
топлоснабдения имот – апартамент № [***], находящ се на посочения по-горе адрес в гр.
София е потребител на доставяната до имота топлинна енергия за посочения период от
01.09.2018 г. до 30.04.2021 г. и следва да отговаря за ½ от стойността на потребената ТЕ,
съответно на притежаваната от нея идеална част от собствеността върху имота.
Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ, ответника Г., като съсобственик с
Л.Е.Г. на топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигационни
отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото
дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по
Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [***] и одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото/ досежно доставяната до собствения й имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца [***], топлинна енергия. Без значение за валидното
5
възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените
параметри на реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател
на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и
отговорността на ответника за задължения за цена на доставена до имота му топлинна
енергия във връзка с чл. 150 от ЗЕ следва да е съответна на участието му в собствеността,
т.е. доколкото се установява имота да е съсобствен, при равни дялове с Л.Г., ответника И. Г.
ще следва да отговаря за ½ от дължимата цена за доставената до имота топлинна енергия в
посочения в ИМ период.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди нито И. Г., нито другия съсобсвеник и титуляр на партидата
Л.Г., да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е налице
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ. От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено,
че при спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна
собственост, при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в
Приложение към чл.61., ал.1, т.1 на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От
третото лице-помагач са приети като доказателства 3 бр. индивидуални справки за
използваната топлинна енергия, с отчетени по електронен път показания на уредите, които
не са оспорени от ответника в хода на производството. От тези доказателства, в т.ч. от
кредитираната СТЕ, съдът приема, че по делото безспорно се установява, че в имота на
ответника е доставяна, респ. потребявана ТЕ, за отопление, за сградна инсталация и за БГВ,
в установените и посочени по-горе размери.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2021 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
6
именно показанията по последните сметки /отразени в приетите по делото Индивидуални
справки за използвана топлинна енергия/ са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника И. Г. са начислени сметките за процесния период,
съгласно издадените 3 бр. ОФ.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното.
От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните
от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от
изравнителните сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ и мораторната лихва върху нея, следва да бъде разгледано своевременно
въведеното от ответника, в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла
погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата, а именно
относно сумата, дължима за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., която съгласно
заключението на ССчЕ възлиза на сумата от общо 268,51 лв. (припадащата се на ответника
Г. част съответно възлиза на 134,26 лв.), т.е. за вземанията на ищеца, изискуемостта на
които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда /30.06.2022 г./ т.е. възникнали преди 3 години преди тази дата/ или за целия
първи отоплителен сезон от процесния период, е основателно.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
7
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ или в случая подаване на заявление по чл.410 от ГПК
пред съда на 30.06.2022г. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия и лихви са погасени за месечните вноски с падеж преди
30.04.2019г. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания преди тази
дата, а именно от 01.09.2018 г., предвид на което въведеното от ответника И. Г. възражение
за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се явява основателно за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г. и в установения от съда посредством заключението на ССчЕ
размер от 134,26 лв. за главницата за ТЕ, припадаща се на дела на ответника Г.. Остатъкът
от 2415,72 лв., представляваща ½ от главницата за ТЕ, дължима за периода от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. е дължим от ответника Г., и иска до този размер ще следва да се уважи.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от [***] и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период /тези в сила след 27.06.2016 г./ да са обвързващи и за ответника И. Г.. С
разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни от изтичане на периода,
за който се отнасят. Съгл. чл.33, ал.4 от ОУ, продавача начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва „само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3 /т.е. за задълженията
по ОФ, изготвени след изравняването/ ако не са заплатени в срока по ал.2 – 45 дневен. В
този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията по ежемесечните фактури настъпва
след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на срока /месеца/, за който се отнасят,
неплащането им в срок, не води до начисляване на лихви върху прогнозни суми. Напротив,
обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на задължението на
потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33, ал.4 от ОУ.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна
енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Върху
непогасената по давност главница за ТЕ от 2415,72 лв., за посочения от ищеца период от
15.09.2019 г. до 27.05.2022 г., дължимата мораторна лихва установена от вещото лице, по
ССчЕ възлиза на общо 577,28 лв./съответно частта за която ответника отговаря – 288,64
лв. За разликата до пълния претендиран от ищеца размер от 323,17 лв. или за сумата от
8
34,53 лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, както
и от заключенията на СТЕ и ССчЕ, се установява, че в апартамента, собственост на И. Г.,
през процесния период е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като данните от
уредите в имота на абоната са отчитани електронни, без да е необходим достъп до имота за
реален отчет на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
отопление и топла вода, което е удостоверено в приетите по делото документи, представени
от ТЛП.
От приетата по делото ССчЕ /неоспорена от ответника/ и извлечението от сметка за
аб. № [***] приети без възражения, се установява, че фактурираната и незаплатена цена на
извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР за периода от м.06.2019 г. до
м.04.2021 г. възлиза на сумата от 64,51 лв. общо/съответно за ответника 32,25 лв., съобразно
издадените от ищеца 23 бр. фактури за ДР /за различните месеци, фактурираната цена е
между 2,80 лв. и 2,81 лв./м./. По делото има своевременно заявено възражение от ответника
за погасяване на част от вземането на ищеца по давност, но съдът приема същото за
неоснователно, тъй като изискуемостта на вземането за дялово разпределение за първия
месец, включен в процесния период /т.е. това за м.06.2019 г./ настъпва в средата на
м.08.2019 г., като давността за същото е прекъсната с подаденото на 30.06.2022 г. заявление
по чл.410 от ГПК. Следователно, предявения иск за главницата за ДР, дължима за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021 г. в размер на 32,25 лв., като основателен и доказан, ще следва да
се уважи изцяло.
Ответникът И. Г. не твърди и не представя доказателства за плащане на дължимата
сума, поради което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която
същата не е заплатила в срок следва да бъде уважен, в посочения по-горе размер от 32,25
лв., какъвто е и претендирания от ищеца.
Поради изложеното предявените искове за заплащане стойността на доставената до
топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия и за цената на услугата „дялово
разпределение“ до общ размер на 2447,97лв. /сбор от 2415,72 лв. за ТЕ и 32,25 лв. за ДР/ за
които задължения ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил, следва да бъдат
уважени.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца за ТЕ, поради изтекла
давност, или за сумата от 134,26 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
9
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответника, поради което съдът приема, че иска
за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР /в претендиран размер от 6,13
лв./ следва да се отхвърли изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, общата дължима
сума от ответника И. Г., след приспадане на недоказаните и погасени по давност суми
възлиза на 2736,61 лв., от която сума 2415,72 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 288,64лв. - дължима мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за претендирания период от 15.09.2019 г. до 27.05.2022 г. и 32,25 лв.
съставлява дължимата главница за дялово разпределение за периода от м.6.2019 г. до
м.04.2021 г. Искът за мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 6,13 лв., като
недоказан подлежи на отхвърляне, както и иска за главница за ТЕ до размер от 134,26 лв. и
иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ до размер от 34,53 лв., поради погасяването
им по давност.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК в който е посочил
разноски в общ размер от 695,06 лв., от които 95,06 лв. довнесена държавна такса, и 600 лв.
за възнаграждения на вещите лица, изпълнили допуснатите експертизи. Предвид факта, че
ищеца е представляван в производството от юрисконсулт, на същия му се дължи и
юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът
определя на 100,00 лв. Така общия размер на разноските, сторени от ищеца в настоящото
производство възлиза на сумата от 795,06 лв., от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед
уважената част от исковете му, му се следват разноски до размер от 747,30 лв.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се
признаят и разноски от заповедното производство до размер от 78,23 лв.
На ответникът, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски. По делото въпреки, че с ОИМ е заявено искане за
присъждане на разноски в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, няма
доказателства за сключен договор за правна защита и съдействие с конкретен адвокат, нито
пък такъв е участвал в производството като пълномощник на ответника. Ето защо, на
10
ответника не се следват разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че И. П. П., ЕГН **********, в
качеството си на съсобственик при дял от ½ ид.ч., на имот с адрес в гр. София, бул. [***], с
присъединен абонатен № [***] е потребител на топлинна енергия за този имот и дължи на
[***], ЕИК [***], сумите от общо 2736,61 лв., а по отделно, както следва:
2415,72лв. съставляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.;
32,25 лв. съставляваща дължимата главница за дялово разпределение за периода от
м.6.2019 г. до м.04.2021 г., за част от които вземания по ч.гр.д. № 35534/22г. по
описа на СРС, 164-и състав на 11.07.2022г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за ТЕ до размер от 134,26 лв. и за периода от
01.09.2018 г. до 30.04.2019 г., като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че И. П. П., ЕГН **********, в качеството си на
съсобственик при дял от ½ ид.ч., на имот с адрес в гр. София, бул. [***], с присъединен
абонатен № [***] дължи на „[***]“ ЕАД, ЕИК [***], сумата от:
288,64 лв. – представляваща мораторна лихва върху непогасената по давност главница
за ТЕ от 2415,72 лв., дължима за претендирания период от 15.09.2019 г. до 27.05.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.86 от ЗЗД за сумата от 34,53 лв. представляваща
мораторна лихва върху погасената по давност главница за ТЕ от 134,26 лв., дължима
за периода от 16.10.2019 г. до 27.05.2022 г. и за сумата от 6,13 лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ДР от 32,25 лв., дължимо за периода от
31.07.2019 г. до 27.05.2022 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, И. П. П., ЕГН **********, да заплати на
[***], ЕИК [***] сумата от 747,30 лв., представляваща съдебни разноски в настоящото
исково производство, както и 78,23 лв., представляваща разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 35534/2022 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„[***]“ ЕООД, с ЕИК [***], със седалище в [***].
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
11
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12