О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………………………………2023 година,
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито заседание на двадесет
и първи февруари 2023г., като разгледа докладваното от съдия Наталия
Дичева, адм.д.№ 103/22г. по описа на съда, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 158 от АПК.
Образувано
е по жалба на В.Б.И. ***-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна.
С
разпореждане № 831/19.01.23г. производството по делото е оставено без движение
като са дадени задължителни указания.
С
уточняваща молба от 20.02.23г. И. заявява, че иска отмяна на оспорения акт. Не
отстранява останалите нередовности по жалбата- такса, преписи, указание в какво
се състои незаконосъобразността на акта. Твърди, че е оспорен по
административен ред.
Ответната
страна- Директор на дирекция „МД“ при община Варна заявява изрично, че АУЗ №
МД-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна не е обжалван по административен ред.
Жалбата
е адресирана директно до АС Варна, но е подадена чрез община Варна. Липсва
произнасяне на решаващия орган по чл.156 ДОПК.
Ответната
страна – Директор на дирекция „Местни данъци“ , община Варна не е изразил
становище по допустимост.
Видно
от материалите по делото се установява следното от фактическа и правна страна:
АУЗ
№ МД-АУ-7369- 1/02.11.21г., издаден от Община Варна, дирекция „МД“, на
жалбоподателя е връчен лично на 22.11.21г.
С него
са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса смет за
различни недвижими имоти, собственост на жалбоподателя, както и данък върху
превозните средства.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е АУЗ № МД-АУ-7369- 1/02.11.21г.
Правото
на жалба до съда възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, за наличието на
която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Приложимият
ЗМДТ регламентира реда, по който се установяват задълженията за местни данъци и
такси, сроковете за плащането им и реда за издаване на актове за тяхното
установяване. Съгласно чл. 4, ал. 1
и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци
и местните такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда
на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
В разпоредбата на чл. 4, ал. 3
във вр. с ал. 4 от ЗМДТ
е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със
заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи.
Съответно в глава ХІV от
ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците и
задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и местните
такси са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с
акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал.
3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК.
Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК.
Съгласно чл. 107, ал.
2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка
за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото
лице, вида, основанието, общия и неплатения данък. В ал. 3 на чл.
107 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът
по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от
искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Актът за установяване на задължение по декларация може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция (чл. 107, ал. 4 от ДОПК). Установяването
на задължения с ревизионен акт е предвидено в чл. 108 от ДОПК, като в разпоредбите на глава ХV подробно са разписани
процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии и за издаването на
ревизионни актове. В чл. 152 и сл.
от ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на
ревизионните актове, който ред съгласно чл. 144 от ДОПК е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от
органите по приходите (вкл. АУЗД), доколкото не е предвидено друго.
Въз
основа на приложимата регламентация по ДОПК следва извода, че задълженията за
ДНИ и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по
декларация по чл. 107, ал.
3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК,
като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол
чрез обжалването му пред ръководителя на звеното за местни приходи на
съответната община. На обжалване пред съда подлежи АУЗД, респ. ревизионният
акт в частта, която е обжалвана по административен ред и не е отменена с
решението по чл. 155 от ДОПК – така чл. 156 от ДОПК.
С
оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално недопустима
като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Водим
от горното и на основание чл. 159, т. 1
от АПК, във вр. § 2 от ДР на
ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Б.И. ***-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна.
ИЗПРАЩА
по компетентност до Директор на дирекция „МД“ при община Варна за произнасяне
по жалбата на В.Б.И. ***-АУ-7369-1/02.11.21г.
на Община Варна.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 103/2023 г. по описа на Административен съд - Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
Административен съдия: