Определение по дело №103/2023 на Административен съд - Варна

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…………………………………2023 година,    гр.Варна

 

    ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXIII- ти състав, в закрито заседание на двадесет и първи февруари  2023г., като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева, адм.д.№ 103/22г. по описа на съда, за да се произнесе , взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 158 от АПК.

Образувано е по жалба на В.Б.И. ***-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна.

С разпореждане № 831/19.01.23г. производството по делото е оставено без движение като са дадени задължителни указания.

С уточняваща молба от 20.02.23г. И. заявява, че иска отмяна на оспорения акт. Не отстранява останалите нередовности по жалбата- такса, преписи, указание в какво се състои незаконосъобразността на акта. Твърди, че е оспорен по административен ред.

Ответната страна- Директор на дирекция „МД“ при община Варна заявява изрично, че АУЗ № МД-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна не е обжалван по административен ред.

Жалбата е адресирана директно до АС Варна, но е подадена чрез община Варна. Липсва произнасяне на решаващия орган по чл.156 ДОПК.

Ответната страна – Директор на дирекция „Местни данъци“ , община Варна не е изразил становище по допустимост.

Видно от материалите по делото се установява следното от фактическа и правна страна:

АУЗ № МД-АУ-7369- 1/02.11.21г., издаден от Община Варна, дирекция „МД“, на жалбоподателя е връчен лично на  22.11.21г.

С него са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса смет за различни недвижими имоти, собственост на жалбоподателя, както и данък върху превозните средства.

Предмет на оспорване в настоящото производство е АУЗ № МД-АУ-7369- 1/02.11.21г.

Правото на жалба до съда възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези процесуални предпоставки, за наличието на която съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Приложимият ЗМДТ регламентира реда, по който се установяват задълженията за местни данъци и такси, сроковете за плащането им и реда за издаване на актове за тяхното установяване. Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходи. Съответно в глава ХІV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и местните такси са приложими два способа: предварително установяване, което се извършва с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Установяването на задължения по данни от декларация е регламентирано в чл. 107 ДОПК. Съгласно  чл. 107, ал. 2 от ДОПК задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък. В ал. 3 на чл. 107 от ДОПК е предвидено, че по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането, като актът може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция (чл. 107, ал. 4 от ДОПК). Установяването на задължения с ревизионен акт е предвидено в чл. 108 от ДОПК, като в разпоредбите на глава ХV подробно са разписани процесуалните правила за извършване на проверки и ревизии и за издаването на ревизионни актове. В чл. 152 и сл. от ДОПК са регламентирани реда и сроковете за обжалване на ревизионните актове, който ред съгласно чл. 144 от ДОПК е приложим и за обжалването на другите актове, издавани от органите по приходите (вкл. АУЗД), доколкото не е предвидено друго.

Въз основа на приложимата регламентация по ДОПК следва извода, че задълженията за ДНИ и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл. 108 ДОПК, като и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол чрез обжалването му пред ръководителя на звеното за местни приходи на съответната община. На обжалване пред съда подлежи АУЗД, респ. ревизионният акт в частта, която е обжалвана по административен ред и не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК – така чл. 156 от ДОПК.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1  от АПК, във вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Б.И. ***-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна.

 

 

ИЗПРАЩА по компетентност до Директор на дирекция „МД“ при община Варна за произнасяне по жалбата на  В.Б.И. ***-АУ-7369-1/02.11.21г. на Община Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 103/2023 г. по описа на Административен съд - Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

Административен съдия: