Решение по дело №1664/2022 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 61
Дата: 3 февруари 2023 г.
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20224100201664
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване:

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Велико Търново, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20224110201664 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на "Г." ЕООД с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление *****, представлявано от управителя Г.К.Р., против
Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установена и заснето с автоматизирано техническо средство или система
серия Г № 0041559, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който за
нарушение по чл. 483, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), вр. с чл.
638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството е
наложено административно наказание – "Имуществена санкция" в размер на 2
000 (две хиляди) лева. В жалбата се излагат доводи относно неправилното
приложение на материалния закон, както и допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на процесния ЕФ, поради което се моли
пълната му отмяна .
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се
представлява от адв. А. П. от САК – редовно упълномощен. Същия поддържа
жалбата, като счита, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, поради което
1
моли за пълната му отмяна. Излага доводи в тази насока. Претендира
разноски, за което представя доказателства.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител и
не заема становище. В придружителното писмо на въззиваемата страна е
посочено, че ЕФ е за установено и заснето управление на МПС, за което не е
сключен застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Направено е възражение за прекомерност за претендираните от
насрещната страна разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административно-наказателното производство е започнало с
издаването на ЕФ серия Г № 0041559, затова, че на 24.03.2022 год. в 15.03 ч. в
общ. В. Търново, ПП І-4, км. 124+400 до автосервиз „Пежо“ в посока гр.
София, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак „В 26“. Нарушението
е установено с АТСС „TFR1-М“ и приспаднат толеранс в полза на водача. С
АТТС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е
спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка ГО, с МПС „Мерцедес ГЛЦ 4 Матик“ с рег. № *****. В ЕФ е
отразено, че собственик на когото е регистрирано МПС е „Г.“ ЕООД с ЕИК
***** с адрес **** със законен представител Г.К.Р. – управител.
Процесния ЕФ е връчен на 03.12.2022 год., като управителя и
представляващ дружеството го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в
законоустановения срок.
От съдържанието на приложената като доказателство по делото справка,
осъществена от водените при "Гаранционен фонд" регистри е установено, че
за посочения автомобил (с рег. № *****), към 24.03.2022 год., няма сключена
активна, валидна застраховка "ГО".
След анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирано лице, а по същество се явява
основателна. При служебна проверка на Електронен фиш за налагане на глоба
серия Г № 0041559, издаден от ОД на МВР – В. Търново, съдът констатира
нередовности по чл. 189, ал. 4 от ЗДВП досежно описание на нарушението и
приложимата санкционна разпоредба. Наличието на задължителни реквизити
по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е основание за законосъобразност на електронния
2
фиш от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата
по отношение на задължителните реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
основание за отмяната на ЕФ като незаконосъобразен с оглед на строго
формалния му характер.
В този смисъл съдът намира за основателни изложените в жалбата
доводи относно неяснота относно допуснатото нарушение, за което е
санкционирано дружеството. От приложения към АНП екземпляр от
процесния ЕФ серия Г № 0041559, се установява, че в същия е описано, че на
24.03.2022 год. в 15.03 ч. в общ. В. Търново, ПП І-4, км. 124+400, в посока гр.
София, при ограничение 60 км/ч въведено с пътен знак „В 26“. Нарушението
е установено с АТСС "TFR1-М" и приспаднат толеранс в полза на
нарушителя. В ЕФ е описано МПС с което е извършено нарушението, а
именно „Мерцедес ГЛЦ 4 Матик“ с рег. № ***** и че собственик на същото е
„Г.“ ЕООД с ЕИК ***** с адрес **** със законен представител Г.К.Р. –
управител. Същевременно в ЕФ е посочено, че за нарушение по чл. 483, ал. 1
т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т.
2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на дружеството се налага административно
наказание – "Имуществена санкция" в размер на 2 000 (две хиляди) лева. При
тези обстоятелства остава напълно неясно какво нарушение е констатирано с
АТСС, тъй като в описателната част е посочено само: "на 24.03.2022 год. в
15.03 ч. в общ. В. Търново, ПП І-4, км. 124+400 до автосервиз „Пежо“ в
посока гр. София, при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак „В 26“.
Нарушението е установено с АТСС „TFR1-М“ и приспаднат толеранс в полза
на водача. С АТТС е установено управление на МПС, регистрирано в Р.
България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка ГО". Същевременно е посочено, че е установено
нарушение на Кодекса за застраховането. Към процесния ЕФ е приложена и
разпечатка от видеоклип № 15830, с посочени параметри на установена
скорост на движение на процесното МПС от 77 км/ч и разрешена скорост за
движение в участъка от 60 км/ч, с посочено превишение от 17 км/ч, която
обикновено се прилага при установено нарушение по чл. 21 от ЗДвП.
В конкретния случай, в съдържанието на приложения по делото ЕФ
серия Г № 0036816 е налице противоречие (несъответствие и неяснота) между
отразената в тях фактическа обстановка относно нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено от една страна, както и между
3
установените в разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ конкретни
обстоятелства, определящи обективните признаци на деянието като състав на
административно нарушение от друга страна.
Изложеното мотивира съда да приеме, че посочената неяснота
(противоречие) във фактическото формулиране на твърдяното деяние създава
такава относно приетото от наказващия орган за нарушение; правната му
преценка и точната му квалификация като административно нарушение. Така
макар и формално да са спазени изискванията при издавеното на процесния
ЕФ, създадената неяснота препятства възможността да се разбере за какво
точно нарушение е наложено наказание на дружеството-жалбоподател, като е
възпрепятствано извършването на проверка относно правилността на
приетата правна квалификация, във връзка с осъществявания от РС контрол
за законосъобразност. Същата е довела до накърняване на правото на защита
на нарушителя, който има право да узнае в извършването на какво точно
нарушение е обвинен, респективно – наказан. Същото води до
незаконосъобразност на издадения ЕФ, тъй като по своята същност
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Дори и да се допусне, че се касае за извършено нарушение във връзка с
несключване на договор ГО за описаното в ЕФ МПС, то съдът намира за
основателни изложените в жалбата доводи, че не е осъществен състава на
твърдяното нарушение от обективна страна, тъй като към датата на
нарушението посоченото ВПС не е била регистрирано в Р България, а е било с
прекратена регистрация. От приложената към АНП разпечатка от
информационната система на КАТ (л. 13 от делото), се установява, че
процесното МПС - „Мерцедес ГЛЦ 4 Матик“ е било с прекратена регистрация
считано от 21.09.2021 год., като е с възобновена регистрация на 29.03.2022
година. Т.е. към датата на твърдяното нарушение – 24.03.2022 год. процесното
МПС е било с прекратена регистрация.
Дори и да се приеме, че се претендира управление на МПС - т.а.
"Мерцедес ГЛЦ 200 Матик" с регистрационен номер *****, за което
собственикът му не е сключил застрахователен договор за задължителна
застраховка „ГО“, настоящия съдебен състав намира, че процесния ЕФ е
незаконосъобразен и въз основа на следното:
В самият фиш е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т.
4
1 от КЗ във връзка чл. 638, ал. 4 във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 461, т. 1 от КЗ. В процесният случай предвид нормата на чл. 647, ал. 3,
изречение първо от КЗ, приложима за формата на електронния фиш, е
разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП. От съдържанието на
разпоредбата се извлича изискването в съответния фиш да се посочат
нарушените разпоредби, като законът има предвид нарушените законови или
нормативни разпоредби. Управлението на превозно средство без сключена
застраховка ГО не представлява нарушаване на изискването на чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ, тъй като разписаното там изискване е за сключване на такъв
договор от собственика, като нарушаването му е съставомерно по чл. 638, ал.
1 от КЗ в зависимост от това дали става въпрос за виновна или безвиновна
отговорност.
Когато се управлява МПС, за което няма валидна застраховка,
съставомерно е поведението именно на водача, управляващ превозното
средство, за което няма валидно сключен договор за застраховка "ГО" - чл.
638, ал. 3 от КЗ.
Посоченото налага извод, че нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ съдържа
всички обективни признаци на състав на нарушение, които се съдържат и в
чл. 638, ал. 3 от КЗ, като в този случай законът предполага (презюмира)
вината на собственика на съответното превозно средство и фингира
последиците на отговорността му към последиците на отговорността на
водача, управлявал съответното МПС. Обстоятелството, че самият състав на
нарушението представлява и законовата разпоредба която е нарушена, следва
да се съобразява от органите, които установяват нарушения по този
диференциран процесуален ред.
Вписването в електронния фиш на императивна разпоредба,
нарушението на която води до проявлението и на друг административно-
наказателен състав и посочването в електронния фиш едновременно на два
административно-наказателни състава, е израз на формалната
незаконосъобразност на последния и е основание за отмяната му (в този
смисъл е например Решение № 127/17.07.2020 год. по КНАХД № 10088 по
описа на Административен съд - Велико Търново за 2020 година, както и
константната практика на Великотърновския административен съд).
От така изложеното се следва, че фактическото описание на
5
нарушението не отговаря на посочената като нарушена в ЕФ законова
разпоредба на КЗ, защото тя се отнася до задължението на собственика на
МПС да сключи задължителна застраховка на автомобилистите „ГО“.
Несъответствието между описателната /текстовата/ част на електронния фиш
и отразената като нарушена материалноправна норма съществено нарушава
процесуалните права на жалбоподателя до степен, че не би могъл да разбере
какво обвинение/нарушение се претендира спрямо него, за да организира
адекватно и в пълен обем защита си. В този смисъл е ограничено правото му
на защита, което по естеството си е съществено нарушение на процесуалните
правила и води до порочност на издадения електронен фиш.
Предвид горното съдът намира, че атакувания Електронен фиш (ЕФ) за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установена и заснето с
автоматизирано техническо средство или система серия Г № 0041559,
издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, се явява незаконосъобразен и като
такъв следва да бъде отменен изцяло.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева. В
придружителното писмо на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, поради което посочения размер на разноски се
явява прекомерен и следва да бъде намален към минималния предвиден за
подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения (съобразно
последното изменение на разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 2). С оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът
6
намира, че следва да се присъдят на жалбоподателят направени от него
разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установена и заснето с автоматизирано техническо средство или
система серия Г № 0041559, издаден от ОД на МВР – гр. В. Търново, с който
на "Г." ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителя Г.К.Р., за допуснато нарушение по чл. 483, ал.
1 т. 1 от КЗ вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложено административно наказание – "Имуществена санкция" в размер на 2
000 (две хиляди) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК,
вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на "Г."
ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****,
представлявано от управителя Г.К.Р., направени разноски по делото за
процесуално представителство в размер на 500,00 (петстотин) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В. Търново в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7