№ 1514
гр. София, 10.04.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20241100901549 по описа за 2024 година
Производството е по чл.253 ГПК вр. чл. 130 ГПК.
С определение от 08.04.2025г, съдът е дал ход на устните състезания по делото.
При изготвяне на мотивите към крайния съдебен акт съдът констатира основания
налагащи отмяната на горното определение, т.к. водят до недопустимост на иска.
С исковата молба ищецът твърди, че е дружество, което е регистрирано съгласно
правото на Либерия и е оператор на корабната линия „Нептун Лайнс Шипинг енд
Менаджинг Ентърпрайсис С.А.“ за превоз на товари по море от пристанището Пирея в
Гърция до пристанището Ашдод в Израел. По възложение на ответното дружество на
26.07.2023 г. и 05.09.23г извършва превоз на автомобили от пристанището Пирея в Гърция
до пристанището Ашдод в Израел с кораб RSS PRESTIGE и с кораба NEPTUNE THELISIS.
За превозите са издадени коносаменти, както следва: 4 броя от 26.07.23 г. и 2 броя от
05.09.23 г, заедно с фактури № № FR-23-06033/26.07.23 г. и FR-23-07365/05.09.23 г., съгласно
които общото задължение за навло възлиза на сумата от 31 119,08 евро. По така издадените
фактури се твърди, че ответникът извършва частични плащания на 08.11.2023 г., 06.03.2024
г. и 04.06.2024г., след които остава непогасена разлика в размер на сумата от 18 736,96 евро,
която ответникът не оспорва, но и не заплаща. Върху дължимата главница за периода
26.07.2023г – 26.07.2024г /датата на предявяване на исковата молба/ се натрупват според
ищеца и задължения за мораторна лихва в размер на сумата 1 772,56 евро, която също не е
платена. По изложените съображения се иска осъждането на ответника да заплати сумата от
18 736,96 евро, представляваща неплатено навло за извършени превози с кораб по
коносаменти от 26.07.23 г. - 4 броя, от 05.09.23 г. - 2 броя и фактури с №№ FR-23-06033 от
26.07.23 г. и № FR-23-07365 от 05.09.23 г., а на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 1 772,56
евро, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода 26.07.23 г.
– 26.07.24 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.07.2023 г. до
окончателното плащане.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се явява в откритото
1
съдебно заседание.
След като една от страните по спора е дружество, което е регистрирано и
осъществява дейността си по законите на държава различна от Република България, респ. се
твърди, че договорните отношения са изпълнявани на място различно от територията на
Република Българя, съдът е длъжен, включително служебно да провери компетентността си
да разгледа спора, с който е сезиран. Компетентността, може да следва от международен акт
(конвенция, регламент, международни договори), по който Република България е страна, от
изрично съглашение на страните, от действащите на територията нормативни актове или при
спор, който не касае изключителна компететност на друга държава, при пророгация на
компетентност, изведена от действията на страните, въз основа на които може да се приеме,
че те се съгласяват това да бъде българския съд.
Към процесните отношения съгласно представените по делото коносаменти са
приложими правилата на Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила
относно коносаментите, приета на 25 август 1924 г. в Брюксел, Брюкселската конвенция от
1924 г., изменена с Протокол, подписан в Брюксел на 23-ти февруари 1968 г. и известна като
Правилата Хага-Висби, които не съдържат правила касаещи компетентността на съда, по
искове за заплащане на възнаграждение за превоза на товари по море. Други международни
актове относими към процесния превоз не са известни на съда и не се вземат предвид за
определяне на компетентността.
Съгласно т. 3 на представените коносаменти от 26.07.23 г. и от 05.09.23 г страните
приемат, че всички спорове, възникнали в резултат на товарителницата, ще се разрешават от
съда на страната, където е седалището на превозвача, освен ако няма друга уговорят в
различен смисъл. Клаузата разкрива характеристиките споразумение за възлагане на
компетентност на чуждестранен съд съгласно чл. 23 КМЧП, която изключва тази на
българските съдилища, в отклонение от общите правила на чл.4 КМЧП, тъй като спорът не
каса въпрос от изключителна компетентност на българския съда. Уговорката в
коносаментите е в унисон и с особените правила на чл. 25, ал. 2 Кодекса за търговското
корабоплаване, съгласно която при липса на друга уговорка между страните /каквато
уговорка в случая не се твърди и установява да е постигната/, компетентен е съдът, където
се намира седалището на корабопритежателя, а корабопритежател по смисъла на чл. 9, ал. 3
от КТК е лицето, което експлоатира кораба от свое име, независимо от това дали е
собственик на кораба или го ползва на друго законно основание.
При това положение, след като корабособственикът е дружество, със седалище в
**********като не се твърди и не се доказва постигната уговорка за учредяване на
компетентност по спора на българския съд, нито е налице хипотеза на пророгация на
компетентност /предвид неявяването на ответника по делото/, следва да се приеме, че
последният не разполага с международна компетентност да се произнесе по предявените
искове, който следва да бъде разрешен от компетентния съд, който, съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 2 КТК и т.3 от коносаментите е съдът на страната, където се намира седалището
на корабопритежателя /в този смисъл е и трайната практика на ВКС съгласно определение
2
№ 50008 от 09.02.2023 г. по ч. т. д. № 2017/2022 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; определение № 229
от 03.06.2022 г. по ч. т. д. № 934/2022 г., Т. К., І т. о. на ВКС и др./.
По изложените съображения следва да се отмени определението от 08.04.2025г и да
се върне исковата молба на основание чл. 130 ГПК.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 08.04.2025г., с което е даден ход на производството по
същество.
ВРЪЩА исковата молба на „Нептун Лаинс Шипинг енд Менаджинг Ентърпрайсис
С.А.“ регистрирано и съществуващо съгласно правото на Либерия по и прекратява
производството по т.д.№ 1549/2024г по описа на СГС, ТО, 7-ми състав.
Определението може да се обжалва в частта, с която исковата молба се връща в
седмичен срок от връчването на преписа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3