Присъда по НОХД №2818/2025 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 263 от 01.10.2025 г. по НОХД №
2818/2025 г. по описа на Варненския районен съд, НО, тридесет и седми
състав.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Варна, с който е възведено
обвинения срещу подсъдимия М. М. Г., родена на ********** г. в гр.Варна,
български гражданин, с основно образование, неосъждан, неженен, ЕГН
**********, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК:

ЗА ТОВА, ЧЕ: На 30.06.2024 г., в град Варна, е отнел чужди движими
вещи - сумата от 92.55 лева - от владението на Н. Ж. Х. и собственост на С. И.
Д. и З. С. С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
както и сумата от 92.55 лева - от владението на Н. Ж. Х. и собственост на Г. Г.
С., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
всички отнети вещи са на стойност 185.10 лева .

Престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Поради горното и предвид изразеното в хода на разпоредителното
заседание желание на подсъдимата за разглеждане на делото по
диференцираната процедура на гл.27 от НПК, на основание чл. 252, ал.1 от
НПК съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредително
заседание.

Производството по делото се проведе при условията и реда на глава
27 от НПК, като по искане на подсъдимия бе проведено съкратено съдебно
следствие. Същият, при условията на чл. 371, т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
1

съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените от подсъдимия самопризнания се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, поради което и обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимата без
да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетелите и експертните заключения, дадени на досъдебното производство,
без да извършва разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица.

Участващият в производството представител на ВРП поддържа
предявеното срещу подсъдимия обвинение, описано в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Счита, че от събраните по делото доказателства по
категоричен и безспорен начин се установява, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал.1 от
НК.

Пледира за определяне на наказание на основание чл. 54, ал.1 от НК, а
именно лишаване от свобода – 1 г. и 6 м. ЛОС, като на основание чл. 58А. от
НК определеното наказание да бъде намалено с една трета и така
определеното наказание на основание чл.66 от НК бъде отложено с три
годишен изпитателен срок .

Защитникът на подсъдимия - адв. С., ВАК изразява становище, че
подсъдимия е виновен по така повдигнатото обвинение. Моли при определяне
на размера на наказанието да се вземе предвид смекчаващите вината
обстоятелства, а именно: пълни самопризнания, съдействието, което е оказал
на органите на разследването и на съда, самокритичното отношение, което
има към извършеното, желанието да се поправи .

Подсъдимият М. М. Г. се признава за виновен, изцяло признава
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява
съжаление за извършеното, в последната си дума заявява, че съжалява.

До започване на разпоредителното заседание, редовно призована
пострадалите – З. С. С., С. И. Д. и Г. Г. С. не се явяват и не се представляват,
като правата им на пострадали са надлежно разяснени чрез вписването в
съобщението по чл. 247б, ал. 4 НПК.

2

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и
писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. М. Г., родена на ********** г. в гр.Варна,
български гражданин, с основно образование, неосъждан, неженен, ЕГН
**********.

Подсъдимият Г. на 30.06.2024 г. около 21.00 ч. влязъл в магазин „Май
Маркет“, находящ се на ул.“Горна студена“ № 12 в гр.Варна. В магазина
обиколил щандовете, след което приближил касовата зона. На една от касите
работела св.Н. Х., която обслужвала клиент, като две прозрачни пластмасови
кутии за дарения се намирали до съседната каса. Едната кутия за дарения била
собственост на С. И. Д. и З. С. С. Те ги били поставили в магазина с цел
събиране на дарения за лечението на техния син – В. Другата кутия за дарения
била собственост на Г. Г. С., която била поставено в магазина с цел да събира
дарения за лечение от заболяване, от което страдала.

Подсъдимият Г. забелязал двете кутии и решил да извърши кражба на
сумите пари събрани в тях . В изпълнение на това своя намерение
незабелязано то св.Х., той взел двете кутии , поставил ги под горната си дреха,
която носел и напуснал магазина. След това стигнал до намиращата се
наблизо автобусна спирка, като отишъл до храсти в тревните площи зад нея,
отворил капаците на двете кутии и взел общо 185.10 лв. намиращи се в тях,
които прибрал в себе си, а кутиите оставил на земята. Същия ден подсъдимия
похарчил по голямата част от откраднатите пари, като у него останала
непохарчена сумата от – 10.10 лева.

В. Б. Д. подала сигнал до Четвърто РУ при ОД МВР – Варна за
извършената кражба.Било образувано ДП № 249/2024 г. по описа на Четвърто
РУ при ОД МВР – Варна. На 01.07.2024 г. подсъдимия Г. бил задържан от
органите на МВР, който предал сумата в размер на 10.10 лева.

От приетите по делото справки съдимост, ведно с бюлетини за
подсъдимия М. М. Г. е видно, че същия е неосъждан.

3

Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между
страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по
делото - самопризнанията на подсъдимия М. М. Г., който изцяло призна
фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, от
показанията на свидетелите – В. Д., С. Д., Г. С., З. С., На. Х., К. К., дадени в
хода на досъдебното производство, съдебно-оценителна експертиза,
протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на
местопроизшествие, разписки, справка за съдимост, както и от другите
писмени материали по делото, инкорпорирани по реда на чл. 283 от НПК, не
оспорени от страните, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия М. М. Г.,
тъй като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен
материал.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите – В. Д., С. Д.,
Г.С., З. С., Н. Х., К. К., тъй като същите са непротиворечиви, последователни
и взаимно допълващи се.

Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, като компетентна и
безпристрастна, като освен това кредитира и всички писмени материали,
приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по
между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

При така установената по делото фактическа обстановка, след
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на
чл. 14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните
правни изводи:

Подсъдимият М. М. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление с чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като: На 30.06.2024 г., в
град Варна, е отнел чужди движими вещи - сумата от 92.55 лева - от
владението на Н. Ж. Х. и собственост на С. И. Д. и З. С. С., без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, както и сумата от 92.55 лева - от
владението на Н. Ж. Хр. и собственост на Г. Г. С., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като всички отнети вещи са на
стойност 185.10 лева .

4

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК се
изразява в отнемане от подсъдимата на чужди движими вещи, посочени в
диспозитива на обвинението, собственост на юридическо лице и различни
физически лица, при което се прекъсва владението върху вещта, без
съгласието на техните владелци и се установява нова фактическа власт.

Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално
упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на
имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и
запазване.

От субективна страна подсъдимия е съзнавал, че с противо правните
си действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява
своя фактическа власт, предвиждала е настъпването на обществено опасните
последици и е искала тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои
вещите – да се разпорежда с тях в свой интерес т. е. извършила е
инкриминираните деяния виновно, при форма на вината - пряк умисъл.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът
приема съдействието оказано в хода на разследването, както и изразеното
съжаление за извършеното.

Самопризнанието, предвид процедурата, по която протече съдебното
производство, не би могло да се приеме за смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като това би било в разрез със задължителната съдебна
практика по приложение на института на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК - т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д.
№ 1/2008 г., ОСНК на ВКС. Съгласно цитираната точка от ТР, при определяне
на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието по чл.
371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелство по отношение
на подсъдимия Г. съдът не констатира.

Изложеното води съда до извода, че не са налични нито многобройни,
нито дори едно но изключително по своята същност смекчаващо
отговорността обстоятелство и наказанието на подсъдимата следва да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК.
5

Причините за извършване на деянието са ниската правна култура на
подсъдимата и незачитане на обществените отношения, свързани с правото на
собственост.

Мотивът за извършване на престъплението е стремежът за
облагодетелстване по неправомерен начин .

Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК и
предвид изричната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК прецени, че на
подсъдимата следва да се наложи наказание при условията на чл. 58а, ал.1 от
НК.

Съгласно действащата разпоредба на чл. 58а. от НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. Предвид коментираните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, при превес на първите, съдът намира, че наказанието на
подсъдимата следва да бъде определено при условията на чл. 58а., ал.1, вр.
чл. 54 от НК. За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК е предвидено
наказание "лишаване от свобода" до 8 години.

Съдът, счита че целите на наказанието съгласно чл. 36, ал.1 от НК ще
се постигнат ако на подсъдимия Г. бъде определено наказание "лишаване от
свобода" в размер на една година. Това наказание би било съответно както на
обществената опасност на дееца, така и на извършените общо три деяния и би
било необходимо и достатъчно за постигане на нужното поправително,
възпитателно и възпиращо въздействие, като наказание лишаване от свобода
за по-дълъг срок би имало по-скоро негативно въздействие спрямо Г. Предвид
горното, след като определи наказание на подсъдимия - Г. "Лишаване от
свобода" за срок от една година, на основание чл. 58а, ал.1 от НК съдът
намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимата
наказание "лишаване от свобода" в размер от 8 (осем) месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК отложи с
изпитателен срок от 3 (три) год., считано от влизане на присъдата в сила.

Действително за съда не съществува задължение директно да прилага
разпоредбата на чл. 66 от НК само при наличието на формалните за това
предпоставки, които безспорно съществуват, тъй като освен всичко друго е
необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и
6

превъзпита и чрез условно осъждане.

При извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите
на наказанието не е необходимо подсъдимия Г. да търпи реално наложеното
наказание от 8 м. ЛОС, като в тази насока и при съпоставка с тежестта на
престъплението, условното наказание е справедлив отговор на обществената
му опасност и морална укоримост.

На основание чл.59 от НК съдът зачита времето през което
подсъдимия Г. е бил с МНО „задържане под стража“.

Съдът се произнесе по ВД, които след влизане на присъдата в сила
следва да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.

На осн. чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи на подсъдимия М. Б. да
заплати направените по делото разноски в полза на ОД МВР – Варна в размер
на 470.14 лева.

Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.

СЪДИЯ при ВРС:

7

Номер на акта:	263
Дата:	1 октомври 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20253110202818
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юли 2025 г.

Присъда по НОХД №2818/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите