Решение по дело №874/2018 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

17.10.2018

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.10.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Марияна Динкова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

874

по описа за

2018

година.

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-1947-000157 от 14.06.2018г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на В.В.И. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Жалбоподателката В.В.И. твърди, че не е доволна от издаденото наказателно постановление, тъй като било незаконосъобразно. Обстоятелствата, описани в акта и атакуваното постановление не отговаряли на истината. В АУАН не било описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. И в акта и в наказателното постановление било записано „паркира“ и съответно „спира за престой и паркиране на по-малко от пет метра“, което създавало впечатление, че актосъставителя бил свидетел на това и се бил срещал с жалбоподателката на кръстовището, което не било вярно. Не било записано точно на коя улица и къде било извършено нарушението. АУАН бил съставен във фоайето на ОД МВР-Кърджали в късния следобед на 22.05.2018г., без на жалбоподателката да се предоставят каквито и да било доказателства. Служителите разглеждали снимка, която не й показали. Тази снимка не следвало да се кредитира като доказателство, тъй като не можела да докаже твърдяното в наказателното постановление нарушение. На следващо място, жалбоподателката възразила писмено срещу акта в съответния срок, но нейните възражения не били обсъдени при съставяне на наказателното постановление, което ограничило правото й на защита. Затова моли съдът да отмени атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Моли наказателното постановление да бъде отменено.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.05.2018г. свидетелите Д.С. и К.К. - служители в звено „Конвой“ към ОД МВР-Кърджали, били на работа в гр.Кърджали. Двамата извършвали обход в града и около 11.30 часа установили нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено с лек автомобил марка „Хюндай“ рег.№ К 0858 АТ. Последният бил паркиран в гр.Кърджали, в зоната на кръстовището, образувано между ул.Екзарх Йосиф и ул.Васил Левски, на разстояние по-малко от пет метра от самото кръстовище. Тъй като водача не бил там, полицейските служители му оставили върху предното стъкло на автомобила писмена покана да се яви същият ден до 19.00 часа в сградата на РУ-Кърджали. Водачът на автомобила „Хюндай“ рег.№ К 0858 АТ - В.В.И., която била и управител на фирмата собственик на превозното средство, се явила в РУ-Кърджали на 22.05.2018г. Тогава свидетелят Б.Д. ***, обяснил на жалбоподателката, че ще й бъде съставен фиш за установеното нарушение. Тя обаче не била съгласна и поискала да й се състави акт, защото щяла да обжалва наказателното постановление. По този повод на 22.05.2018г. свидетелят Д. съставил срещу В.И. акт за установяване на административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателката, както и в присъствие на свидетелите Д.С. и К.К., които установили нарушението. Съставеният АУАН бил връчен на И., която при подписването му вписала, че има възражение. Такова възражение срещу акта тя подала на 25.05.2018г. Същото не било уважено и на 14.06.2018г. наказващият орган издал атакуваното  постановление, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП наложил на жалбоподателката административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява показанията на свидетелите Б.Д., Д.С. и К.К., на които съдът дава вяра като достоверни, логични и взаимно допълващи се; Акт за установяване на административно нарушение № 157 от 22.05.2018г., чиято доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП не бе оборена; Покана до водач на МПС с рег.№ К 0858 АТ; Възражение от 25.05.2018г.; Становище по подадено възражение от 25.05.2018г.; Докладна записка от 22.05.2018г.; Справка за собственост на МПС с рег.№ К 0858 АТ; Справка от ТР за актуалното състояние на фирма „Рекламна къща АЯ Кърджали“ ООД; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР, установяваща материалната компетентност на издалия наказателното постановление орган; Заповед № 292з-74 от 18.01.2017г. на директора на ОД МВР-Кърджали, установяваща материалната компетентност на актосъставителя, както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

Административнонаказателната отговорност на В.И. е ангажирана за нарушение на чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, който забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от пет метра от тях. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че автомобила, който се е управлявал от жалбоподателката на процесната дата е бил паркиран в зоната на кръстовището, образувано между ул.Екзарх Йосиф и ул.Васил Левски в гр.Кърджали, на разстояние по-малко от пет метра от самото кръстовище. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото, без възможност за преценка, наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Фактическото описание на нарушението и посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателката е санкционирана за деяние, изразяващо се в паркиране в зоната на кръстовище, образувано от улиците Екзарх Йосиф и Васил Левски. Понятието „кръстовище“ е дефинирано в & 6, т.8 от ДР на ЗДвП като място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Мястото на нарушението попада именно в зоната на кръстовище и е конкретизирано в достатъчна степен в акта и наказателното постановление. Не представлява процесуално нарушение съставянето на акта от полицейския служител Б.Д., който не е присъствал при установяване на нарушението на място. АУАН е съставен от актосъставителя Д., тъй като именно той е разполагал с необходимата компетентност съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП. Изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН /да са присъствали при извършване или установяване на нарушението/ се отнася не за актосъставителя, а за свидетелите по съставяне на акта, като това правило е било спазено. Неоснователен е и довода на жалбоподателката, че не й били предоставени доказателства при съставяне на акта. Подобно изискване няма регламентирано нито в ЗДвП, нито пък в ЗАНН. Безспорно доказано е и авторството на нарушението в лицето на жалбоподателката, доколкото същата се явява управител на фирмата собственик, на която е регистрирано моторното превозно средство и не е посочила друго лице да е извършило нарушението. В.И. попада в кръга на лицата по чл.188, ал.2 от ЗДвП и затова следва да отговаря за деянието, описано в акта и наказателното постановление. Прочее, самата жалбоподателката също не оспорва фактът, че на процесната дата е бил водач на гореописания автомобил. На следващо място, неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган относно постъпилото възражение не води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителните реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление означава, че възражението не е уважено. Предвид изложените съображения, наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1947-000157 от 14.06.2018г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на В.В.И. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

                

 

                                                                                      Районен съдия: