№ 165
гр. гр. Добрич, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20253200500237 по описа за 2025 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по
повод въззивна жалба с вх.№ 292/17.01.2025г., подадена от Т. Д. И., ЕГН
**********, с адрес: с. Г., ул. ***, общ. Б., чрез адвокат Р. С., срещу решение
№ 178 от 19.12.2024г. по гр.д.№ 350/2024г. по описа на Районен съд – Балчик в
частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу РПК „Черно
море“, ЕИК *********, гр. Б., ул. „Иван Вазов“ № 3, иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна
на заповед № 24/15.05.2024г. за прекратяване на трудовото й правоотношение,
като неоснователен, както и въззивна жалба с вх.№ 1433/18.03.2025г.,
подадена от РПК „Черно море“, ЕИК *********, гр. Б., ул. „Иван Вазов“ № 3,
чрез адвокат К. И., срещу решение № 50 от 26.02.2025г. по гр.д.№ 350/2024г.
по описа на Районен съд – Балчик, с което е оставена без уважение подадената
от този въззивник молба с вх. № 887/17.02.2025г. за поправка на очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решение №178/19.12.2024г. по делото.
Т. Д. И. обжалва решение № 178 от 19.12.2024г., като неправилно и
незаконосъобразно в атакуваната част. Счита, че районният съд не е обсъдил
всестранно възраженията в исковата молба за незаконосъобразност на заповед
№ 24 от 15.05.2024г. на председателя на РПК „Черно море“ - гр. Б. по
съображения, че трудовото правоотношение не може да бъде прекратено на
посоченото в нея основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, а само на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ; че заповедта за уволнение е немотивирана, защото в
нея са въведени неясни, объркващи и взаимно изключващи се твърдения; че
1
заповедта съдържа несъответствие между мотивите и използваната правна
квалификация, а така също и, че дисциплинарното наказание не кореспондира
с вменените недостатъци на служителката. Освен това сочи, че неправилно
съдът приел дисциплинарното наказание да е наложено в законоустановения
двумесечен срок от откриване на нарушението, тъй като от обстоятелствената
част на заповед № 24/15.05.2024г. ставало ясно, че при осъществена
превантивна ревизия на 14.11.2023г. в обекта е била констатирана липса за
3069,91 лева, т.е. на тази дата е било установено нарушението, а наказанието
за същото е наложено след шест месеца - на 15.05.2024г.
Въвежда оплакване, че оспорването на процедурата, по която били
проведени трите ревизии, както и резултатите от тях, направено в исковата
молба, било неглижирано от съда и възраженията на ищцата не били обсъдени
по същество. Необосновано съдът приел, че работодателят е доказал
твърдението си в заповедта за уволнение, че в магазина липсва стока в особено
голям размер като стойност от 12 200,16 лв., което е тежко дисциплинарно
провинение на ищцата като МОЛ. В тази връзка въззивницата сочи, че
липсата на подписи от Т. И. като MOЛ и от съставителите им върху трите
стоково-парични отчета с дати 14.11.2023г., 23.04.2024г. и 09.05.2024г.
определя същите като негодни доказателства; че липсата на изготвени
сравнителни ведомости и протоколи за констатирани липси/излишъци при
трите инвентаризации, което било установено и от показанията на свид. С.М.
и Е.Г., обуславя документална необоснованост на инвентаризациите и
компрометира изцяло направените констатации и не позволява да се установи
какво точно липсва в магазина - пари, стоки (като вид и артикул) или стоки и
пари. Така не било възможно да се извърши сравнение между фактическа и
счетоводна наличност на стоките, каквато била целта на инвентаризацията.
Тъй като на Т. И. не е била предоставена тази обобщена информация, нито тя
не е участвала в сравняването на фактически със счетоводни наличности,
процедурата за провеждане на всяка една от трите инвентаризации била
опорочена.
И в съдебното производство липсите останали недоказани по размер,
защото вещото лице не е направило сравнение между фактическите
наличности в магазина и отразеното по счетоводни документи по причина, че
по делото не са приложени сравнителни ведомости, в които за всеки артикул
да е посочена информация за фактическа наличност, счетоводна наличност,
излишък и липса. Трите стоково-парични отчета от 14.11.2023г., 23.04.2024г. и
09.05.2024г. били вътрешни документи, описани в наредбата за
документооборота на РПК „Черно море“, но в тях нямало информация какви
артикули липсват като вид и количество, а и не носели подписи на съставител
и МОЛ. И от гласните доказателства не било установено какви точно артикули
липсват.
Несъответствията между фактическа и счетоводна наличност можело да
се дължат както на грешки от страна на продавачките, така и на допуснати
грешки при въвеждането на информация в счетоводството, а неяснотата била
2
създадена от РПК, която не е отчитала стоките в магазина в с. Г. по един от
възможните методи в Счетоводен стандарт № 2, а ги е водила стойностно.
Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част и
искът да бъде уважен, с присъждане и на съдебните разноски.
В писмен отговор въззиваемата страна намира подадената жалба за
неоснователна и по подробни съображения срещу наведените в нея доводи,
поддържани и в първата инстанция, настоява да не бъде уважавана.
Допълнително в отговора е посочено, че на 20.01.2025г. въззивницата е внесла
с ПКО № 12 сумата от 934,49 лв. с основание „по начет“, който ордер е
представен като ново писмено доказателство във въззивното производство.
РПК „Черно море“ обжалва решение № 50 от 26.02.2025г., с което е
отказано да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка в решение
№ 178 от 19.12.2024г. като неправилно, постановено при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със закона и
необосновано. Счита, че съдът лаконично е приел, че е формирал воля за
основателност на иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за сумата от
1537,15 лв., представляваща сбор от нетни трудови възнаграждения, дължими
за м.април и м.май 2024г. и тази воля е правилно обективирана в диспозитива
на акта, поради което не е налице допусната очевидна фактическа грешка,
която да бъде поправена. Тази сума въззивникът сочи, че съставлявала
размера на брутните трудови възнаграждения, а и ищцата не била
претендирала суми в нетен размер, след извършеното от нея изменение на
иска. Формираната в мотивите на първоначалното решение воля на съда не
съответствала на изразената в диспозитива на решението за претендираните от
ищцата вземания.
В писмен отговор по тази жалба насрещната страна изразява становище
за нейната неоснователност поради липса на допусната очевидна фактическа
грешка, тъй като сумите, след извършеното изменение на иска, ищцата
претендирала в нетен размер, в мотивите съдът изложил съображения за
дължимост на присъдената сума в нетен размер и така била обективирана
волята му в диспозитива на акта. Настоява за отхвърляне на жалбата.
Като постави на разглеждане въззивните жалби, Окръжен съд – Добрич
установи следното:
Въззивна жалба с вх.№ 292/17.01.2025г. е подадена от страна с правен
интерес от оспорване на решението, чрез упълномощен адвокат, в срока по
259, ал. 1 от ГПК - на дата 17.01.2025г., преди изтичане на срока с начало
06.01.2025г. и край 20.01.2025г., отговаря на изискванията по чл. 260, т. 1, 2, 4
и 7 и чл. 261 от ГПК.
Въззивна жалба с вх.№ 1433/18.03.2025г. също е редовна, като подадена
от страна с правен интерес от оспорването на неизгодното за нея решение,
чрез упълномощен адвокат и в срок – на 18.03.2025г., преди изтичане на срока
за обжалване с начало 05.03.2025г. и край 19.03.2025г.
По повод жалбите Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
3
тях оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваните решения служебно
за валидност и допустимост, по правилността – в рамките на посоченото в
жалбата; при липса на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от
гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Решенията са валидни, постановени при надлежно упражнено право на иск и
на молба по чл. 247 от ГПК, като по основателността на иска/молбата
въззивният съд приема за установено следното:
Районен съд – Балчик е сезиран с искова молба с вх.№ 2750/13.06.2024г.,
подадена от Т. Д. И., с която против РПК „Черно море“ са предявени искове: с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно на
уволнението на ищцата, извършено със заповед № 24/15.05.2024г. и за отмяна
на заповедта като незаконосъобразна; с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1 884 лв.,
представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за м.
април 2024г. (1256 лв.) и м. май 2024г. (628 лв.) по трудов договор №
01/17.08.2023г. и допълнително споразумение към него, ведно със законната
лихва от 13.06.2024г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане; с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 799,27 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 14 работни дни за 2023г. и
2024г., ведно със законната лихва от 13.06.2024г. до окончателно изплащане.
В исковата си молба ищцата е оспорила законността на уволнението на
няколко основания. Посочила е, че трудовото правоотношение между
страните, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор №
01/17.08.2023г. за длъжността „***“ в магазин за хранителни и промишлени
стоки в с. Г., общ. Б., било прекратено със заповед № 24/15.05.2024г., считано
от датата на получаването й - 20.05.2024 г., на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т.
7 от КТ, която норма позволявала да се наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“, но не и да се прекрати трудовото правоотношение. В тази връзка
е поддържала, че, за да бъде осъществен юридическият факт, пораждащ
правото на работодателя едностранно и без предизвестие да прекрати
трудовия договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, е следвало преди това
на работника или служителя да е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“. Поради неспазване на изискуемата хронологична
последователност на двете волеизявления – първо да е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и след това да е прекратено
едностранно трудовото правоотношение, и поради противоречие между
описателната й част и сочената квалификация, заповедта била
незаконосъобразна.
С издадената заповед била потърсена имуществена отговорност от
ищцата на основание чл. 203, ал. 1 и ал. 3 КТ, вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КТ, но тя не била извършила вменената й от работодателя дисциплинарна
простъпка. Оспорила е изцяло описаната в заповедта фактическа обстановка.
4
Възразила е срещу твърденията, че е злоупотребила с доверието на
работодателя, не е изпълнявала възложената й работа, уронила е доброто име
на предприятието и е разпространявала поверителни за него сведения, както и
че е увредила имуществото на работодателя и е разпилявала материали,
суровини, енергия и други средства.
Оспорила е трите инвентаризации в обекта ( на 14.11.2023г., 23.04.2024г.
и 09.05.2024г.) да са извършени по установения от закона ред и е посочила, че
резултатите от тях били опорочени. Изложила е подробни аргументи в
оспорване на процедурата, по която са проведени трите ревизии, както и
резултатите от тях – 1. стоката в магазина не била заведена по вид, артикул и
брой, а се водела стойностно; 2. инвентаризациите били проведени без да е
взета под внимание информацията, въведена в касовия апарат (не е изготвен
касов отчет), касовата книга (не са отчетени записите в нея), изготвените от
продавачките отчети на всеки 10 дни; 3. в изготвените инвентаризационни
описи липсвала информация за счетоводната наличност на стоките в магазина
към датата на всяка от проверките; 4. ищцата не участвала в процеса на
съпоставяне на фактическата наличност със счетоводната наличност на
стоките в магазина, не й била предоставена никаква информация за
счетоводната наличност към трите дати, а едва по-късно й било съобщено, че
има липси, без да е ясно как това е било установено; 5. работодателят не
посочил каква стока липсва като вид, артикул, брой и единична цена, а сочел
само стойност на липси от 3069,91 лв. и 9130,25 лв., което означавало неяснота
и неопределеност на направените констатации от инвентаризациите, което
било в нарушаване правата на ищцата. По този начин работодателят допуснал
злоупотреба с право, тъй като използвал правното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение, за да постигне неразрешен от закона резултат,
а именно да не изплати на работника полагащото му се трудово
възнаграждение за последните два месеца.
Заповедта за уволнение съдържала неясни мотиви, била объркваща и с
противоречащи си и взаимно изключващи се твърдения, поради което ищцата
била лишена от възможност да разбере кои са фактите, поради които
трудовото й правоотношение било прекратено. Въз основа цитати от самата
заповед ищцата е посочила, че работодателят е мотивирал, че служителката не
отговаря на изискванията за заеманата длъжност и не притежава необходимата
квалификация и умения, което обаче обосновавало основание за прекратяване
на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 и т. 6 от КТ, но не
съставлявало дисциплинарно нарушение. От изложените мотиви следвало и,
че дисциплинарното наказание не съответствало на тежестта на вмененото
нарушение и на описаните обстоятелства.
Тъй като работодателят не платил на ищцата трудовите възнаграждения
в за месеците за м. април 2024г. (1256 лв.) и за м. май 2024г. (628 лв.) ищцата е
претендирала осъждане на ответника за тези суми в брутен размер от общо
1884 лв. За неизползвания от ищцата платен годишен отпуск от 14 работни
дни за времето от 17.08.2023г. до 20.05.2024г. тя е претендирала обезщетение
5
в размер на 799,27 лв.
Ответникът е оспорил исковете. В писмения си отговор е аргументирал,
че дисциплинарното уволнение съставлявало едновременно налагане на
дисциплинарно наказание и акт за прекратяване на трудовото
правоотношение, като липсвало изрично законово изискване за издаване на
отделна заповед за налагане на дисциплинарно наказание и втора заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, но последната имала само
констативен характер, а първата била тази с последица прекратяване на
трудовото правоотношение. Заповедта за уволнение била издадена в
съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като дисциплинарното наказание било
наложено с мотивирана писмена заповед, посочен бил нарушителят,
нарушението, кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага, след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ.
Ответникът е оспорил всички твърдения в исковата молба относно
начина на извършване на ревизиите в магазина. Не било вярно, че не бил
засечен касовия апарат и касовата наличност, като е представил писмени
доказателства, съставени в хода на проверките. Посочил е, че ищцата е
следвало да има информация за наличната стока в обекта в стойност, тъй като
е била задължена да образува съответната надценка, на която ще продава
стоките и да комплектова стоковите разписки с фактури с нейната
ценообразуваща стокова разписка, както и да предаде два екземпляра в
счетоводството при работодателя си, а един екземпляр от тези документи да
остане в магазина. Въз основа на тези документи на всеки 15 дни ищцата била
задължена да прави описи по фирми, по дати и по стойност, както и три пъти
седмично да се отчита с парични отчети в касата на кооперацията. Посочил е,
че стоката в обекта се водела стойностно и продажбите се удостоверявали чрез
показанията на ЕКАФП. Оспорил е възраженията на ищцата за неяснота и
противоречия в мотивите на заповедта за уволнение, като е заявил, че същата
е издадена при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1, чл. 194 и чл. 195, ал.
1 от КТ. Исковете за трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224, ал. 1
от КТ ответникът е оспорил по съображения, че е упражнил свое право да
задържи изплащането на сумите предвид издадената заповед №
26/15.05.2024г.
В откритото съдебно заседание на 02.09.2024г. ищцата, чрез
упълномощения адвокат, е направила изявление за намаление на размера на
исковете и частичен отказ за разликата, като искът за сумата от 1 884 лв.,
съставляваща неплатени брутни трудови възнаграждения за м. април 2024г.
(1256 лв.) и за м. май 2024г. (628 лв.) е намален до размерите от 1 220 лв. за м.
април 2024г. и 317,15 лв. за м. май 2024г.; искът за сумата от 799,27 лв.,
съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е намален
до размера от 746,98 лв. С протоколно определение на осн. чл. 224, ал. 1 от
ГПК съдът е допуснал: изменение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ чрез
намаление на неговия размер от 1 884 лв. на 1 537,15 лв., представляваща сбор
от неплатените нетни трудови възнаграждения за м. април и м. май 2024г.,
6
като е прекратил производството по делото в частта за разликата над 1 537,15
лв. до 1 884 лв. на осн. чл. 233 от ГПК; изменение на иска по чл. 224, ал. 1 от
КТ чрез намаление от 799,27 лв. на 746,98 лв. и е прекратил производството
по делото в частта за разликата над 746,98 лв. до 799,27 лв. на осн. чл. 233 от
ГПК.
С постановеното по делото решение № 178 от 19.12.2024г. районният
съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и е уважил
исковете с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ, като е
осъдил РПК „Черно море“ да заплати на Т. Д. И.: сумата от 1537,15 лв. - сбор
от неизплатени нетни трудови възнаграждения за м. април и май 2024г. и
сумата от 746,98 лв. - обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2023г. и 2024г., ведно със законната лихва от 13.06.2024г. до окончателното
заплащане. Решението не е обжалвано в осъдителната му част от РПК „Черно
море“ и е влязло в сила.
Установено е по делото, че по силата на трудов договор № 1/17.08.2023г.
Т. Д. И. е назначена на длъжността „*** и МОЛ“ при РПК „Черно море“ с
място на работа в с. Г.. Според договора, той е сключен на основание чл. 70 от
КТ с опция по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ. С допълнително споразумение от
01.04.2024г. страните са уговорили, че трудовият договор е сключен за
неопределено време.
В длъжностна характеристика за длъжността „*** и МОЛ“, връчена на
ищцата при подписване на трудовия договор, са упоменати основните
задължения и отговорности, сред които: редовно да отчита стокооборота и
фактурите в касата на РПК, на всяко 1-во и 16-то число от месеца да представя
в счетоводството стоково-паричен отчет, да съхранява повереното й
имущество; отговаря за прилагането на системата за самоконтрол /система,
включваща добри производствени и хигиенни практики и процедури/ в
обекта, където работи; отговаря за опазване на поверените стоки и повреди,
при наличие на брак от неправилно съхранение, то е за сметка на МОЛ;
отговаря за годността на стоките; носи отговорност за констатирани липси на
стоки и амбалаж.
Т. Д. И. е подала молба до председателя на РПК „Черно море“ с дата
29.04.2024г., заведена при ответника с вх.№ 23 от 03.05.2024г. (л. 56 от делото
на БРС), с която е поискала да бъде освободена от длъжността „***“;
посочила е, че счита, че молбата й ще бъде изпълнена и допълнително е
записала дата 08.05.2024г. Молбата следва да се възприеме като предложение
за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, отправено от
служителя до работодателя в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Тъй като
работодателят не е взел отношение по него и не е уведомил ищцата в 7-дневен
срок от получаването му (на дата 03.05.2024г.), т.е. до 10.05.2024г. вкл.,
предложението не е било прието и правоотношението не е било прекратено по
взаимно съгласие на страните.
Със заповед № 24/15.05.2024г. на председателя на РПК „Черно море“,
7
издадена на осн. чл. 192, ал. 1 и в изпълнение на чл. 195, ал. 1 от КТ, е
прекратен трудовият договор с Т. Д. И. чрез дисциплинарно уволнение по чл.
190, ал. 1 от КТ поради злоупотреба с доверие на работодателя (т. 4) и други
тежки нарушения на трудовата дисциплина (т. 7), конкретно визирани в чл.
187, т. 3, 8 и 9 от КТ и неизпълнение на задълженията от длъжностната
характеристика като цяло и особено раздел II, т. 6 – носи отговорност за
констатирани липси на стоки и амбалаж, считано от 10.05.2024г. Заповедта е
връчена на адресата на 21.05.2024г., видно от известие за доставяне на л. 60 от
делото на БРС. От този момент тя е произвела своето действие.
Като фактически обстоятелства, свързани с извършените нарушения в
мотивите на заповед № 24/15.05.2024г. е отразено, че на Т. И. и майка й А.Д. е
проведено въвеждащо обучение за изпълнение на работата в магазина – как се
проверява новодоставена стока, как се разчитат придружаващите я документи,
как се правят индивидуални цени. Осъществявал се непрекъснат контрол
върху първичните документи, извършвали се корекции на чисто аритметични
действия и се давали непрекъснато указания. На 14.11.2023г. била
осъществена превантивна инвентаризация в обекта, при която била
констатирана липса на стоки на стойност 3069,91 лв. Бил направен задълбочен
анализ, а резултатът бил оставен на справка с цел доизясняване, търсене на
грешки, пропуснати документи и други. Грешките с първичните документи
продължавали; в началото на 2024г. били получени сигнали от граждани за
грешки в сметките, за предоставяне на стоки на приятел без да се маркират и
заплащат в магазина. Т. И. заявила, че има билет за И. за 11.05.2024г. и ще иска
да напусне, но не била подала молба за напускане. Това наложило втора
превантивна инвентаризация /ревизия/ на 23.04.2024г., при която били
установени липси на стоки в размер на 9130,25 лв., а преди началото на
проверката били внесени 3500 лв. с обяснение като дадени „вересии“ за
някаква сватба. Били изискани обяснения от двете служителки, които
оспорвали резултата и твърдели, че стока не липсва. В отговор на техните
твърдения била разпоредена нова инвентаризация на 09.05.2024г., в рамките
на която се потвърдил напълно резултатът от ревизията на 23.04.2024г. – липса
на стока в особено голям размер като стойност. Посочено е, че стоката в
обекта се водела стойностно и продажбите се удостоверявали чрез показанията
на ЕКАФП; за стоката се водела индивидуална партида в счетоводството на
РПК, която се засичала с документите за доставени /заприходени/ стоки от
***ите и МОЛ в обекта като стокови разписки със съответната надценка.
Паричните средства се отчитали триразово седмично с паричен отчет, в който
се описвали като купюри в касата на РПК. В обекта пряко на доставчик в брой
се заплащали само тютюневи изделия – на три фирми. С фирмите-доставчици
се правели регулярни годишни справки за издадени и приети документи и
нямало отклонения. Наличната стока в стойност трябвало да се удостоверява
два пъти в месеца чрез описи, но Т. И. и А.Д. редовно допускали грешки, като
част от тези описи не завършвали със сбор /стойност/ и не документирали
салда, което ги въвеждало в неведение на каква стойност в даден момент има
8
стоки в обекта. Въпреки това отчетността им се контролирала, коригирала и
довършвала. Вероятно затова у тях се формирало усещане, че не може да има
липса на стока. В заключение, у председателя на РПК „Черно море“ се
затвърдил извода, че Т. Д. И. не отговаря на изискванията за заеманата
длъжност – разсеяна е, греши в сборуванията, не следи както трябва
обявените от потребителите за покупка стоки, консумира стоки и напитки без
да ги маркира и заплаща в обекта; не иска или няма капацитет да се научи да
спазва и изпълнява елементарните изисквания за работа в малък селски
магазин.
С друга заповед № 26/15.05.2024г. председателят на РПК „Черно море“ е
разпоредил на осн. чл. 203, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ да се
реализира имуществена отговорност на Т. Д. И. и А.М.Д. по реда на чл. 210 от
КТ.
Преди издаване на заповедите Т. И. е дала писмени обяснения от
08.05.2024г. (л. 9) по повод ревизията, извършена на 23.04.2024г. Посочила е,
че не е съгласна с ревизията, защото тя не била направена правилно: 1. не били
изкарани отчети от касовия апарат, 2. не били проверени парични отчети, 3. не
била проверена касова книга; стоката в магазина не липсвала. Обясненията са
представени на работодателя на дата 09.05.2024г.
В исковото производство по предявен иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ, когато трудовият договор е прекратен поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, в тежест на работодателя е да проведе
пълно доказване на предпоставките за законосъобразно осъществяване на
дисциплинарната отговорност – както провеждането на дисциплинарното
производство, така и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки,
за които му е наложено дисциплинарното наказание. Съгласно разясненията,
дадени в трайно установената практика на ВКС (решение № 335 от 7.06.2024г.
по гр. д. № 4502/2023г., IV г.о., решение № 665/1.11.10г. по гр. д. № 242/2009г.,
ІV г.о.; решение № 459/27.01.2011г. по гр.д. № 1532/2010г., ІV г.о.; решение №
503/05.01.2012г. по гр. д. № 77/2011г., ІV г. о.; решение № 135/8.06.2021г. по
гр. д. № 3135/2020г., ІV г.о., определение № 2064 от 24.04.2025г. по гр. д. №
4298/2024г., IV г.о. и др.), при предявяване на иск с правно основание чл. 344,
ал. 1 от КТ ищецът следва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат
или погасяват правото на работодателя да прекрати съществуващото между
страните трудово правоотношение, поради което всяко твърдение за порок на
заповедта за уволнение е самостоятелно основание, който индивидуализира
предмета на спора. Съдът е обвързан от обстоятелствата посочени в исковата
молба и не може да основе решението си на факти, които не са въведени от
ищеца. След предявяване на иска ищецът може да навежда нови факти при
предвидените от ГПК условия и срокове, ако е направил съответното
възражение срещу правото на работодателя за прекратяване на трудовия
договор, но е пропуснал да посочи фактите, на които то се основава. При
липса на твърдение в исковата молба за нарушение на чл. 193 или чл. 194 от
КТ при дисциплинарното уволнение на ищеца, недопустимо е съдът сам да
9
преценява дали наказанието е след поискани обяснения, респ. дали е
наложено в срока по чл. 194 от КТ, тъй като по този начин ще се наруши
принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се
произнесе извън сезирането. В този смисъл и, след като ищцата не е навела
твърдения за неспазване изискванията по чл. 194 от КТ с исковата молба,
заявяването им едва във въззивното производство е преклудирано и не може
да бъде обсъждано.
В исковата молба ищцата е заявила довод за незаконосъобразност на
издадената заповед, тъй като работодателят не е имал право да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ,
защото цитираната норма му позволява само да наложи дисциплинарно
наказание, а основанието за прекратяване е по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
Соченото основание за незаконосъобразност на заповедта не е налице.
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която
се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и
законовият текст, въз основа на който се налага - чл. 195, ал. 1 от КТ, връчва се
срещу подпис на работника/служителя и от деня на връчването й
дисциплинарното наказание се смята за наложено - чл. 195, ал. 3 от КТ.
Разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ предвижда, че работодателят
прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или
служителят бъде дисциплинарно уволнен. Прекратяването на трудовото
правоотношение е автоматична последица на наложеното наказание
дисциплинарно „уволнение“, като ефектът на прекратяване настъпва с
връчване на работника на заповедта за налагане на наказанието. Липсва
изрично законово изискване за издаване на две заповеди - една за налагане на
дисциплинарно наказание и втора - за прекратяване на трудовото
правоотношение. Поради това издаването само на една заповед, с която се
налага дисциплинарното наказание „уволнение“ е напълно достатъчно, за да
се приеме, че трудовото правоотношение е прекратено по дисциплинарен ред.
С връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ по чл. 190, ал. 1 от КТ настъпва прекратяването на трудовото
правоотношение между страните. Няма пречка налагането на наказанието
„уволнение“ и прекратяването на трудовия договор да бъде извършено с една
обща заповед, няма пречка и първо да се наложи дисциплинарното наказание,
а след това работодателят да издаде заповед за прекратяване на трудовия
договор, но в последния случай правните последици настъпват с връчването
на заповедта за налагане на наказанието, а последващата заповед има само
констативно действие. Допустимо е също работодателят да издаде само
заповед, основаваща се на разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и в този
случай той прекратява трудовото правоотношение по дисциплинарен ред, но
заповедта трябва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 195, ал. 1 от КТ.
В настоящия случай не може да се сподели възражението на ищцата, че
не е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а само е прекратено
трудовото правоотношение. Самата заповед ясно сочи, че трудовото
10
правоотношение се прекратява чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“, т.е. тя обективира и двете изявления на работодателя
– за налагане на наказанието и за прекратяване на трудовото правоотношение.
Заповедта е писмена, в нея е посочен нарушителят, нарушенията, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Следователно отговаря по
своето съдържание на изискванията на посочената в нея разпоредба на чл. 195,
ал. 1 от КТ, като за преценка последиците на заповедта – прекратяване на
трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно уволнение, не е от
значение дали изявлението е съобразено напълно с изискванията за
мотивираност и наличието на основанието за прекратяване, защото те имат
отношение към законосъобразността на прекратяването. В процесната заповед
изявлението на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно
наказание „уволнение“ и така да прекрати едностранно трудовото
правоотношение е ясно изразено.
На следващо място ищцата е навела довод, че в частта на мотивите
заповедта е неясна, объркваща и съдържа противоречащи си и взаимно
изключващи се твърдения, поради което тя не може да разбере кои са фактите
от обективната действителност, поради които е било прекратено трудовото й
правоотношение. Доводът се основава на самото изложение на мотивите и
посоченото в част от тях, че ищцата редовно допускала грешки и неточности в
работата си, но че работодателят упражнявал постоянен контрол, в резултат на
който тези грешки били коригирани, както и на обобщението, че ищцата не
отговаря на изискванията за заеманата длъжност – разсеяна е, греши в
сборуванията, не следи както трябва обявените от потребителите за покупка
стоки, консумира стоки и напитки без да ги маркира и заплаща в обекта; не
иска или няма капацитет да се научи да спазва и изпълнява елементарните
изисквания за работа в малък селски магазин. Тези мотиви сочели на друго
правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение – по чл. 328,
ал. 1, т. 5 и т. 6 от КТ, а не чрез дисциплинарно уволнение, както и посочените
обстоятелства не покривали състав на дисциплинарно нарушение.
Вярно е, че в заключителната част на мотивите работодателят е изложил
своето виждане, че Т. Д. И. не отговаря на изискванията за заеманата
длъжност, което е от естество да обоснове прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (липса на качества на
работника или служителя за ефективно изпълнение на работата), но
посоченото в заповедта правно основание е ясно – чл. 192, ал. 1 вр. чл. 195, ал.
1 вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 вр. чл. 187, т. 3, 8 и 9 от КТ и във връзка с него
заповедта съдържа фактически твърдения за констатирана липса на стоки.
Очевидно е, че не правно основание по чл. 328, ал. 1 от КТ е приложил
работодателят, а е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“. Възможно
е работодателят да разполага с няколко основания, на които да прекрати
трудовия договор, но негова е преценката дали, ако счита
работникът/служителят да е допуснал неизпълнение на трудовите
задължения, да приложи не тези по чл. 328 от КТ, а тези по чл. 190 от КТ.
11
Доколкото заповедта съдържа мотиви, които са относими към друго
неприложено правно основание, те не могат да обосноват ангажиране на
дисциплинарна отговорност. В този случай заповедта подлежи на преценка
доколко изложените обстоятелства са от естество да обосноват критериите по
чл. 195, ал. 1 от КТ – посочване на нарушителя, нарушението и кога е
извършено.
Работодателят е посочил в заповед № 24/15.05.2024г. няколко нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 187 от КТ, с извършването на които е
обосновал дисциплинарната отговорност на ищцата и налагането на
наказанието по чл. 190, ал. 1 от КТ. Първото от тях е по чл. 190, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя; второто е
по чл. 190, ал. 1, т. 7 (други тежки нарушения на трудовата дисциплина) вр. чл.
187, ал. 1, т. 3 (неизпълнение на възложената работа), т. 9 (увреждане на
имуществото на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия
и други средства), т. 6 от основни отговорности по длъжностната
характеристика – отговорност за констатирани липси на стоки и амбалаж. В
мотивите на заповедта в хронологична последователност на обсъждане на
работата на ищцата от назначаването й до уволнението й са описани сочените
от работодателя неизпълнения на нейните трудови задължения, но не се
упоменава нито едно конкретно датирано нарушение на грешки в съставяните
първични документи, грешки в сметките, предоставяне на стоки на приятел
без да се маркират и заплащат, лична консумация без заплащане в магазина,
което не позволява да се определи и времето на извършване на всяко от тези
нарушения. Единствените нарушения, които са ясно и пълно описани са във
връзка с установените липси на стока, установени от работодателя при
извършени ревизии на 14.11.2023г. и на 23.04.2024г. В хода на съдебното
производство ответникът е ангажирал доказателства за установяване само на
това нарушение. Относно сочените грешки в съставяните първични
документи; грешки в сметките, предоставяне на стоки на приятел без да се
маркират и заплащат в магазина и всички други, издадената от работодателя
заповед не описва с достатъчна яснота конкретно нарушение и времето на
извършването му и не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, а по-
скоро обосновава друго, неприложено основание за прекратяване на
правоотношението.
Заповедта е достатъчно ясно мотивирана в частта относно две от
дисциплинарните нарушения и нейното съдържание е позволило на ищцата
без затруднение да разбере за какви нарушения на трудовата дисциплина й е
наложено наказанието „уволнение“ – това са допуснатите липси на стоки,
установени на 14.11.2023г. и на 23.04.2024г. Следва обаче да се съобрази, че от
мотивите на заповедта не се разбира ясно дали наказанието е наложено и за
констатираната липса в размер на 3069,91 лв. на 14.11.2023г., тъй като в тях е
посочено, че в този случай е направен задълбочен анализ и не е пристъпено
към реализиране на дисциплинарна отговорност, а резултатът е оставен „на
справка“ с цел доизясняване, търсене на грешки и пропуснати документи,
12
като спрямо служителите в магазина е обърнато внимание на естеството на
работата, т.е. за тази липса на ищцата не е било наложено дисциплинарно
наказание до издаването на заповедта. Работодателят не е включил в мотивите
на издадената заповед като правно основание разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т.
3 от КТ, нито изрично в изложените съображения е обосновал системността
на нарушенията (три и повече в рамките на една календарна година, за които
не е налагано наказание или поне едното от тях не е санкционирано, а
наложеното наказание за останалите не е заличено по реда на чл. 197 или чл.
198 от КТ) като основание за уволнението.
Ясно е, че наказанието е наложено за констатираната липса на стоки на
стойност 9130,25 лв. на дата 23.04.2024г., като и само във връзка с
констатациите от ревизията на тази дата са дадени обяснения от ищцата, а във
връзка с всички други нарушения или пропуски липсват твърдения от
ответника такива да са изискани. По делото не е спорно и работодателят е
доказал изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ, като част от
дисциплинарната процедура по налагане на дисциплинарното наказание - да
изслуша работника/служителя или да приеме писмените му обяснения за
констатираното дисциплинарно нарушение, обосновано с липса на стоки в
размер 9130,25 лв. на дата 23.04.2024г. Именно по повод установената липса
на стойност 9130,25 лв. при извършената инвентаризация на 23.04.2024г.
ищцата е представила писменото си обяснение на 08.05.2024г. и едва след
неговото депозиране, а също и след допълнителна ревизия от 09.05.2024г., е
издадена заповедта, което означава, че наказанието е наложено при
възможност на работодателя за цялостна преценка на фактите, свързани с това
дисциплинарно нарушение. Не е необходимо работодателят да оформи
писмено искането си за даване на обяснения от работника/служителя, нито да
го информира предварително, че възнамерява да упражни правомощието си за
прилагане на дисциплинарна отговорност; достатъчно е на
работника/служителя да е осигурена възможност да разбере какво нарушение
се визира, за да може да възрази срещу него. От текста на даденото обяснение
става ясно, че не е нарушено правото на защита на наказаната за това
нарушение, тъй като тя е изложила своите възражения относно начина на
извършване на ревизията на 23.04.2024г.
Следователно при спазване на императивните процесуални изисквания
към дисциплинарното производство работодателят е упражнил правото си да
наложи наказание на ищцата за нарушението на трудовата дисциплина,
установено при извършената ревизия на 23.04.2024г. Предвид изложеното, по
същество на преценка подлежи само дали ищцата е допуснала нарушение на
трудовите си задължения по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 9 от КТ, което е открито на
23.04.2024г., респективно дали наложеното от работодателя наказание
съответства на тежестта на това нарушение по критериите на чл. 189, ал. 1 от
КТ. В тази връзка следва да се съобрази, че според трайната съдебна практика
всяко отделно нарушение на трудовата дисциплина съставлява самостоятелно
основание за търсене на дисциплинарна отговорност (така решение № 109 от
13
13.08.2018г. на ВКС по гр. д. № 3323/2017г., IV г.о., решение № 82 от
21.07.2017г. на ВКС по гр. д. № 3249/2016г., III г.о., решение № 313 от
19.10.2012г. на ВКС по гр. д. № 42/2012г., III г.о. и др.), поради което
обстоятелството, че работодателят не е мотивирал заповедта или не е поискал
обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в нея, не дава
основание за приложение на чл. 193, ал. 2 от КТ по отношение на спора за
законност на наказанието за нарушенията, за които са поискани обяснения и
заповедта отговаря на изискванията по чл. 195, ал. 1 от КТ.
От протокол от дата 18.08.2023г. (л. 256 – 268 от делото на БРС),
съставен при постъпване на ищцата на работа, се установява наличност на
пари и стоки в магазина (описани по артикул, количество, продажна цена),
предадени й от предишното материално отговорно лице на обща стойност
16 329,86 лв.
Със заповед № 3/23.04.2024г. председателят на РПК „Черно море“ е
разпоредил да се извърши контролна инвентаризация на стоките в магазина за
хранителни стоки в с. Г. с материално отговорни лица Т. И. и А.М. от комисия
в състав С.М. – главен * и Е.Г. – *.
В подписан от ищцата въпР. лист (л. 194) в началото на ревизията тя е
отразила, че в магазина няма стоки без задължение и няма чужди стоки; няма
стоки извън обекта, няма и поето задължение без получена стока; няма
бракувани стоки без съставен акт, нито дадени на кредит стоки на частни
лица; всички изписани на разход стоки и средства са действително изплатени;
няма чужди парични средства. Изброени са наличните пари и са описани по
брой и купюр – общо 1190,36 лв.
От касовата книга на касовия апарат в обекта е изведен дневен финансов
отчет (л. 61), както и са изведени дневен отчет преди и след служебното
въвеждане на сума от 3 500 лв., която продавачите са посочили като стойност
на продадена стока „на вересия“ (л. 62). Представените заверени преписи на
изведените от касовия апарат отчети не носят подписите на участвалите в
проверката лица, но по делото не е оспорено, че те са от апарата в магазина и
това се установява от записаните негови пълни индивидуализиращи данни.
В протокол – опис и рекапитулация на налични стоки и пари в брой в
магазина от 23.04.2024г. (л.197-219), подписан от членовете на комисията и от
двете материално отговорни лица, са отразени наличните стоки (по артикул,
количество, единична продажна цена и обща стойност) и пари (1190,36 лв. по
въпросния лист) на обща стойност 22 855,31 лв.
В стоково-паричен отчет за периода 16.04.2024г. – 23.04.2024г. (л.220-
222) е отразено задължаване с приети стоки общо 41 047,84 лв. към този
момент (а за 10-дневието със 7 369,30 лв.) и отчетени парични средства в
размер общо 9645,50 лв., като така е формирано задължение (за налична
стока) в размер 31 562,34 лв.
В съставен стоково-паричен отчет от 23.04.2024г. са отразени:
задължение със стоки към 23.04.2024г. – 31 562,34 лв. и надценка кафе –
14
454,51 лв., а общо към датата – 32 016,85 лв.; отчетени са протокол за брак –
22,99 лв. и протокол за преоценка – 8,30 лв., както и налични стоки и пари по
описа – 22 855,31 лв. Така е формирана липса на стойност 9 130,25 лв., която е
отразена от РПК „Черно море“ в счетоводна сметка 442.
За начина на извършване на ревизията и съставяне на документите по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на С.Д.М. (* в РПК
„Черно море“) и Е.Е.Г. (*-* в РПК „Черно море“).
Според показанията им, при влизане в магазина очаквали наличност на
стойност над 31 000 лв., тъй като три пъти в седмицата в магазина се
получавала стока, за която в счетоводството се носели документи, т.е.
наличността на стока се увеличавала, но отчетените парични средства от
продажби били много по – малко, не се отчитали продажби, нямало оборот, а
имало зареждане на стока. Първото им впечатление било, че магазинът
изглежда празен.
В началото на ревизията от 23.04.2024г. двете продавачки попълнили
въпР. лист, в който обявили, че нямат „вересии“, но в един момент извадили
3500 лв. и казали, според свид. М., че дали стока за някаква сватба, която не
била платена. Сумата дотогава не била „начукана“ в касовия апарат.
Проверяващите направили компромис, въвели сумата в касовия апарат и за
нея направили паричен отчет преди самата ревизия. Въпреки това се
установило, че в магазина има липса на стока от 9000 лв.
Двете свидетелки са заявили, че по време на ревизията наличната стока
в магазина била описана количествено – артикул по артикул и стойностно – по
единична цена, в присъствието на двете ***ки, които сами брояли наличната
стока и диктували артикул с единична цена. Свидетелките контролирали дали
правилно са изброени като количества и свид. М. записвала стоките в описите
като вид и пари. Протоколът от 23.04.2024г., съставен на място в магазина,
отразявал обобщено наличните пари и стока в магазина в началото на
ревизията и съставлявал инвентаризационен опис.
Свид. М. е съобщила, че по време на инвентаризацията бил изготвен 10-
дневен отчет (стоково-паричен отчет), който съставлявал протокол за
констатирани липси, тъй като в него било описано каква наличност се търси и
каква е установена – в случая имало липса.
Свид. Г. е посочила, че след извършване на ревизията се правел опис на
всички страници, пишел се 10-дневен отчет, в който се констатирала липса
или излишък.
Според показанията на двете свидетелки, при извършване на
инвентаризацията не е изготвена сравнителна ведомост. Те са пояснили
начина на работа в магазина и задължаването, съответно отчитането на
средства от продавачите - стоките в магазина се получавали от продавачките с
фактура, въз основа на която те пускали стокова разписка с отразени
количество и продажната цена, която те са образували като стойност; с тази
стойност (формираната продажна цена) продавачките се задължавали чрез
15
съставяни от тях стокови разписки, които представяли в счетоводството;
стоките в обекта се завеждали в счетоводството на РПК стойностно, а не
количествено, защото артикулите били много на вид и брой.
Свид. М. е пояснила, че в касовия апарат в магазина са въведени 4 групи
за стоки – промишлени стоки, хляб с брашно, хранителни стоки и цигарите
/тютюневи изделия/; в него имало въведена цена на всеки артикул и въз
основа на това стоката се водела само стойностно в счетоводството. Така не
било възможно да се проследява какво количество от един артикул е получено
в началото на месеца и какво количество от него е продадено според данните в
касовия апарат, за да се търси в края на периода разликата като наличност на
конкретни стоки.
Свид. Г. е обяснила, че всички съставени документи на всеки 15 дни се
описвали в стоково-паричен отчет (т.н. „десетдневки“). За всеки следващ нов
период в магазина се получавала стока и тя се отразявала в дебитната страна, а
в кредитната страна се описвали паричните отчети (отчетените пари).
Стойността на наличните в началото на 15-дневния период и на получените
през него стоки, намалена с отчетените през периода в счетоводството
парични суми от продажби по съставените парични отчети, трябвало да
формира наличността като стойност (не като количество и по артикули) към
момента на извършване на ревизия. Двете продавачки не водели редовно
нужната документация и често се налагало тепърва или отново да се съставят,
или да се коригират документи на съответните периоди.
Прието е неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещо лице С. С.. Експертът е установил, че в РПК
„Черно море“ гр. Б. има изготвени и утвърдени от председателя правила за
извършване на инвентаризация съгласно чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗСч, които са
включени в Наредба за документооборота от 01.01.2002г. и не е докладвано
същите да не са спазени. Заключението установява, въз основа проверка на
хронологични регистри и аналитична ведомост, казаното от двете свидетелки,
че стоките в магазина се завеждат по продажни цени в счетоводна сметка 3042.
При анализа на съставените документи вещото лице е установило, че
артикулите в обекта са били преброени и остойностени по продажни цени,
като е извършено сравнение в стойностно изражение между намерената стока
в магазина към момента на инвентаризацията и стойността на стоките,
заведени в счетоводните регистри на РПК „Черно море“ към същия момент.
Експертът е установил, че след инвентаризацията няма изготвени сравнителни
ведомости и протоколи за констатиране на липси/излишъци, а има издаден
стоково паричен отчет от 23.04.2023г., в който липсващите артикули са
констатирани стойностно, а не по вид или група. Претендираните от РПК
„Черно море“ липси представляват, според вещото лице, липсващи стоки,
остойностени по продажни цени, а не липса на парични средства. В съдебното
заседание експертът е пояснил, че липса на парични средства би била налице,
ако продажбите са отразени като извършени в касовия апарат в магазина, но не
са налице парите от продажбите. В този случай липсват въведени продажби на
16
стоки, поради което и липсата е на материалните ценности – на стоките, но
според тяхната стойност (продажна цена). Въведеният от ответника начин на
извършване на инвентаризацията не е определен от вещото лице като в
нарушение на императивни законови изисквания, предвид това, че в
счетоводния програмен продукт на РПК няма водене на количества и видове
стоки. Експертът е посочил, че има дейности, при които законодателят е дал
възможност на предприятията и юридическите лица да изготвят свои
фирмени стандарти, вътрешни документи, наредби и правила на база на
практиката от своята дейност, но при всички случаи стоката трябва да се
отразява вярно и честно и в случай, че има такива то тогава не е необходимо
липсващите активи да се конкретизират в количествено и стойностно
изражение. Установил е, че е създаден счетоводен запис за констатираните
липси от проведените инвентаризации и двете стойности, съответно 3069,91
лв. и 9130,25 лв. са отчетени по сметка 442, която отразява липси и начети на
материално отговорни лица. Допълнително вещото лице е обяснило, че
според въведената организация на работа материално отговорното лице след
като получи стоките ги заприхождава със стокова разписка, попълнена лично
от него в три екземпляра, от които единият остава у него. В случая в
счетоводството, въз основа на представени стокови разписки от материално
отговорното лице, е имало заприходени стоки, снети са били от отчета стоките
в магазина, които са използвани за почистването му, както и брак на стоки,
съобразени са били изписаните продажби, отразени в счетоводните регистри
на РПК „Черно Море“ въз основа на отчетените парични средства, и като
резултат е установена липса на стоки в стойностно изражение.
Неоснователно се възразява от въззивницата, че при инвентаризацията
не е изведен от касовата книга на касовия апарат дневен финансов отчет и
дневен отчет – такива са представени с отговора на исковата молба и не е
оспорено същите да не са автентични, т.е. да не са от касовия апарат в обекта.
Това е видно и от съдържащите се в тях идентификационни данни за
търговеца и адреса на обекта, освен това са датирани и сочат точния момент
на съставянето им. Липсата на подпис на проверяващите и на материално
отговорните лица върху тях не ги прави негодно или недостоверно
доказателствено средство. Установява се също от гласните и писмените
доказателства, че сумата от 3500 лв., която ищцата е предала като цена на
продадени, но немаркирани стоки, е приета като отчетени парични средства и
е съобразена при съпоставката на стойностната наличност в магазина.
Съставеният протокол-опис на налични в магазина стоки и пари е
подписан от двете материално отговорни лица и от комисията, извършила
инвентаризацията и той вярно (доколкото не е оспорен) отразява стоковата и
паричната наличност на дата 23.04.2024г.
Неподписването на обобщения стоково-паричен отчет от 23.04.2024г., с
който е установена липсата, от членовете на комисията и от ищцата не
означава непременно, че той не е съставен и, че тя не е била запозната с него.
От показанията на разпитаните свидетелки, заключението на вещото лице и
17
представените писмени доказателства по делото се установява, че резултатите
от ревизията са обобщени от главния * С.М. и *-*я Е.Г. след съпоставка на
счетоводните записи въз основа стоковите разписки и стоковите парични
отчети, съставяни периодично от материално отговорните лица и представяни
от тях в счетоводството на РПК и са обективирани в изготвения от членовете
на комисията обобщен стоково-паричен отчет от 23.04.2024г. (л. 193). Така
авторството на обобщения стоково-паричен отчет, който обективира
констатацията на проверяващите за липса, е установено – той е изготвен от
извършилите ревизията *и. Не е подписан от ищцата, но като се съпоставят и
нейните обяснения от 08.05.2024г., следва да се приеме, че към този момент тя
е била вече запозната в констатацията на извършилите инвентаризацията за
установена липса на стоки в стойностно изражение, с който резултат е
изразила своето несъгласие. По повод на тези възражения работодателят е
провел и контролна резивия, резултатът от която не е бил по-различен.
Следва да се съобрази също, че ищцата не е оспорила верността на
счетоводните записвания при РПК „Черно море“ (хронологични регистри,
аналитична ведомост, чиито записи кореспондират на данните в стоково-
паричния отчет от 23.04.2024г., по данни от заключението на вещото лице),
които са извършвани въз основа текущо представяни от двете материално
отговорни лица в магазина – фактури, съставяни от тях стокови разписки и
парични отчети с предадени парични средства; не е твърдяла, че се е
задължила със стокови разписки в счетоводството със стоки на по-ниска
стойност или, че е отчела в счетоводството повече парични средства от тези,
които са отразени в хронологичните регистри и аналитичната ведомост.
Позоваването едва във въззивната жалба на евентуално допуснати пропуски
при текущото счетоводно отразяване не е своевременно.
По дефиницията на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗСч, инвентаризацията е процес
на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и
стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно
определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните
данни и установяване на евентуални разлики. Според чл. 28, ал. 3 от ЗСч,
инвентаризация се извършва и по решение на ръководителя на предприятието,
освен когато тя е задължителна с цел достоверното представяне на
финансовите отчети (по чл. 28, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗСч). Правилата за
извършване на инвентаризацията подлежат на определяне от ръководителя на
предприятието (така чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗСч) и в конкретния случай такива са
установени във вътрешните правила - Наредба за документооборота от
01.01.2002г. (установени от вещото лице). Няма по делото твърдения тези
правила да не са съблюдавани при извършената инвентаризация в магазина в
с. Г.. Установеният начин на счетоводно отчитане от РПК „Черно море“ не е
определен от вещото лице като в нарушение на изискванията за вярно и
честно отразяване на стоково материалните запаси. Счетоводните записвания
са извършвани въз основа представени от материално отговорните лица
първични счетоводни документи (фактури) и съставени от самите тях стокови
18
разписки със задължаване със стойността (продажната цена) на получената в
магазина стока; също въз основа на представени от самите материално
отговорни лица парични отчети и предадени суми в счетоводните записвания
са отразявани отчетените суми от реализирани продажби. Липсата на стока
при този начин на счетоводна отчетност може да бъде установена като
разликата между стойността на задължаването и отчетените парични
средства, заедно със стойността на наличните в магазина стоки и парични
средства.
Допълнително следва да се съобрази и представения с отговора на
въззивната жалба РПК „Черно море“ ПКО № 12 от 20.01.2025г., според който
Т. Д. И. е внесла в брой сумата от 934,49 лв. с основание „начет“.
Въззивницата, чрез процесуалния си представител, е оспорила да е внасяла
реално посочената сума на твърдяното основание, като е релевирала
твърдения и е представила доказателства, че е предприела действия за
принудително събиране на присъдените й с влязлото в сила решение трудови
възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск – изпълнителен лист от
24.01.2025г., молба за образуване на изпълнително дело от 06.02.2024г., след
като по РКО № 55 и 56 от 20.01.2025г. (също представени) реално не е
получила отразените в тях суми – 934,49 лв. и 915,21 лв., тъй като част от тези
суми (934,49 лв.) на практика й била удържана от РПК „Черно море“
посредством съставения на същата дата ПКО № 12 за сумата от 934,49 лв. по
„начет“. Въззиваемата страна е представила още два РКО - № 58 и 59 от
23.01.2025г. за получени от Т. И. присъдени лихви за забава в размер 154,67
лв. и разноски за адвокатско възнаграждение в размер 620 лв. За установяване
на наведените свои твърдения, че е била въведена в заблуждение относно
естеството на подписаните от нея документи, че не е била съгласна да внася
сума по начета и не е разбрала смисъла на извършените от нея действия,
въззивницата не е ангажирала доказателства. Подписаният от нея ПКО №
12/20.01.2025г., според който е внесла в брой сумата от 934,49 лв. с основание
„начет“, назависимо дали тази сума първо тя е получила по РКО
55/20.01.2025г. или чрез съставените документи е оформено извършено
прихващане на насрещни задължения в този размер, съставлява признание на
неизгоден за страната факт, а именно, че задължение по начет съществува.
От събраните доказателства, оценени в тяхната съвкупност, въззивният
съд намира направения от районния съд извод за неоснователност на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за правилен. Установява се по безсопрен начин
извършването на описаното в заповедта за уволнение нарушение на трудовата
дисциплина, квалифицирано по чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 9 от КТ, с неговите
обективни и субективни признаци. По длъжностна характеристика на ищцата
е възложено редовно да отчита стокооборота и фактурите в касата на РПК, на
всяко 1-во и 16-то число от месеца да представя в счетоводството стоково-
паричен отчет, да съхранява повереното й имущество, като носи отговорност
за липси на стоки. Липсата като факт представлява вреда с неустановен
произход и процесуалният закон не съдържа ограничения относно
19
доказателствените средства, с които този факт може да бъде установяван. С
подписан от ищцата и от извършилите ревизията на 23.04.2024г. протокол е
установена наличността в магазина на стоки и пари, а от показанията на
разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по делото е установена
констатираната липса на стоки в стойностно изражение, определена въз
основа на представяните от материално отговорните лица текущо фактури,
стокови разписки и парични отчети.
Осъществен е съставът на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 8, предл.
първо от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността, което съставлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина и за което разпоредбата на чл. 190, ал. 1,
т. 4 от КТ позволява налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Когато работникът или служителят осъществява материалноотчетнически
функции, изискванията за лоялност към работодателя са свързани и с проявата
на поведение за опазване имуществото на работодателя. Възлагането на
материално-отчетническа дейност предпоставя по-висока степен на оказаното
от работодателя доверие, поради което осъществяващият тази дейност
работник или служител е длъжен при изпълнение на трудовите си задължения
да престира поведение, при което да полага съответната на оказаното му
доверие, по-голяма грижа за опазване на повереното му имуществото на
работодателя. Когато служителят, натоварен с материално-отчетнически
функции, възползвайки се от служебното си положение, допуска действия или
бездействие в разрез със задължението си за лоялност, то извършеното
съставлява тежко дисциплинарно нарушение, за което законът предвижда
налагане на наказание дисциплинарно уволнение, без да е задължително да е
налице хипотеза на извлечена лично за себе си или за другиго имотна облага.
Според приетото в решение № 242 от 21.05.2012г. на ВКС по гр. д. №
932/2011г., IV г.о., злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в
случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние,
компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите
на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е
извършено умишлено - в гражданското право вината не е субективното
отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане
на дължимата грижа. В конкретния случай не се твърди, не се и доказва
умишлено действие или бездействие от страна на ищцата, но липсата в
поверения й магазин е факт, поради което е налице неизпълнение на
задълженията й по чл. 126, т. 9 от КТ, довело и до липса на материални
ценности, т.е. до състояние на неотчетност с неустановен произход (недостиг
на поверените под отчет ценности) - хипотеза на увреждане на имуществото
на работодателя по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 9 от КТ, което съставлява друго
тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 от
КТ.
Работодателят е издал заповедта за налагане на дисциплинарното
20
наказание след като е обсъдил резултата от ревизията, съобразил е
възраженията на ищцата, оценил е тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и цялостното поведение на служителя, т.е. при
спазване на изискванията на чл. 189, ал. 1 от КТ при избора на наказание.
С оглед изложеното, работодателят е доказал, че е упражнил законно
правото си на уволнение, поради което искът за отмяната му е неоснователен.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба, подадена от РПК „Черно море“ срещу решение №
50 от 26.02.2025г., с което е оставена без уважение молбата му с вх. №
887/17.02.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решение №178/19.12.2024г. по делото, съдът намира следното:
Т. Д. И. е предявила против РПК „Черно море“ иск с правно основание
чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1 884 лв.,
представляваща сбор от неизплатени брутни трудови възнаграждения за м.
април 2024г. (1256 лв.) и м. май 2024г. (628 лв.).
Прието е заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза,
от което е установено, че брутното трудово възнаграждение за м. април 2024г.
е 1220 лв., а за месец май 2024г. е 317,15 лв. В нетен размер дължимите
възнаграждения възлизат съответно на 934,49 лв. и 915,21 лв.
В заседание на 02.09.2024г. ищцата е предприела намаление на размера
на иска чрез частичен отказ за разликата, като искът за сумата от 1 884 лв.,
съставляваща неплатени брутни трудови възнаграждения за м. април 2024г.
(1256 лв.) и за м. май 2024г. (628 лв.) е изменен до размерите от 1 220 лв. за м.
април 2024г. и 317,15 лв. за м. май 2024г.
С определението си съдът е допуснал изменение на иска чрез намаление
на неговия размер от 1 884 лв. на 1 537,15 лв., представляваща сбор от
неплатените нетни трудови възнаграждения за м. април и м. май 2024г. Следва
да се подчертае, че от значение за естеството на предприетото от страната
изменение от значение е извършеното нейно изявление, а не постановеното
определение от съда, което е оттегляемо от самия съд, както и поправимо за
допусната очевидна фактическа грешка. Очертан от заявеното от страната,
чрез пълномощника й искане, искът е останал предявен за присъждане на
брутното трудово възнаграждение, но в намаления вече размер.
В мотивите на решение № 178 от 19.12.2024г. районният съд е посочил,
че е сезиран с иск за сумата от 1537,15 лв. (след допуснато изменение на иска
чрез намаляване на неговия размер), представляваща сбор от неизплатени
трудови възнаграждения за м. април 2024г. (1220 лв.) и м. май 2024г. (317,15
лв.); искът бил предявен за сума в брутен размер (стр. 2 от съдебния акт); в
хода на проведеното открито съдебно заседание ищцата предприела
намаляване на размера на иска от 1884 лв. на 1537,15 лв. (стр. 3 от съдебния
акт).
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебносчетоводна експертиза съдът установил (стр. 6 от съдебния акт), че
21
размерът на начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата за месец
април 2024г. е 1220 лв., а за месец май 2023г. е 317,15 лв.
Въз основа на тези свои фактически констатации съдът е обосновал
правния извод (стр. 11 от съдебния акт), че са налице неизплатени
възнаграждения за м. април 2024г. и м. май 2024г. в общ нетен размер на
претендираната сума от 1537,15 лв., поради което и е постановил решението
си (диспозитив), с което е осъдил РПК „Черно море“ да заплати на Т. Д. И.
сумата от 1537,15 лв. - сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за
м. април и май 2024г., ведно със законната лихва от 13.06.2024г. до
окончателното заплащане. Решението не е обжалвано в осъдителната му част
от РПК „Черно море“ и е влязло в сила.
При така установеното не е налице очевидна фактическа грешка в
постановеното решение по същество на спора, която да може да бъде
поправена по реда на чл. 247 от ГПК. Налице е порок при формиране на
правния извод въз основа неправилна оценка на установените факти, защитата
срещу който обаче е чрез въззивното обжалване. Затова правилно районният
съд е отказал да поправи посочената от ответника, но недопусната от съда,
очевидна фактическа грешка. Постановеното решение № 50 от 26.02.2025г.
следва да бъде потвърдено.
При този резултат отговорността за разноските на страните в първата
инстанция не подлежи на преуреждане.
За въззивното производство жалбоподателите нямат право на разноски
поради неоснователност на подадените от тях въззивни жалби. Т. Д. И. следва
да заплати на РПК „Черно море“ адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв., съгласно приложените доказателства за неговото договаряне и плащане по
банков път.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178 от 19.12.2024г. по гр.д.№ 350/2024г. по
описа на Районен съд – Балчик в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т.
Д. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. ***, общ. Б., срещу РПК „Черно
море“, ЕИК *********, гр. Б., ул. „Иван Вазов“ № 3, иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и отмяна
на заповед № 24/15.05.2024г. за прекратяване на трудовото й правоотношение,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50 от 26.02.2025г. по гр.д.№ 350/2024г. по
описа на Районен съд – Балчик, с което е оставена без уважение подадената от
РПК „Черно море“, ЕИК *********, гр. Б., ул. „Иван Вазов“ № 3, молба с вх.
№ 887/17.02.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
178/19.12.2024г. по делото.
22
ОСЪЖДА Т. Д. И., ЕГН **********, с адрес: с. Г., ул. ***, общ. Б., да
плати на РПК „Черно море“, ЕИК *********, гр. Б., ул. „Иван Вазов“ № 3,
сумата от 300 лв., съставляваща платено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните в частта относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в частта относно молбата за поправка на
очевидна фактическа грешка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23