Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1402 04.06.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На девети
май през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Милена Манолова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело номер 6987 по описа за 2018 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христо Ботев” № 17, ет.1, офис 208, представлявано от управителя Х. Й. Й., чрез упълномощения си процесуален представител адв. Г.Б., с която е предявил срещу ответника С.К.Л., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 124,
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 от ЗЗД за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 14.44лв., представляваща възнаграждение за предоставена в периода 01.10.2015г. –
31.10.2015г. услуга ”мобилен достъп до интернет” по данъчна фактура № ***/01.10.2015г.,
дължимо по договор № *** от 17.06. 2011г., сключен с ”***” ООД, вземанията по който са
били прехвърлени от последното на дружеството – с договор за цесия от 13.07.2016г., за които суми ищецът се
е снабдил със заповед № *** от 19.07.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д.
№ ***/2018г. по описа на БРС. В исковата молба
са изложени подробни съображения в подкрепа на исковете. Претендира се присъждане и на направените в настоящото
исково производство разноски. Ангажирани са доказателства. В съдебно заседание
ищецът не изпраща представител, представя писмена молба, в която моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноските по делото.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковете и не е направил доказателствени искания. С допълнително заявление, извън срок по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил исковата молба и приложения договор за услуги, като е направил доказателствени искания. Претендира и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание, ищецът не се явява и не изпраща представител.Не ангажира доказателства.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 от ЗЗД.
Със заповед № *** от 19.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на БРС, е разпоредено длъжникът С.К.Л. да заплати на кредитора- цесионер „МАКС КОЛЕКТ” ООД 14.44лв., представляваща възнаграждение за предоставена в периода 01.10.2015г. – 31.10.2015г. услуга ”мобилен достъп до интернет” по данъчна фактура № ***/01.10.2015г., дължимо по договор № *** от 17.06.2011г., сключен с ”***” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с договор за цесия от 13.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.07.2018 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – разноски за държавна такса и 300 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Видно от данните по изисканото и приложено ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на БРС, с оглед подаденото от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК и предвид дадените указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК настоящия главен установителен иск за дължимост само на заявената главница. По отношение на останалите вземания за мораторна и законна лихва изрично заявителят е посочил, че няма да предявява искове по чл. 422 от ГПК за тях.
Представен е договор № *** от 17.06.2011г. за услуги-физическо лице, сключен между
ответника и „***“ ООД, по силата на който доставчикът е следвало да осъществява
услуги данни MaxDSL up to 10 Mbps, а длъжникът да заплаща месечна такса от 9.95 лв., за срок от 12 месеца,
като договора е отбелязано, че след
изтичането на срока, същият се счита за продължен за едномесечен срок за всеки
отчетен период и при условията, посочени в него и по Общите условия.
Твърди
се, че със сключване на договора са били приети от потребителя и Общите условия
към него, съгласно които дружеството-цедент издава месечна фактура за
ползваните услуги на определена дата. Ищецът сочи, че по отношение на ответника
е била издадена фактура № ***/01.10.2015г г. на стойност 19.90 лв. за период на отчитане
01.10.2015г. – 31.10.2015г.г., която е останала неплатена на падежа,
поради което договорът е прекратен от цедента без предизвестие на основание т.
6.8.1 вр. т. 6.8 и т. 10.20.
от Общите условия.
По делото е представен договор за цесия от 13.07.2016 г. и приложение № 1 към него, съгласно който „***“ ООД като цедент е прехвърлил на настоящия ищец- цесионер „МАКС КОЛЕКТ“ ООД вземанията си в това число и към ответника С.Л. /номер 190 в приложението – л. 19 от делото/ по процесния договор за мобилни услуги на стойност 14.44лв. - главница, ведно с принадлежностите му, включително изтеклата законова лихва за забава.
По делото /към материалите в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на БРС / е приложено пълномощно от 13.07.2016г., с което цедентът „***“ ООД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „МАКС КОЛЕКТ“ ООД с правата да уведоми всички длъжници по приложения № 1 и № 1а от 13.07.2016г. за настъпилото прехвърляне на вземанията.
По делото е представено уведомление от 19.08.2016г., адресирано до ответника, в които предишния кредитор –цедент „***“ ООД, чрез упълномощения си – настоящия кредитор -цесионер „МАКС КОЛЕКТ“ ООД съобщава на ответника в изпълнение на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че кредитор на задължението на последния от 15.74 лв. по сключения договор за мобилни услуги е ищеца „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, включваща главница от 14.44 лв. и лихва за просрочие от 1.30 лв. с покана да погаси сумата по посочена в уведомлението банкова сметка ***.
По делото няма данни съобщението за цесията съгласно горното уведомление да е съобщено на ответника по делото преди съдебното предявяване на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това, като съгласно ал. 3 предишния
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът постановява, че
прехвърлянето има действие спрямо третите лица и длъжника, от деня, в който е
съобщено на последния от предишния кредитор.
От горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да бъде уведомен от предишния си кредитор за всяка от извършените цесии, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
В случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника както преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно връчени на ответника, заедно с препис от исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК на 18.10.2018г., следва, че на тази дата ответника е получил уведомленията за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия Ефремова, и определение № 101 от 25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка Йонкова/.
С оглед гореустановената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Независимо от
валидно извършената цесия и произвелото спрямо длъжника действие на същата, за
да се приеме, че в полза на цесионерът е цедирано валидно вземане съдът има
задължението служебно да провери дали между предишния кредитор и ответника е
възникнало валидно правотношение, въз основа на което новият кредитор- ищец
основава претендираното вземане за търсената главница.
Видно от
съдържанието за договора за мобилни услуги е посочено, че предоставянето касае следните
услуги данни „MaxDSL up to 10 Mbps“. Съдът констатира, че тази част от текста,
която касае услугата - предмет на
договора е на английски език и от начина, по който тя е формулирана може да се
направи извод, че в случая се касае само до определяне от страните по договора
на вида/наименованието на услугата.
В самия договор
за услуги данни- физическо лице няма каквито и да е описание на съдържанието на
услугата, в какво точно се изразява и какво представлява по вид, съдържание и
обем. Единствено в твърденията в исковата молба ищецът твърди, че процесния
договор за услуги данни касае за услуга мобилен достъп до Интернет, от което
следва извода, че договорът има за предмет предоставяне на електронни услуги,
които отношения се регулират от Закона за електронните съобщения
/чл. 1, ал. 1 ЗЕС/.
Съгласно чл. 226, ал.
1 ЗЕС /в редакцията му към датата на сключване на договора за услуги ДВ, бр. 41 от 2007 г./ Предприятията, предоставящи
обществени телефонни услуги изготвят общи условия на договора с крайните
потребители в случаите, когато е практически неприложимо сключването само на
индивидуални договори , като в този случай те са неразделна част от
индивидуалните договори /чл. 226, ал.
3 ЗЕС/.
В чл. 228, ал.
1 ЗЕС /в редакцията му от 2007г./ са регламентирани по императивен
начин минималните изисквания към съдържанието на индивидуалните договори: „Индивидуалният
договор при общи условия между предприятието, предоставящо обществени телефонни
услуги, и крайния потребител съдържа най-малко: 1. идентификационни данни на крайния
потребител; 2. телефон /факс, електронен адрес/ и адрес на крайния потребител;
3. вид и описание на услугите; 4. срок на ползване на услугите ; 5. цени,
ценови пакети или тарифи, условия и срокове на плащане; и 6. условия за
продължаване и прекратяване на индивидуалния договор.
Въз основа на направените
фактически констатации по отношение на начина на определяне на услугата и
посочените императивни норми, определящи изискванията към съдържанието на
индивидуалния договор между предприятието, то следвало да осъществява услуги
данни „MaxDSL up to 10 Mbps“ съдът приема, че действително в процесния случай липсва яснота по
отношение на едно от съществените условия на договора - неговия предмет, т.е.
съдържанието на конкретната договорена услуга, както и описание на същата.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че процесният договор е сключен в нарушение на
императивни правни норми - чл.
228, ал. 1, т. 3 от ЗЕС /в редакцията от 2007г./, тъй като в разрез
с тях в него няма описание на услугата - негов предмет, а също и условията
относно предмета му са формулирани по неясен начин. Предвид обстоятелството, че
договорът е сключен в нарушение на закона - императивна правна норма, съгласно чл. 26, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД, същият е нищожен и е могъл да породи правно
действие. Следователно в правната сфера на страните по него не са възникнали
права и задължения, поради което предявения установителен иск за процеснот
вземане – за месечна такса се явява неоснователен
следва да бъде отхвърлен само на това основание, без да се обсъждат останалите
доводи на ищеца за дължимостта на търсените суми и съответно възраженията на
ответника, още повече, че тези, които са наведени в отговора на исковата молба.
Независимо от горното, въпреки
нищожността на договора за услуги следва да се отбележи, че дори и същият да бе
породил валидно действие, ищецът не проведе пълно и главно доказване на
твърденията си, че именно посочената услуга е предоставена на ответника за
исковия период, в т.ч., че за същият период договорът за услуги действително е
продължен и действал между страните по него.
С
оглед гореизложеното, поради изцяло отхвърляне на иска, разноски в полза на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК не следва да се присъждат. Такива не
следва да се присъждат и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответника, въпреки направеното искане за това, предвид липсата на представени
доказателства такива изобщо да са направени по делото.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „МАКС КОЛЕКТ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Христо Ботев” № 17, ет.1, офис 208, представлявано от управителя Х. Й. Й., чрез упълномощения си процесуален представител адв. К. Г.Б. за приемане за установено на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 от ЗЗД по отношение на ответника С.К.Л., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че същият дължи на ищеца сумата от 14.44лв. /четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща възнаграждение за предоставена в периода 01.10.2015г. – 31.10.2015г. услуга ”мобилен достъп до интернет” по данъчна фактура № ***/01.10.2015г., дължимо по договор № *** от 17.06. 2011г., сключен с ”***” ООД, вземанията по който са били прехвърлени от последното на дружеството – с договор за цесия от 13.07.2016г., за които суми ищецът се е снабдил със заповед № *** от 19.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на БРС.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ