Решение по гр. дело №1359/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260236
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20205510101359
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                                    26.04.2021г.                             град К.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К. районен съд                             II граждански състав

На дванадесети април                                 година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав                                                                 

 

 

Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                              

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Г. гражданско дело № 1359 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. П. Б. твърди, че на г. било подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 31.01.2017 г., сключено между „И." АД и "А." ООД, ЕИК *** /понастоящем "А." ЕООД/, по силата на което вземането на „И." АД, произтичащо от договор за паричен заем № *** г., е прехвърлено в полза на "А." ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Заявява, че на г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между „А." ЕООД, ЕИК *** и „А.з.с.на в." ЕАД, ЕИК ***, по силата н. който вземането, произтичащо от сключения между Д.И.С. и „И." АД Договор за паричен заем № *** г. е прехвърлено в полза н.„А.з.с.на в." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

Договорът за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Сочи, че Приложение № г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от г. било представено само с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1,2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба не се представяли само н.съда. Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „А.з.с.на в." ЕАД се задължавала от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество било упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие, съгласно изрично пълномощно от законния представител на „Агенция за контрол на прос¬рочени задължения" ЕООД.

В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено уведомително писмо с изх. № г. от страна на „А." ЕООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД, в качеството на преупълномощен за станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от г., сключен между „И." АД и „А." ЕООД. Също така било изпратено до ответника и уведомително писмо изх. № г. от страна на „Агенция з. контрол н.просрочени задължения" ЕООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД за извършената на г. цесия между „А." ЕООД и „А.з.с.на в." ЕАД. Двете писма били изпратени едновременно до длъжника.

На г. до длъжника отново били изпратени уведомително писмо с изх. № и уведомително писмо изх. №, като и двете били от г. и съдържали горепосочената информация.

Към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме копия от уведомленията за извършените цесии с изх. № и изх. № и двете от г., които да връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията, във връзка с уведомяването му за станалите продажби на вземания. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение М 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение М 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът приеме горепосоченото връчване за нередовно, както и ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/20Ш, IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013, ТК.

В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия, моли съда да има предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. I и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно с изтичане на срока за получаване на книжата от канцеларията на съда или общината и следва да се счита, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В подкрепа на гореизложеното сочи Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. М 1708/2017 на РС С. и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. М 5274/2018 на РС В.

Счита, че с оглед гореизложеното следва, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното, както и уведомления за извършената цесия, изходящи от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК с изтичането на срока за получаването на книжата длъжникът се счита за редовно уведомен за посочените обстоятелства. Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави преди назначаването на особен представител на ответника съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. В този смисъл – Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - В.

Пълномощникът на ищцовото дружество заявява, че на 31.01.2018 г. между „И." АД /Заемодател/ и Д.И.С. /Заемател/ бил сключен Договор за паричен заем с № 3142484, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждали от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните били постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума била на датата на сключване на договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създавала задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се задължавал да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 662,70 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 62,70 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се задължил да върне кредита в срок до 30.07.2018 г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 110,45 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 2.03.2018 г., а падежът на последната погасителна вноска – 30.07.2018 г.

Сочи, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че желаел договорът да бъде сключен.

Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 30.07.2018 г. и не е обявяван за предерочно изискуем.

На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 2.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 80,55 лева.

Длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството, с оглед н.което претендират от длъжника Д.И.С., като Заемател по Договор за заем н.физическо лице, сключен на 31.01.2018 г. с № 3142484, да заплати на А.з.с.на в." ЕАД главница 600,00 лв., договорна лихва 46,93 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 80,55 лв. или обща сума в размер на 727,48 лв.

Предвид изложеното счита, че  за „А.“ ЕООД, ЕИК *** е възникнал правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред. Съдът е уважил подаденото заявление за издаване н.заповед за изпълнение и по образуваното ч.гр.д. № 430/2020 г. по описа на Казанлъшки районен съд и е била издадена Заповед за изпълнение.

Предвид факта, че „А.з.с.на в." ЕАД, съгласно Договора за цесия от 03.05.2019 г. е титуляр на процесното вземане и длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес от подаване н.настоящата искова молба.

Моли съда да постанови съдебен акт, по силата н. който да признае за установено по отношение на длъжника Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че същата дължи на „А.з.с.на в." ЕАД сумите, както следва: 600,00 лв. (шестстотин лева) - главница по договор за кредит;  46,93 лв. (четиридесет и шест лева и 93 стотинки) - договорна лихва за периода от 02.03.2018 г. до 30.07.2018 г.; 80,55 лв. (осемдесет лева и 55 стотинки) - обезщетение за забава за периода от 02.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране н.заявлението до окончателното изплащане н. задължението. Претендира присъждането на разноски в заповедното и в настоящото производство.

 

Моли, в случай че в първото по делото съдебно заседание не се яви представител на „А.з.с.на в." ЕАД да бъде даден ход и делото бъде разгледано в тяхно отсъствие, като в случай че в същото заседание бъде допуснато доказателствено искане на отсрещната страна, моли да им бъде даден срок за становище по него, а в случай че са налице предпоставките за постановяване на неприсъетвено решение срещу ответника, моли такова да бъде постановено.

Моля, правото на ответника да оспори факта, да представя или изисква доказателства извън оспорените и изискани с отговора на исковата молба, както и да привлече трето лице да бъде преклудирано съгласно раз***редбата на чл. 133 ГПК.

В случай че ответникът представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК по-висок от законоустановения минимум прави евентуално възражение за прекомерност, като моли съдът да го редуцира до законоустановения минимален размер. Моли в случай, че бъдат осъдени да заплатят разноски на ответника, съдът да задължи същия да представи банкова сметка, по-която да му бъде заплатено.

 

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

 

В първото по делото съдебно заседание ищецът, с писмена молба е поискал постановяване на неприсъствено решение по спора.

 

С протоколно определение от 12.04.2021 г. съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

 

Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 12.04.2021 г., като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие. 

 

От разпореждане на съда от 11.08.2020 г., постановено по настоящото гражданско дело /л. 44 от делото/ и приложените към делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

 

Представените с исковата молба писмени доказателства: Договор за паричен заем № г.; Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от г., сключен между „И." АД и „А." ЕООД и Приложение № 1 от г. към Рамковия договор; Потвърждения за сключена цесия н.основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от г., сключен между „А." ЕООД и „А.з.с.на в." ЕАД, ведно с Приложение № 1 от 03.05.2019 г. към Рамковия договор; Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от 03.05.2019 г.; Пълномощно от управителя на „И." АД, с което е упълномощено „А." ЕООД да уведомява длъжници от името н.„И." АД; пълномощно г. към; Пълномощно от управителя на „А." ЕООД, с което е упълномощено „А.з.с.на в." ЕАД да уведомява длъжници от името на „А." ЕООД за станалата продажба на вземания; Пълномощно от управителя на „А." ЕООД, с което в качеството си на пълномощник на „И." АД преупълномощава „А.з.с.н.в." ЕАД да уведомява всички длъжници за извършената цесия между „И." АД като цедент и „А." ЕООД като цесионер; Уведомително писмо от „А." ЕООД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД с изх. № г. за извършената цесия между „И." АД и „А." ЕООД и Уведомително писмо от „А." ЕООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД с изх.№ г. за извършената цесия между „А." ЕООД и „А.з.с.н.в." ЕАД; Известие за доставяне до Д.И.С. от АСВ ЕАД; Уведомително писмо с изх. № г. за извършената цесия между „И." АД и „А." ЕООД и уведомително писмо от „А." ЕООД чрез „А.з.с.на в." ЕАД с изх. № г. за извършената цесия между „А." ЕООД и „А.з.с.на в." ЕАД, не са оспорени от ответника и доказват наличието на неизпълнение на договорно задължение по Договор за паричен заем с № 3142484 от 31.01.2018 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на същата се установява, че остатъкът от задължението на ответника по Договор за паричен заем *** г. е: договорна лихва в размер на 46,93 лева; главница в размер на 600 лева. Размерът на лихвата за забава, считано от 02.03.2018 г. върху главницата в размер на 600 лева до датата на входиране на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 14.02.2020 г. е 119,18 лева. Датата на усвояване от длъжника на сумата, предмет на договора е 31.01.2018 г. „Договорът има сила на разписка“.

 

Съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК в тежест на ответника е да докаже, че е платил на ищцовото дружество претендираните суми по процесния договор, като такива доказателства по делото не са събрани.

 

Исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.    

 

По отношение на претендираните от страната разноски, съдът възприема следното:

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 125,00 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 225,00 лева, представляващи държавна такса, юрисконсултско  възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай ищецът е  представил списък на разноските.

 

Воден от горното и н.основание  чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗН.ВА З.УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.С., ЕГН  **********, с адрес ***  съществуването на вземането на  „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано от Д.Б. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П. Б. за сумите: главница 600 лева, договорна лихва 46,93  лева от  02.03.2018 г. до 30.07.2018 г., обезщетение за забава 80,55 лв. за периода 02.03.2018 г. до подаване н.заявлението в съда – 14.02.2020 г., ведно със законн.та лихва върху главницата, считано от 14.02.2020г.  до изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е издаден.в полз.на „А.за с.н. в.“ ЕАД, с п.а., заповед № 262/18.02.2020 г. з.изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 430/2020 г. по описа н.Районен съд  - К..

 

ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН  **********, с адрес ***  да заплати на  „А.з.с.н. в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано от Д.Б. – изпълнителен директор,  чрез юрисконсулт П. Б. сумата от 125,00 лева, представляваща разноски по ч.гр.дело 430/2020 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА Д.И.С., ЕГН  **********, с адрес ***  да заплати на  „А.за с.на в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, , представлявано от Д.Б. – изпълнителен директор,  чрез юрисконсулт П. Б. сумата от 225,00 лева, представляваща разноски по настоящото производство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                      

                                                                                                 Районен съдия: