№ 12548
гр. С, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. С.
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело №
20241110143704 по описа за 2024 година
Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „Я“ № 23Б срещу Д. Х. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „З. Ф.“, бл.
130, вх. А, ет. 2, ап. 9, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. С, ж.к.
„З. Ф.“, бл. 130, вх. А, ет. 2, ап. 9:
- 21,28 лв. – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.03.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 15.05.2024 г. до изплащане на
вземането;
- 5,64 лв. - мораторна лихва за периода 16.05.2021 г. – 18.04.2024 г.; за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28681/2024 г. на СРС.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на процесния имот дължи
незаплатени суми за дялово разпределение. Обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете с възражение на ответника срещу издадена в негова полза
заповед по изпълнение.
В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни
по основание и размер. Прави възражение за погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи по иска за главница: че
ответникът е собственик/вещен ползвател на процесния имот или го обитава на
валидно договорно основание с открита на негово име партида; че ответникът е поел
задължение да му заплаща възнаграждение за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, че в рамките на процесния период действително е извършвано
дялово разпределение на топлинната енергия и стойността на възнаграждението за
извършената услуга, както и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
1
погасителната давност, а по иска за мораторна лихва: съществуване на главен дълг в
съответен размер, изпадане на ответника в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените
норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по
силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на
топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя. Видно от неоспореното от
страните заключение на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), което се кредитира от
съда като компетентно и обективно изготвено, в рамките на исковия период сградата,
в която се намира процесният имот, е била топлофицирана, ежемесечно са били
извършвани отчети на общия топломер, който е преминал метрологичен контрол,
отчислявани са технологични разходи за сметка на ищцовото дружество съгласно
действащата методика.
От съвкупния анализ на представените по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 71, том IV, дело № 610/1968 г. по описа на I нотариус при Софийски
народен съд и удостоверение от 06.12.2012 г., издадено от Столична община – район
„Илинден“, за идентичност на административни адреси, неоспорени от ответника, се
установява, че ответникът Д. Х. Б. и В. И. Б.а са придобили правото на собственост
върху процесния апартамент № 9, находящ се в гр. С, ж.к. „З. Ф.“ бл. 130, ет. 3, като
обстоятелството, че към датата на придобиване на имота купувачите са били в
граждански брак, не се оспорва от ответника. Същевременно, от представения по
делото акт за изключване на отопление се установява, че отоплението в процесния
имот е изключено през м. 12.1999 г. Независимо от това, клиентите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата – чл. 153, ал. 6 ЗЕ.
Разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по системата на дялово разпределение – чл. 139, ал.1 ЗЕ. Съгласно чл.139,
ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради –
етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в закона. Съгласно чл. 139в
ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ,
2
в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите
на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи плащането им на
търговеца, осъществяващ самата услуга. Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи
условия от 2016 г., клиентите заплащат на „Т С“ ЕАД цената за извършената услуга
„дялово разпределение“. От изложеното следва извод, че ищцовото дружество е
легитимирано да събере вземането за стойността на услугата дялово разпределение. В
чл. 36 от ОУ на ищеца е определен начинът на формиране на цената за услуга „дялово
разпределение“. Съгласно посочената клауза клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността
се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиент, включваща изготвяне на
изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя
на уредите в имота на клиента; 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати.
По делото е представен договор от 03.06.2020 г. между „Т С“ ЕАД и „Техем
Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост. Видно от представения протокол за общо събрание е прието
валидно решение извършването на разпределението в процесната сграда етажна
собственост да се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, въз основа на което е
сключен договор с посоченото дружество за извършване на топлинно счетоводство. От
заключението на СТЕ се установява и че дяловото разпределение в имота е реално
извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД, като услугата е предоставена през процесния
период. Фактически услугата е извършвана от подпомагащата ищеца страна „Техем
Сървисис“ ЕООД, но съгласно сключения между „Т С“ ЕАД, като възложител, и
„Техем Сървисис“ ЕООД, като изпълнител, договор при общи условия за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, заплащането на цената за
услугата се извършва от възложителя, който на основание чл. 22, ал. 2 от ОУ за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, по отношение на които няма данни
ответникът да е възразил и които регламентират съдържанието на процесното
продажбено правоотношение, получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е именно и ответникът. Изложеното налага обоснован извод, че ищецът има
право да събира суми и за т. нар. "дялово разпределение".
От заключението на СТЕ се установява, че стойността на извършената услуга за
периода 01.03.2021 г. - 30.04.2022 г. възлиза на сумата в предявения размер от 21,28
лв., за която сума няма данни да е погасена чрез плащане. Както се посочи по-горе,
правото на собственост върху процесния имот е било придобито от ответника Д. Х. Б.
и В. И. Б.а на 19.02.1968 г., към който момент няма спор, че същите са били в
граждански брак. Процесния имот е бил придобит при действието на Закона за лицата
и семейството /обн., ДВ, бр. 182 от 9.08.1949 г., в сила от 10.09.1949 г., в редакцията от
бр. 50 от 23.06.1961 г./, но съгласно чл. 103 от ЗР на СК от 1968 г. /отм./, правилата на
този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за
имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове,
какъвто е бил бракът на Д. Х. Б. и В. И. Б.а. Съгласно установената съдебна практика,
имуществата, които са придобити възмездно от един от съпрузите по време на брака
преди влизане в сила на СК от 1968 г. (отм.), когато бракът е заварен от този кодекс, са
съпружеска имуществена общност, а не лична собственост на придобилия ги съпруг
3
(Решение № 154 от 5.07.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 462
от 14.09.2010 г. по гр. д. № 823/2009 г. на ВКС, I г. о.) От обхвата на имуществената
общност по силата на чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. (отм.) са изключени само вещите и
правата върху вещи, които са придобити преди брака, или през време на брака по
наследство, дарение или по реда на чл. 389а – чл. 389д от ГПК (отм.). Тези имоти са
лична собственост на съпруга, на чието име са придобити. При това положение
недвижимите имоти, придобити от двамата съпрузи преди влизане в сила на СК от
1968 г. (отм.), когато бракът е заварен от този кодекс, какъвто е настоящият случай,
също са съпружеска имуществена общност.
Според чл. 32, ал. 2 от действащия Семеен кодекс за задължения, които единият
или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на семейството, те отговарят
солидарно. Ползването на услугата за дялово разпределение за жилище – съпружеска
имуществена общност, представлява задължение, поето за задоволяване нуждите на
семейството. Следователно съпрузите отговарят солидарно по смисъла на чл. 32, ал. 2
СК. Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на
семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки,
продукти, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи, задоволяването
на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и
взаимопомощ. Солидарната обвързаност за съпрузите възниква по силата на
законовата презумпция, като на основание чл. 122 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Ето защо съдът
намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане за стойността на извършената
услуга в периода 01.03.2021 г. - 30.04.2022 г. в предявения размер от 21,28 лв., а за
ответника е възникнало задължение за плащането му.
Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има непогасени
вземания срещу ответника за цена на извършена услуга за дялово разпределение,
следва да бъде разгледано направеното от последния възражение, че същите са
погасени по давност. Задълженията на потребителя за заплащане на цена на извършена
услуга за дялово разпределение са такива за периодични плащания, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, като не е
необходимо плащанията да са еднакви по размер (в този смисъл е Тълкувателно
решение № 3/ 18.05.2012 г. по т.д. № 3/ 2011 г. на ОСГК на ВКС). Същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен период, който започва да тече от датата, на
която вземането е възникнало – първият ден, следващ месеца, за който се отнася,
доколкото по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия – арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск
относно вземането, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК – в конкретния случай на
15.05.2024 г., към която дата погасени по давност са вземанията за месеците март и
април 2021 г., чийто размер съгласно данните в заключението на СТЕ възлиза на 1,52
лв. за м.03.2021 г. и 1,52 лв. за м.04.2021 г., или общо 3,04 лв. Следователно за
непогасения по давност период (от м.05.2021г. до 30.04.2022 г.) вземането на ищеца е в
размер на 18,24 лв.
С оглед изложеното, искът се явява частично основателен и следва да се уважи
за сумата от 18,24 лв. и за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 21,28 лв. и за периода от 01.03.2021 г. до
4
30.04.2021 г. следва да се отхвърли като погасен по давност.
Доколкото по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016 г. редът и начинът
на заплащане на дялово разпределение се определят от ищеца и се обявява на
клиентите. Като вземания, за който няма падежна дата за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след отправена от кредитора покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Ищецът нито
твърди, нито доказва да е обявил такъв ред, нито да е отправил покана за плащане до
ответника. В представените фактури няма перо за дялово разпределение, а и няма
данни същите да са достигнали до ответника. Следователно искът по чл. 86 ЗЗД във
връзка с дяловото разпределение е изцяло неоснователен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за тяхното присъждане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от него разноски съразмерно с уважената част от исковете: в
исковото производство от 186,33 лв. – за държавна такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, и разноски в заповедното производство от 33,88 лв. –
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на
50 лв., съответно на 25 лв. в двете горепосочени производства с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете: в исковото производство от 161,22 лв. и в заповедното
производство от 32,24 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т С“ ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, срещу Д. Х. Б.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „З. Ф.“, бл. 130, вх. А, ет. 2, ап. 9, иск по чл. 422 вр.
чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, че Д. Х. Б. дължи „Т С“ ЕАД сумата от 18,24 лв. – цена на
извършена услуга за дялово разпределение за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „З. Ф.“,
бл. 130, вх. А, ет. 2, ап. 9, за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 15.05.2024 г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 28681/2024 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 18,24 лв. до пълния
предявен размер от 21,28 лв. и за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021г.
ОТХВЪРЛЯ иск от „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б срещу Д. Х. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к.
5
„З. Ф.“, бл. 130, вх. А, ет. 2, ап. 9, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на следното вземане за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „З.
Ф.“, бл. 130, вх. А, ет. 2, ап. 9:
- 5,64 лв. - мораторна лихва за периода 16.05.2021 г. – 18.04.2024 г.; за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28681/2024 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Х. Б., ЕГН: **********, адрес: гр.
С, ж.к. „З. Ф.“, бл. 130, вх. А, ет. 2, ап. 9, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, следните суми: 186,33 лв. –
разноски в исковото производство и 33,88 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № 23Б, да заплати на Д. Х. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. С, ж.к. „З. Ф.“, бл. 130, вх. А, ет. 2, ап. 9, следните суми: 161,22
лв. – разноски в исковото производство и 32,24 лв. – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК:
************, седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като
трето лице-помагач на страната на ищеца „Т С“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6