Решение по дело №192/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 238
Дата: 19 февруари 2024 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Христинка Данчева Димитрова
Дело: 20237270700192
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2023 г.

Съдържание на акта

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 19.02.2024г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                                  Председател: Христинка Димитрова

                                                                         Членове:   Маргарита Стергиовска

                                                                                             Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа докладваното от административен съдия Хр. Димитрова КАНД № 192 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „К.К.“ ООД, ***, депозирана чрез адвокат Й.А. от Адвокатска колегия – Варна, против Решение № 323/25.10.2023г., постановено по АНД № 20233630201677 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш серия Г № 0047075, с който на касатора на основание  чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че в издадения ЕФ липсва описание на нарушението, което се явява един от задължителните реквизити, визирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като с това е било нарушено и правото на защита на лицето. Твърди също, че в ЕФ е следвало да бъде отразена и датата, на която АНО е приел, че за собственика на превозното средство е възникнало задължение да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа и разбирането, че съобразно правилото на чл.189, ал.4 от ЗДвП, към което препраща разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, с ЕФ може да бъде налагано единствено административното наказание „глоба“, но не и „имуществена санкция“. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърдения с него електронен фиш. Претендират се разноски. Касаторът представя молба, с която заявява, че поддържа касационната жалба на посочените в нея основания. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна, ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва предявената жалба и претендира присъждане на разноски.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Сочи, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 09.09.2022г. в 12.45 часа в обл. Шумен на път I-2 км 96+557 (разклон за гр.Лозница), в посока на движение гр.Шумен с „АТСС ARH CAM S1“ била засечена и отчетена скорост на движение на МПС – „******“-товарен автомобил с рег. № ******, като също така било установено, че управляваното МПС е без сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесното МПС е собственост на „К.К.“ ООД, ***

Бил издаден електронен фиш серия „Г“ № 0047075, с който на „К.К.“ ООД, *** на основание  чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ, била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за извършено нарушение на чл.483, ал.1, т.1, вр.  чл.638, ал.4, вр. чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че при издаване на процесния ЕФ е спазен специфичния процедурен ред, разписан с правилото на чл.647, ал.3 от КЗ, като налагането на административно наказание глоба или имуществена санкция с електронен фиш е допустимо единствено по чл.638, ал.4 от КЗ. Въззивният състав посочил, че за да е извършено нарушение по  чл.638, ал.4 от КЗ, от обективна страна следва да е налице управление на МПС без сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и това управление без застраховка да е установено с автоматизирано техническо средство или система. Събраните доказателствата, според мотивите на съда, безспорно установяват управление на МПС – „******“ - товарен автомобил с рег. № ******, на посочените в ЕФ дата, час и място, както и че към процесната дата „К.К.“ ООД, *** е собственик на автомобила. Съдебният състав формирал и извод, че безспорно доказано се явява и обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението – 12.45 часа на 09.09.2022г., автомобилът не е имал сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно справка от Гаранционен фонд. Съдът заключил, че нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство АТСС – преносимо стационарно АТСС което прави снимки на МПС, което е било технически изправно видно от представения протокол от проверка № 133-СГ-ИСИСг. на БИМ документ за извършена проверка. Приложеното било и удостоверение от БИМ, от което се установява, че системата е одобрен тип средство за измерване. С оглед гореизложеното съдът счел, че доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния електронен фиш.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

Съдът не споделя твърденията на касатора за наличие на непълнота при описание на нарушението с изготвения ЕФ. Противно на застъпеното становище, касационният състав намира, че простъпката е пределно ясно изписана във фиша, който е изготвен в унисон с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и събразно правилото на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Атакуваният пред въззивния съд електронен фиш е издаден при стриктното съобразяване с относимата правна уредба и не са налице сочените отменителни основания, като същият разполага със законово регламентираните реквизити. В разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ изрично е регламентирано, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. На посочените в процесния електронен фиш дата и място, чрез съответното АТСС, е засечено управление на превозното средство, собственост на касатора – обстоятелство, което се установява и от приложената по делото снимка. Същата обективира движението на превозното средство на въпросната дата, като в самия ЕФ ясно са посочени индивидуализиращите движението белези, очертаващи по еднозначен управлението на автомобила, собственост на касатора. Поради това не се споделя възражението в касационната жалба, че в ЕФ липсва конкретизация на съставомерните от обективна страна признаци на нарушението. Правилно в ЕФ е била отразена и датата, на която е установено движението на превозното средство, за което не е била налице сключена изискуемата застраховка – доводът, че в ЕФ е следвало да фигурира датата, на която за собственика на превозното средство е възникнало задължение да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се явява несъстоятелен.

Не се споделят и аргументите, че неправомерно спрямо юридическото лице е наложена имуществена санкция с процесния ЕФ. Посоченото твърдение се опровергава от специалното правило на чл.638, ал.4, вр. ал.1 от КЗ. Според цитираната норма на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ на лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага „имуществена санкция“ от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно чл.638, ал.4 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал.1.

Електронният фиш се явява законосъобразен и по същество. От събраните по делото доказателства става видно, че на процесната дата и място е заснето движението на автомобил, собственост на жалбоподателя, за който не е бил налице сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Това обстоятелство не се оспорва. Управлението е заснето с годно техническо средство, което се установява, че е било изправно и съответстващо на технологичните изисквания. По делото са приложени Протокол за използването му, съпроводен и със снимка на местоположението на апарата. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС, както и началото и края на работа с устройството. В случая са попълнени всички реквизити, а GPS координатите на заснемане на процесния автомобил са видни на приложената негова снимка по въззивното дело. Поради това собственикът на автомобила правилно е привлечен към отговорност по реда на чл.638, ал.4 от КЗ посредством издадения от ОД на МВР – гр. Шумен електронен фиш.

Горните изводи мотивират настоящата касационна инстанция да приеме, че обжалваното решение е постановено при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в унисон с материалния закон. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 323/25.10.2023г., постановено по АНД № 20233630201677 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА „К.К.“ ООД, ***, ЕИК *********, да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................         ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................