М О Т И В И по НОХД №110/2009 г. по описа на РС-Гълъбово
Подсъдимият Д.Г.И. е роден на ********** година в гр.Г., обл.С.З.,
живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, ЕГН **********. Предаден е на съд за това, че на 07.02.2009г.
в гр.Г., обл.С.З. в съучастие със С.Д.С. като
извършител отнел чужди движими вещи – мобилен телефон, марка “С.” ***** с
идентификационен номер ИМЕЙ: ***************, в комплект с един брой черен
калъф и един брой слушалки, на стойност 225 лева, 1 брой СИМ-карта,
на стойност 10 лева, един брой банкоматна карта от “Р.”АД
със сумата 598,24лв в наличност, с такса за издаване – 10 лева, парична сума от
7 лева, лична карта с такса за издаване 10 лева, всичко на обща стойност 860,24
лева от владението на Е.И.Е. с намерението противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2,
във връзка с ал.1 от НК.
Подсъдимият С.Д.С. е роден на ********** година в
гр.Д., живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, работи
като силозен техник в мелница “Е.****” гр.Г., неженен, неосъждан,
ЕГН **********. Предаден е на съд за това, че на 07.02.2009г. в гр.Г., обл.С.З. в съучастие с Д.Г.И. като извършител отнел чужди
движими вещи – мобилен телефон, марка “С.” ***** с идентификационен номер ИМЕЙ:
***************, в комплект с един брой черен калъф и един брой слушалки, на
стойност 225 лева, 1 брой СИМ-карта, на стойност 10
лева, един брой банкоматна карта от “Р.”АД със сумата
598,24лв в наличност, с такса за издаване – 10 лева, парична сума от 7 лева,
лична карта с такса за издаване 10 лева, всичко на обща стойност 860,24 лева от
владението на Е.И.Е. с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила – престъпление по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Г. поддържа изцяло предявеното обвинение по отношение
на подсъдимите. Пледира на същите да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК – за подсъдимия Д.Г.И.
– “Лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца, а за подсъдимия С.Д.С.
– “Лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, изпълнението на
което да бъде отложено с изпитателен срок от пет години.
Подсъдимите Д.Г.И.
и С.Д.С. признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, както и да не се провеждат разпити на свидетелите и вещите лица.
Изразяват съгласие да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертните заключения в досъдебното производство при
постановяване на присъдата. Признават се за виновни. Съжаляват за извършеното. Молят,
съда за минимално наказание.
Защитникът на подсъдимия Д.Г.И.,
адв.Д., поддържа становището на прокурора, като
пледира за наказание под минимума, установен в закона.
Защитникът на подсъдимия С.Д.С., адв.С., пледира
за наказание “Лишаване от свобода” в размер на една година, изпълнението на
което да бъде отложено с три години изпитателен срок.
От събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.Д.С.
***. Подсъдимият С. не е осъждан.
Подсъдимият Д.Г.И.
***, общ.Д.. Подсъдимият И. е осъждан няколкократно.
Подсъдимия И.
и подсъдимия С. се познават и са добри
отношения. Подсъдимия И. е известен сред познатите си в гр.Г. с прякора “П.”.
На 06.02.2009г. вечерта, подсъдимия С. и подсъдимия И. били в дискотека “К.”в
гр.Г.. Двамата били в различни компании.
Свидетеля Е.Е. ***, обл.К.. В началото на 2009г.
свидетелят Е. работел като общ работник на новостроящия се ТЕЦ в гр.Г.. На
06.02.2009г. вечерта, свидетелят Е. също бил със свои познати в дискотека “К.”
в гр.Г..
Около 23.30 –
01.00 часа свидетелят Е. излязъл пред заведението и разговарял със свой познат
– свидетеля Ч.. Докато свидетелят Е. и свидетелят Ч. разговаряли при тях дошъл
подсъдимият И.. Той предложил на свидетеля Е. да го запознае с момиче,
осъществяващо сексуални услуги срещу заплащане. В разговора между свидетеля Е.
и подсъдимия И. се включил и подсъдимият С.. Той също обяснил и обещал на
свидетеля Е., че ще го запознаят с момиче, предлагащо сексуални услуги и че
свидетелят ще бъде доволен. Свидетелят Е. се съгласил и тръгнал с двамата подсъдими, за да намерят
момичето. Подсъдимият И. и подсъдимият С. завели свидетеля Е. ***. Заедно с тях
бил и свидетелят Ч.. Подсъдимият И. поискал от свидетеля Е. мобилния му телефон
(“С.” *****), за да се обади на момичето. Свидетелят Е. му дал мобилния се
телефон. Подсъдимият И. казал на свидетеля Е., че трябва да почакат, докато
дойде момичето. След няколко минути свидетелят Ч. си тръгнал. След като
свидетелят Ч. си тръгнал, подсъдимият И. поискал от свидетеля Е. пари.
Свидетелят Е. отговорил, че няма пари и поискал от подсъдимия И. да му върне
мобилния телефон. Подсъдимият И. не върнал мобилния телефон на свидетеля Е. и
му нанесъл удар с юмрук по главата. От удара свидетелят Е. паднал на земята.
Подсъдимите И. и С. изправили пострадалия Е. и започнали да му нанасят удари с
юмруци по лицето и тялото. Подсъдимият С. застанал зад гърба на пострадалия Е.
и извили ръцете му назад. Докато подсъдимият С. държал пострадалия, подсъдимият
И. претърсил джобовете му за пари и ценности. От джобовете на пострадалия Е.,
подсъдимият И. извадил личната му карта, банкоматната
му карта към “Р.” АД, със сумата от 598,24 лв. /петстотин деветдесет и осем
лева и двадесет и четири стотинки/ наличност и парична сума в размер на 7,00
лв. /седем лева/. Пострадалият Е. поискал от подсъдимите да му върнат вещите.
Двамата подсъдими не върнали вещите, а продължили да нанасят удари по тялото и
главата на пострадалия с юмруци и крака. Докато нанасяли ударите подсъдимият И.
и подсъдимият С. го питали за ПИН-кода, който
подсъдимият С. записал на мобилния си телефон. Побоят над пострадалия продължил
около 15-20 минути, след което двамата подсъдими прекратили побоя. Пострадалият
Е. успял да избяга и потърсил помощ. Той срещнал свидетеля С. и обяснил какво
му се е случило. Свидетелят С. *** за съдействие.
Със взетата от
пострадалия банкоматна карта, подсъдимите И. и С.
решили да изтеглят пари. Обвиняемите използвали ПИН-кода,
казан им от пострадалия Е., но картата била блокирана. След това двамата
подсъдими се разделили и подсъдимият С. се върнал в дискотека “К.”. Подсъдимият
И. тръгнал към дома си. По пътя към дома си подсъдимият С., извадил СИМ-картата на телефона и я изхвърлил, счупил на две банкоматната карта и също я изхвърлил.
С протокол за
доброволно предаване от 07.02.2009г., подсъдимият И. предал в РПУ-Г. мобилния телефон и счупената на две банкоматна карта, собственост на свидетеля Е..
С протокол за
доброволно предаване от 09.02.2009г., свидетелят Н. *** черно яке, с част от
мобилен телефон “М.” в джоба, намерени от него в близост до
местопрестъплението, собственост на пострадалия Е..
Ведно от назначената
при разследването съдебно-оценъчна експертиза стойността на отнетите от
подсъдимите И. и С., собственост на пострадалия вещи е: мобилен телефон марка
“С.****” с идентификационен номер ИМЕЙ *************** (в комплект с един брой черен
калъф и един брой слушалки) на стойност 225,00 лв./двеста двадесет и пет лева/,
1 бр. СИМ – карта на стойност 10,00 лв. /десет лева/, един брой банкоматна карта от “Р.” АД със сумата 598,24 лв.
/петстотин деветдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/.
Горната фактическа обстановка се възприе за безспорно установена на
основание чл.373, ал.3 от НПК, от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а именно: свидетелски показания, заключение на
съдебно-оценителна експертиза, заключение на съдебно-медицинска експертиза,
протоколи за доброволно предаване от 07.02.2009г. и от 09.02.2009г.,
свидетелства за съдимост, постановления за привличане на обвиняем; протоколи за
разпит на обвиняеми.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Предвид
гореизложеното, съдът счита за безспорно установено, че с деянието си от
субективна и обективна страна, всеки един от подсъдимите – И. и С. е осъществил
престъпния състав на престъплението по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2
във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 07.02.2009 година в гр.Гълъбово в
съучастие помежду си като съизвършители отнели чужди
движими вещи мобилен телефон марка “С.*****” с идентификационен номер ИМЕЙ ***************
(в комплект с един брой черен калъф и един брой слушалки) на стойност 225.00
лева, 1 брой СИМ-карта на стойност 10.00 лева, един
брой банкоматна карта от “Р.” АД със сумата 598.24
лева в наличност, с такса за издаване – 10.00 лева, парична сума от 7.00 лева,
лична карта с такса за издаване – 10.00 лева, всичко на обща стойност 860.24 /осемстотин
и шестдесет лева и двадесет и четири стотинки/ от владението на Е.И.Е. с
намерението противозаконно да ги присвои като употребил за това сила (нанесли
удари с юмруци и крака в лицето и тялото на Е.И.Е.).
Подсъдимите И.
и С. се съзнавали обществено-опасния характер на деянието, предвиждали са
неговите общество-опасни последици и са искали и целели тяхното настъпване. В
този смисъл деянието е осъществено от двамата подсъдими при форма на вината
пряк умисъл по смисъл на чл.11, ал.2, предл. първо от
НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата
принципа в наказателно-правната ни система - ПРИНЦИПА НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ и
ПРИНЦИПА НА ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ на наказанието.
Съгласно първият принцип в специалния текст на НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до десет години.
Съгласно втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на
деянието, личността на подсъдимите, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 54 от НК.
Смекчаващи отговорността обстоятелства и за двамата подсъдими са
изразеното критично отношение към извършеното, направените самопризнания. За
подсъдимия С.Д.С. смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото му съдебно
минало.
Отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия Д.Г.И. е наличието
на предишни осъждания.
Съдът, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, прие, че
за престъплението по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1, във
връзка с чл.58а, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия Д.Г.И. следва
да наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две години и осем месеца.
Подсъдимият Д.Г.И. е осъждан, както следва:
1. С Присъда
№89/03.10.2007г. по НОХД №88/2007г. по описа на РС-Гълъбово,
влязла в сила на 18.10.2007г., за престъпление по чл.170, ал.2, предл.1 и предл.3, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 25.02.2007г., с
която има наложено наказание “Пробация” – мярка за
контрол и въздействие без лишаване от свобода по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК,
във вр.чл.42а, ал.1 от НК, със следните пробационни мерки:
-
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца;
-
“Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 8 /осем/ месеца.
2. С Присъда
№33/05.02.2008г. по НОХД №680/2007г. по описа на РС-Д.,
влязла в сила на 21.02.2008г. за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 и т.2, във вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК и във вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, извършено на
23.08.2007г., с която му е наложено наказание “Пробация”
със следните пробационни мерки:
-
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца;
-
“Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 6 /шест/ месеца.
С определение
№157/02.04.2008г. на РС-Д. по ЧНД №184/2008г. е
определено на осн. чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ по НОХД
680/2007г. по описа на РС-Д., в сила от 21.02.2008г.
и по НОХД №88/2007г. по описа на РС-Г., в сила от
18.10.2007г., а именно “ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни
мерки:
-
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 /осем/ месеца;
-
“Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от 8 /осем/ месеца.
3. С Присъда
№302/18.07.2008г. по НОХД №639/2008г. по описа на РС-Г.,
влязла в сила на 04.08.2008г. за престъпление по чл.325, ал.1 във вр. чл.20, ал.2, във вр. чл.63,
ал.1, т.3 вр. чл.54 от НК, извършено на 02.09.2007г.,
му е наложено наказание 1 /една/ година “Лишаване от свобода”. На основание
чл.69 във вр.чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години;
- за
престъпление по чл.198, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 във вр. чл.63, ал.1, т.3 във вр.
чл.54 от НК, извършено на 02.09.2007г. му е наложено наказание 2 /две/ години
“Лишаване от свобода”. На основание чл.69 във вр.чл.66,
ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3 /три/
години;
На основание
чл.23 от НК е определено едно ОБЩО
НАКАЗАНИЕ – най-тежкото от двете, а именно: 2 /две/ години “Лишаване от
свобода”. На основание чл.69 във вр.чл.66, ал.1 от НК
ОТЛАГА с изпитателен срок от 3 /три/
години.
4. С Присъда
№427/07.10.2008г. по НОХД №450/2008г. по описа на РС-Д.,
влязла в сила на 23.10.2008г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 07.04.2008г., има
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ месеца. На
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години.
5. С Присъда
№44/05.02.2009г. по НОХД №495/2008г. по описа на РС-Д.,
влязла в сила на 21.02.2009г. за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.5 във вр. чл.26, ал.2 във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, извършено на 28/29.02.2008г. му
е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 10 /десет/ месеца. На
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с
изпитателен срок от 3 /три/ години.
Съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК по отношение на наложените
наказания с Присъда
№302/18.07.2008г. по НОХД №639/2008г. по описа на РС-Г. и с Присъда №427/07.10.2008г. по НОХД
№450/2008г. по описа на РС-Д. -
престъпленията, предмет на делата са извършени в условията на реална
съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да кумулира
наказанията, наложени с Присъда №302/18.07.2008г. по НОХД №639/2008г. по описа
на РС-Г. и с Присъда №427/07.10.2008г. по НОХД
№450/2008г. по описа на РС-Д. като му определи едно общо наказание, най-тежкото от
тях, а именно: наказанието “лишаване от свобода” за срок от две години. На
основание чл.68, ал.1 от НК съдът намира, че подсъдимият Д.Г.И. следва да
изтърпи отделно и това наказание, при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1, във връзка с
чл.59, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. В случая съдът намира, че не са налице
основания за увеличаване размера на това общо най-тежко наказание, поради което
и не следва да прилага чл.24 от НК.
Съдът намира, че са налице предпоставките
на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 от НК по отношение на наложените
наказания с Присъда
№44/05.02.2009г. по НОХД №495/2008г. по описа на РС-Д. и с присъдата
по настоящото дело - престъпленията, предмет на делата са извършени в условията
на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях.
С оглед изложеното съдът намира, че следва да кумулира
наказанията, наложени по настоящото дело и с Присъда №44/05.02.2009г. по НОХД
№495/2008г. по описа на РС-Д., като му определи едно общо наказание, най-тежкото от
тях, а именно: наказанието “лишаване от свобода” за срок от две години и осем
месеца. Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1, във
връзка с чл.59, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС. В случая съдът намира, че не са налице основания за увеличаване
размера на това общо най-тежко наказание, поради което и не следва да прилага
чл.24 от НК.
На основание
чл.59, ал.1 от НК зачита предварителното задържане на подсъдимия Д.Г.И. по
наложената мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
фактическото му задържане до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, прие, че
за престъплението по чл.198, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1, във
връзка с чл.58а, във връзка с чл.55, ал.1, т.1 от НК на подсъдимия С.Д.С. следва
да наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от две години. Съдът намира,
че за постигане целите на наказанието не се налага изтърпяването му ефективно и
с оглед обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, отложи
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от четири години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът присъди в тежест на подсъдимите
направените по делото разноски в размер на 228 лева.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причини за
извършване на престъплението от подсъдимите И. и С. е желанието им да се
облагодетелстват по престъпен начин.
Воден от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /П/