№ 38965
гр. София, 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110141440 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по искова молба на Д. Н. Н. срещу К.И. АД.
На основание чл.140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. - 10.45
часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявените искове –
допустими, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви следния проект за
доклад по делото:
Предявен е от Д. Н. Н. срещу К.И. АД осъдителен иск с правно основание
чл.327,ал.1,т.2 КТ вр. чл.221 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
2184лв. обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение.
Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество е бил сключен трудов договор на
23.01.2025г., като ищцата била назначена на длъжност „помощник-готвач – шпикер“.
Ищцата заявява, че е изпратила сигнал до ИА„Главна инспекция по труда“ София на
305.2025г. във връзка с неизпълнение на задълженията на работодателя-ответник на
трудовото законодателство. Посочва се, че след извършване на проверка е установено, че
ищцата за месец януари е получила 13,99лв. малко, като сумата е била изплатена пет дни
след депозиране на сгнала и пред ГИТ. Установено е и изплащане на трудово
възнаграждение в занижен със 604,91лева за месец февруари, които ищцата получила на
28.05.2025г. Ищцата заявява, че във връзка с тези забавяния за нея е възникнало правото да
прекрати трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1т,.2 КТ, като тя се е
възползвала от това право на 30.06.2025г., като уведомлението е получено от работодателя
на 02.07.2025г. Сочи, че за нея е възникнало право да прекрати ТПО, като за прекратяването
му работодателят и дължи сумата от 2184лв.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника, който не
оспорва, че между страните е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение.
Потвърждава, че е имало забавяне в изплащането на трудовото възнаграждение за сумите от
13,99лв. за м. януари изплатено на ищцата на 04.06.2025г. както и за сумата от 604,91лева
1
изплатено на28.05.2025г. Потвърждава и, че на 02.07.2025г. е получено изявлението на
ищцата за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва се правото на ищцата да
прекрати ТПО на соченото от нея основание, доколкото всички суми за които е имало
забавяне са били изплатени изцяло към датата на отправяне на изявлението на ищцата за
прекратяването на трудовия договор, поради което искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 153 ГПК като неоспорено от ответника и ненуждаещо се от
доказване по делото следва да се отделят следните обстоятелства: че между страните е
съществувало ТПО с твърдяното от ищцата съдържание, че към момента на отправяне на
волеизявлението на ищцата всички суми за които се твърди в исковата молба, че не са
изплатени от ответника са били изплатени, както и че работодателят-ответник е получил
изявлението на ищцата за прекратяване на ТПО на 02.07.2025г., както и че размерът на
уговореното трудово възнаграждение е 2184лв.
УКАЗВА на ищеца по иска по чл.221, ал.1 КТ, че негова е тежестта на доказване на
следните правопораждащи факти: прекратяването на трудовия договор на твърдяното
основание по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ чрез отправяне на волеизявление, което е достигнало до
работодателя, размерът на брутното му трудово възнаграждение за последния пълен
отработен месец преди прекратяването на трудовото правоотношение, уговорения срок на
предизвестие по договора.
В тежест на ответника, при установяване на фактите в доказателствена тежест на
ищеца, е да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
По доказателствата:
Допуска представените с исковата молба и отговора писмени доказателства. НА
ОСНОВАНИЕ чл. 146, ал. 3 ГПК дава възможност на страните в срок до съдебното
заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия.
Приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба ответникът ще
заплати държавна такса в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят
свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищцовата страна-и
преписи от отговорите на ответната страна.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2