Присъда по дело №20/2024 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 8
Дата: 20 февруари 2025 г.
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20245320200020
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 8
гр. Карлово, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
СъдебниП. СТ. ПЕТРОВ

заседатели:ГАЛИНА Н. СЛАВКОВА
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
и прокурора Свилен Ив. Братоев
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Наказателно дело от общ
характер № 20245320200020 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. М. С., роден на **** г. в гр. С., обл. П.,
***,***,****, ****,****, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул.“*** ЕГН
**********,
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 13.05.2022 г. до 25.05.2022 г. в гр.
С., обл. П. при условията на продължавано престъпление е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, както следва:
-на 13.05.2022 г. в гр. С., обл. П. при условията на продължавано
престъпление е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото;
-на 25.05.2022 г. в гр. С., обл. П. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, поради което и на основание чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК вр.
чл.57 ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
1
срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се
изпълни чрез поставяне на извлечение от съдебния акт върху
информационното табло на общината по местоживеене на подсъдимия.
ПРИЗНАВА подсъдимият С. М. С., с установена по- горе самоличност,
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 25.05.2022 г. в гр. С., обл. П. е причинил
средна телесна повреда на Ц. А. Т., ЕГН ********** от гр. С., обл. П.,
изразяваща се в счупване на долния край на лявата лъчева кост, довело до
трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник, като деянието е
извършено с особена жестокост, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.9
предлож. трето вр. чл.129 ал.2 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.23 ал.1 от НК, по отношение на
подсъдимият С. М. С., с установена по- горе самоличност, едно общо най-
тежко наказание, за горепосочените деяния, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИСЪЕДИНЯВА, на основание чл.23 ал.2 от НК, към така
определеното общо най- тежко наказание и наказанието ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез поставяне на извлечение от съдебния
акт върху информационното табло на общината по местоживеене на
подсъдимия.
ОТЛАГА, на основание чл.66 ал.1 от НК, изпълнението на
определеното общо най- тежко наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото сгъваема метална
палка, както и две части от дървен бастун ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без
стойност.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО- 4 бр. флакони NovoMix 30 с
изтекъл срок на годност до месец август 2023 г. ДА СЕ УНИЩОЖАТ като
вещи без стойност.
ОСЪЖДА, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимият С. М. С., с
установена по- горе самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР- П. сумата
от 536,40 лева, разноски от досъдебното производство по делото,
представляващи изплатени възнаграждения на вещи лица, изготвили съдебно-
психиатрична и съдебно- медицинска експертизи, както и да заплати
направените в съдебното производство разноски в размер на 292,60 лева,
представляващи изплатени възнаграждения на вещи лица за защита на
съдебно- психиатрична и съдебно- медицинска експертизи, както и пътни
разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок от
днес пред Окръжен съд- П..
МТ
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 20/2024 г. по описа на КрлРС


По отношение на подс. С. М. С. е повдигнато обвинение и е внесен
обвинителен акт затова, че:
1. В периода от 13.05.2022 г. до 25.05.2022 г. в гр. С., обл. П., при
условията на продължавано престъпление е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, както следва:
- на 13.05.2022 г. в гр. С., обл. П. при условията на продължавано
престъпление е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
- на 25.05.2022 г. в гр. С., обл. П. е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото- престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК; и
2. На 25.05.2022 г. в гр. С., обл. П. е причинил средна телесна повреда на
Ц. А. Т., ЕГН ********** от гр. С., обл. П., изразяваща се в счупване на
долния край на лявата лъчева кост, довело до трайно затрудняване на
движенията на горния ляв крайник, като деянието е извършено с особена
жестокост- престъпление по чл.131 ал.1 т.9 предлож. трето вр. чл.129 ал.2 от
НК.
Районна прокуратура- П., ТО- Карлово, представлявана в съдебно
заседание от прокурора Св. Б. поддържа повдигнатото обвинение, считайки,
че събраните по делото доказателства безспорно и категорично установяват
вината на подсъдимия в извършване на престъпленията по чл.325 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК и по чл.131 ал.1 т.9 предлож. трето вр. чл.129 ал.2 от НК.
Предлага налагане на наказания за престъплението по чл.325 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК- лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението
по чл.131 ал.1 т.9 предлож. трето вр. чл.129 ал.2 от НК- лишаване от свобода
за срок от три години, чието изпълнение се отложи на осн. чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от пет години.
Защитникът на подс. С.- адв. Я. счита, че не са събрани доказателства,
които безспорно и категорично да установяват вината на подсъдимия в
извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, поради
което иска от съда същият да бъде признат за невинен и оправдан.
Подс. С., разбирайки обвинението, дава обяснения, не се признава за
виновен. Излага доводи за причиняване на телесна повреда при условията на
неизбежна отбрана.
Граждански иск по делото не е предявен, липсва направено искане за
1
конституиране в качеството на частен обвинител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс. С. М. С., ЕГН ********** е роден на **** г. в гр. С., обл. П.. ****,
*****. Има завършено **** образование. ********. Има поС.ен и настоящ
адрес: гр. С., ул.“***, но живее и в гр. С., ул. „***.
Осъждан е. С протоколно определение по НОХД № 1592/2023 г. на РС-
С., влязло в сила на 29.05.2023 г. С. е осъден за престъпление по чл.343б ал.1
от НК, извършено на 18.09.2022 г., като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено на осн. чл.66
ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила и лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца.
С. е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК с
решение по НАХД № 688/2019 г. по описа на КрлРС, влязло в сила на
29.11.2019 г. за престъпление по чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК, като му е била
наложена глоба в полза на Държавата в размер на 1000 лева. Глобата била
заплатена на 04.12.2019 г.
Пострадалата от престъплението по чл.131 ал.1 т.9 пр.3 вр. чл.129 ал.2
от НК Ц. А. Т., ЕГН ********** е родена на **** г. в гр. С.. *****. Има
завършено **** образование. *****. Живуща в гр. С., ЖК „***. ****.
Подс. С. се занимавал с отглеждане на рози. За обиране на цвета наемал
хора, сред които били и св. Л. М. и св. В. Т..
На 13.05.2022 г., когато вече била започнала кампанията за беритба на
рози, подс. С. отишъл до дома на св. Л. М., находящ се в гр. С., ул. „*** ***, за
да поиска от нея да му върне сумата от 80 лв., пари, които според него му
дължала или да ги изработи като бере рози. Потропал на врата на жилището,
където М. живеела на съпружески начала със св. М. Г. и детето им. На вратата
се показала св. М., която С. попитал, кога ще дойде да работи при него, за да
върне парите, които му дължи. М. отговорила, че не му дължи пари, нито ще
отиде да работи за него, тъй като вече работи при други хора. Тогава С.
блъснал свидетелката навътре към коридора на жилището, започнал да я
обижда, казал й че ще я пребие, ако не отиде да работи за него, тъй като си
искал сумата от 80 лв., като навлязъл в коридора. Чувайки разправията от
стаята св. Г. се показал в коридора и поискал да разбере, какво се случва. С.
повторил пред него, че М. му дължи пари, което тя отново отрекла, при което
св. Г. започнал да бута подсъдимия, като последният излязъл от коридора на
жилището на входната врата, където двамата се сбили. Разправията чула св. Д.
Ч., съседка на М. и Г., която се показала на врата на жилището си и видяла, че
С. ударил Г. с находящ се в коридора на жилищния блок въртящ се стол, а след
това взел велосипеда на сина й и го хвърлил по Г.. Междувременно свидетелят
също нанесъл няколко удара и ухапал С. по тялото. Ч., се развикала, защо
хвърля вещите й, при което С. започнал да псува и заплашва с думите
„*****,****, довечера ще видите, какво ще ви се случи“, след което си
2
тръгнал.
На 25.05.2022 г. подс. С. потърсил в дома й св. В. Т., на която бил
помогнал като заплатил сума от около 3900 лв. за операция и лечение на сина
й, който пострадал при ПТП. Свидетелката върнала по- голяма част от парите,
като останали още 400-500 лв. Подс. С. обаче поискал от нея да му върне още
1000 лв., твърдейки, че тази сума я дал на мъжа на Т., който починал малко
преди това. Тъй като Т. не била съгласна да плати допълнително, започнала да
избягва С., който неколкократно ходил, за да си иска парите, вкл. я заплашвал
и дърпал. Така, на процесната дата, подсъдимият отново отишъл до дома на
св. В. Т., но не я намерил, тъй като тя била на розобер. Когато се върнала
вкъщи разбрала от снаха си, че С. я е търси отново и тъй като същата се
страхувала от него, се обадила на майка си- св. Ц. Т., за да я придружи до
полицията, където да се оплаче.
Когато Ц. Т. й се обадила, че я чака пред входа на блока, В. Т. взела
дамската си чанта и излязла от апартамента. На площадката пред жилището й
видяла, че я чака подс. С., който й заявил, че трябва да се качи в колата му,
защото ще отидат в полицията, за да се разберат за неплатените пари. Тъй като
свидетелката се страхувала от него, изпитала съмнение, че като се качи в
автомобила, ще я заведе в полицията. Поради тази причина, след като излезли
от входа на жилищния блок побегнала, а С. тръгнал да бяга след нея. В. Т.
започнала да рови из чантата си, за да извади телефона и се обади в
полицията, като междувременно замахвала с нея към С.. През това време
обаче С. издърпал чантата от ръцете й. Т. се развикала да й върне чантата, тъй
като в нея се намирал инсулина, който й бил жизнено необходим, тъй като
страдала от диабет. Той обаче не върнал чантата й, а със сгъваема метална
палка, която носил в себе си започнал да удря Т. по краката. Междувременно,
св. Ц. Т. се опитала да защити дъщеря си, като викала на С. да я остави, тъй
като е болна от диабет. Тъй като С. не я пуснал, св. Ц. Т. се принудила да
хвърли дървения бастун, при което ударила по главата С.. Тогава той пуснал
дъщеря й, която избягала към близкия магазин, за да търси помощ и се
обърнал към възрастната жена, като започнал да я удря с металната палка по
двете ръце, а след това и по краката. Ц. Т. паднала на земята в резултат от
нанесените й удари, като викала през цялото време на С. да я остави,
предпазвайки се с ръце от ударите. Подсъдимият обаче продължил да я удря с
металната палка и след като паднала на земята. Спрял едва когато по него се
развикали хора от терасите на околните жилищни блокове.
Очевидци на случилото се станали свидетелите В. Т., З. Д. и Ц. Ч., които
стояли на близо. Освен трите свидетелки, по терасите на околните жилищни
блокове излезли хора, сред които бил и внука на Ц. Т., св. Г. Т., който след като
видял случващото се, веднага слязъл и попитал С. защо бие баба му, на което
последният отговорил, че имат неуредени сметки. През това време се върнала
и св. В. Т., която заявила, че е извикала полиция. Тогава С. си тръгнал, като
взел със себе си и чантата на В. Т..
3
Малко след случилото се на място пристигнали полицейски служители
от ПУ- С., а с тях дошъл и екип на ФСМП, който откарал Ц. Т. в болница.
През това време подс. С. отишъл в Полицейски участък- С., където предал с
протокол чантата на св. В. Т., както и носената от него сгъваема метална
палка.
Положението на св. Ц. Т. било тежко, поради което същата била
откарана в УМБАЛ „Св. Г.“ гр. П., където останала за лечение три дни, била й
поставена гипсова превръзка на лявата ръка, която била счупена в областта
над китката, като били установени и травматични отоци и контузии по
горната част на тялото и краката, като след това се продължила лечението си
вкъщи.
От заключението на приетата по делото съдебно- медицинска експертиза
на св. Ц. Т. се установява, че в резултат от нанесения й побой е причинено
счупване на долния край на лъчевата кост, контузия на гръдния кош, контузии
и травматични отоци по десните подбедрица и коляно, контузии по двете
предмишници. Счупването било преценено като трайно затрудняване на
движенията на горния ляв крайник за срок по- голям от 30 дни, а останалите
травматични увреждания причинили разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Описаните травматични увреждания били
причинени от действието на твърд, тъп предмет и било възможно да се
получат, както съобщават свидетелите, а имено от удари с палка и падане.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно- психиатричната
експертиза С. С. не страдал от физически и психически недостатъци. Той
могъл с оглед на неговото физическо и психическо съС.ие правилно да
възприема фактите, които имат значение за делото и може да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае. С. могъл да разбира свойството и значението на
деянията и да ръководи постъпките си по време на инцидента на 13.05.2022 г.
Поведението на С. по време на инцидента на 25.05.2022 г. не било болестно
мотивирано.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. С., показанията на
свидетелите Ц. Т., В. Т., В. Т., З. Д., Ц. Ч., Л. М., М. Г., Д. Ч., Б. Д., Г. Г., Г. Т., Д.
В., К. М. и П. Ц.; прочетените на осн. чл.283 от НПК писмени доказателства-
протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него,
протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум към него,
протокол за предаване на съхранение на веществени доказателства, заверено
копие от история на заболяването на Ц. Т., съдържаща епикриза, листове за
прегледи, резултати от рентгенови и кръвни изследвания, ЕКГ, декларации;
разписки, справка за съдимост ведно с бюлетини за съдимост и разписка за
плащане, характеристична справка, справка АИС БДС, заповед за задържане;
от материалите по НАХД № 328/2022 г. по описа на КрлРС решение №
31/24.03.2023 г., влязло в сила на 04.10.2023 г., потвърдено с решение №
1571/04.10.2023 г. по КАНД №1550/2023 г. по описа на Административен съд-
4
П.; приетите на осн. чл.284 от НПК заключения на изготвените по делото
съдебно- медицинска експертиза на св. Ц. Т. и съдебно- психиатрична на подс.
С., както и предявените веществени доказателства- сгъваема метална палка,
дървен бастун от две части, 4 бр. флакони в опаковки инсулин.
Обсъждайки обясненията на подс. С. съдът отчита двуяката им природа,
като доказателствено средство, но като и средство за защита. Подсъдимият
охотно депозира обяснения, като не отрича, че е нанесъл удари по св. Ц. Т.,
твърдейки, че е направил това при самозащита, тъй като същата замахвала с
бастуна си към него, което той възприел като нападение. Обясненията на С.
относно местонахождението му на инкриминираните дати, както и
съобщените от него факти не противоречат на установената по делото
фактическа обстановка, поради което в тази част, само относно изложените
факти, съдът ползва заявеното от него. Извън съобщените факти, съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, в частта, в която същия излага
собствената си оценка на случилото се, а именно че нанесъл удари по Цв. Т.
при самозащита. Не кредитира и изложената от С. последователност на
съобщените от него факти, заявена в прочетените обяснения от досъдебното
производство по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК. Обясненията на С. от
съдебно заседание съдът обсъди във връзка с останалите доказателства по
делото, като намира че същият прецизно съобщава само избрани факти от
съвкупната си деятелност, така че да обоснове собствената си позиция, която
се явява единствено защитна, тъй като липсват събрани доказателства, които
да я подкрепят. Напротив, доказателствата по делото установяват безспорно,
че към момента на срещата си със св. В. Т. подсъдимият е носил в себе си
метална сгъваема палка, с която след като настигнал бягащата от него
свидетелка, взел чантата й и започнал да я удря. Това принудило възрастната
Ц. Т. да захвърли бастуна и удари С., за да пусне по- младата жена, което и се
случило- В. Т. успяла да избяга, за да повика полиция, докато С. нанасял
удари с металната палка вече по възрастната жена. Така установените факти
от показанията на свидетелите Ц. и В. Т.и, неоспорени от доказателствата по
делото не съотнасят поведението на подсъдимия към института на
неизбежната отбрана, визиран в разпоредбата на чл.12 ал.1 от НК, съгласно
която „Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна
отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение
държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия
се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на
необходимите предели.“ В конкретния случай, действията на подсъдимия
обосновават извода, че именно той се явява нападателят, който умишлено е
чакал появата на В. Т., носейки метална палка в себе си, с която е започнал да
нанася удари спрямо нея при опита й да избяга, а впоследствие и спрямо
възрастната жена, която се е опитала да й помогне да избяга, използвайки
бастуна си, хвърляйки го към подсъдимия и удряйки го по главата. В
прочетените обяснения по чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК от досъдебното
производство подсъдимият твърди, че е бил нападнат първо от св. Цв. Т., която
5
го чакала пред блока със сап, с който замахвала и се заканвала, че ще го убие,
поради което и С. я ударил с носената от него метална палка, а впоследствие
бил нападнат и от св. В. Т., която го ударила с чантата си, която той взел, за да
занесе в полицията като веществено доказателство. Тази последователност на
събитията се явява недоказана по делото и в пълно противоречие с логичните
и последователни показания на двете свидетелки. Ето защо, съдът намира така
дадените от подсъдимия обяснения за израз единствено на защитната му
позиция. По отношение на обвинението по чл.325 ал.1 от НК подс. С. не дава
конкретни обяснения в съдебно заседание. В прочетените на осн. чл.279 ал.2
вр. ал.1 т.4 от НПК, негови обяснения се установяват неуредени финансови
отношения със свидетелките В. Т. и Л. М., като подсъдимият твърди, че
потърсил двете именно, за да уреди тези отношения. Че такива отношения е
имало между С. и Т. не се спори по делото, спорен се явява единствено техния
размер, обстоятелство, което не е предмет на разглеждане в настоящото
производство. Св. М. отрича в показанията да има такива задължения, но пък
не отрича, че именно неплатено задължение е причината за посещението на
подсъдимия в жилището й. Т.е. установява се наличие на предходни
отношения между страните, факт, което не се явява спорен по делото.
Наличието на такива отношения обаче съдът не отчита като личен мотив,
който би могъл да обоснове отпадане на хулиганския такъв.
Показанията на свидетелките Ц. Т. и В. Т., съдът кредитира с доверие и
ползва при постановяване на присъдата си като счита същите за
последователни, логични и без противоречия помежду си и с останалия
ползван доказателствен материал. Обсъждайки показанията на свидетелките
съдът взе предвид, че св. Ц. Т. е пострадала от престъплението по чл.131 ал.1
т.9 вр. чл.129 ал.2 от НК, както и се намира в роднински отношения със св. В.
Т.. Съдът не установи качеството пострадала на св. Цв. Т. и близките
роднински отношения между двете свидетелки да са се отразили на
обективното пресъздаване на обстоятелствата от предмета на делото, поради
което счита същите за безпристрастно депозирани. Показанията на двете
свидетелки установяват безпротиворечиво механизма на причиняване на
процесната телесна повреда, причината за това и автора на деянието.
Приобщените чрез прочитане, на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК,
показанията на св. В. Т. от досъдебното производство досежно датата на
случилото се, за която същата няма спомен се подкрепят от останалите
доказателства, събрани по делото.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията на св. Г.
Т., внук на пострадалата Т. и племенник на св. В. Т.. Същият като очевидец,
който е видял инцидента с неговата баба от терасата си, депозира показания,
които съдът счита за обективни, неповлияни от близките отношения с
посочените свидетелки, безпротиворечиви с останалите доказателства по
делото и пряко свързани с обстоятелствата от предмета на доказване по
делото. Прочетените показанията на св. Т., на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от
НПК, от досъдебното производство допълват показанията му, депозирани
6
пред съда с обстоятелства, касаещи предадена от него сума на св. В. Т. във
връзка със финансовите й задължения към С., както и че при процесния
инцидент подс. С. си тръгнал с чантата на неговата леля, все обстоятелства от
значение за делото.
Показанията на свидетелките З. Д., Ц. Ч. и В. С. съдът ползва при
постановяване на присъдата си, отчитайки, че показанията на Д. и С.-
очевидци на нанесения побой на св. Ц. Т., депозирани пред съда, в които
същите не съобщават или отричат определени обстоятелства от деятелността
на подсъдимия се дължи на изпитвания страх от неговата личност, но не и на
съобщените болестни изменения, липса на спомен или възприятия за случая.
Показанията на Д. и С., прочетени на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК за С.
и на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК за Д. касаят пряко обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, последователни са и са депозира без интерес
от изхода на делото, поради което съдът ги ползва при постановяване на
присъдата си, тъй като се явяват без противоречие с останалите, събрани по
делото доказателства.
Показанията на свидетелите Л. М., М. Г. и Д. Ч., съдът ползва при
постановяване на присъдата си като пряко относими към обстоятелствата по
обвинението по чл.325 ал.1 от НК, последователни и логични са. Същите
безспорно и категорично установяват деятелността на подсъдимия на
13.05.2022 г.
Показанията на свидетеля П. Ц. не оборват установената от съда
фактическа обстановка.
Обсъждайки показанията на свидетелите Б. Д., Г. Г., Д. В. и К. М.-
полицейски служители, съдът отчете настъпилите изменения в разпоредбата
на чл.118 ал.2 от НПК, въвеждаща забрана за лицата, извършили
разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, да депозират показания за
обстоятелствата, които са им станали известни от извършените
разузнавателни беседи. Предвид изложеното, съдът кредитира с доверие и
ползва изцяло показанията на полицейските служители К. М. и Д. В.,
включително и прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК показания
на св. В., тъй като същите отразяват личните възприятия на свидетелите по
повод отношението, което са взели по служба относно получения сигнал за
нанесен побой на Ц. Т.. В тази част показанията на свидетелите се явяват
последователни, безпротиворечиви и пряко относими към обстоятелствата от
предмета на делото. Обсъждайки показанията на свидетелите Д. и Г. във
връзка с разпоредбата на чл.118 а.2 от НПК, съдът установи от приложената
по делото полицейска преписка по случая, че всички обяснения са снемани от
полицейски служител Т., поради което липсват данни да се приеме, че Д. или
Г. са работили по оперативен ред със С.. Доколкото обаче доказателствата по
делото установяват, че именно пред Д. и Г. са депозирани устни обяснения от
подсъдимия във връзка със случая, то съдът кредитира само показанията на
двамата свидетели, които са резултат от техните лични възприятия, а именно
7
явяването на С. в полицейския участък и доброволното предаване от негова
страна на метална сгъваема палка и дамска чанта.
Прочетените, на осн. чл.283 от НПК, писмени доказателства са събрани
по реда и във формата, изискуема от НПК, като същите касаят пряко
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, поради което съдът ги
ползва при постановяване на присъдата си.
Приетите по делото заключения на съдебно- медицинската и съдебно
психиатрична експертизи са изготвени от вещи лица, притежаващи
необходимите специални знания в областта на медицината и психиатрията.
Същите са отговорили безпристрастно, ясно и точно на поставените им
въпроси, а отговорите касаят пряко обстоятелствата от предмета на делото,
поради което съдът ползва изцяло двете заключения.
Предявените веществени доказателства също установяват пряко
фактическата обстановка по делото.
При така изложената и приета за установена от съда фактическа
обстановка, съдът намира, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна
страна престъпления по чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.131 ал.1 т.9
пр.3 вр. чл.129 ал.2 от НК.
Престъплението по чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК- хулиганство, е
насочено срещу обществените отношения, свързани със спазване правилата,
осигуряващи реда и общественото спокойствие. Подс. С. е осъществил
фактическия състав на престъплението като с действията си на 13.05.2022 г. на
площадката пред апартамента на св. Л. М., а именно- тропал по врата, говорил
на висок глас, заплашвал и обиждал, хвърлял чужди вещи и на 25.05.2022 г. на
публично място- пространство пред жилищни блокове в гр. С., кв. Сарая
нанесъл удари с метална палка по възрастна жена е показал явно неуважение
към обществото, а действията му се характеризират като грубо нарушаване на
обществения ред и спокойствие. Подсъдимият е съзнавал непристойния
характер на действията си, както и че с поведението си нарушава обществения
ред и спокойствие, съзнавал е тяхната запретеност от закона, но въпреки това
е извършил деянията. По този начин е изразил брутална демонстрация против
установения ред, чрез действията си е нарушил, както лични права, но и
съществено е засегнал нормите на нравствеността. Подсъдимият се е смятал
за необвързан със съществуващите социални норми чрез демонстрация на
пренебрежително отношение към тях.
И двете деяния са извършени умишлено от подсъдимия, при форма на
вината евентуален умисъл. Същият е изричал обиди, псувал и заплашвал М.,
както и хвърлял чужди вещи на 13.05.2022 г., а на 25.05.2022 г. нанесъл побой
на Ц. Т., съзнавайки непристойния и скандален характер на действията си,
както е съзнавал и че тези му действия са запретени от закона и че чрез тях
нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите, но е бил съгласен
с този резултат.
Престъплението е извършено при условията на чл.26 ал.1 от НК. Двете
8
деяния- на 13.05.2022 г. и на 25.05.2022 г. осъществяват поотделно един състав
на едно и също по вид престъпление- това по чл.325 ал.1 от НК, извършени са
през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Възраженията на защитата за наличие на личен мотив у подсъдимия,
свързан с наличие на финансови задължения на свидетелките М. и В. Т. към
него, който изключва хулиганството, съдът намира за неоснователни.
Наличието на евентуално влошени лични отношения между страните, каквито
не се доказаха по делото, не дерогира отговорността на подсъдимия за
хулиганство, извършено при евентуален умисъл, ако действия като нанасяне
на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни
действия по чисто личен мотив могат да се квалифицират и като хулиганство
при евентуален умисъл, когато съпроводени с грубо нарушение на
обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, както е в
конкретния случай /в този смисъл ППВС № 2 от 1974 г., т.3/.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.131 ал.1 т.9 пр.3 вр.
чл.129 ал.2 от НК подсъдимият е осъществил, като е нанесъл множество удари
с метална палка върху тялото на пострадалата, както съдът е приел в
изложената от него фактическа обстановка. Пряка и непосредствена
последица от посочените действия на подсъдимия са причинените на
пострадалата Ц. Т. телесни увреждания- счупване на долния край на лъчевата
кост, контузия на гръдния кош, контузии и травматични отоци по десните
подбедрица и коляно, контузии по двете предмишници, като счупването е
преценено като трайно затрудняване на движенията на горния ляв крайник за
срок по- голям от 30 дни, а останалите травматични увреждания причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Налице е
причинно- следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпилия
вредоносен резултат, а именно установените травматични увреждания.
Деянието е извършено виновно от подсъдимия, при форма на вина пряк
умисъл- предвиждал е, че в причинна връзка от действията му ще настъпят
определени телесни увреждания за пострадалата, съзнавал е обществената
опасност на извършваното и е целял настъпването на престъпния резултат.
Налице е квалифициращият престъплението по чл.131 ал.1 т.9 пр.3 вр.
чл.129 ал.2 от НК елемент особена жестокост, предвид начина на извършване
на деянието, броя на нанесените удари и тяхната сила. Доказателствата по
делото установяват, че подс. С. яростно и ожесточено е нанесъл множество
удари по цялото тяло на възрастната жена с метална палка, продължил е да я
бие дори когато е паднала на земята и се е молила да спре, и е престанал едва
когато са се развикали хора от терасите на околните жилищни блокове, като на
пострадалата са нанесени множество тежки телесни увреждания.
Предвид изложеното съдът призна подс. С. за виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и
9
го призна за виновен по подигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.9 пр.3 вр. чл.129 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подс. С. за извършените от него престъпления, съдът взе предвид,
че за престъплението по чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК е предвидено
налагането на наказание лишаване от свобода до две години или с пробация,
както и обществено порицание, а за престъплението по чл.131 ал.1 т.9 пр.3 вр.
чл.129 ал.2 от НК- лишаване от свобода за срок от две до десет години.
За да индивидуализира наказанията, съдът отчете степента на
обществена опасност на деянията и дееца. Престъплението по чл.325 ал.1 вр.
чл.26 ал.1 от НК не се явява тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК
престъпление, но обществената му опасност не може да се счете за ниска,
доколкото в конкретния случай става дума за две хулигански прояви, една от
които с изключително широк отзвук. От друга страна, престъплението чл.131
ал.1 т.9 пр.3 вр. чл.129 ал.2 от НК представлява тежко, умишлено
престъпление с много висока степен на обществена опасност, предвид
защитените обществени отношения, а именно физическата неприкосновеност
на човека. Личността на подс. С. съдът счита за такава с невисока степен на
обществена опасност. Същият се е ползвал с чисто съдебно минало към
момента на извършване на процесните престъпления. Бил е трудово зает и
семейно ангажиран. Посочените обстоятелства, съдът отчита като
смекчаващи отговорността на подсъдимия. Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчита множеството удари, нанесени на пострадалата-
възрастна жена.
Като взе предвид степента на обществена опасност на деянията и
личността на дееца, съдът намира, че на подс. С. следва да се определят
наказания за извършените от него престъпления при условията на чл.54 ал.1
от НК. Така, за престъплението по чл.325 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът като
отчете немалката му степен на обществена опасност, но и невисоката такава
на дееца, намира, че на подс. С. следва да се определи наказание лишаване от
свобода в размер, близък до минималния, а именно лишаване от свобода за
срок от шест месеца, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез
поставяне на извлечение от съдебния акт върху информационното табло на
общината по местоживеене на подсъдимия. Що се отнася до престъплението
по чл.131 ал.1 т.9 пр.3 вр. чл.129 ал.2 от НК и предвид множеството телесни
увреждания, причинени на пострадалата, съдът намира, че на подсъдимия
следва да се определи наказание лишаване от свобода над минималния
размер, посочен в закона, а именно лишаване от свобода за срок от две години
и шест месеца.
Тъй като двете престъпления са извършени от подсъдимия при условията
на идеална съвкупност, то на осн. чл.23 ал.1 от НК, спрямо него следва да се
определи едно общо най- тежко наказание за двете престъпления, а именно
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца.
10
Предвид размерът на така определеното общо най- тежко наказание,
което не надминава три години лишаване от свобода и тъй като подс. С. към
момента на извършване на процесните деяния е бил неосъждан- наложеното
спрямо него административно наказание по реда на чл.78а от НК е било със
заличени последици, то съдът намира, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
същото, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението му с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Към определеното общо най- тежко наказание следва, на осн. чл.23 ал.3
от НК, да се присъедини и наказанието обществено порицание, което да се
изпълни чрез поставяне на извлечение от съдебния акт върху
информационното табло на общината по местоживеене на подсъдимия.
С така определеното по вид и размер наказание ще се изпълнят целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК, като преди всичко ще се въздейства
превъзпитателно и поправително спрямо подсъдимия, за да спазва
установения в държавата правов ред.
Веществените доказателства- сгъваема метална палка, две части от
дървен бастун, както и 4 бр. флакони NovoMix 30 с изтекъл срок на годност до
месец август 2023 г. следва да се унищожат като вещи без стойност.
Предвид резултатът от делото следва, на осн. чл.189 ал.3 от НПК, в
тежест на подсъдимия да се оставят направените по делото разноски, като
същият следва да заплати по сметка на ОДМВР- П. сумата от 536,40 лева,
разноски от досъдебното производство по делото, представляващи изплатени
възнаграждения на вещи лица, изготвили съдебно- психиатрична и съдебно-
медицинска експертизи, както и да заплати направените в съдебното
производство разноски в размер на 292,60 лева, представляващи изплатени
възнаграждения на вещи лица за защита на съдебно- психиатрична и съдебно-
медицинска експертизи, както и пътни разноски.
По изложените по- горе мотиви съдът постанови присъдата си.
МТ


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни