Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.04.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в открито
съд.заседание при закрити врати на седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А.Г., като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов
т. д. № 5830/15 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 625 ТЗ. СГС е сезиран с молба от „И.Б. Н.В“, със седалище в гр.А., Н.,
действащ чрез регистрирания в България клон „И.Б. Н.В. –клон София“, с която в
качеството на кредитор с неудовлетворени вземания е направено искане за
откриване на производство по несъстоятелност на „Е.“ АД. Твърди се от молителя,
че на 28.08.2013 г. е сключил с длъжника договора за кредит N 016/13, по който е предоставил кредит, но към
01.09.2015 г. длъжникът е в неизпълнение на задължението да плаща погасителни
вноски и дължи сумата от общо 261 765,82 лв. Освен това по този договор
парични средства са усвоени и от „Е.Ю.“ АД, а длъжникът „Е.“ АД е солидарно
отговорен за изпълнение на задължението за връщане на усвоените от „Е.Ю.“ АД
суми по кредита. В качеството на солидарен длъжник ответникът по молбата дължи
сумата от общо 4 697 046,52 лв. Сочи се, че изискуемостта на
задълженията е настъпила на 31.08.2015 г., К.гато е
настъпил уговореният краен срок. Със запорно
съобщение N 0494-000108/21.10.2014
г. е наложен по реда на чл.202 ал.1 ДОПК запор
върху сумите по Б.овите сметки на ответника, а това има
неблагоприятно въздействие върху възможността ответникът по молбата да
изпълнява договорните задължения към молителя. Вземанията на молителя са обезпечени
с три договора за залог на вземания от 28.08.2013 г. и един договор от
10.09.2013 г., както и с издаден от ответника запис на заповед от 28.08.2013 г.
за сумата от 17 800 000 лв. Поддържа се, че неизпълнените от
ответника задължения произтичат от търговска сделка и с оглед на презумпцията
на чл.608 ал.2 ТЗ следва да се приеме, че длъжникът не е в състояние да
изпълнява изискуемите си задължения. Освен това длъжникът не е в състояние да
изпълнява и публичноправните си задължения от
8 874 056,16 лв. – главница и от 1 052 874,59 лв. –лихва.
Иска се от молителя да се открие производство по несъстоятелност на длъжника.
По реда на чл.629 ал.4 ТЗ като кредитор в
производството се е присъединил „Е.С.“ ЕООД. Според този кредитор на 27.07.2015
г. е сключил с ответника договор, по силата на К.йто
ответникът се е задължил да отговаря като солидарен длъжник за изпълнение на
задълженията на „Е.Ю.“ ЕАД, произтичащи от споразумение с нот.заверка
на подписите от 14.05.2015 г. Сочи се, че ответникът в качеството на солидарен
длъжник има задължение в размер на 432 478,94 лв. Освен това на 03.07.2015
г. е сключен договор за встъпване в дълг, по силата на който ответникът се е
задължил да отговаря солидарно за задълженията на „Е.Ю.“ ЕАД, произтичащи от
договор за продажба на ел.енергия от 26.05.2015 г. В качеството на солидарно
отговорен длъжник ответникът има задължение в размер на 725 086,10 лв.
Навежда се довод, че ответникът поради невъзможност да изпълнява изискуемите си
задължения е в състояние на неплатежеспособност.
По реда на чл.629 ал.4 ТЗ като кредитор в производството
се е присъединил „Ю.Б.“ АД, К.йто твърди, че е
сключил с ответника договор за кредитна линия от 10.05.2012 г., изменен с последващи доп.споразумения, по който ответникът е в
неизпълнение на задължението в размер на 794 927,07 ЕВРО –главница и на
2605,26 ЕВРО - договорна лихва.
По реда на чл.629 ал.4 ТЗ като кредитор
в производството се е присъединил „С.****“ ООД, К.йто
твърди, че на 27.04.2014 г. е сключил с ответника договор за изграждане на „ПСОВ
–Свиленград и довеждаща инфраструктура“ и договор за изработка и монтаж на PVC и АL дограма, по които не е получил
плащане на дължимото възнаграждение от 241 220,21 лв. – главница, и 24 122
лв. – неустойка, които суми са присъдени с решение по т.дело N 4233/15 г. на СГС, VI-8 с-в, и за които е издаден в полза на кредитора изп.лист
срещу ответника. Иска се да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежеспособност и свръхзадълженост.
По реда на чл.629 ал.4 ТЗ като кредитор
в производството се е присъединил „И.А.Банк“ АД,
който твърди, че на 28.04.2014 г. е сключил с ответника договор за банкова
гаранция за сумата от 147 862,86 лв. в полза на „Медицински университет“,
гр.София, по който кредиторът е извършил плащане, в резултат на което за
ответника е възникнало задължение да плати сумата от общо 152 610,90 лв.,
за която сума е издадена от районен съд гр.Козлодуй по ч.гр.дело N 1107/15 г. в полза на кредитора заповед за незабавно
изпълнение. Освен това на 28.04.2014 г. е сключен договор за кредит за оборотни
средства, по който задълженията са обявени за предсрочно изискуеми и в полза на
кредитора е издадена от районен съд гр.Козлодуй по ч.гр.дело N 1279/15 г. заповед за незабавно изпълнение за сумата от
общо 780 975,53 лв.
По реда на чл.629 ал.4 ТЗ като кредитор в
производството се е присъединил „Б. Д.“
ЕАД, който твърди, че на 16.05.2012 г. е сключил с ответника договор за кредит N 1102, по който е предоставил на ответника сумата от
720 354 ЕВРО. Освен това на същата дата е
сключен и договор за кредит N 1103, по който е предоставена сумата от
1 476 312 ЕВРО, а на 16.08.2012 г. е сключил договор за кредит N 1135 за сумата от 1 878 000 ЕВРО. На 15.06.2012 г. е
сключен договор за кредит N
1114, по който е
предоставена сумата от 843 250 ЕВРО; на 20.06.2012 г. е сключен договор за
кредит N 1116, по който е предоставена сумата от
662 055 ЕВРО; на 25.07.2012 г. е сключен договор за кредит N 1125/25.07.2012 г., по който е предоставена сумата от
1 534 000 ЕВРО. Поради неизпълнение на задълженията в полза на
кредитора са издадени заповеди за изпълнение срещу ответника.
По
реда на чл.629 ал.4 ТЗ като кредитор в производството се е присъединил „У.Б.
АД, който твърди, че на 22.05.2007 г. е сключил с ответника договор за кредит с
N 006, на 10.02.2010 г. е сключен договор
за кредит с N 24; на 24.04.2012 г. е сключен договор
за кредит с N 80; на
17.05.2012 г. е сключен договор за кредит с N 108 и с N 107, по които задълженията на
ответника възлизат на общо 12 027 897,58 ЕВРО. Направено е искане за
откриване на производство по несъстоятелност поради неплатежеспособност,
а при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
По реда на чл.629 ал.4 ТЗ като кредитор в
производството се е присъединил „О.“ ЕООД, който твърди, че по сключен с
ответника договор от 15.04.2014 г. е извършил ремонтни и електромонтажни
дейности на стойност 56 624,94 лв., която сума не е платена, поради което
ответникът е изпаднал в забава и дължи 5214,47 лв. Освен това на 16.07.2012 г.
е сключен договор за проектиране, доставка и монтаж на силови захранващи
шкафове, по който са сключени доп.споразумения, по които ответникът в
качеството на възложител не е платил сумата от 51 722,12 лв., поради което
е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва за сумата
от 6 980,28 лв. Сочи се, че по възложение на
ответника, направено с писмо N
1230- С/08.07.2014
г. кредиторът има вземане за възнаграждение от 12 699,03 лв., за неплащането на което се дължи
и обезщетение от 1575,85 лв. По договор от от
25.03.2013 г. за доставка на оборудване ответникът не е платил възнаграждение
от 128 230,91 лв., поради което се дължи и обезщетение от 24 375,50
лв. Иска се при условията на евентуалност да се открие производство по
несъстоятелност поради свръхзадълженост.
На основание чл.213 ГПК към настоящето
дело е присъединено т.д. N 6010/15 г., което е образувано по молба на кредитора „С.Ж.Е.“ АД, който твърди, че е
сключил с ответника договори за кредит на 15.05.2010 г. и на 13.07.2011 г.,
изменен с последващи анекси, по които ответникът е в
неизпълнение по отношение на задължението да плати сумата от 9 311 741,45
ЕВРО – главница, договорна лихва от 278 392,96 ЕВРО, лихва за просрочие от 20 886,75 ЕВРО и такси от 25722,67 NOK. Иска се да се открие производство по несъстоятелност и да се обяви
длъжникът в несъстоятелност.
На основание чл.213 ГПК към настоящето дело е
присъединено т.д. N 6631/15 г., което е образувано по
молба на кредитова „В.“ ЕООД, който твърди, че на
09.07.2013 г. е сключил с ответника договор за извършване на работи за обект
„ПСОВ –Свиленград и довеждаща инфраструктура“, както и доп.споразумение от
20.04.2015г., по който е изпълнил възложената от ответника работа, но не е
получил дължимото възнаграждение в размер на 67 440 лв., поради което
ответникът дължи и неустойка в размер на 6744 лв. Иска се да се открие
производство по несъстоятелност поради неплатежеспособност,
а при условията на евентуалност поради свръхзадълженост.
На
основание чл.213 ГПК към настоящето дело е присъединено т.д. N 6024/15 г., което е образувано по молба на кредитора „К.и
Ко“ ЕООД, който твърди, че на 13.04.2014 г. е сключил с ответника договор за
извършване на строителни работи, по който кредиторът е изпълнил възложената
поръчка, но ответникът не е платил дължимото възнаграждение в размер на
23 328,17 лв. Иска се да се открие производство по несъстоятелност поради неплатежеспособност.
На основание чл.213 ГПК към
настоящето дело е присъединено т.д. N 7090/15 г.,
образувано по молба на кредитора „И.“ АД, който твърди, че на 27.08.2013 г. е
сключил с ответника договор за кредитен ангажимент N 054-045, изменен с последващи анекси, по който
банката е издала банкови гаранции в размер на 2 500 000 лв. и е
предоставила кредит под формата на овърдрафт от 2 048 000 лв., както и договор
за кредитен ангажимент N
027-045/26.05.2014 г.
за ползване на кредит и за издаване на банкови гаранции от 4 291 205 лв. На 11.12.2014 г. е сключен договор за
кредитен ангажимент N
062-045/11.12.2014 г. за предоставяне на кредитна линия от 1535 320 ЕВРО и Б.ови
гаранции от 1 000 000 лв. На 05.01.2015 г.
е сключен договор за кредитен ангажимент, по който е предоставен на „Е.Ю.“ ЕАД кредит
от 1 280 000 ЕВРО и за ползване на 3 000 000 ЕВРО за
издаване на Б.ови гаранции, а ответникът е солидарно отговорен длъжник. На 21.03.2015 г. е сключен договор за кредитен
ангажимент N 011-045, по който на „Е.С.“ АД е
предоставена сумата от 1 692 000 лв. и за ползване на банкови гаранции от 255 739,85 лв., а
ответникът е солидарно отговорен длъжник. На 16.09.2015 г. е сключен договор за
банков кредит N 026-045, по който на „Е.С.“ е предоставен
банков кредит от 879 238 лв. и от 100 000 ЕВРО. На 22.01.2015 г. е сключен
с ответника договор за издаване на фирмена карта N 003-045, по който се дължи
от ответника общо
943,10 ЕВРО. На 23.01.2015 г. е сключен с „А.**“ЕООД договор за кредитен ангажимент
N 004-045 за
предоставяне на кредит от 667 802,35 ЕВРО и за издаване на банкови
гаранции от 206 669,80 ЕВРО, по който ответникът е солидарно отговорен
длъжник. На 16.09.2015 г. е сключен с „А.**“ЕООД договор за кредитен ангажимент
N 025-045 за издаване на банкови гаранции в
размер на 75 000 ЕВРО и за предоставяне на кредит от 480 000 ЕВРО, по
който ответникът е солидарно отговорен длъжник.
Ответникът оспорва исканията с правно
основание чл.625 ТЗ. По отношения на вземанията на кредитора „И.Б. Н.В“ се
навеждат възражения за нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД, вр.
с чл.114 ал.11 ЗППЦК и чл.114 ал.1, т.2.
Оспорва и размера на задълженията си към този кредитор. Наличието на забава в
плащането, но не и обективна невъзможност за изпълнение. Ответникът е извършва
погасителни плащания към своите кредитори, а затрудненията са временни. Искането
на „С.Ж.Е.“АД се оспорва по изложени съображения срещу искането на „И.Б. Н.В“.
Искането на „Ю.Б.“ АД се оспорва с възражение за нищожност на авала по чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. с
чл.114 ал.11 ЗППЦК и чл.114 ал.1, т.2. По отношение на предявената от „Ю.Б.“ АД
се навежда възражение за нищожност на авала, издадена
за обезпечение на задължения на „Е.“ АД. Оспорва се молбата на „О.Е.“ ЕООД, „И.А.Банк“ АД, „С.****“ ООД, „В.“ ЕООД, „К.и Ко“ ЕООД, „Б.Д.“
ЕАД и „И.“ АД с довода, че е налице забава, но не и обективна невъзможност за
изпълнение. По отношение на молбата на „Е.С.“ ЕООД се сочи, че е сключено
споразумение за погасяване на задълженията към този кредитор.
Установява се от заключението на ССЕ, че
задълженията на ответника към „И.Б. Н.В“ възлизат на общо 734 112,63 лв.,
а задълженията му като солидарен длъжник на „Е.Ю.“ АД възлизат на 5 472 988,08 лв.
Вещото лице е констатирало, че в търговските книги на длъжника са направени
записвания на задължения от общо 124 576 000 лв. Според в.лице
краткотрайните активи възлизат на 41 727 000 лв., а дълготрайните на
53 629 000 лв., поради което стойността на задълженията превишават с
29 220 000 лв. равностойността на всички активи. През 2016 г. са
извършени частични плащания в размер на 1 702 525,30 лв. Длъжникът е
бил в състояние да покрива текущите си задължения през периода 2011 г. – 2013
г., но през периода 2014 г. – 2016 г. не е в състояние да погасява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, които са недостатъчни за
удовлетворение на краткосрочните задължения. При възможност за получаване на
паричен еквивалент на всички свои активи длъжникът би могъл да удовлетвори
около 77 % от задълженията си. В табличен вид са посочени показателите на коефицентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, които към 31.12.2014 г., 31.12.2015 г. и към 31.12.2016 г. са под
единица.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд е искане с правно основание чл.625 ТЗ, както и исканията на присъединените
по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитори.
По молбата на „И.Б. Н.В“, със седалище в
гр.А., Н., действаща чрез регистрирания в България свой клон.
По делото е представен договор за кредит N 016/13 от 28.08.2013 г., от който се установява, че между
молителя и ответника по молбата е възникнало търговско правоотношение по
договор за банков кредит, по което банката е предоставила на ответника и на „Е.Ю.“
АД револвиращ кредит в размер на 17 800 000
лв., който се усвоява на траншове от 8 000 000 лв. и овърдрафт с
лимит от 500 000 лв. От сключените към договора анекси от 30.07.2014 г.,
24.09.2014 г., 16.12.2014 г., 22.12.2014 г., 23.01.2015 г. и 18.06.2015 г. се
установява, че срокът за погасяване на задълженията на ответника по договора за
кредит е бил променян по съгласие на страните няколко пъти, в резултат на което
крайният срок за погасяване е уговорен да бъде 31.08.2015 г. Сключените между
страните последващи анекси, с които срокът за
изпълнение на задължението за връщане на кредита е продължаван няколко пъти,
сочат по несъмнен и категоричен начин, че молителят е изпълнил договорното си
задължение да предостави в кредит парични средства, които са били
получени/“усвоени“ от ответника по молбата, както и от другия кредитополучател „Е.Ю.“
АД. Следователно за ответника е възникнало насрещното задължение да върне
получените в кредит парични средства и да плати договорените възнаградителни лихви.
От стана на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства
за факта, че е изправна по договора страна, която е изпълнила договорните
задължения за плащане на погасителни вноски. При наведени от молителя
фактически твърдения за отрицателния факт на неплащане на главница от
256 096,82 лв. и при липса на представени от ответника доказателства за
положителния факт – плащане, съдът намира за установено, че ответникът е в
неизпълнение на изискуеми парични задължения. Този правен извод на съда се
подкрепя и от неоспореното заключение на ССЕ, от което се установява, че в
търговските книги на ответника са направени записвания за съществуващо
задължение към банката молител в размер на 325 756,88
лв., а в търговските книги на банката фигурира задължение с размер от общо
734 112,63 лв. Освен това ответникът в депозирания писмен отговор не
оспорва наличието на неизпълнени задължения към молителя.
В процесния договор е предвидена възможност предоставените
под формата на кредит парични средства да се усвояват и от „Е.Ю.“ АД, което
търговско дружество е страна по договора в качеството на кредитополучател. След
сключване на договора са сключени анекси за изменение на сроковете, последният
от които е от 18.06.2015 г. и предвижда
краен срок за погасяване 31.08.2015 г. Този анекс съдържа елементи на договор
за извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД, защото притежава присъщите на този вид
договор установително /декларативно/, регулиращо и
преобразуващо действие. В този смисъл съдът намира за установено по несъмнен и
категоричен начин, че към сключване на анекса в полза на банката е съществувало
неудовлетворено притезание в размер на 4 498 870
лв. срещу „Е.Ю.“ АД. По делото не са представени доказателства за изпълнение на
паричното задължение до уговорения краен срок, поради което от 01.09.2015 г. е
налице неизпълнение. Този правен извод се подкрепя от неоспореното заключение
на ССЕ, от което се установява, че неизпълнените задължения на „Е.Ю.“ АД
възлизат на 5 472 988,08 лв.
Доколкото страните по процесната
правна сделка са търговци, съдът намира, че случаят попада в хипотезата на
чл.304 ТЗ, която предвижда възникване на солидарно задължение за двамата
кредитополучатели - ответника „Е.“ АД и „Е.Ю.“ АД. Възникването на солидарна
отговорност е вън от съмнение, защото в клаузата на чл.8 от процесния
договор за кредит изрично е уговорено,
че „двете фирми, дефинирани като кредитополучател поемат солидарна отговорност за задълженията си по настоящия договор“.
От страна на ответника по молбата са
наведени в писмения отговор и в молба уточнение от 09.02.2016 г. възражения за
нищожност на процесния договор – чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.114 ал.1, т.2, предл.последно
ЗППЦК, защото е сключен с участие на заинтересовано лице – „Е.Ю.“ АД. Според
съда позоваването от ответника на нормата на чл.114 ал.1, т.2, вр. с ал.6 ЗППЦК е некоректно. Това е така, защото в
резултат на сключения договор за
ответника са възникнали задължения към
банката молител, която обаче не е „заинтересовано лице“ по смисъла на
чл.114 ал.6 ЗППЦК - дори не се твърди това фактическо обстоятелство. След като процесният договор не води до възникване на задължения за
ответника към заинтересовано лице, за действителността на сделката не е
необходимо общото събрание на акционерите на публичното дружество ответник да
приеме решение за предварително одобрение. От страна на ответника не са
изложени твърдения, а и не са представени доказателства членове от управителния
или надзорния орган да са в отношения с банката, която има качеството на
кредитор по договора.
В нормата на чл.114 ал.6 ЗПЦЦК е
предвидено, че „заинтересовани лица са членовете на
управителните и контролните
органи на публичното дружество, лицата - представители на юридически лица,
членове на такива органи, неговият прокурист, лица, които пряко
и/или непряко притежават най-малко 25 на сто от
гласовете в общото събрание на дружеството
или го контролират,
а при сделки на дъщерно дружество
- членовете на управителните и контролните му органи, лицата
- представители на юридически лица, членове на такива
органи, неговият прокурист, лица, които пряко и/или
непряко притежават най-малко 25 на сто от гласовете
в общото събрание на дружеството, различни от публичното
дружество“. Банката молител, която е договаряла с публичното
дружество ответник, обаче не попада сред кръга от лица, визирани в цитираната
норма.
Не
се твърди, а и няма данни членове на органите на ответника да са действали като
представители на банката или като посредник между страните по сделката, или
че притежават пряко и/или непряко поне 25 на сто от
гласовете в общото събрание или контролират
юридическо лице - банката, която е насрещна
страна по сделката, респ. че са членове
на управителни или контролни органи,
представители на юридически лица, членове на такива
органи или прокуристи на банката молител. Възражението за
нищожност е неоснователно.
Като
краен извод – процесният договор представлява
абсолютна търговска сделка, визирана в нормата на чл.1 ал.1, т.7 ТЗ. Следователно
породените от нея задължения за ответника произтичат от търговска сделка –
чл.286 ал.2, вр. с чл.1,ал.1, т.7 ТЗ. Част от
неизпълнените задължения са дължими от ответника в качеството на солидарно
отговорен длъжник за усвоени парични средства от „Е.Ю.“ АД, но с оглед на
правилото на чл.122 ЗЗД, вр. с чл.304 ТЗ банката
молител може да иска изпълнение на задължението от ответника, който е страна по
сделката. Следователно и последиците от неизпълнение на задълженията по
договора, независимо от обстоятелството кой от солидарните длъжници
/кредитополучатели/ реално е ползвал паричните средства по кредита, рефлектират
в правната сфера на ответника. В решение № 143 от 16.10.2015 г. по т.д. № 937/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е
прието, че е допустимо да бъде обявен
в неплатежоспособност търговец,
въз основа на негово задължение
като поръчител по търговски договор. На
по-силно основание следва да се приеме, че е допустимо да се обяви неплатежеспособност поради неизпълнение на задължение от
солидарно отговорен длъжник, който, както се спомена по-горе, на основание
чл.122 ЗЗД и чл.304 ТЗ дължи изпълнение на цялото задължение заедно с другия
солидарен длъжник – „Е.Ю.“ АД.
Доколкото от страна на ответника длъжник,
който носи доказателствената тежест, не се представиха
доказателства за факти, които да сочат, че неизпълнението на изискуемите
парични задължения, произтичащи от търговска сделка, е поради временни
затруднения, съдът на основание чл.608 ал.3 от ТЗ приема за доказано
обстоятелството, че длъжникът е в състояние на неплатежоспособност. В този
смисъл констатациите на в.лице за извършвани частични плащания през 2016 г. не
могат да обусловят извод, че длъжникът не е в обективно състояние на
невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения. Това е така,
защото според действащата към момента норма на чл.608 ал.3, изр.2-ро ТЗ „спиране на
плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или
частично вземания на определени кредитори“.
От
неоспореното заключение на ССЕ се установяват по несъмнен и категоричен начин
факти, които сочат, че длъжникът се намира в състояние на обективна и трайна
невъзможност да изпълнява паричните си задължение чрез наличните си краткотрайни
и ликвидни активи.
Търговското
предприятие представлява имуществен комплекс, в който са включени множество
права, задължения и фактически отношения. Включените в този комплекс права
счетоводно намират отражение в търговските книги под формата на активи, които
са краткотрайни и дълготрайни. Краткотрайните активи са 4-ри основни групи - материални
запаси /материали, стоки и готова продукция/, налични парични средства,
краткосрочни вземания /с падеж до 1 год/ и
краткосрочни финансови средства / закупени със спекулативна цел- т.е. за
препродажба/. Въз основа на наличните краткотрайни активи търговецът трябва да
е в състояние да изпълнява краткосрочните си задължения, каквито са
задълженията за погасителни вноски по процесния
договор.
Ликвидността на търговеца изразява
възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена
или с малко отклонение от нея. При преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност - обща, бърза, незабавна
и абсолютна ликвидност. Коефицентът на обща
ликвидност има водещо значение, защото изразява съотношението на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви и показва способността на
търговеца да покрива краткосрочните си задължения. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент
1 /единица/, тъй като при него
предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то е в състояние
да плаща задълженията си.
От заключението на ССЕ се установи, че за
2014 г., 2015 г. и 2016 г. коефицентът на обща ликвидност, който отразява
съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения, е
под единица. Доколкото не са представени доказателства длъжникът да притежава
материални запаси и краткосрочни финансови средства в повече от стойностите,
констатирани от в.лице, съдът приема за верни изводите на в.лице относно ниските
нива на коефициента за обща ликвидност.
Това означава, че за един значителен по продължителност период /2014 г.,
2015 г. и 2016 г./ длъжникът не е бил в състояние, което да позволява да
погасява задълженията си. Направените от в.лице фактически констатации относно
притежаваните от длъжника краткотрайни активи и
съотношението им като стойност със
стойността на краткосрочните задължения, показват, че е настъпило трайно и обективно
състояние на невъзможност да изпълнява паричните си задължения с притежаваните
от него краткосрочни активи. Ниските показатели на коефицента
за обща ликвидност за 2014 г., 2015 г. и за 2016 г. обуславят неспособност длъжникът да реализира на пазара
материални активи и да кумулира парични средства, с
които да покрие своите краткосрочни задължения.
Останалите коефиценти
имат помощно значение, но от заключението на ССЕ се установява, че и по тях
показателите са с ниски стойности за последните три години. Тези коефиценти са
помощни и лошите им стойности при
добри показатели на коефицента за
обща ликвидност
не биха могли да обусловят наличие на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а биха имали значение
единствено на индиция за евентуална
опасност от настъпване на това състояние. В
случая обаче и показателите на коефицентите за бърза,
незабавна и за абсолютна ликвидност са под единица. Това обстоятелство потвърждава
извода за влошено финансово състояние на длъжника, което от 2014 г. прогресивно
се влошава с всяка изминала година. Налице е тенденция за понижаване
показателите на коефицентите за ликвидност, която
сочи на необратимост в обективното състояние на недостиг на краткотрайни активи
и на невъзможност с тях да се погасяват краткосрочните задължения.
Показателите на коефицентите
за последните три години дори не са близки до единица, защото за близък до
единица се приема размер на
коефициента за обща ликвидност от 0.91
- 0.92 / решение № 202 от
10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. на ВКС, ІІ т.о./. Най
добрата стойност на показателите за последните три години е през 2014 г.,
когато коефицентът за общата ликвидност е 0,8059,
която обаче е под 0,91-0,92.
Не
се доказва неизплащането на изискуемите парични задълженията да се дължи на
временни затруднения по смисъла на чл.631 от ТЗ и ответникът да разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите. До
момента на приключване на устните
състезания не са
представени доказателства да е настъпило преодоляване
на състоянието на неплатежоспособност.
Исканията на кредиторите, по молби на които
са били образувани самостоятелни дела, съединени на основание чл.213 ГПК към
настоящето, както и исканията на присъединените по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитори са също основателни. От
представените към молбите писмени доказателства се установява, че за ответника
по делото са възникнали парични задължения, произтичащи от търговски сделки – договори
за банков кредит, който е абсолютна търговска сделка, както и от договори за
изработка и за продажба, за които следва да се прилага презумпцията на чл.286
ал.3 ТЗ. От страна ответника, който не оспорва наличието на неудовлетворени
вземания, не се представиха доказателства за изпълнение на изискуемите по тези
търговски сделки задължения.
Обективното състояние на невъзможност
длъжникът с наличните краткотрайни активи да изпълнява изискуемите си парични
задължения се отнася до всички кредитори, а точният размерът на техните
вземания не е предмет на настоящия етап от производството, което няма за цел да
установява кой от кредиторите какво точно по размер неудовлетворено вземане
притежава. Налице е от обективна страна влошено
финансово състояние на длъжника, което не му позволява с наличните краткосрочни
активи да изпълнява задълженията си.
Следва да се спомене, че по делото има и
данни за това, че длъжникът е в неизпълнение и на публичноправни
задължения, защото със запорно съобщение с изх.N 0494-000108/21.10.2014 г. на
НАП е наложен запор върху банковите сметки на длъжника по депозити и банкови
касетки във връзка със обезпечение на публично вземане в размер на
8 874 056,16 лв. – главница и от 1 052 874,59 лв. –лихва.
След последните изменения в ТЗ /изм. и доп. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г./ се въведе нова нова
норма – ал.4 на чл.608, според която „неплатежоспособността се предполага,
ако по изпълнително
производство, образувано за изпълнение на
влязъл в сила акт на кредитора,
подал молба по чл. 625, вземането
е останало изцяло или частично неудовлетворено
в рамките на 6 месеца след получаване
на поканата или на съобщението
за доброволно изпълнение“. Срещу длъжника са
образувани производства по индивидуално принудително изпълнение, по които взискатели са присъединените по настоящето дело кредитори „Е.С.“
ЕООД, „С.****“ ЕООД, „Б.Д.“ ЕАД, „И.А.Б.“АД. Ответникът, който носи доказателствената тежест, не е представил доказателства за
удовлетворение в посочения 6 месечен срок на вземанията по индивидуалните изп. производства, по които взискатели са молители по настоящето дело. Това е друг факт,
който подкрепя извода за изпадане на длъжника в състояние на неплатежеспособност.
Присъединените кредитори „ О.Е.“ EOOД, „В.“
ЕООД и „У.Б.“ АД са предявили при условието на евентуалност състоянието на „свръхзадълженост“ като основание за откриване на
производство по несъстоятелност, а кредиторът „С.****“
ООД е навел състоянието на „свръхзадълженост“
кумулативно с „неплатежеспособността“. Кредиторът „И.А.Б.“АД се е позовал на състоянието
на свръхзадълженост в обстоятелствената част на
подадената от него молба, но не е направил в петитума
искане за откриване на производство по несъстоятелност на това основание, а в
молба на кредитора „И.Б. Н.В“ от 05.02.2016 г. се сочи и състоянието на „свръхзадълженост“ като евентуално основание за откриване на
производство по несъстоятелност.
Състояниятето на „свръхзадълженост“
е специално основание за откриване на
производство по несъстоятелност, защото не се прилага
за всички търговци, а само за капиталовите търговски дружества, при
които наличието на „свръхзадълженост“ води до възникване
на специфична заплаха за кредиторите. Тази
заплаха при капиталовите търговски дружества се изразява
в това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, имуществото на капиталовото търговско дружество ще бъде
обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството
е платежоспособно. Установените от заключението
на в.лице факти за това, че при възможност да се получи паричен еквивалент на
всички активи длъжникът ще е в състояние да удовлетвори само около 77 % от задълженията
си, сочат, че е налице и състояние на „свръхзадълженост“.
От обективна страна имуществото на длъжника е недостатъчно да послужи за
удовлетворение на неговите кредитори.
След като се установи наличието на
състояние на „неплатежеспособност“ и на „свръхзадълженост“, на което кредиторът „С.****“ ООД се е
позовал кумулативно, следва да се прецени кое от двете състояние е настъпило
най-рано във времето, защото това има значение за основанието, на което ще се
открие производство по несъстоятелност.
По
отношение на началната дата на неплатежеспособността.
Според съда при определяне на началната дата на неплатежеспособността
на длъжника не следва да се отчита моментът, от който са спрени плащанията по
сключения с молителя договор за кредит, респ. кога са спрени плащанията към
присъединените кредитори по сключените с тях търговски сделки. Това е така,
защото състоянието на неплатежоспособност
по смисъла
на чл. 608 ТЗ, която е задължителна предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност, представлява
обективно финансово състояние на длъжника-търговец, предпоставящо липса на краткотрайни
активи с достатъчна степен на ликвидност,
с които да се покрият краткосрочните му задължения. За за
да е налице състояние на неплатежоспособност,
не е достатъчно длъжникът да не
плаща свое изискуемо парично задължение, а е
необходимо да не е в състояние да го изпълни - т.е. да е налице обективна невъзможност за плащане. Спирането на плащанията
към отделни кредитори, съответно датата на последното
извършено плащане към тези отделни кредитори, не е водещо обстоятелство за определяне
на икономическото състояние на длъжника и за определяне началната дата на неплатежеспособността. Това
е така, защото нормата на чл. 608, ал. 3 ТЗ предвижда, че спиране на плащането
е налице и когато са платени изцяло или частично вземания на отделни кредитори.
При
установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ и неговия начален момент, се преценя не от кога длъжникът е спрял да плаща
към молителя, респ. към присъединените кредитора, а от кога неговото
предприятие не разполага с
достатъчно налични краткотрайни активи, с които да е в
състояние да покрива задълженията
си. Началната
дата на неплатежоспособност,
разглеждана като момент на проявление
на трайната неспособност от обективна
длъжникът
да погасява своите изискуеми
парични задължения с наличните си краткотрайни
активи, се определя от неговото
цялостно икономическо
състояние, изразено чрез показателите на коефицентите за ликвидност,
финансова автономност и задлъжнялост / решение № 33 от
07.09.2010 г. по т.д. №
915/2009 г., ІІ т.о., решение
№ 115 от 25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г., ІІ т.о., решение № 90 от 20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г., І т.о. и решение № 13 от 23.06.2015 г. по т.д. № 2435/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Според съда най-ранният
момент, към който се доказва
неплатежоспособността на длъжника е 31.12.2014 г., когато от заключението на ССЕ се установява, че
показателите на всички
коефициенти на ликвидност са с ниски
стойности. Към този момент длъжникът е спрял и плащанията към „С.****“ ООД, „О.Е.“
ЕООД и „К.и Ко“ ЕООД, а и има данни за неизпълнение на публичноправно
задължение, за обезпечението на което е наложен запор. Спирането на плащането
към тези кредитори е започнало преди 31.12.2014 г., но няма категорични данни
за това, че преди тази дата длъжникът е бил в обективно състояние не
неспособност да покрива с наличните си краткосрочни активи изискуемите си
задължения. Обстоятелството, че длъжникът е спрял плащанията към банките
молители и към кредиторите „Енерджи Съплай“ и „В.“ ЕООД през 2015 г. не е основание за извод,
че към 31.12.2014 г. длъжникът не е бил неплатежеспособен.
Налице е неплатежеспособност още към 31.12.2014 г., а
това, че към определени кредитори длъжникът е извършвал след тази дата частични
плащания не е основание за извод, че обективното състояние на невъзможност да
се покриват задълженият е настъпило в по-късен момент.
От заключението на ССЕ се установи, че
длъжникът към настоящия момент е и в състояние на „свръхзадълженост“,
но няма данни за това, че е изпаднал в това състояние преди 31.12.2014 г.,
когато съдът приема за доказано състоянието на „неплатежеспособност“.
Констатацията на в.лице, че при възможност за получаване на паричен еквивалент
на всички активи длъжникът ще е в състояние да удовлетвори само около 77 % от
задълженията, е към 31.12.2016 г. Ето защо по отношение на длъжника следва да
се открие производство по несъстоятелност поради „неплатежеспособност“
и да се определи за начална дата 31.12.2014 г.
В
молбата на „С.Ж.Е.“ АД е направено и искане длъжникът да се обяви в
несъстоятелност, каквото искане се съдържа в молбата на „К.и Ко“ЕООД, който с последваща уточнителна молба е
посочил, че не поддържа искането за откриване на производство по
несъстоятелност поради „свръхзадълженост“, но не е десезирал съда от искането за обявяване на несъстоятелност
и прекратяване дейността на длъжника.
Според нормата чл.630 ал.2 ТЗ, когато е очевидно,
че продължаването на дейността би
увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане
на длъжника, съответно на ликвидатора,
синдика, Националната агенция за приходите
или кредитор, може да обяви
длъжника в несъстоятелност
и да прекрати дейността му едновременно
с решението за откриване на производството
по несъстоятелност. По
делото не са събрани доказателства, от които да се установяват факти, които да
сочат, че продължаването дейността на длъжника би увредило масата на
несъстоятелността. Установените факти не са в състояние да предпоставят извод за възможност
от бъдеща увреда на кредиторите. Към момента са налице висящи изп.производства, при които се осребрява имущество на
длъжника, но намаляването на активите от масата на несъстоятелността в този
случай няма да настъпи в резултат на продължаването дейността на длъжника. Използваният в нормата израз -
"очевидно" по
отношение преценката на съда дали
продължаването на дейността на длъжника би се оказало увреждащо по отношение масата
на неговата несъстоятелност, следва да се свързва
- предвид действието на съдебното
решение по отношение на всички
(erga omnes), с проявата на такива
обстоятелства, които представляват по естеството си общоизвестни
и неподлежащи на доказване факти, каквито има предвид
разпоредбата на чл. 155, предл. 1-во ГПК. За
такива факти обаче няма данни. Ето защо съдът намира, че длъжникът не следва да
се обявява в несъстоятелност.
С оглед
на изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.625 ТЗ е основателна,
както и тези на останалите участващи по делото кредитори, поради което следва
да се обяви неплатежеспособността на длъжника с
начална дата 31.12.2014 г. и да се открие производство по несъстоятелност. По
делото е постъпило нот.заверено съгласие и декларация
по чл.656 ал.1 и ал.2 ТЗ на Е.Т.,
посочена по реда на чл.628 ал.4 ТЗ от кредитора „У.Б.“ АД, която следва да се
назначи за временен синдик. На страните, поискали присъждане на съд.разноски, следва
да се присъдят сторените от тях. В писмената защита на „В.“ ЕООД е направено
искане съдът да постанови спиране на изп.дела срещу
длъжника, но тази правен ефект настъпва по силата на закона – чл.638 ТЗ.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.“
АД, ***.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 31.12.2014 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Е.“ АД ***.
ДОПУСКА OБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез
налагане на запор и възбрана върху имуществото на „Е.“ АД,ЕИК ***.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на „Е.“ АД, ***, Е.Г.Т., при
месечно възнаграждение в размер на 1700 лева, като определя срок за встъпване -
3-ри дни от съобщението.
СВИКВА
Първо събрание на кредиторите на „Е.“ АД, ***, за 18.05.2017 г., 9,00 часа в Съдебната
палата, гр. С., бул. “******* №2, СГС.
Да се изпрати препис
от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по партидата на Е.“ АД, ***.
Да
се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
ОСЪЖДА
„Е.“ АД ***, да заплати на „О.“ЕООД, ***,
съд.разноски в размер на 250 лв., на „И.“АД, ***, съд.разноски
от 1050 лв.; на „Б.Д.“ЕАД, ***, съд.разноски от 1050 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: