Решение по дело №164/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на Дял ІІІ от АПК, във връзка с чл. 54 ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър.

Делото е образувано по жалба на К. С. В., лично и като пълномощник на И. С. В., Г. Д. М., В. Д. М. – З., А. – М. Л. М., Д. Б. М. – К., А. Б. В., С. Л. С. – Н. и И. Л. С. – Н., със съдебен адрес за призоваване в гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35, ет. 2, чрез адв. С. Л., против Заповед № 18-2662/06.03.2024 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с която на основание чл. 53б ал. 5 т. 1, във вр. с чл. 53б ал. 1, чл. 51 ал. 1 т. 3 от ЗКИР и чл. 29 ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., заявление от Р. М. М. и постъпили възражения от горецитираните жалбоподатели и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-306445/27.10.2023 г., издадено от СГКК – гр. Кюстендил, е одобрил изменението в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Ръсово, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-573/27.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица – проект № 15-1270929/30.11.2023 г., представляващо отстраняване на явна фактическа грешка – нанасяне на съществуваща сграда с проектен ид. 63608.7.6.1, в съответствие с представеното към проектната документация контролно геодезическо заснемане на място и удостоверение за започване на нотариално производство за снабдяване с документ за собственост.

Изложени са доводи и мотиви за незаконосъобразност на административния акт като неправилен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяна на атакуваната заповед и присъждане на направените разноски по делото, съгласно приложен списък. Представена е и писмена защита.

Ответната страна – Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил, не се представлява по делото.

Заинтересованата страна – Р. М. М., чрез процесуалния си представител адв. Г. Д., моли жалбата да се отхвърли и да се потвърди заповедта, като претендира разноски по делото, съгласно представен списък.

Заинтересованите страни С. Н. М., Р. Б. М. - Т. и С. С. К. – не изразяват становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, като същата ще се уважи. Съображенията за това са следните:

Жалбоподателите са собственици по наследство от общия им наследодател А. Д. П. на имот с ид. 63608.7.6 по КККР на с. Ръсово, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-573/27.02.2018 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 08.09.2021 г. Правото на собственост е придобито на основание наследствено правоприемство от наследотателя им, съгласно Решение на ПК гр. Кюстендил по чл. 14 ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ /чл. 18ж ал. 1от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници № 53-Р от 23.05.1995 г. Представен е нот. акт № 66, том 3, дело 570/13.03.1998 г. на нотариус при КРС, в който в т. 5 фигурира посочения имот /м. „А. дъб“, земеделска земя, десета категория, пасище/. Посоченото решение и нотариалният акт са вписани изрично в оспорената заповед.

Към административната преписка е приложена скица - проект № 15-1270929/30.11.2023 г. за изменение на КККР за сграда в поземлен имот с ид. № 63608.7.6, издадена от СГКК – гр. Кюстендил.

С обжалваната заповед е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на посочените имоти по КККР на с. Ръсово, общ. Кюстендил.

Съдът приема фактическата обстановка, с приложените и приети писмени доказателства по делото вх. № 1050/21.03.2024 г.; вх. № 1167/28.03.2024 г.; вх. № 1423/11.04.2024 г.; вх. № 2395/24.06.2024 г. и вх. № 2981/16.09.2024 г. по описа на КнАС, съгласно текста, вкл. и приетата писмена защита с вх. № 3106/26.09.2024 г.

Срещу издаденият административен акт е депозирана жалба на 21.03.2024 г., в срока по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, поради което същата се явява процесуално допустима, което не се оспорва от ответника.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, което е предпоставка за неговата валидност, констатациите са за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на Началника на СГКК - гр. Кюстендил.

По отношение на конкретните възражения на жалбоподателя за допуснати нарушения на административно - производствените правила и материалния закон, настоящият състав на КнАС, приема следното:

Оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при нарушение на процесуалния и материалния закон.

Като правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена разпоредбата на

чл. 53б ал. 5 т. 1 от ЗКИР, която предвижда, че явната фактическа грешка се отстранява от АГКК по заявление от заинтересовано лице или при установяването й от СГКК, като съгласно ал. 5 т. 1 измененията в КККР на недвижимите имоти по чл. 51 ал. 1 т. 3 се извършват със заповед на началника на СГКК, когато изменението засяга до 50 поземлени имота. Заповедта се придружава от скица – проект, като същата се съобщава по реда на АПК на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението.

Настоящият състав на съда намира за основателни възраженията на жалбоподателя за липса на надлежни мотиви, обосноваващи извършеното изменение на КККР, в хипотезата на явна фактическа грешка.

Съгласно легалната дефиниция в § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41 ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по – големи от допустимите в Наредбата по чл. 31. В случая, в оспорената заповед не са посочени приетите за установени факти, въз основа на които е извършено изменението на КККР, като не става ясно и коя от двете хипотези на ЯФГ, органът е приел, че е налице. Такива данни не могат да се извлекат и от другите писмени документи, съдържащи се в административната преписка. Следва да се отбележи, че този пропуск не може да се отстрани в хода на съдебното производство, чрез представяне на писмено становище или чрез констатации на вещо лице, нито да бъде допълвано от съда. От съдържанието на оспорената заповед не се установява изменението на КККР да е извършено и при условията на втората хипотеза на § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, като липсват мотиви органът да е приел именно наличието на несъответствие в границите на съществуващите на местността трайни географски обекти и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Във връзка с изложеното – заповедта не отговаря на изискването на чл. 59 т. 4 от АПК – не са посочени надлежни фактически основания за издаването й. Излагането на такива основания в административния акт е от съществено значение, тъй като по този начин адресатът на акта и съдът при упражненото право на съдебно оспорване, могат да установят действителната воля на административния орган, както и конкретните факти, въз основа на които е одобрено изменението на КККР. Последните, очертават предмета на доказване в хода на съдебното производство и определят рамката на съдебния контрол, като правомощието на съда е свързано с правилното приложение на закона по отношение на фактите посочени от административния орган и обосновали крайния му извод. Изписването само на приложимите текстове от закона не санират този пропуск.Съдът намира, че липсват надлежни мотиви, обосноваващи издаването на заповедта, което представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Не се установява да са налице и материално – правните предпоставки за издаване на оспорената заповед. Явна фактическа грешка по смисъла на § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, е не всяка неточност на отразяванията в КККР, а единствено несъответствието в границите на поземлените имоти. В конкретният случай не се касае до такова несъответствие в границите на поземлените имоти, а до нанасяне на нови обекти в КК. Последното не представлява ЯФГ по определението на § 1 т. 9 от ДР на ЗКИР, която да може да се отстрани по реда на чл. 53б от ЗКИР.

Отделно от гореизложеното, за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че от представените по делото документи /удостоверения, нотариален акт, решение на ПК гр. Кюстендил, разрешение за строеж, оценителен протокол/ се установяват разлики не само в местонахождението на имотите, но и в техните граници.

Това е достатъчно основание за постановяване на отказ за изменение на КК и КР по смисъла на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на същите при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР собственик на засегнатия от изменението кадастрален обект. Именно поради това, не следва да се обсъждат доводите на страните за източниците на вещни права, тъй като същите подлежат на преценка в бъдещото исково производство. Отпадането на изискването на изготвяне на Акт за непълноти и грешки в производството по изменение на КК и КР, след изменението на чл. 51 – чл. 54 от ЗКИР /ДВ, бр. 49/2014 г./, не игнорира „спора за собственост“ като основание за постановяване на отказ на началника на СГКК, което е видно от цитирания по – горе текст на чл. 54 ал. 2 от ЗКИР. Нормата въвежда единствено ново задължение за административния орган за изготвяне на комбинирана скица, която отразява „застъпването“, съответно „придаването“ на претендираното право на собственост и това по действащата КК и КР и може да бъде приложена към бъдещата искова молба.

Съгласно чл. 43 ал. 3 от ЗКИР споровете за граници на поземлени имоти също се решават по съдебен ред.

От доказателствата по делото е явно, че между заинтересованите страни по делото съществуват и такива спорове. Спорът за собственост не може да бъде решен нито от административен орган, нито от съда по реда на административно производство. Материалните права се защитават по общия исков ред в гражданско производство. Разрешаването им не може да се извърши инцидентно от административния съд в производството по оспорване на издадена заповед за одобрение за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Наличният спор за материално право е заявен и изрично от жалбоподателите както в административното производство пред органа, така и в съдебното производство.

Заложената и възприета в чл. 54 ал. 2 от ЗКИР преюдициалност на спора за материално право е с предназначение да установи липсата на имуществен спор между заявителите на искането за изменение кадастралния план и кадастралния регистър и евентуално трети лица.

Предвид горното, съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като бъдат присъдени направените съдебни разноски на жалбоподателката, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, съгласно приложените доказателства за това.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-2662/06.03.2024 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Кюстендил, с която е одобрено изменение в КК и КР на с. Ръсова, общ. Кюстендил, одобрена със Заповед № РД-18-573/27.02.2018 г. на ИД на АГКК - гр. София, представляващо отстраняване на явна фактическа грешка, относно нанасяне на съществуваща сграда с проектен ид. 63608.7.6.1.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър, с адрес гр. Кюстендил, ул. “Гороцветна” № 43 да заплати сумата от 1340 /хиляда триста и четиридесет лева/, направени разноски по делото на К. С. В., лично и като пълномощник на И. С. В., Г. Д. М., В. Д. М. – З., А.-М. Л. М., Д. Б. М. – К., А. Б. В., С. Л. С. – Н. и И. Л. С. – И., всички със съдебен адрес за призоваване: гр. Кюстендил, ул. „Гороцветна“ № 35 ет. 1 , чрез пълномощника си адв. С. Л..

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.