№ 1316
гр. Плевен, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430107891 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** против В. М. П.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че между Кредитора *** *** клон
Плевен - от една страна и В. М. П., ЕГН ********** от друга страна, е
сключен Договор за банков кредит № ***г., а със С. М. ИВ., ЕГН **********
е сключен Договор за поръчителство от 08.10.2015г. Твърди, че на основание
Договор за банков кредит № ***г., банката е предоставила на
Кредитополучателя Банков кредит в размер на 10 000,00 BGN (десет хиляди
лева) с краен срок за погасяване: 05.10.2022г. с опция за автоматичното
подновяване при условията и по реда, предвидени в Общите условия на
Банката. Твърди, че за обезпечаване вземанията на кредитополучателя е
сключен Договор за поръчителство от 08.10.2015г. със С. М. ИВ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***. Твърди, че отпуснатият кредит е изцяло
усвоен еднократно от кредитополучателя на 8.10.2015г по банкова сметка с
IBAN ***, открита на името на В. М. П. в Банката. Твърди, че така усвоеният
кредит е погасяван частично по главница и лихви, на следните дати -
05.11.2015г., 05.12.2015г., 19.01.2016г., 22.01.2016г., 05.02.2016г.,
16.02.2016г., 08.03.2016г., 05.04.2016г., 06.04.2016г., 05.05.2016г.,
17.05.2016г., 03.06.2016г., 05.06.2016г., 16.06.2016г., 06.07.2016г.,
05.08.2016г., 16.08.2016г., 03.09.2016г., 05.09.2016г., 16.09.2016г„
05.10.2016г., 17.10.2016г., 04.11.2016г., 16.11.2016г., 06.12.2016г.,
07.12.2016г., 14.01.2017г„ 05.02.2017г., 07.02.2017г., 05.03.2017г.,
07.03.2017г., 05.04.2017г., 13.04.2017г., 03.05.2017г., 05.05.2017г„
16.05.2017г., 03.06.2017г., 05.06.2017г., 15.06.2017г., 05.07.2017г„
1
18.07.2017г„ 08.08.2017г., 16.08.2017г., 15.09.2017г., 16.10.2017г.,
16.11.2017г., 12.12.2017г., 14.12.2017г., 17.01.2018г„ 19.01.2018г.,
16.02.2018г., 27.02.2018г., 16.03.2018г., 16.04.2018г., 16.05.2018г.,
18.06.2018г., 16.07.2018г., 16.08.2018г., 17.09.2018г. и 09.10.2018г. Твърди, че
кредита е в просрочие считано от 05.10.2017г. - общо 1383дни към 20.12.2021
г. Твърди, че преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита са
просрочени 46 /четиридесет и шест/ вноски по главница, съгласно
погасителен план към Договора за кредит, които са били дължими на падежи
и в размери подробно описани. Твърди, че общия размер на просрочената
сума по главница преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита е 5 824.
Твърди, че преди осчетоводяване на изискуемостта по кредита са просрочени
r 40 вноски по лихва, които са били дължими на падежи и в размери,
подробно описани. Твърди, че общия размер на просрочената сума преди
осчетоводяване на изискуемостта по договорена лихва е 1 360.89 лева. Общия
размер на непогасената сума, включващ главница и непогасена договорена
лихва преди осчетоводяване на изискуемостта е 7 185.87 лева. Твърди, че
кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 06.07.2021г.
на основание Раздел X „Предсрочна изискуемост”, т.10.1 и т.10.1.1 от Общите
условия на „*** „АД за кредити на физически лица, с покани, връчени от
служител на *** П.П., с рег.номер 905 на К***. Моли да бъде признато за
установено по отношение на В. М. П., ЕГН ********** че дължи на „***
следните суми, дължими към 08.03.2018 г. (датата, на която е подадено в съда
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК), а
именно: 7 916,37 лева – главница; -1377,22 лева - възнаградителна/договорна
лихва за периода от 05.07.2018г. до 05.07.2021г. /вкл./; - 635,97 лева -
обезщетение за забава за периода от 09.10.2018г. до 12.03.2020г. /вкл./; -
55,65 лева - договорна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. /вкл./;
- 1012,33лева-обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до
01.06.2020г.; - 132,00лева - разноски за връчване на покани; - 28,59 лева -
законна лихва за периода от 06.07.2021г. до 18.07.2021г.; - 223,16лева —
държавна такса - 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение; - законна
лихва , считано от 19.07.2021г. до пълното погасяване на дълга. Претендира
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника, в който оспорва изцяло така предявеният
иск и счита същия за неоснователен и недоказан. Оспорва обстоятелствата,
въз основа на които се претендира вземането. Счита иска за недоказан. Счита,
че Договор за кредит № *** г. е нищожен поради противоречие със Закона за
потребителския кредит (ЗПК). Излага съображения, че съгласно чл. 10 от
ЗПК, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и по
ясен и разбираем начин. Намира, че клаузите на договора за кредит не са ясни
и разбираеми, поради което договорът е нищожен. Счита, че Договора за
кредит е нищожен и поради противоречие с чл. 21, ал. 2 от ЗПК, съгласно
който всяка клауза в Договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен
2
процент, която определя обезщетение за кредитора, по- голямо от посоченото
в чл. 32, ал. 4, е нищожна. Счита, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен, поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, като съгласно чл. 22 от ЗПК е
недействителен. Оспорва претенциите за размера на главницата, като дори да
бъде прието, че въпреки изложеното по-горе Договорът за кредит е
действителен, ищецът не ангажира никакви доказателства, удостоверяващи
забавата в плащанията на вноските по кредита, поради което и не би могло да
се приеме, че кредитът основателно е обявен за предсрочно изискуем.
Посочва, че срокът за изпълнение на задължението е съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит, поради което за промяната му е
необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление на
правоимащия кредитор, че се възползва от това право и обявява
задълженията за предсрочно изискуеми. Заложената в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката, изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало
до длъжника кредитополучател. Твърди, че освен това не е ясно кога точно е
обявена твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост, доколкото в
приложената към исковата молба покана е без никаква дата, а на приложения
Констативен протокол от *** П.П., № 905 в К***, с изх. №5096/02.06.2021г. е
споменато за някакви „книжа“. Счита, че приложеният Констативен протокол
не кореспондира и не се отнася по никакъв начин към приложената процесна
Покана, която няма никаква дата. Не на последно място счита, че клаузите за
начисляване на договорна лихва са нищожни, тъй като противоречат на
закона и добрите нрави, както и поради обстоятелството, че представляват
неравностойни клаузи по смисъла на Закона за зашита на потребителите
(ЗЗП). Клаузите не са индивидуално определени - когато те са предварително
изготвени от търговеца, ответникът - кредитополучател не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им - по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП,
уговорени са в негова вреда и по този начин накърняват неговите права и
законни интереси. Счита, че не отговарят на изискванията за добросъвестност
и на добросъвестната търговска практика, като това води до съществено
неравновесие между правата на страните по процесния Договор. Видно от
представените писмени доказателства клаузите на Договора за кредит са
предварително и едностранно формулирани от кредитора преди сключване на
съответния вид кредитен договор, поради което клаузите не са индивидуално
уговорени. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите,
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изкискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и съответно потребителя. В този смисъл е и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП,
3
според който неравноправните клаузи в договорите с потребител са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Оспорва процесният
договор за кредит между праводател на ищеца и ответницата като
несъответстващ на разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че липсва
стандартен формуляр по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Поддържа доводите за
недействителност на процесния договор за кредит на основание чл. 22 от ЗПК
- същият е несъответен с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.
9; 9А и т. 10 от ЗПК, поради което в случай, че ищецът проведе успешно
пълно и главно доказване на твърдените факти, се дължи само чистата
стойност по кредита съобразно чл. 23 от ЗПК, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Счита, че сключеният договор не отговаря на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК с оглед липсата на описани по ясен и
разбираем начин елементи от договора. Според разпоредбата на т. 11 от
Договора, се предвижда възможност кредитора едностранно да променя
Общия разход по кредита, като липсва яснота на какво основание и база ще се
случва това. Затова клаузите в цитираната разпоредба от Договора за кредит
са нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Също така
възразява за неустановеност на задължението на кредитополучателя по
договора за кредит - търсените суми не съответстват на действително
дължимите от ответника. Видно от приложената към исковата молба Покана
до кредитополучателя, която няма изходящ номер или дата, към 01.04.2021 г.
задължението към праводателя на ищеца е в общ размер на 10 669, 72 лева
/десет хиляди, шестстотин шестдесет и девет лева/, от които: изискуеми
задължения в общ размер на 7 949,78 лева, както следва: 5214,82 лева -
просрочена главница и 2 734,96 лева - просрочени лихви. Същевременно по
приложено извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество от
19.07.2021г., посочената главница е в размер на 7 916,37 лева. Към тази
завишена по размер главница са добавени лихви и обезщетения, каквито не
фигурират в поканата, която няма изходящ номер и дата и не се знае за какво
се отнася. В процесния Договор за кредит липсват клаузи за увеличаване
размера на дължимата по кредита главница, евентуално за конкретни
параметри и приложима методология. Това навежда извод, че се претендират
суми, различни от уговорените по Договора за кредит. Възразява и за
настъпила погасителна давност по отношение на вземанията за
възнаградителна /договорна/ лихва, както и за вземането за обезщетение за
забава, посочено в Извлечението от счетоводните книги като лихвена
надбавка за забава. Възнаградителната лихва е акцесорно вземане, което
зависи от главния дълг и винаги има периодичен характер, поради което
вземанията за лихви, респективно за надбавки на лихви, се погасяват с
изтичане на три годишен давностен срок по смисъла на чл. 111, буква „В“ от
ЗЗД. Затова следва вземанията за договорна лихва и за обезщетение за забава
до датата на настъпване на изискуемост - 06.07.2021 г. да са погасени по
давност. Във връзка с изложеното оспорва верността на приложеното
извлечение от счетоводните книги на ищеца от 19.07.2021г. поради
4
невъзможност да се прецени съответствие на същото с клаузите по договора и
с разпоредбите на ЗЗП. По отношение на сумата, претендирана за
„застрахователни премии“, счита, че същата не следва да се дължи, тъй като
липсват доказателства за валидност на полицата и за заплащане на премията в
пълен размер от страна на ищеца. Отношенията по повод тази застраховка са
възникнали направо в патримониума на застрахователното дружество, а не на
банката. Във връзка с гореизложеното, моли претенциите да бъдат
отхвърлени. Моли, в случай, че бъде уважена предявената искова претенция,
претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78 от ГПК, да бъде
съобразено с разпоредбите на чл. 37 от Закона за правната помощ и
присъдено в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Установява се от представения по делото Договор за банков кредит №
***г., че ищцовата банката е предоставила на кредитополучателя В. М. П.
банков кредит в размер на 10000 лева с краен срок за погасяване
05.10.2022г., с опция за автоматичното подновяване при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на Банката. За обезпечаване вземанията на
кредитополучателя е сключен Договор за поръчителство от 08.10.2015г. със
С. М. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. Договорено е лихвата по
процесният договор за кредит да е СЛП +8.6%. Към датата на отпускане на
кредита СЛП е равен на 2.2%, а общият размер на годишната лихва е 10.8%,
фиксиран за първите 36 месеца. Към датата на сключване на договора ГПР е
в размер на 11,61. Общата сума, дължима от кредитополучателя е 14378,04
лева. Съгласно т.10 от Договора, плащания, дължими, но неизвършени в
срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с
договорения в т.4.1.-4.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска. При наличие на просрочени плащания банката има
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно погасителния
план към договора, кредита е уговорено да бъде върнат на 84 месечни
анюитетни погасителни вноски от 170,87 лв., включващи главница и редовна
лихва.
Видно от представеното от ищеца и неоспорено от ответника
5
извлечение от банковата сметка с титуляр В. М. П., която е посочена в
договора да кредит като такава, по която се усвоява и погасява кредита по
договора на дата 08.10.2015г. ищецът е превел по сметката сумата от 10000
лв., като е посочено основание „усвояване на кредит“.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно, безпристрасно, обосновано и обективно. От него се
установява, че на 08.10.2015 г. е сключен договор за банков кредит №*** г.
между ПИБ АД и В. М. П. за предоставяне на сума в размер на 10000 лева.
Сумата е усвоена на 08.10.2015 г., когато е предоставена по банковата сметка
на ответника В.П. с номер ***. Сумата, която следва да се възстанови от
кредитополучателя на банката е в размер на 14 353,04 лв., от която 10 000,00
лв. главница и 4 353,04 лв. договорна лихва. ГПР по кредита е договорен на
11.61 %. Договорено е лихвата по процесният договор за кредит да е СЛП
+8.6%. Към датата на отпускане на кредита СЛП е равен на 2.2%, а общият
размер на годишната лихва е 10.8%. Размера на СЛП намалява през целия
период, видно от долната таблица и към 06.07.2021г (датата на предсрочна
изискуемост) е 0.1214%. Общият размер на лихвата към тази дата е бил
8.7214%. Не е прилагана т.4.2, 4.3 и 4.4 от договора. Съгласно погасителният
крайният срок за погасяване е 05.10.2022 г., като първата вноска е с падеж
05.11.2015 г., а последната е дължима най-късно до 05.10.2022 г. При
просрочие на вноските, същите се олихвяват с договорна лихва плюс
надбавка в размер на законната лихва. Погасителните вноски посочени в
погасителен план към договора за кредит възлизат на 170.77 лв. месечно,
като включват главница и лихва. Погасяване на кредита -
кредитополучателят е заплатил погасителните вноски съгласно счетоводните
записвания в банката по вноски с падежи от 05.11.2015 г. до 05.09.2017 г. по
главница и от 05.11.2015 г. до 05.06.2018 г. по лихва. Тоест - погасени са
общо 38 погасителни вноски по главница и 47 вноски по лихва. Последното
плащане е направено на 09.10.2018 г. на сума в размер на 100 лв., с което е
погасена договорна лихва - 84.83 лв. и цялата начислена наказателна лихва -
15.17 лв. Кредита е просрочен със 1384 дни към подаване на заявлението
пред съда 19.07.2021 г., както следва: 46 просрочени вноски по главница от
05.10.2017 г. до 05.07.2021 г. в размер на 5824,98 лв. и 37 просрочени вноски
по договорна лихва от 05.07.2018 г. до 05.07.2021 г. в размер на 1360,89
лв./ в исковата молба са посочени 40 просрочени вноски/. Към 19.07.2021 г.
6
експертизата изчислява следният размер на неплатени задължения по
договора за кредит сключен между страните по делото: - Непогасена
главница -7916,37 лева, - Непогасена договорна лихва за периода от
05.07.2018 г. - 05.07.2021 г. - по т.4 от договора - 1377,22 лева, - Начислена
наказателна лихва за периода от 09,10,2018 г. - 05,07,2021 г. съгласно т. 10
от договора - 1703,95 лева /само върху главницата/. Във връзка с обявено
Извънредно положение заради пандемия от COVID - 19, върху редовно
падежирали главници не се начислява обезщетение за забава за пеоиода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. включително.От прегледаните документи е
установено, че по процесният кредит няма данни за извършени
капитализации на просрочени лихви и такси към главницата. Датата, на
която е извършено счетоводно записване по предсрочна изискуемост е
06.07.2021 г. с посочените по-горе суми, както и 132.00лева разноски за
връчване на покани.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит Банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да я върне след изтичане
на срока. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ заемателят плаща лихва по кредита,
уговорен с банката.
Установява се от представения по делото Договор за банков кредит №
***г., че ищцовата банката е предоставила на кредитополучателя В. М. П.
банов кредит в размер на 10000 лева с краен срок за погасяване 05.10.2022г., с
опция за автоматичното подновяване при условията и по реда, предвидени в
Общите условия на Банката. За обезпечаване вземанията на
кредитополучателя е сключен Договор за поръчителство от 08.10.2015г. със
С. М. ИВ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***. Договорено е лихвата по
процесният договор за кредит да е СЛП +8.6%. Към датата на отпускане на
кредита СЛП е равен на 2.2%, а общият размер на годишната лихва е 10.8%,
фиксиран за първите 36 месеца. Към датата на сключване на договора ГПР е в
размер на 11,61. Общата сума, дължима от кредитополучателя е 14378,04
лева. Съгласно т.10 от Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок
поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в
7
банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т.4.1.-4.4
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва,
считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска. При
наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Съгласно погасителния план към договора, кредита е
уговорено да бъде върнат на 84 месечни анюитетни погасителни вноски от
170,87 лв., включващи главница и редовна лихва.
При така констатираните обстоятелства се налага изводът, че между
страните в настоящото производство е породено облигационно
правоотношение, възникнало от договор за банков кредит по смисъла на чл.
430 ТЗ. Този договор е формален (изискуемата форма за действителност е
писмена), възмезден и комутативен, като за заемодателят възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер, като в настоящия случай е консесуален и двустранен,
тъй като предоставянето на уговорената заемна сума не е част от фактическия
състав от договора за банков кредит, а в изпълнение на вече поето договорно
задължение. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор
следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита, включващ в себе си разходите, които
потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита
и уговорената възнаградителна лихва. Възнаградителната лихва представлява
по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на
други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му
предадени в собственост и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод
и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се
определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му.
Установено е изпълнението на задължението на ищеца по договора за
кредит да предостави на ответника заемната сума. Видно от представеното от
ищеца и неоспорено от ответника извлечение от банковата сметка с титуляр
В. М. П., която е посочена в договора да кредит като такава, по която се
усвоява и погасява кредита по договора на дата 08.10.2015г. ищецът е превел
по сметката сумата от 10000 лв., като е посочено основание „усвояване на
кредит“.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
8
ответника за нищожност на договора за кредит, поради неяснота на клаузите
по него, липса на доказателства за настъпване на обстоятелствата за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както и за неустановеност
на размера на вземанията по договора за кредит. Видно е, че към кредитното
досие са представени всички документи, съдържащи методиката на
определяне на лихвените проценти по договора за кредит. От приетите по
делото Покана, констативен протокол, Уведомление по чл.47 ГПК, справки за
постоянен и настоящ адрес на ответницата и за действащо трудово
правоотношение/л.21-24 от делото/ се установи, че банката е упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което е връчено
надлежно на кредитополучателя по реда на чл.47 ГПК. Размера на вземанията
по договора за кредит са установени от приетия и неоспорен Договор за
банков кредит № ***г. и приложения към него погасителен план. Договора за
кредит, както и погасителния план са подписани от ответника по делото и в
тях се съдържа задължението за главница и възнаградителна лихва в размер
съответно на 10000,00 лв. главница и възнаградителна лихва в размер на
4353,04 лв. за периода от 08.10.2015г. до 05.10.2022г. Съгласно т.10 от
Договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на
авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят
в просрочие и се олихвяват с догтоворения в т.4.1. лихвен процент плюс
наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ
датата на падежа на съответната вноска. От приетата и неоспорена по делото
експертиза, кредитополучателя е кредитополучателят е заплатил
погасителните вноски съгласно счетоводните записвания в банката по вноски
с падежи от 05.11.2015 г. до 05.09.2017 г. по главница и от 05.11.2015 г. до
05.06.2018 г. по лихва. Тоест - погасени са общо 38 погасителни вноски по
главница и 47 вноски по лихва. Последното плащане е направено на
09.10.2018 г. на сума в размер на 100 лв., с което е погасена договорна лихва -
84.83 лв. и цялата начислена наказателна лихва - 15.17 лв. Кредита е
просрочен със 1384 дни към подаване на заявлението пред съда 19.07.2021 г.,
както следва: 46 просрочени вноски по главница от 05.10.2017 г. до
05.07.2021 г. в размер на 5824,98 лв. и 37 просрочени вноски по договорна
лихва от 05.07.2018г. до 05.07.2021 г. в размер на 1360,89 лв./ в исковата
молба са посочени 40 просрочени вноски/. Към 19.07.2021 г. експертизата
изчислява следният размер на неплатени задължения по договора за кредит
9
сключен между страните по делото: - Непогасена главница -7916,37 лева, -
Непогасена договорна лихва за периода от 05.07.2018 г. - 05.07.2021 г. - по т.4
от договора - 1377,22 лева, - Начислена наказателна лихва за периода от
09,10,2018 г. - 05,07,2021 г. съгласно т. 10 от договора - 1703,95 лева /само
върху главницата/. Във връзка с обявено Извънредно положение заради
пандемия от COVID - 19, върху редовно падежирали главници не се
начислява обезщетение за забава за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.
включително.
Неоснователно е и възражението на процесуалния представител на
ответницата за неоснователност на претенцията поради разминаване в
посочените суми в поканата до кредитополучателя и обявяването на кредита
за предсрочно изискуем и извлечението от банковите сметки. Видно от
съдържанието на двата документа, че в поканата са посочени падежиралите и
просрочени суми по кредита, а извлечението от сметки съдържа и останалите,
обявени за предсрочно изискуеми суми.
С оглед гореизложеното съдът намира за установени претенциите по
основание и размер. Своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 111, буква „В“ от ЗЗД за вземанията за
договорна/възнаградителна/ лихва и обезщетението за забава като погасени
по давност 3-годищен срок. Съгласно чл. 111, буква „В“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Според чл. 114 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Началната дата на претендираната
възнаградителна лихва е 05.07.2018г., което е вземане, чиято изискуемост
настъпва съгласно приложения погасителен плат на 05.08.2018г. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 19.07.2021г., преди
изтичане на 3-годишния давностен срок, поради което възражението се явява
неоснователно. Претендираното обезщетение за забава е за периода от
09.10.2018г. също преди изтичане на давностния срок и по тази причина също
неоснователно.
Предвид всичко гореизложено следва да бъде признато за установено,
че ответника дължи на ищеца по Договор за банков кредит № ***г. 7 916,37
лева – главница; -1377,22 лева - възнаградителна/договорна лихва за периода
от 05.07.2018г. до 05.07.2021г. /вкл./; - 635,97 лева - обезщетение за забава
10
за периода от 09.10.2018г. до 12.03.2020г. /вкл./; - 55,65 лева - договорна
лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. /вкл./; - 1012,33лева-
обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 01.06.2020г.; -
132,00лева - разноски за връчване на покани; - 28,59 лева - законна лихва за
периода от 06.07.2021г. до 18.07.2021г.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 273,16 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за ДТ, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 1697,58
лв/397,58 лв.+300 лв.+700 лв.+100 лв./
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. М. П.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумите 7916,37 лева – главница в едно с лихвата за
забава от 19.07.2021г. до окончателното изплащане; 1377,22 лева -
възнаградителна/договорна лихва за периода от 05.07.2018г. до 05.07.2021г.
/вкл./; 635,97 лева - обезщетение за забава за периода от 09.10.2018г. до
12.03.2020г. /вкл./; 55,65 лева - договорна лихва за периода от 13.03.2020г.
до 13.05.2020г. /вкл./; 1012,33 лева- обезщетение за забава за периода от
11
14.05.2020г. до 01.06.2020г.; 132,00 лева - разноски за връчване на покани;
28,59 лева - законна лихва за периода от 06.07.2021г. до 18.07.2021г. по
Договор за банков кредит № ***г., за които е издадена заповед за изпълнение
№ 2784/20.07.2021 по ч.гр.д.********** 4663/2021 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. М. П., ЕГН**********, ***
да плати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 273,16 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 4663/2021 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В. М. П., ЕГН**********, ***
да плати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
разноски за производството в размер на 1697,58 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12