Решение по дело №2890/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ - Варна, чрез гл.юрк. К. Л. - А., против Решение № 1219/21.10.2024г. на ВРС, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 1923/2024г. по описа на същия съд, с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 7403711 на ОДМВР - Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на С. А. Н., [ЕГН] е наложена глоба, в размер на 100,00лв., и е прекратено административнонаказателното производство.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Намира за неправилен извода на ВРС, че ЕФ е издаден след изтичане на сроковете по ЗАНН като се позовава на ТР № 1/26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС и твърди, че ЕФ се приравнява едновременно на АУАН и НП, само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. В тази връзка твърди, че разпоредбата на чл.34 ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ, т.к. тя е свързана единствено и само с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на административнонаказателно преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и НП), предвид указанията, дадени с ТП на ВАС и ВКС № 1/27.02.2015г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 НК. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК обикновената давност е 3 години, а абсолютната - 4 години и половина, като видно от датата на извършване на нарушението, към момента не е изтекъл нито един от двата срока. Счита, че ЕФ по същество е правилен, т.к. нарушението е ясно и недвусмислено обективирано в неговото съдържание. Индивидуализирано е техническото средство, с което е установено нарушението, липсва подадена декларация с данни за друго лице, което е извършило нарушението, а и такова не се твърди. Безспорно се установява АТСС, с което е установено и заснето нарушението, както и че същото е одобрен тип за измерване. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН. В случай че жалбата не бъде уважена и от ответника се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същото да се определи в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба – С. А. Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, т.к. в случая ЕФ е издаден извън срока по чл.34 ЗАНН, което е абсолютно основание за неговата отмяна. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 15.07.2021г. в 10:01 часа, в гр.Варна, по бул. „Васил Левски“, срещу бл.60-62 на ж.к. „Чайка“ в посока к.к. Златни пясъци, с АТСС /CORDON-M2/ с № MD 1194 било констатирано, че л.а. „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ - товарен, с рег. № [рег. номер] се управлява в нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП - със скорост 72 км./ч. (след приспадане на допустимата грешка при фиксирането на скоростта), при разрешена скорост за населеното място от 50км./ч. Като собственик на автомобила била установена В. Г. Н. и за констатираното нарушение срещу нея бил издаден ЕФ Серия К № 5152257. След депозиране на декларация, според която автомобилът бил управляван от С. А. Н., първоначално издаденият ЕФ бил анулиран и срещу Н. бил издаден ЕФ Серия К № 7403711.

От правна страна ВРС е приел, че са спазени разпоредбите на чл.57 ЗАНН и чл.189, ал.4 ЗДвП, т.к. в ЕФ са посочени териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане, поради което ЕФ формално притежава всички изискуеми реквизити, в т.ч. ясно и категорично посочване на мястото на извършване на нарушението. От приобщените писмени доказателства е прието за установено, че техническото средство, фиксирало превишената скорост, е било позиционирано от св.П. именно на мястото, което е отразено в протокола за използването му. В приложения снимков материал се съдържат всички изискуеми данни - локализация на запис, скорост, разстояние, дата и час на записа, лимитирана скорост, GPS координати, номер на снимка, като мястото на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен. По делото е приложен изискуемия протокол от проверката, който съдържа всички изискуеми реквизити - ясни са дата, час на поставяне на техническото средство, като същото е надлежно индивидуализирано. От доказателствата по преписката е установено и че АТСС е било одобрено по реда на Закона за измерванията, притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало нужната проверка. Според ВРС, данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за населено място. От снимковия материал ясно се установява регистрационния номер на автомобила, липсва съмнение в длъжността и компетентността на лицето, боравило с АТСС, като в хода на съдебното производство са събрани доказателства от кого и кога е изготвена снимката, че лицето е преминало съответното обучение, както и че са спазени плана и часовия график за използване на АТСС. Измерената скорост на автомобила е 75 км./ч. като е приспадната допустимата грешка при измерване и в ЕФ е отразена наказуема скорост от 72 км./ч. Не са ангажирани доказателства, че не Н., а друго лице е управлявало автомобила, поради което в заключение ВРС е извел извод, че правилно е била ангажирана отговорността му за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Независимо от изложеното, ВРС е приел, че ЕФ е незаконосъобразен, т.к. е издаден след изтичане на предвидените срокове по чл.34 ЗАНН. Позовал се е на решение на Адм.съд - Варна по КНАХД № 2446/2023г. е и извел извод, че приемането по отношение на ЕФ на последици, различни от установените за НП, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост от това дали е заснето с АТСС или е констатирано от контролен орган, каквото различно третиране не е нито нормативно предвидено, нито оправдано от гледна точка на закона. В подкрепа на горния извод е посочено, че специалната процедура по санкциониране с ЕФ цели осъществяването на ускорено производство по ангажиране на административнонаказателната отговорност, а ефектът от неприлагане на нормите на чл.34 ЗАНН би бил противоположен. Според ВРС тези мотиви не са в противоречие с ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2013г., т.к. от същото следва единствено извод, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП са неприложими към ЕФ, но никъде в мотивите на ТП не е прието, че тази разлика е и по отношение на сроковете в производствата по чл.189, ал.4 ЗДвП. Подобно разширително тълкуване е недопустимо в АНП и противоречи на целта на закона. В случая нарушението е извършено на 15.07.2021г., а според приобщената разпечатка от АИС АНД, ЕФ е съставен едва на 05.05.2023г., т.е. много след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е поотделно и в съвкупност доводите на страните и събраните доказателства, и е стигнал до обоснован от закона и доказателствата извод за доказаност на санкционираното с ЕФ нарушение и за неговото авторство, но неправилно е приел, че в производството по издаване на ЕФ са приложими сроковете по чл.34 ЗАНН, както и че в случая е изтекъл едногодишния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН.

Противно на застъпеното от ВРС становище, срокът по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН е приложим само в случаите, в които административнонаказателното производство се образува по общия ред, указан в чл.36, ал.1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. В отклонение на общото правило по чл.36, ал.1 ЗАНН, респ. чл.189, ал.1 ЗДвП, разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП предвижда, че за нарушения, установени и заснети с АТСС, за които не се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш. Приравняването на влезлия в сила електронен фиш на наказателно постановление съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП, е само относно последиците и не може да се тълкува разширително.

Както следва и от разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, в случая нарушението се установява с АТСС, а не с ЕФ, който е само санкционния акт, с който за вече установеното нарушение, се налага глоба, и именно заради това е и приравнен само по последици на НП.

В контекста на търсената от закона бързина и превенция, производството по чл.189, ал.4 – ал.11 ЗДвП е специфично, поради което след като не се прилага срока по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, приложим е срока по чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, който срок, както основателно възразява касаторът, в процесния случай не е изтекъл.

Изложените в останалата част мотиви на ВРС досежно спазването на процедурата по установяване на нарушението с АТСС, доказаността на нарушението, неговият извършител, изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Нарушението по чл.21, ал.1 ЗДвП е установено и заснето с АТСС от одобрен тип, което е преминало съответния метрологичен контрол, за използването му е съставен изискуемия по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. протокол. ЕФ отговаря на изискванията за форма по чл.189, ал.4 ЗДвП, от снимковия материал безспорно се установява регистрационния номер на автомобила, с който е извършено нарушението, мястото на извършване на нарушението, установената с АТСС скорост и наказуемата скорост, след приспадане на допустимата грешка по чл.755, ал.1, т.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В ЕФ са посочени нарушените разпоредби, указана е и възможността за заплащане на глобата в намален размер. Безспорно в производството е доказано и авторството на нарушението, предвид попълнената от собственика на МПС декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП. От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства - План относно използване на преносими и мобилни технически средства, часови график за работа на ППК за 15.07.2021г., Ежедневна ведомост за личния състав на АСКПД за 15.07.2021г., протокол относно извършено обучение за работа с АТСС CORDON-M2, безспорно се установява и че с АТСС, която е установила нарушението, са работили компетентни длъжностни лица, преминали съответното обучение.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се потвърди ЕФ Серия К № 7403711.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.1 и 3 ЗАНН, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, вр. чл.63в ЗАНН, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1219/21.10.2024г. на Районен съд – Варна, ХV-ти състав, постановено по НАХД № 1923/2024г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № 7403711 на ОДМВР - Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, на С. А. Н., [ЕГН], е наложена глоба, в размер на 100,00лв.

ОСЪЖДА С. А. Н., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна разноски за касационното производство в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!