Р
Е Ш Е Н И Е
№
112
гр. Разград, 21.11.2018
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на осми
ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена
Мутафова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа адм. дело № 146 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 АПК
във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от
Н. Б. Г. от гр. Р., който твърди, че като пълномощник на съпругата си М. Н. Г.
е заплатил сумата 6200 лева по изпълнително дело № 33/2011 г. по описа на ЧСИ
Д. Д. Счита, че съпругата му неправилно е била осъдена по вина на ОСЗГ– гр. Цар
Калоян, която е постановила нищожно Решение № 235С от 21.05.2004 г. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди Областна дирекция „Земеделие“ – Разград да
му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Ответникът Областна дирекция „Земеделие“ – Разград оспорва иска и моли за отхвърлянето му с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Разград дава
заключение за неоснователност на претенцията.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът Н. Б. Г. е наследник на съпругата
си М. Н. Г., починала на ********.
М.
Г. е един от наследниците по закон на Р. Д. В., б.ж. на с. Е.,
Община – Ц. К.
С Решение № 990/07.12.2000 г.,
постановено по гр. д. № 1365/2000 г. по описа на Районен съд – Разград, е било
признато за установено по отношение на Поземлена комисия – Цар Калоян правото
на наследниците на Р. Д. В. да възстановят
собствеността си върху 26, 9 дка земеделска земя в землището на с. Езерче.
По молба на наследника Р. А. Д. с Решение № 235С/21.05.2004 г. Общинска служба по
земеделие и гори - гр. Цар Калоян е обезщетила наследниците на Р. Д. В. с 15 494 броя поименни компенсационни бонове на
стойност 15 494 лева за признатите за възстановяване 26,9 дка земеделска
земя. За притежаваните ПКБ е била издадена депозитарна разписка № 15449074 С/
17.06.2004 г. от „Централен депозитар”АД.
С нотариално заверени пълномощни един от
наследниците на Р. Д. В. – Е. Е. Д. е била упълномощена от останалите да извършва
всички действия по управление и разпореждане с притежаваните от тях поименни
компенсационни бонове, да преупълномощава трети лица изцяло или с част от дадените
права, да получи парите от продажбата на ПКБ, както и да договаря сама със себе
си. Впоследствие тя преупълномощила М. Г. с тези права, включително да договаря сама със себе
си. Именно договаряйки сама със себе си, на 05.01.2005 г. М. Г. сключила договор
за доброволно разпределение на ПКБ, по силата на който получила в дял и станала
собственик на всичките 15 494 бр. ПКБ, а за останалите наследници е
договорено, че не получават дял в натура и не търсят парично уравнение, тъй
като са обезщетени по друго разпределение на наследството. Договорът е бил сключен
и от името на наследника Н. Г., която е била починала на ******
г.
и нейните деца Ц. Х., Т. И. и Р. Г. Д. не са участвали
в разпределението на ПКБ. Впоследствие М.
Г. продала ПКБ, за което получила сумата 11 271,88 лева.
Наследниците Р.
А. Д. и Г. Й. П. предявили иск пред Районен съд – Разград против М. Г. за заплащане на
приспадащата се част от стойността на ПКБ съобразно техните дялове, за което е
било образувано гр.д. № 383/2008 г.
С Решение № 135/11.06.2009 г.,
постановено по гр. дело № 383/2008 г. по описа на Районен съд – Разград, отменено
отчасти с Решение № 20/04.02.2010 г. по в. гр. дело № 254/2009 г. по описа на
Окръжен съд – Разград, влязло в сила на 18.11.2010 г., М. Н. Г. е била осъдена да заплати на Р. А. Д. и на Г. Й. П. по 1408,99
лева, представляващи стойността на ПКБ, получени по наследство от Р. Д.
В., б.ж. на с. О.,
по 80 лева разноски пред първата инстанция и 328,76 лева разноски пред
въззивния съд.
На основание влязлото в сила съдебно
решение по гр. д. № 383/2008 г. по описа на РРС е бил издаден изпълнителен лист
против М. Г., по който е
било образувано изпълнително дело № 33/2011 г. по описа на ЧСИ Д. Д. с район на действие ОС – Разград, № 762. В хода на
принудителното изпълнение от длъжника М. Г.
са били събрани суми в общ размер на 8703,28 лева, включващи платени суми на
взискателя Р. Д. – 2630,03 лева,
платени суми на всизкателя Г. П. – 2629,73 лева, платени суми на ТД на НАП – Варна –
2689,02 лева, такси по тарифата към ЗЧСИ – 750,40 лева и банкови такси за
преводи – 4,10 лева.
Неоспорени са
твърденията на ищеца, че е внесъл по сметка на съдия-изпълнителя сумата 6200
лева като пълномощник на съпругата си.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен
съд намира следното:
Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорността на
държавата, следва да са налице следните предпоставки: незаконосъобразен
акт на административен орган, вреда от такъв акт и причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Ищецът твърди, че Решение №
235С/21.05.2004 г. на ОСЗГ – гр. Цар Калоян е нищожно като постановено по молба
на Р. А. Д., която не била подписана от него. Последното не е
доказано по делото, а и не е основание за нищожност на административния акт.
Решението на ОСЗГ – Цар Калоян е издадено от компетентен орган и липсват
доказателства при издаването му да са били допуснати особено съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят
неговата нищожност.
Имуществените вреди, които ищецът
твърди, че е претърпял, не са в резултат от Решение № 235С/21.05.2004 г. на
ОСЗГ – гр. Цар Калоян или от друг акт или действие на административни органи. Те
са присъща правна последица от влязлото в сила осъдително съдебно решение по
гр. д. № 383/2008 г. по описа на РРС. Този съдебен акт се ползва с изпълнителна
сила, която се изразява в задължението на М.
Г. да понесе принудителното изпълнение на съдебно
потвърденото притезание спрямо носителите на притезанието. Съдебното решение е
изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, а той задължава
и овластява съдебния изпълнител да упражни принуда спрямо длъжника, която той е
длъжен да понесе. Бидейки пълномощник на съпругата си, ищецът Г. е заплатил дължимите от нея суми на съдебния
изпълнител и претенцията му за връщане на платените суми е неоснователна.
Искането на ответника за присъждане на разноски не
може да бъде удовлетворено. Производството по ЗОДОВ е особено, а разпоредбите
на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ се явяват специални по отношение на чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. При липсата на изрична уредба в
ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, такова
не се дължи.
По изложените съображения
Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ от Н. Б. Г. от гр. Р. против Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Разград за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 6200 лева, като
неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.