Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260433
гр. С., 28.07.2021
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2099/2020 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е положително установителен за
установяване на вземане от страна на ищцовото дружество по отношение на
ответника, а именно: главница в размер на
358,55 лв., договорна лихва в размер на 24,31 лв. за периода от 09.11.2016 г.
до 26.01.2017 г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 09.12.2016 г. до 26.01.2017 г. в размер на 156,42 лв., обезщетение за забава
за периода от 09.11.2016 г. до 09.12.2019 г.в размер на 177,15 лв., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 09.12.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата или сума в общ размер на 716,43 лева.
Твърди
се в исковата молба, че на 01.11.2017 г. е подписано
Приложение 1 представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 30.01.2017 г., сключено между
„Изи Асет Мениджмънт” АД и “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД,
ЕИК ********* /понастоящем “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД/,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2609300/28.07.2016 г., е прехвърлено в полза на
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Твърди се също, че от своя страна “Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* по силата на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 03.05.2019 г. Договорът за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.
Сочи се, че на 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1
към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на който
вземането, произтичащо от сключения между С.Н.В. и „Изи Асет Мениджмънт" АД
Договор за паричен заем № 2609300/28.07.2016 г., е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договорът за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Приложение № 1/03.05.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. е представено само
с данните на кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници са
защитени съгласно ЗЗЛД.
Сочи, че съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от
03.05.2019 г. АСВ се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления до длъжника за извършената цесия, като такова уведомление е
изпратено до ответника с писмо Изх. №
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ/2609300 от 10.05.2019 г. за извършената цесия от 30.01.2017 г.,
както и писмо с Изх. № УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ/2609300 от 10.05.2019 г. както и за
извършената цесия от 03.05.2019 г., като пратката е останала непотърсена от
него.
Прилагат към молбата копия от уведомленията за
извършените цесии, които да се връчат на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай, че последният оспори действията във връзка с
уведомяването му за станалите продажби на вземания.
Молят, в случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес и съдът приеме горепосоченото връчване за
нередовно, както и ако исковата молба бъде надлежно връчена по реда на чл. 47,
ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението
на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено,
да се приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от
длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението
по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение
№ 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IVг.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Молят, в случай че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и исковата молба бъде
надлежно връчена на назначения на ответника на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за
извършената цесия, съда да има предвид следното: установената фикция в чл. 47,
ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението. В този случай законът приема връчването за редовно с изтичане на
срока за получаване на книжата от канцеларията на съда или общината и следва да
се счита, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след
като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването
на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д. №
1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 на PC Варна.
Сочат също така, че с факта на редовното връчване на препис от исковата
молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното,
както и уведомления за извършената цесия, изходящи от цедента чрез неговия
пълномощник, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК с изтичането на срока за
получаването на книжата длъжникът се счита за редовно уведомен за посочените
обстоятелства. Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави
преди назначаването на особен представител на ответника съобразно ал. 6 на чл.
47, поради което и получаването на книжата от особения представител е
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д. №
5274/2018 г. на Районен съд - Варна. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Излагат твърдения, че на 28.07.2016 г. между ,.Изи Асет
Мениджмънт'4 АД /Заемодател/ и С.Н.В. /Заемател/ е сключен Договор
за паричен заем с № 2609300, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 500.00 лв., представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия
към него. Съгласно клаузите на договора, страните са постигнали съгласие, че
договорът за заем има силата на разписка, видно от което заемната сума по
договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на
договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на
договора. Така предоставянето в собственост на посочената в договора сума от
Заемодателя на Заемателя, съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя
да предостави заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита
е договорена в размер на 548,34 лв. Така, договорната лихва по кредита е
уговорена от страните в размер на 48,34 лв. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 26.01.2017
г. на 13 равни месечни погасителни вноски, в размер на 42,18 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 11.08.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 26.01.2017 г.
Сочат, че с подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание
сключения Договор за паричен заем, в случай че Заемателят забави заплащането на
падеж на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с
повече от 30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за
разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на
телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания
в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45.00 лв., поради което на длъжника е начислена такса разходи за
събиране на вземането в този размер.
Сочат също, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора,
Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно:
две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД;
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подписват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 225,94
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни
вноски, всяка в размер на 17,38 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така. погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в
общ размер на 59,56 лева.
Сочи се, че на основание Закона за потребителския кредит
и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 9.11.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената
лихва е 177,15 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 280,00 лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение:
69,52 лв., такса разходи: 45.00 лв., договорна лихва: 24,03 лв., главница:
141,45 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 26.01.2017 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да
признаете за установено по отношение на длъжника С.Н.В., че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва.
- 358,55 лв. (триста петдесет и осем лева и 55 стотинки)
- главница по договор за кредит;
- 24,31 лв. (двадесет и четири лева и 31 стотинки) -
договорна лихва за периода от 09.11.2016 г. до
26.01.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- 156 42 лв. (сто петдесет и шест лева и 42 стотинки/ -
неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 09.12.2016 г. до 26.01.2017 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
- 177,15 лв. (сто седемдесет и седем лева и 15 стотинки)
- обезщетение за забава за периода от 09.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират
за направените разноски в настоящото производство, както и да им се присъдят
разноските по ч.гр.д. № 6781/2019 г. на PC - С., както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и
петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В законоустановения срок отговор от ответника не е
постъпил и не е изразено становище.
Ищцовото
дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, редовно призовано не
се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния му представител, с която моли да се даде ход
на делото в тяхно отсъствие. Поддържа исковата молба по съображенията изложени
в нея, поддържа и всички депозирани по делото становища от предходни съдебни заседания. Не възразява да
бъде изслушано заключението по назначената експертиза. В случай, че ответникът
представи нови доказателства, моли за възможност да се запознае с тях. По
същество моли съда да бъдат уважени исковите претенции. Претендира разноски.
Ответникът
С.Н.В., редовно призована се явява лично в с.з. Заявява, че не е казала, че
няма да плаща, а е била затруднена в периода от 2017 г- до
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Процесното
вземане произтича от сключен Договор за паричен заем с № 2609300 от 28.07.2016 г. между „Изи
Асет Мениджмънт” АД /Заемодател/ и С.Н.В. /Заемател/ в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят
се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в размер на 500.00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се уреждат от Договора
и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя
при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума е на
датата на сключване на договора.
Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 26.01.2017 г. на 13 равни
месечни погасителни вноски, в размер на 42,18 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 11.08.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 26.01.2017 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, но тъй като не е сторил
това, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски,
всяка в размер на 17,38 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение.
Така. погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е в общ размер
на 59,56 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 9.11.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
177,15 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
На 05.12.2019 г. ищцовото дружество е подало Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и образувано
ч.гр.д. № 6781/2019 г. по описа на СлРС и е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3901/11.12.2019 г., с която съдът е осъдил ответницата в
настоящото гражданско дело да заплати на ищеца претендираните суми.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която заявява,
че са направени плащания по кредита в размер на 235 лева. Допълнително са
начислени и разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева. Общо са
направени плащания в размер на 280 лева. Съгласно чл.8 от Договора, заемателят
дължи на заемодателя законна лихва за всеки ден забава, която е в размер на
112,16 лева. Вещото лице посочва, че сумата предмет на процесния договор е
усвоена на 28.07.2020 г. след сключване на договора за кредит. Договорът има
силата на разписка.
Ответницата
в с.з. представя медицинска документация, - епикриза и етапна епикриза, от
които се установява, че на 23.04.2017 г.
е получила мозъчно- съдов инцидент с 60% трайно намалена работоспособност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се, че между Изи Асет Мениджмънт” АД и С.Н.В. е сключен
Договор за паричен заем с № 2609300 на 28.07.2016 г. за парична сума в размер
на 500.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора и Общите условия към него. Съгласно клаузите на договора,
страните са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка,
видно от което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на
Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване на заемната сума
е на датата на сключване на договора.
Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 26.01.2017 г. на 13 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 42,18 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 11.08.2016
г., а падежът на последната погасителна вноска е 26.01.2017 г.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че са
направени плащания по кредита в размер на 235 лева. Допълнително са начислени и
разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева. Общо са направени
плащания в размер на 280 лева. Съгласно чл.8 от Договора, заемателят дължи на
заемодателя законна лихва за всеки ден забава, която е в размер на 112,16 лева.
Вещото лице посочва, че сумата предмет на процесния договор е усвоена на
28.07.2020 г. след сключване на договора за кредит. Договорът има силата на
разписка.
След
приспадане на направените плащания дължимите суми са 358.55 лева главница, 24.31 лева лихва и
156.42 лева неустойка.
От
представените от ответницата медицински документи се установи, че през
Не
е обаче в правомощията на съда да приспада лихви по кредита за периода на
заболяването, . Касае се за двустранен договор, по който са поети задължения и
клаузите по него могат да се изменят само по съгласие и на двете страни.
Предвид
изложеното, съдът следва да уважи исковите претенции в размер на 358.55 лева главница, 24.31 лева лихва, 156.42 лева неустойка и 112.16 законна лихва
за забава за периода от 09.11.2016 г. до 09.12.2019 г., съгласно заключението
на вещото лице, като в останалата си част до пълния претендиран размер на
сумата 177.15 лева предявеният иск ще се
отхвърли като неоснователен.
На
ищеца се следват разноски на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 175 лева д.т.,
за исковото производство, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
направеното искане, 150 лева възнаграждение за вещо лице и 350 лева юриск. възнаграждение,
както и разноски в заповедното производство, които съдът определя в размер на 25
лева д.т. и 75 лева юриск. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.В.
с ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните суми:
-
сумата 358,55 лева /триста петдесет
и осем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Договор за
паричен заем № 2609300/28.07.2016 г. и Приложение № 1/01.11.2017 г.,
представляващо допълнително споразумение към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 31.01.2017 г.,
-
сумата 24,31 лева /двадесет и четири
лева и тридесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
09.11.2016 г. до 26.01.2017 г.;
-
сумата 156,42 лева /сто петдесет и
шест лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 09.12.2016 г. до 26.01.2017
г.;
-
сумата 112.16 лева законна лихва за забава за периода от
09.11.2016 г. до 09.12.2019 г.
законна лихва за забава върху главницата
считано от датата на входиране на заявлението – 09.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението по издадената Заповед за изпълнение № 3901 от 11.12.2019
г. по ч.г.д. № 6781/2019 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният установителен иск за дължимост на законна лихва за забава за
периода от 09.11.2016 г. до 09.12.2019 г. над размера на сумата 112.16 лева
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Н.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. д-р Петър
Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в производството в
общ размер на сумата 675 лева и разноски по ч.гр.д. № 6781/2019 г. в размер на 100
лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: