Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 01.12.2017 г.
В И М Е
Т О НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на първи ноември през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М.,
като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 531 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителени
искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г.
доставяло топлинна енергия на ответника
за обект, находящ се в гр. София, общ. Т., ЖК „Г.Д.“,
бл. ., вх. „.“, апартамент . (преустроен от апартамент.), на стойност 1363,27
лева - главница, ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 128,70 лева, начислена за периода от 30.11.2013 г. – 01.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
изплащане. Сочи, че по смисъла на §1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката
потребител на ТЕ за стопански нужди било физическо или юридическо лице, което
купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация,
горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Ответникът притежавал качеството
„потребител на ТЕ“ и за него важало действащото за този период законодателство
в областта на енергетиката.
Посочва, че в чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ било регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала на основата на
писмени договори при Общи условия (ОУ), които се сключвали между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за
стопански нужди. Общите условия се изготвяли от „Т.С.” ЕАД и се одобрявали от
КЕВР към Министерски съвет. С тези Общи условия се регламентирали търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и дружеството като: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията
и пр.
За процесния
период в сила били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД ***,
одобрени с решения на ДКЕВР.
Между ищцовото
дружество и ответника нямало сключен договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, от което следвало, че ответникът е ползвал топлиннна
енергия, предоставяна от „Т.С.” ЕАД, като не е заплащал консумираната топлинна
енергия, с което се бил обогатил без основание за сметка на дружеството, до
размера на обедняването.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
сумите за ТЕ за процесния имот били начислявани от „Т.С.”
ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че в глава IV от ОУ -
„Заплащане на ТЕ”, в чл. 40, ал. 1 бил определен редът и срокът, по който
купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на последния
ден от този срок ответникът изпадал в забава за сумата по фактурата. Посочва,
че в случай, че ответникът е имал възражения относно стойността на начислената
ТЕ, то всеки месец е имал регламентираната между страните и уредената от закона
възможност да предяви възражение, но такова не било постъпвало.
На ответника била връчена покана, с
която същият бил информиран за размера на неплатените суми и периода, за който
се отнасят, както и че ако не заплати същите в 7-дневен срок от получаване на
писмото, „Т.С.” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране, но въпреки това
плащане не било извършено.
От съда се иска да признае за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сума в размер на 1363,27 лева - главница за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и мораторна лихва за
забава в размер на 128,70 лева, начислена за периода от 30.11.2013 г. до
01.11.2016 г. Претендира присъждане на разноски.
С отговора на исковата молба
ответната страна твърди, че искът е предявен срещу нелегитимиран ответник, тъй
като последният нямал качеството на потребител на топлинна енергия.
Освен това, недоказан бил и правният
интерес от предявяване на иска, тъй като от една страна бил предявен иск за
неоснователно обогатяване, а от друга – установителен
иск по чл. 422 ГПК. Твърди, че ответникът никога не е сключвал договор с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия.
Ответникът оспорва исковете по основание
и размер, като твърди, че „Т.С.“ ЕАД не е извършвала реална доставка на
твърдяното количество топлинна енергия. Твърди, че имотът бил ползван през процесния период от друго търговско дружество, а не от
ответника. Поради факта, че ответникът не се явявал потребител на ТЕ, липсвало
основание същият да дължи и такса за извършване на дялово разпределение.
Наред с това ответникът прави
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните
вземания от ищеца.
С определение от 18.09.2017 г. съдът
е конституирал „П.И.“ ООД в качеството му на трето лице – помагач на страната
на ищеца.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация
- София“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът „Етоал България“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Третото лице – помагач – „П.И.“ ООД,
не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Т.С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 16.11.2016 г. до Софийския районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника „Е.Б.“
ООД за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ
се в гр. София, общ. Триадица, ЖК „Гоце Делчев“, бл. 51-Е, вх. „А“, апартамент
8 Аб, за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември
2014 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № ./2016 г. на СРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № .09.05.2017 г. против длъжника и настоящ
ответник.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът депозирал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния
срок от съобщаването заявителят „Т.С.“ ЕАД предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, договор от 01.06.2011
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД *** ООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, както и протокол от 28.02.2012 г., от който
е видно, че на проведено общо събрание на собствениците в процесната
сграда е взето решение „П.И.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, договор от 14.03.2012 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД и „П.И.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, учредителен акт на „Е.Б.“ ООД, от който е видно, че процесният имот е включен като апортна
вноска в капитала на дружеството, както и нотариален акт за покупко
- продажба на недвижим имот № ., том ., рег. №
., дело № ./2015 г. по описа на нотариус А. Ч., с район на действие РС – София,
от който е видно, че на 18.03.2015 г. „Е.Б.“
ООД е продал на „ВС ИНВЕСТ И ФИНАНСИ“ ЕООД недвижим имот, представляващ апартамент
., находящо се в гр. София, общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. .,
жилищна сграда „.“.
Представено е по делото и писмо от „Т.С.“
ЕАД до „Е.Б.“ ООД, изпратено на 17.08.2016 г. и получено на 19.08.2016 г. и
съдържащо в себе си покана до ответното дружество за сключване на договор във
връзка с доставяната топлинна енергия. По делото са събрани и други писмени
доказателства, издадени от ищцовото дружество и касаещи
размера на незаплатената от ответника топлинна енергия. По делото са
представени от конституираното трето лице – помагач справки за използвана
топлинна енергия за процесния имот от 04.07.2014 г. и
22.07.2015 г., протоколи за отчет на уреди от 29.05.2014 г. и 25.05.2015 г.,
както и протоколи за предаване на изравнителни сметки от 25.06.2014 г. и
24.07.2015 г.
По делото са представени фактури,
издавани от ищцовото дружество за периода от
31.10.2013 г. до 31.12.2014 г. на името на „Аспекти плюс“ ООД за ползвана топлинна енергия за обект, находящ се в гр. София, общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., ап. ., аб. № ..
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни
компоненти. В заключението си вещото
лице е посочило, че за периода от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г.
стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния недвижим имот, е както следва: главница в размер
на 1236,21 лева и лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2013
г. до 01.11.2016 г. в размер на 120,10 лева.
По делото е назначена и изслушана и съдебно-техническа
експертиза, от заключението по която се установява, че отчетените показания по
общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния
ред за осчетоводяване. Вещото лице посочва още, че начислените суми за
разпределената топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията за потребителите в
гр. София. Вещото лице е посочило, че в имота на ответника за процесния период е имало монтирани, свързани към СИ и
работещи отоплителни тела, като топлоенергията, отдадена от тях, е отчитана ежемесечно
от монтиран един брой индивидуален (апартаментен) топломер. След осигурен достъп до индивидуалния
топломер, служител на фирмата за дялово разпределение е отчел следните
показания: 18 975 кВтч на 29.05.2014 г. и
24 926 кВтч на 25.05.2015
г., което е потвърдено с подпис на представител от имота на абоната
по партида. По същия начин са били отчетени и водомерите за топла вода, с показания
на същите, съответно – 59 куб. м -
на 29.05.2014 г. и 82 куб. м - на 25.05.2015
г. Вещото лице посочва, че задължението на ответника за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за процесния период е в
размер на 1236,21 лева.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
Обществените отношения, свързани с
осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в
исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Според нормата
на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.), „небитов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди.
В случая ответникът е юридическо
лице - еднолично дружество с ограничена отговорност. Разпоредбата на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при Общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна
енергия за небитови нужди. Това е предвидено и в чл. 1, ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действащи към исковия
период. Липсва спор между страните, че договор между тях не е сключен, като това
обстоятелство е отделено за безспорно в изготвения от съда проект на доклад по
делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание. Подаването
на молба за откриването на партида не поражда облигационно правоотношение и не
може да замести писмения договор, с оглед на което ищецът не може да претендира
суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този случай той
разполага с иск по чл. 59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от 28.04.2017 г.
по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
Както в депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, така и
в обстоятелствената част на исковата молба, ищецът обосновава задължението на
ответника с неоснователното обогатяване на последния с доставената му и
използвана от него топлинна енергия, доколкото въпреки отправената от ищеца
покана, страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че като
собственик на имота, ответникът е ползвал топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице
неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото
разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Елементите от фактическия състав на
неоснователното обогатяване включват обогатяване на получателя, обедняване на
другата страна и това да е без правно основание, т. е. разместването на блага е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В случая липсата на договор е
липса на основание за получаването на топлинна енергия. Като не я е заплатил
ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
От представения по делото учредителен
акт на „Е.Б.“ ООД, както и от служебна справка на съда в Търговския регистър се
установява, че процесният имот е бил предмет на
непарична вноска в капитала на дружеството, вписана в Търговския регистър през
2012 г., което обстоятелство е обявено от съда за безспорно между страните в
изготвения по делото проект на доклад, обявен за окончателен в първото по
делото съдебно заседание. Дружеството придобива вещното право върху предмета на
вноската от момента на възникването му - т. е., когато бъде вписано в
Търговския регистър по аргумент от чл. 73, ал. 4 ТЗ, в случай че непаричната
вноска се извършва към момента на учредяване на дружеството, респ. от вписване
в Търговския регистър на увеличението на капитала с непарична вноска, когато
последната се извършва след учредяване на дружеството, както в случая.
Вписването в Търговския регистър има конститутивен
ефект, поради което съдът намира, че по делото се установява, че ответното
дружество е собственик на процесния имот.
Установи се, наред с това, от
заключенията на вещите лица и от представените по делото писмени доказателства,
че ищцовото дужество е
открило партида за процесния имот, с абонатен номер .
и титуляр ответното дружество „Е.Б.“ ООД.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че процесният имот
е топлофициран, като размерът на задължението на
ответника за процесния период за ползвана топлинна
енергия възлиза на 1236,21 лева. Вещото лице изрично посочва, че отчетените показания по общия топломер в абонатната станция
ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване, а също,
че начислените суми за разпределената топлоенергия са в съответствие с
действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията за потребителите в гр. София.
От заключението по допуснатата
съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че за процесния
период размерът на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за имота, находящ се в гр. София, общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. .“,
апартамент ., е както следва: главница в размер на 1236,21 лева и лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.11.2013 г. до 01.11.2016 г. в
размер на 120,10 лева.
Предвид заключенията по допуснатите
експертизи и мотивите, изложени по-горе, съдът приема за доказано по делото, че
ответникът дължи сумата от 1236,21 лева –
главница за периода м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 120,10 лева,
начислена за периода от 30.11.2013 г. – 01.11.2016 г.
Предявеният иск за главница следва
да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 1236,21 лева до пълния предявен
размер от 1363,27 лева като неоснователен и недоказан. Следва да бъде отхвърлен
и искът за мораторна лихва за забава за
разликата над сумата от 120,10 лева до пълния предявен размер от 128,70 лева.
Съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù плащане.
Що се касае до представените по
делото фактури, издавани на „Аспекти плюс“ ООД за ползвана топлинна енергия
съдът намира за необходимо да посочи следното:
Безпротиворечива е съдебната практика, обективирана
в редица съдебни актове на ВКС, сред които решение № 211 от 30.01.2012 г. по т.
д. № 1120/2010 г., II т. о.; решение № 109 от 07.09.2011 г. по т. д. № 465/2010
г., II т. о.; решение № 92 от 07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г., II т. о.,
решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о. и пр., че
фактурата може да служи като доказателство за сключване на договор за търговска
продажба, като отразява възникналата между страните облигационна връзка и
осчетоводяването ù от търговското дружество - ответник, включването
ù в дневника за покупко - продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване.
Последното е включително, когато същата не съдържа всички изискуеми по ЗСч
реквизити. Нещо повече, прието е изрично в решение № 42/2010 г., по т. д. №
593/2009 г. на ВКС, II т. о., че дори издадената фактура да е останала
неподписана за „получател“ от купувача по договор за търговска продажба, тя
може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната
сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен
кредит.
В конкретния случай обаче по делото
липсват ангажирани доказателства за наличие на горните предпоставки, водим от
които съдът да формира извод за наличието на облигационни отношения между ищцовото дружество и „Аспекти плюс“ ООД. Представените по
делото фактури не са подписани от представител на „Аспекти плюс“ ООД и наред с
това липсват доказателства същите да са били отразени в счетоводствата на двете
дружества.
Нещо повече, както беше посочено и
по-горе отношенията във връзка с доставката и заплащането на доставената
топлинна енергия се уреждат от ЗЕ, който е специален закон и който предвижда,
че отношенията между топлопреносното дружество и
потребителя на ТЕ по повод доставката на топлинна енергия следва да бъдат
уредени с писмен договор (чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ), със съдържаниeто,
посочено в чл. 149б ЗЕ, с оглед на което съдът намира, че издаването на фактури
на определено лице за потребена топлинна енергия не
може да бъде прието като доказателства за наличие на сключен договор за
доставка на ТЕ.
В отговора на исковата молба
ответникът се е позовал на изтекла 3-годишна погасителна давност по отношение
на вземанията за главница и лихва, поради което съдът дължи произнасяне по така релевираното
възражение.
Предвид обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и на основание чл.
110 ЗЗД, същото се погасява с изтичането на 5-годишна давност. Тя започва да
тече от деня на получаване на престацията. В този
смисъл са задължителните разяснения, дадени с ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7.
Предвид обстоятелството, че процесните вземания са за
доставена за периода м. 10.2013 г. - м. 12.2014 г. топлинна енергия, а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
депозирано на 16.11.2016 г., от когато се счита предявен искът за съществуване
на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК, следва да се приеме, че претендираните от ищеца
вземания не са погасени по давност.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските
както в заповедното, така и в исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съдът констатира, че към момента на
постановяване на решението по настоящото
дело в сила е била изменената разпоредба на чл.
78, ал. 8 ГПК (ДВ, бр.
8/24.01.2017 г.), според която
в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата е процесуална и следва да намери
приложение спрямо всички неизвършени процесуални действия, включително по отношение присъждането на разноските от
исковия съд, който определя и разноските, дължими на страната за
заповедното производство, без да е обвързан
от констатацията на заповедния съд
в това отношение. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева,
а в исковото - от 100 до 300 лева. Съгласно
чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи
възнаграждението в зависимост
от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като съобрази,
че от една
страна делото е с малък материален интерес, а от друга
- извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в попълване
на кратко бланково заявление, съответно искова молба по множество
еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото
дело не се
отличава с фактическа и/или правна сложност,
съобразявайки и обстоятелството,
че упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в нито едно от проведените открити съдебни
заседания, намира, че в полза на
ищцовото дружество, следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в
общ размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното
производство и 100,00 лева - за исковото
производство,
като съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество общо сума в размер на 136,36
лева. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство, както и депозит за вещи лица в общ размер
на – 367,78 лева, изчислени съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ответникът също има право да иска присъждане на разноски съобразно отхвърлената
част от исковете, но в случая липсват представени доказателства за сторени от същия
разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „Е.Б.“ ООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, че дължи на „Топлофикация
– София“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 1236,21
лева (хиляда двеста тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
София, общ. Т., ЖК „Г. Д.“, бл. ., вх. „.“, апартамент ., за периода от м. октомври
2013 г. до м. декември 2014 г., както и сумата от 120,10 лева (сто и двадесет
лева и десет стотинки), представляваща обезщетение за забава на месечните
плащания за периода от 30.11.2013 г. – 01.11.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 16.11.2016 г. до окончателното ù изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата, претендирана като главница за периода
от м. октомври 2013 г. до м. декември 2014 г. за разликата между сумата от 1236,21
лева (хиляда двеста тридесет и шест лева и двадесет и една стотинки) до пълния
предявен размер от 1363,27 лева (хиляда триста шестдесет и три лева и двадесет
и седем стотинки), както и за сумата, претендирана
като обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2013 г. –
01.11.2016 г. за разликата между сумата от 120,10
лева (сто и двадесет лева и десет стотинки) до пълния предявен размер от 128,70
лева (сто двадесет и осем лева и седемдесет стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Е.Б.“ ООД, с ЕИК: . със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – София“ ЕАД, с
ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, сумата от 504,14 лева (петстотин
и четири лева и четиринадесет стотинки) – направени разноски по делото,
съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при
участието на „П.И.“ ООД – трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.