О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
гр.Велико Търново 25.08.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Велико Търново, VII-ми адм. състав, в
закрито заседание на двадесет и пети август две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
разгледа докладваното от съдията адм. дело №520/2021год. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производство по реда на чл. 34,
ал. 5 от ДОПК.
Образувано е по жалба вх.
№3741/18.08.2021г. в АСВТ, подадена от името на търговско дружество с фирма „Спринк“ЕООД/в
несъстоятелност/ с ЕИК *********, действащ чрез упълномощения адвокат от ВТАК.
Последният се легитимира с пълномощно от времениня синдик на дружеството и
такова от управителя на дружеството.
Обжалва се Заповед № П-04000421102586-023-002/
05.08.2021г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Със
същата е спряно производството по извършване на проверка по повод Искане за
възстановяване или прихващане, с вх. № 20090#33/22.12.2020г. по описа на ТД на
НАП Велико Търново, подадено от „Спринк“ ЕООД. Спирането е постановен за срок
от 05.08.2021г. до 05.12.2021г.
Жалбоподателят, чрез упълномощения ПП твърди,
че Заповедта е нищожна, т.к. на спиране подлежат само производствата, които се
възлагат с нарочен акт/напр. ревизия/, а не и проверката както в случая. Поради
това съответният орган по приходите не е разполагал с компетентност за това.
Алтернативно поддържа, че Заповедта е издадена при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. В нарушение на принципа за самостоятелност и
независимост, ОП при ТД на НАП В. Търново предпоставят произнасянето си от
друго административно производство пред ДОДОП Пловдив. Производство, в което
дружеството жалбоподател не е страна и не може да се защити. По същество счита
неправилно посоченото от органите на НАП, че спорът относно действителността на
цесията между „Спринк“ЕООД и „УНИЛИК”ЕООД е обуславящ за
произнасянето по искането за възстановяване. Позовава се на забраната по
чл.190, ал.2 от ДОПК и защитава тезата, че същата охранява публичния интерес,
поради това тези вземания са извън гражданския оборот и с тях не могат да бъдат
извършвани разпореждания. Това обаче е въпрос по същество, а не основание за
спиране на производството. Освен това, ПП на жалбоподателя изтъква, че срокът на спиране е необоснован.
От една страна се сочи връзка с производство пред ДОДОП Пловдив, а от друга срокът
на спирането се определя произволно на 4 месеца. Това сочи на противоречие
между фактическото основание на Заповедта и посоченото правно такова.
По тези съображения защитата на
дружеството жалбоподател пледира за обявяване нищожност на Заповедта, алтернативно
за отмяната й като незаконосъобразна.
Ответникът
- орган по приходите при ТД на НАП
Велико Търново, не ангажира становище по спора.
Съдът обсъди оплакванията в жалбата и представените
с административната преписка доказателства. Доколкото последната е непълна, а производството
е бързо съдът се позовава и на служебно
известни му доказателства. Всички те достъпни в ДС на съда в е-формат, събрани
по АД № 300/2021г. и АД №402/2021г. и двете по описа на АСВТ. Същите
доказателства не са нови и са известни на страните. При това съдът прие за установени
следните факти:
1.С Решение № 574 от 04.01.2019г. по АД № 791/2018г. по
описа на настоящия съд е обявен за нищожен Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка №
П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – Велико Търново при
ЦУ на НАП, в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен ДДС в размер на 234 861,34
лева и е отказан данъчен кредит в размер на 84 615,39 лева, в резултат на което
са определени лихви в размер на 214 017,54 лева, а по ЗКПО е установено
допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер на 536 098,78 лева
и лихви – 347 310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в размер на 38 585
лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на 43 204,51лв. Решението
на АСВТ е потвърдено с Решение № 8036/29.05.2019г. по АД № 1493/2019г. по описа
на Върховния административен съд.
2. „Спринк“ЕООД подава искане за
прихващане или възстановяване вх. № 20090#33/22.12.2020г. по описа на ТД на НАП
Велико Търново за възстановяването на недължимо събрана сума в размер на
3 097 682.71лв. и съответната им законна лихва по посочения
ревизионен акт.
3. В срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, изтичащ на 21.01.2021г. не е
издаден АПВ от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Мълчаливия
отказ е обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, който спира
производството поради наличие на образувано съдебно производство преюдициално
за спора.
3.1. Става въпрос за адм. дело №
1475/2020г. на АС Пловдив. Същото е образувано по жалба от „УНИЛИК“ ЕООД,
с. Маноле срещу Решение № 37/20.03.2020г. на директора на Д „ОДОП“ Велико
Търново, с което е потвърден мълчалив отказ за възстановяване или прихващане по
заявление № 20090/23.07.2019г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, подадено
от „УНИЛИК“ ЕООД, с. Маноле, с което се претендира вземането, което „СПРИНК“
ЕООД има срещу НАП, в резултат на обявения за нищожен РА. Заявлението е
основано на твърдения за наличие на облигационни отношения между двете
дружества, изразяващи се в сключени договор за прехвърляне на вземане /цесия/
от 28.04.2016г., анекс № 1 от 09.05.2016г. и анекс № 2 от 09.05.2016г.
3.2. Заповед
№ ЗВТ 1/24.03.2021г. за спиране на производството,
издадена от директора на ДОДОП-ВТ е оспорена пред Административен съд Велико
Търново и с Определение № 192 / 02.06.2021г., постановено по АД № 300/2021г. на
АСВТ е отменена, а преписката върната на АО. ДОДОП се произнася като отменя
мълчаливия отказ и връща преписката на органа по приходите в ТД на НАП.
4. След връщането е постановена нова Заповед за спиране на производството
- Заповед № П-04000421102586-023-001 / 18.06.2021г. на орган по приходите при
ТД на НАП Велико Търново, като се твърди наличието на преюдициално съдебно
производство - гражданско дело № 162 /
2020г. по описа на Окръжен съд Велико Търново. Съгласно удостоверение от Окръжен
съд Велико Търново образуваното гражданско дело № 162 / 2020г. е със страни
ЕООД „Спринк“ и ЕООД „Унилик“ и трето лице помагач – Националната агенция по
приходите. Предметът на делото е чл.26, ал.2, пр. първо и чл.26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД, вероятно във връзка с цесията ан същото вземане.
Производството е висящо и е насрочено за 05.10.2021г.
4.1. И тази заповед за спиране е атакувана
пред съда. С Определение № 271/15.07.2021г., постановено по АД № 402/2021г. по
описа на АСВТ заповедта е отменена, а преписката върната за продължаване на
процесуалните действия. Със съображения, че не е налице връзка на
преюдициалност, а ако цесията не се
признава от длъжника – НАП, то това е основание да се възстанови сумата на
„СПРИНК”ЕООД, а не да се спира производството.
5. Впоследствие е издадена процесната Заповед №
П-04000421102586-023-002/ 05.08.2021г.на ОП при ТД на НАП В. Търново. Мотивите
са за спиране на производството по извършване на проверка, на основание чл.34,
ал.1, т.2 от ДОПК, във връзка с административно
производство, висящо пред ДОДОП-Пловдив, за което е издадено удостоверение.
Последното сочи, че в ДОДОП Пловдив е образувано
производство по вх. № 20-28-236/29.07.2021г. По жалба на дружеството „УНИЛИК”ЕООД
срещу АПВ № П-16001621112365-004-001/09.07.2021г. От съдържанието на приложения
АПВ се установява, че и двете дружества искат да им бъдат възстановени едни и
същи суми, надвнесени от „СПРИНК” ЕООД по повод обявения за нищожен РА,
посочени по-горе, т.е. недължимо внесени. При това „УНИЛИК”ЕООД се позовава на
Договор за цесия от 28.04.2016г., а „СПРИНК” ЕООД, че същият договор не е
породил правни последици, т.к. противоречи на чл.190, ал.2 от ДОПК. В
заключение на извършената проверка ОП при ТД на НАП-Пловдив отказват възстановяване
на претендираната сума.
При така установените факти съдът от
правна страна прие следното:
Жалбата е подадена от засегнато от
правните последици на Заповедта за спиране на производството лице. Спазен е
14-дневния срок по чл.34, ал.5 ДОПК.
Жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съдът установи, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в установената писмена
форма, при спазване на процесуалните правила за издаването му, но в нарушение
на материалния закон.
Съдът не сподели виждането на защитата на
дружеството жалбоподател за липса на възможност за спиране на производството в
случая. Поради което Заповедта не е нищожна на това основание. Нормата на чл.34
от ДОПК се намира в Дял първи на кодекса, следователно при липса на изрични
указания в друг смисъл важи за всички производства, посочени в същия. Съдът счита, че спирането на административното
производство по подадено искане за прихващане или възстановяване е допустимо на
общо основание в хипотезите на чл.34 от ДОПК. Тази предвидена в чл.34, ал.1, т.2от ДОПК,
която сочи ОП в оспорената понасотящем Заповед, предполага наличието на друго
производство – съдебно или администратинво, без значение, но задължително
следва предметът на същото да е от значение за изхода на висящото
административно производство. Наличието на такова производство и неговата
връзка с настоящото следва да се подкрепи с удостоверение. Такова в случая е
представено и се сочи наличие на административно производство пред
ДОДОП-Пловдив. Като прецени съвкупно доказателствата по делото съдът не намира
правната връзка между двете производства да е такава на преюдициалност.
Аргументите за този извод са следните:
Безспорно е установено от органите на
НАП, че между искането за възстановяване на суми, направено от двете посочени
дружества е налице фактическа и правна връзка. При това и от двете дружества се
претендират едни и същи суми, произходящи от едно и също фактическо основание.
Различни са обаче правните основания на претенциите. Видно е от изявленията на
ДОДОП-Велико Търново и тези на ОП при ТД на НАП Пловдив, че становището на НАП,
в качеството на длъжник, е че не
признава договора за цесия на вземането. Щом това е така, видно и от отказа за
възстановяване по представения АПВ, то връзка на преюдициалност липсва. Спорът
относно принадлежността на вземането е гражданско правен и не може да бъде
разрешен от административния съд, както и от административния орган. Но
компетентния ОП в ТД на НАП Велико Търново следва самостоятелно и независимо да
извърши преценка налице ли са предпоставките за прихващане или възстановяване
според нормата на чл.129, ал.5 от ДОПК.
Посочената норма говори за влезли
в сила съдебни или административни актове, т.е. за безспорен фактически
състав, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на посочени конкретно в т.1 и т.2 на
с.р. суми. Ако определени факти или обстоятелства се явяват спорни, то
следователно не е налице завършен фактически състав, поради което е налице
основание за отказ на исканото възстановяване по същество, а не за спиране на
адм. производство. При това дружеството ще има възможност да защити правата си
пред съд, а не да очаква кое ще е поредното производство което ще бъде нарочено
за преюдициално и да се използва като предпоставка за спиране на
производството. Категорично следва да се съобрази принципа „който плаща зле,
плаща два пъти”. Длъжникът се явява НАП, която като администрация е единна.
Поради това нейните актове следва да бъдат непротиворечиви и предвидими. Това
предполага, че не може двете ТД на НАП да постановят възстановяване на сумите.
Ако изпълни едната ТД, то другата не следва да плаща – ето връзка на
обусловеност. Но когато едната ТД е отказала възстановяване на сумите, другата
не е обвързана от това и следва самостоятелно да направи преценка, вклч. може да
постанови отказ, при което двата отказа не са обусловени по между си. Формалната
логика предполага, че когато е отказано възстановяване на дружеството
„УНИЛИК”ЕООД поради квалифициране на цесията като нищожна на основание чл.190,
ал.2 от ДОПК, то възстановянане се следва на дружеството, внесло сумите по
нищожния РА -, т.е. „СПРИНК”ЕООД, но ако всички предпоставки за това са налице.
Тоест възстановяването на сумите не е обусловено от развитието на
производството пред ДОДОП Пловдив, а от разрешаването на гражданския спор по
въпроса за принадлежността на вземането. Координация между ОП е необходима, но
обединяване на препискате за общо решение не е предвидено в ДОПК. Органът по
приходите не се позовава на наличието на
цесия, за която да е изпълнено законовото условие за уведомяване на длъжника
/НАП/, което отново би било основание да се откаже възстановяването на сумата
на задълженото лице, но не и до спиране на производството. Поради изложените
мотиви съдът прие за недоказано твърдяната от ОП връзка на преюдициалност между
производството по искане за възстановяване, инициирано от „СПРИНК”ЕООД и
административното поризводство по оспорване на АПВ, издаден на дружеството
„УНИЛИК”ЕООД пред ДОДОП Пловдив.
И
В заключение следва да се посочи, че е основателно оплакването на ПП на
жалбоподателя, че срокът на спирането не кореспондира с посоченото фактическо
основание. Действително същият няма връзка с продължителността на
производството пред ДОДОП-Пловдив, нито евентуалното му развитие пред съда.
Поради това наличното противоречие между фактическо и правно основание
квалифицира разпореденото в диспозитива като необосновано и определя оспорената Заповед като материално
незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът прие, че
оспорената Заповед следва ад бъде отменена.
Разноски не се следват, т.к. такива не са
поискани.
Водим от горното и на основание чл. 34,
ал. 6 от ДОПК, съдът в посочения състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Заповед № П-04000421102586-023-002/ 05.08.2021г., издадена от на орган по приходите при ТД на НАП Велико
Търново за спиране на производството по извършване на проверка по повод Искане за
възстановяване вх. № 20090#33/22.12.2020г. по описа на същата дирекция,
подаденоот „СПРИНК”ЕООД.
ВРЪЩА преписката за продължаване на
административното производство по посоченото искане за възстановяване.
Определението е окончателно съгласно чл.
34, ал. 7 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: