О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№2958
гр. С., 26 септември 2014 година
С. районен съд, гражданска колегия в
закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от районния
съдия адм. д. № 1438 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по подадена жалба от М.Ю.Р. ***, против отказа
на Директора на ОД „Земеделие” гр. С., обективиран в писмо с изх. № ПО – 518 /
25. 07. 2014 г.
, да придобие собствеността върху земята, с която е оземлен по силата на решение
№ 138 / 14. 11. 2003 г.
на ОС „Земеделие и гори” с. К. и договор за наем № З- 003 / 28. 04. 2004 г.
В случая става
въпрос за образувано административно производство по подадено заявление от
жалбоподателя с вх. № ПС 0 518 / 17. 04. 2014 г. във връзка с искане за промяна начина на
оземляване - преминаване от отдаване под наем към придобиване на собственост
върху земята от държавния поземлен фонд
/ДПФ/, с която първоначално е било оземлено лицето. Тази нормативно определена
възможност е предвидена първоначално единствено в чл. 4, ал. 4 от Наредбата за
оземляване на безимотни и малоимотни граждани, във връзка с чл. 37а от ППЗСПЗЗ, а в
последствие с изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 62 от 04.08.2009
г. в §23 на ПЗР на ППЗСПЗЗ. Приемането на тази допълнителна разпоредба, с която
възможността за оземляване се ограничава със срок, е следствие на Договора за
присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, след който
оземляването като държавна помощ е било допустимо да съществува само в рамките
на договорения 3-годишен гратисен период (т.е. от 01.01.2007 г. до 31.12.2009
г.). И в двата случая компетентния орган, който следва да се произнесе по
искането за промяната на начина на оземляване, е Общинската служба по земеделие
по реда на чл. 21, ал. 5 и 6 от НОБМГ (практиката приема по аналогия, че чл.
21, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата е приложим и за образуваните производства на
основание §23 от
ППЗСПЗЗ).
Обжалваното
писмо с изх. № ПО– 518 / 25. 07. 2014 г. на Директора на ОД
"Земеделие" – гр. С. не представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК. Същото не съдържа волеизявление, с което се
засягат права или законни интереси на жалбоподателя. Касае се за съпроводително писмо, с което до
знанието на жалбоподателя е доведено
писмо № ПО – 521 / 06. 06. 2014
г.от МЗХ гр.София до ОД "Земеделие" гр. С., което пък от своя страна е указание
по прилагането на закона от по-горестоящия административен орган и също няма
характер на административен акт. За жалбоподателя евентуално е възникнало право
да обжалва мълчаливия отказ на Общинската служба по земеделие да се произнесе
по подаденото от него заявление и то само в случай, че сроковете за това не са
изтекли.
Във връзка с
гореизложеното съдът счита, че е подадена жалба срещу акт, който не подлежи на
оспорване, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата следва да се
остави без разглеждане, а производството
по настоящото дело следва да се прекрати.
Предвид
гореизложеното СРС
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената жалба от М.Ю.Р. ***, против отказа на Директора на ОД
„Земеделие” гр. С., обективиран в писмо с изх. № ПО – 518 / 25. 07. 2014 г. , да придобие
собствеността върху земята, с която е оземлен по силата на решение № 138 / 14.
11. 2003 г.
на ОС „Земеделие и гори” с. К. и договор за наем № З- 003 / 28. 04. 2004 г.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Административен съд – гр. С. в
едноседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: