РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ състав в публичното заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при
секретаря: Веска Китанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 366 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК *********
със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4 чрез пълномощника си ю.к. Рахнева е предявил обективно
кумулативно съединени искове против Е.В.А. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 12.06.2014 г., между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател
и ответника, в качеството му на заемател, бил сключен договор за паричен заем с
№ 2084232, съгласно който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 1300 лева, като А. се задължил да върне същия на
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора, съставляващи главница
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка
и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на
заемодателят при фиксиран лихвен процент за срока на договора. По този начин
общия размер на дълга бил от 2818.65 лева. Твърди, че кредита следвало да бъде
върнат на 43 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 65.55 лева в
срок до 09.04.2015 г. Сочи, че с подписване на договора, ответника бил
удостоверил, че е запознат с всички клаузи по договора, съгласил се бил с тях и
желаел договорът да бъде сключен. Твърди, че съгласно договора, в случай на
забава в плащането на погасителна вноска на падеж с повече от 30 календарни
дни, ответника дължала на заемодателя и такса разходи за изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др., за събирането на просрочените вземания в размер на 9.00
лева , която се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през който
погасителната вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, и
не може да надхвърли сумата от 45.00 лева, поради което на ответника била
начислена и такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева.
Сочи, че на основание Закона за потребителския кредит на ответника била
начислена и лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
09.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като общият размер
на начислената лихва бил от 221.94 лева. Сочи, че ответникът към датата на
предявяване на иска бил заплатил сума в размер на 1996.00 лева, с която били
погасени следните задължения: главница в размер на 636.92 лева, договорна лихва
в размер на 1314.08 лева и такса разходи в размер на 45.00 лева. Излага доводи,
че срокът на договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска,
която е била на 09.04.2015 г.
Като основание, на което е подадено
заявлението и предявения иск, ищцовото дружество сочи, че бил сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и
приложение № 1 към него от 01.09.2017 г., като на основание чл.99 от ЗЗД между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, процесното
вземане било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло с всички
привилегии, обезпечени и принадлежности, като сочи, че за събиране на сумите
било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 556/2018 г. на РдРС, като в
полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество сумата в размер на 663.08 лева, представляващи главница по
договор за паричен заем № 2084232/12.06.2014 г., сумата в размер на 204.57 лева
- договорна лихва за периода от
08.01.2015 г. до 09.04.2015 г., 221.94 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 09.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, като му се присъдят и
направените по заповедното и исковото производство разноски.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор, ответника Е.В.А., чрез
назначения му особен представител – адв. Ф. – ПАК е подал отговор на исковата
молба, в който предявения иск е оспорен по основание и размер. С отговора са
оспорени всички представени с исковата молба документи, за които е изложено
становище, че не установяват по безспорен начин възникнало задължение за
ответника. Излага доводи, че цесията не е съобщена на ответника, а
уведомяването извършено от ищеца не поражда правните последици, предвидени в
нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, поради което и цесията не може да породи
действие спрямо ответника. Твърди, че за ответника не възниква задължение за
погасяване на процесното вземане. Сочи, че приложените към исковата молба
писмени доказателства представляват частни свидетелстващи документи и не се
ползват с доказателствена стойност, а само с формална доказателствена сила,
относно авторството им. Излага доводи, че от представеното приложение № 1 към
договора за цесия е посочена дата 12.06.2014 г., а не договора, въз основа на
който се твърди, че ответника дължи вземането, който е от 13.06.2014 г. Моли
съдът да постанови решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирани по делото молби
чрез пълномощника си ю.к. Недков поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника – Е.В.А. се представлява от назначения му особен представител адв. Ф. – ПАК,
която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се спори между страните, че на 30.03.2018 г. ищецът "А.з.с.н.в."
ЕАД е подал до Пернишкия районен съд заявление с искане за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Е.В.А., по
което заявление в ПкРС е образувано ч.гр.д. № 02133/2018 г., което е прекратено
и изпратено по подсъдност на РдРС. След изпращането му в РдРС е образувано
ч.гр.д. № 556/2018 г., по което в полза на ищеца е издадена заповед № 509 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.05.2018 г. за дължими
суми по договор за паричен заем № 2084232 от 13.06.2014 г. сключен между “Изи
Асет Мениджмънт” АД и ответника, което е прехвърлено в полза на ищеца по силата
на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010
г. и Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия), подписано на 01.04.2017 г.
Заповедта за изпълнение е връчена
на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца съдът е
дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си, като иска е предявен в указания на
страната срок.
От представения и приет договор
за паричен заем № 2084232 от 13.06.2014 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД (кредитор) и Е.В.А. (кредитополучател), се установява, че
по силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем
сумата от 1300.00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 43
седмични вноски, всяка в размер на 65.55 лева. Страните са уговорили следните
условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент –
139.72 %, годишен процент на разходите – 742.98 %; общ размер на всички
плащания – 2818.65 лева. В чл.4 от договора е отразено, че с подписване на
договорът, заемателят удостоверява, че е получил заемната сума изцяло и в брой,
като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената
сума. Заявено е от заемателя, че е получил общите условия, които са приложени и
като доказателство по делото. В чл.34 от общите условия е прието, че всички
писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се считат за
узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адресите за кореспонденция,
изпратени по факс или email адрес, посочени от заемателя в предложение за
сключване на договор за паричен заем, а за заемодателя в договора за паричен
заем. В ал.3 е предвидено, че при неизпълнение на задължението за уведомяване
при промяна на адрес, изпратените на последния известен адрес за кореспонденция,
съобщенията ще се считат за валидно връчени след изтичането на три дни от тяхното
изпращане. Видно от договора за паричен заем първата погасителна вноска е била
на 19.06.2014 г., а последната на 09.04.2015 г.
По делото е приет и Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен
между "Изи Асет Мениджмънт" АД (цедент) и
"А.з.с.н.в." ООД (цесионер), по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредити, индивидуализирани в
Приложение № 1, неразделна част от договора.
В договора страните са уговорили,
че продавачът ще прехвърли на купувача вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания, ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде неразделна част от договора, считано от датата на
неговото съставяне. Приложението ще бъде съставено във вид на електронен
документ по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП. Страните изразяват воля да прехвърлят
нови вземания при спазване условията на договора на месечна база. Следващите
вземания се индивидуализират от страните по ново Приложение № 1 със съответната
дата, като с неговото съставяне, изпращане и потвърждаване (съобразно правилата
на т.4.3 и сл., то става неразделна част от договора). Уговорено е за целите на
рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 да има силата и значението на
допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. В т.2.2 е договорено съдържанието на приложението по
отношение на характеристиките на прехвърляните вземания. В т.4.3 от договора е
предвидено, че електронните документи по смисъла на договора са електронни
изявления на лице за контакт, които са записани върху магнитен, оптичен или
друг носител на информация, трансформирани в общоприет формат, гарантиращ
невъзможността от тяхното последващо манипулиране от някоя от страните и
изпратени посредством система за обмен на електронни съобщения. В т.4.5 от
рамковия договор е предвидено, че страната адресат на електронния документ
потвърждава получаването на документа чрез лицето си за контакт.
Потвърждаването се извършва в разумен срок – 3 работни дни, след постъпването в
електронната съобщителна система на адресата. Потвърждаването на получаването
има освен значението по чл.8, ал.1 от ЗЕДЕП и значение на постигнато съгласие
по смисъла на договора, което съгласие поражда прехвърлителния ефект досежно
собствеността върху вземанията, респ. потвърждава получаването на документите
за дълга, съобразно посоченото в Приложение № 2. В т.4.7 от договора е
предвидено, че след датата на прехвърляне на вземанията, купувачът придобива
всички права върху тях, а купувачът има право да получава плащания, извършени
от длъжниците и/или поръчителите след датата на прехвърляне, включително постъпили
в резултат на предприето принудително изпълнение. В т.4.8 от рамковия договор е
уговорено, че след потвърждаване на приемането на съответното Приложение № 1 от
страна на купувача, продавачът се задължава да предостави на купувача писмено
потвърждение за сключената цесия, съгласно императивните разпоредби на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. С т.4.9 от рамковия договор, продавачът се е задължил да изпрати
писмени уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на
един календарен месец, считано от потвърждаване на съответното Приложение № 1
от Купувача.
С Потвърждение за сключена цесия,
издадено на основание чл.4.8 от рамковия договор, прието като доказателство по
делото, продавачът – цедент е потвърдил, че вземанията, посочени в Приложение №
1/01.04.2017 г. са прехвърлени от финансовата институция “Изи Асет Мениджмънт”
АД на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, където
има такива, включително и всички лихви.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.04.2017 г. се установява, че вземането на "Изи
Асет Мениджмънт" АД срещу ответника Е.В.А., произтичащо от договор за
паричен заем № 2084232 от 12.06.2014 г., е прехвърлено в полза н. "А.з.с.н.в."
ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което "Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощил
"А.з.с.н.в." ЕАД да уведоми от името на "Изи Асет
Мениджмънт" АД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са
цедирани съгласно Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 16.11.2010 г., потвърждение за сключения договор за цесия, подписано от
изпълнителния директор на "Изи Асет Мениджмънт" АД, както и
уведомително писмо, с което "Изи Асет Мениджмънт" АД уведомява чрез
"А.з.с.н.в." ЕАД ответника Е.В.А., че задължението му по сключения
договор за паричен заем № 2084232 от 12.06.2014 г. е изкупено от "А.з.с.н.в."
ЕАД.
По делото е изслушана и приета
съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице В.П., която съдът
кредитира изцяло при постановяване на настоящето решение, в заключението на
която, вещото лице е посочило, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на
заемодател е предоставил на ответника кредит в размер на 1300 лева, който е
следвало да бъде върнат на 43 равни седмични погасителни вноски от по 65.55
лева и обща сума за плащане в размер на 2818.65 лева. Вещото лице сочи, че било
предвидено в договора при забава в плащането на погасителната вноска на падеж с
повече от 30 календарни дни, заемателят да дължи такса за разходи за събиране
на вземането в размер на 9.00 лева, но не повече от 45.00 лева. Вещото лице е
посочило, че кредитът е усвоен изцяло в брой, като подписването на договора има
силата на разписка за предадената и получена заемна сума. Вещото лице е
посочило, че ответникът е извършил плащания в периода от 20.06.2014 г. до
24.11.2014 г. в общ размер на 1951.00 лева, като от платената сума при “Изи
Асет мениджмънт” АД е погасил главница в размер на 636.92 лева и договорна
лихва в размер на 1314.08 лева. При извършената проверка вещото лице е
установило, че при цедента са начислени суми за разходи по събиране на
вземането в размер на 45.00 лева по дати на начисляване и плащане, както
следва: 28.09.2014 г. – начислени 9.00 лева; на 29.10.2014 г. – начислени 9.00
лева; на 28.11.2014 г. – начислени 9.00 лева; на 28.12.2014 г. – начислени –
9.00 лева и на 28.01.2015 г. – начислени – 9.00 лева, или всичко общо начислени
суми за разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева. Експерта е
установил и посочил в заключението, че са платени разходи за събиране на
вземането на 14.10.2014 г. – 9.00 лева; на 07.11.2014 г. – платени 9.00 лева;
на 12.01.2015 г. – платени 18.00 лева и на 21.02.2015 г. – платени 9.00 лева
или всичко общо платени разходи в размер на 45.00 лева. В обобщение вещото лице
сочи, че размерът на дълга е както следва: главница за периода от 08.01.2015 г.
– до 09.04.2015 г. в размер на 663.08 лева, договорна лихва за периода от
08.01.2015 г. – до 09.04.2015 г. в размер на 204.57 лева и обезщетение за
забава за периода от 09.01.2015 г. до 30.03.2018 г. в размер на 221.94 лева,
като е посочило, че на 01.04.2017 г. “Изи Асет Мениджмънт” АД е начислило лихва
за просрочие от момента на допускане на забавата до момента на прехвърляне на
задължението (цесията)лихва в размер на 142.57 лева, а разликата е начислена от
ищцовото дружество в размер на 79.37 лева, като по този начин е формиран общият
размер на лихвата за забава от 221.94 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално
допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
При
разглеждането им по същество съдът намери следното:
Предмет
на иска по чл.422 вр. чл.415, ал.1 от ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между
"Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника във връзка със сключения договор
за паричен заем, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната
сума, размера на претенциите, наличието на сключен договор за цесия на
процесното вземане между цедента - "Изи Асет Мениджмънт" АД и цесионера - "А.з.с.н.в." ЕАД и че ответникът е бил
уведомен за цесията.
В
настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между "Изи Асет
Мениджмънт" АД, в качеството му на кредитор и ответника, в качеството му
на кредитополучател, въз основа на сключения договор за паричен заем № 2084232 от 12.06.2014 г. От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Договорът е сключен в изискуемата се от чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на
този вид договори, които са уредени в чл.11 от ЗПК. Договорът е обективиран в
писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото
на сключване и предмета на сделката, като ответната страна не оспорва тяхната
действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са
били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение. Ответникът не
оспорва изпълнението на задължението на кредитора за предаване на заемната
сума, поради което съдът приема, че последният е изпълнил надлежно задължението
си по договора и е предал заемната сума на кредитополучателя в уговорените
срокове.
Установява
се, наред с това, от представените по делото писмени доказателства, че
вземането на кредитора срещу ответника по сключения договор за кредит е
прехвърлено н. "А.з.с.н.в." ЕАД, с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., като в тази връзка съдът
съобрази и представеното по делото извлечение от Приложение № 1 към сключения
договор за цесия. Съдът, като взе предвид представеното по делото уведомление,
изходящо от цедента - "Изи Асет Мениджмънт" АД, с което ответникът е
уведомен, че задължението му по сключения договор за паричен заем е изкупено от
"А.з.с.н.в." ЕАД, както и представеното пълномощно, с което "Изи
Асет Мениджмънт" АД е упълномощил "А.з.с.н.в." ЕАД да уведоми
всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.,
и като взе предвид, че всички тези книжа са връчени надлежно на ответника чрез
назначеният му особен представител, и съобразявайки практиката на ВКС – решение
№ 198 от 18.01.2019 г. на ВКС, по т.д. № 193/2018 г. и решение № 56 от
23.02.2018 г. на в. гр.д. № 670/2017 г. на ПкОС, намира че с получаването на
приложеното към исковата молба уведомление на особения представител, цесията
следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника
с нея чрез назначения му особен представител, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Според решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, съгласно което
предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. С оглед на това възраженията
на назначения на ответника особен представител, че цесията не е породила своето
действие спрямо ответника са неоснователни.
Като
потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на
договорните клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично
установена съдебна практика (Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686 по
описа за 2014 г., ВКС, ТК, І т. о.), която задължава първоинстанционният и
въззивният съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския
договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; Решение №
384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., I-во ГО и Определение №
751/17.08.2010 г. по гр. д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се
посочи, че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5. IV.
1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана в българското законодателство с § 13а, т.9 от ДР на ЗЗП,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО, и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика, както и може да приеме една клауза за нищожна дори на основание, на
което страната не се е позовала /така решение от 14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело №
С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу Joaquin Calderon C./.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба не са противопоставени
възражения за нищожност на клаузи от договора за паричен заем, но доколкото
съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи и за действителността
на сключения договор за заем, то в тежест на ищеца е да докаже, че са спазени
приложимите към процесния договор за потребителски кредит императивните
законови изисквания, както и че клаузите на договора, касаещи основните му параметри
са индивидуално договорени.
Не е
спорно между страните, че между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са
възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК (действал
към датата на сключване на договора за паричен заем), договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
В
настоящия случай се установява, че не е налице императивно определеното
съдържание на договора за потребителски кредит, като същият е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на изискванията по чл.11, ал.1, т.10
и т.11 от ЗПК.
Съгласно
чл.22 от ЗПК (приложима към датата на сключване на процесния договор за паричен
заем), когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 –
т.12 и т.20 и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл.23 от ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.
С оглед
гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за потребителски
кредит между ответника и “Изи Асет Мениджмънт” АД съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, поради което договорът за потребителски
кредит е недействителен, като за недействителността на договора съдът следи и
служебно. Нещо повече, за разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Съдът
счита, че не би могло да се приеме, че заемополучателят би могъл да разбере
какъв е лихвеният процент след извършване на съответните математически
изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски да извади
размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи сумата,
която дължи, като договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от който
обаче не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните
вноски. Липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на
договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 от ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
От
друга страна от приетия по делото договор за паричен заем се установява, че
страните са уговорили годишен лихвен процент в размер на 139.72 % и годишен
процент на разходите в размер на 742.98 %, т.е. възнаграждението за ползване на
заетите средства надвишава 13 пъти законната лихва към момента на сключване на
договора (10.05 %), а общият размер на разходите за това кредитиране я
надвишават 70 пъти, без яснота на престацията, за която са начислени.
Действително,
с ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., са въведени нови закрилни норми
в чл. 19 ЗПК, с които са обявени за нищожни уговорки за размер на разходи,
надхвърлящи пет пъти размера на законната лихва и съответно извършените
плащания от потребителите на вноски, определени по прекомерно договорен размер,
се прихващат от редуцирано до този размер задължение, но посочената норма не е
част от действащото право към момента на сключване на договора, а представлява
законово проявление на общия принцип за добросъвестност в договарянето и
злоупотреба от страна на икономически по-силната страна спрямо по-слабата
страна – потребител. В тази връзка следва да се отбележи, че изключително голямата
разлика в престациите при двустранните договори може да се приеме за
противоречие с добрите нрави, доколкото те определят границата на свободата на
договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД. С оглед на това и съгласно нормата на
чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД сделки, сключени при значителна липса на
еквивалентност на престациите, включително и при необосновано висок размер на
възнаграждение за услуга са нищожни. В този смисъл е решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК.
По горните
съображения и като съобрази размера на уговорените надбавки, съдът приема, че
клаузите, уреждащи възнаграждението на кредитора за ползване на заетата сума и
общ разход за кредитирането, в размер над пет пъти законната лихва, са
недействителни поради противоречие с добрите нрави, а начислените на това
основание суми – недължими.
Следва
да се отбележи, че изводът за недействителността на посочените уговорки, съдът
прави при съобразяване на добрите нрави, като граница на свободата на
договаряне, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за което е ирелевантно дали
клаузите са индивидуално уговорени. За пълнота обаче следва да се отбележи, че
по делото липсват доказателства потребителят да е имал възможност да влияе на
съдържанието на договора, респ. клаузите за договорна лихва и ГПР да са
индивидуално уговорени.
По
изложените съображения, като се приспаднат извършените плащания от вноски,
включващи главница и договорна лихва, определена в размер 13 пъти законната
лихва към момента на сключване на договора, имайки предвид и последиците на
тази недействителност съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, то потребителят –
ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От приетата и неоспорена от страните
съдебно – икономическа експертиза, се установява по безспорен начин, че
ответникът е погасил при цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД сумата в размер на
1951.00 лева, поради което и като взе предвид, че по договора за паричен заем Е.А.
е получил сумата в размер на 1300 лев, то и ответникът е погасил изцяло, дори
надплатил, получената от него сума, поради което искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователност на иска за главница, то неоснователно е и искането за
признаване на установено, че се дължи и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което и това искане следва
да се отхвърли.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответникът
не е поискал присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася по
тях.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК *********
със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, обективно кумулативно съединени искове против Е.В.А. с ЕГН ********** ***, за признаване за установено по
отношение Е.В.А., съществуване на вземането н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, з. сумата в
размер на 663.08 лева, представляващи главница по договор за паричен заем №
2084232/12.06.2014 г. сключен между ответника и “Изи Асет Мениджмънт” ЕАД,
сумата в размер на 204.57 лева - договорна лихва за периода от 08.01.2015 г. до
09.04.2015 г., сумата от 221.94 лева, представляващи лихва за забава за периода
от 09.01.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.03.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, които вземания са цедирани на ищеца с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт" АД (цедент) и "А.з.с.н.в."
ООД (цесионер) и приложение № 1 към същия от
01.04.2017 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: