Р Е Ш
Е Н И
Е № 217
гр.
Пловдив, 20 декември 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
с
участието на секретаря Стефка Тошева, като разгледа докладваното от съдията
Арнаудова в.гр.д. № 492/2019 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от В.Л. и С.Л. против решение № 287/07.07.2019 г., постановено по гр.д. № 57/2018 г. по описа на С.ския окръжен съд, в частта, в която исковете им са били
отхвърлени. Жалбоподателите твърдят, че решението в тази част е неправилно и
несправедливо поради необосновано определяне на размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди и несъобразяване с текста на чл. 52 от ЗЗД,
както и неправилно определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди,
като решението е постановено в нарушение с материалния закон и с практиката на
Върховния касационен съд и при неточно прилагане на закона и принципа за
развитие на правото към максимална цивилизованост и справедливост, като молят
да бъде изменено обжалваното решение, като бъдат уважени претенциите им за
разликата до пълния размер на предявените искове за присъждане на обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди. Оспорват жалбата на О.Д. Претендират
разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от О.Д. против същото
решение в частта, в която исковете са били частично уважени, като твърди, че в
тази част решението е неправилно по изложените в жалбата съображения и моли
съда да го отмени в тази част и да постанови друго решение, с което да бъдат
отхвърлени исковете за присъждане на обезщетения за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за закупуване на медикаменти и лекарства, както и тези,
представляващи заплатени суми за болногледач, както и да бъде намалено
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на В.Л. от 15 000 лв. на
10 000 лв. и на С.Л. от 45 000 лв. на 30 000 лв., като бъдат
отхвърлени исковете за тези разлики, да бъде отхвърлена претенцията за мораторна и законна лихва за всички обезщетения на двамата
ищци над тези размери, както и да бъде отхвърлена претенцията за разноски в
полза на бюджета на съдебната власт и за адвокатски хонорар. Оспорва въззивната
жалба на В.Л. и С.Л.. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
Съдът
намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови
изисквания по отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани
по същество.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с предявените от В.Д.Л. и С.В.Л. против О.Д. *** и субективно съединени
искове по чл. 49 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че на 24.11.2017 г.
се движели пеш по ул. „Д. ч.“ в с. Ч., С. област, улицата била много стръмна, с
възходящ наклон, от лявата й страна били разположени къщи и дворове, а от
дясната имало силно скосен вертикален наклон, укрепен с бетонова стена. Около
21,35 ч. двамата достигнали до място, където били изградени метални предпазни
перила /парапети/, предназначени да препятстват падането на пешеходци в
стръмното дере, като В.Л. поради възрастта си и изкачването бил уморен, спрели
да си починат, а първият от тях се подпрял леко на парапета, но внезапно той се
прекършил, отчупил се в основата си и се сгромолясал в пропастта, двамата
нямали никаква възможност за реакция и също полетели от около шестметровата
бетонна стена, паднали на стръмния скат и започнали да се търкалят надолу,
докато се спрели в стари огради и складирани дърва за огрев. Ищците твърдят, че
в резултат на злополуката на В.Л. са били счупени единадесети и дванадесети
гръдни прешлени, седмо и осмо ребра вдясно и му били причинени множество кръвонасядания и охлузвания по цялото тяло, а на С.Л. били
причинени трималеоларно счупване на лявата подбедрица в областта на глезенната
става, счупване на дванадесети гръден прешлен, множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло, като първият бил приет за
болнично лечение, имобилизиран с протеза, изписан от
болницата на 04.12.2017 г. с предписание за строг постелен
режим и лечението му продължило повече от 6 месеца, понастоящем продължава да се
лекува и е трудно подвижен /на легло/, обслужван по време на домашното си
лечение денонощно от болногледач, а вторият бил приет за болнично лечение,
опериран под обща анестезия с поставяне на семитубуларна
плака и дренаж поради наличие на некротирали тъкани и
загнояване в областта на травмата, изписан с гипсова имобилизация
и метална остеосинтеза, през целия период на домашно
лечение бил обслужван денонощно от болногледач, заболяването, което имал /тежка
форма на захарен диабет/, изключително затруднило лечението и утежнило
последиците от травмите, а след изписването му на 04.12.2017 г. и прекараните
две операции е на постелен режим. Доколкото О.Д. не е поддържала
металните парапети в
изрядно състояние, а ги
заменила с нови около месец след злополуката,
от което бездействие за изпълнение
на задълженията й по поддръжка
на общинската собственост,
в частност пътища, пътни съоръжения и техните принадлежности, на тях са им били причинени вреди, които са пряк
резултат от това неизпълнение, Л. молят съда да
постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на първия
от тях 70 000 лв., а на втория 150 000 лв.,
представляващи обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания за продължителен
период от време, ведно с
лихва за забава върху двете
обезщетения, считано от 24.11.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба в размер на
2 839 лв. върху обезщетението на В.Л. и съответно
6 083 лв. върху обезщетението на С.Л., както и законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят също, че в хода на лечението В.Л.
заплатил 282 лв. за лекарства и превоз
от болницата и 2 000 лв.
за болногледач за четири месеца през периода 04.12.2017 г.
– 04.03.2018 г., а С.Л. заплатил 1 251,73 лв. за
медицински консумативи и
лекарства и 2 000 лв. за болногледач
за четири месеца през периода 04.12.2017 г. – 04.03.2018 г., поради което молят съда да осъди ответника
да им заплати обезщетение за претърпени
имуществени вреди от злополуката
в посочените размери, ведно със законната
лихва върху сумите, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Претендират разноски.
Ответникът
О.Д. оспорва исковете по основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Счита,
че ищците не са били изписани от болницата с предписание за строг постелен режим и не е имало необходимост да бъдат
обслужвани денонощно, налагащо заплащане на болногледач, както и оспорва
закупуването на лекарства и продължителността на възстановителния процес.
Оспорва плащането на уговореното адвокатско възнаграждение от ищците и прави
възражение за прекомерност на същото. Претендира разноски.
С обжалваното решение О.Д. е осъдена да заплати
на В.Л. обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на 24.11.2017 г. в с. Ч.,
С. област за причинени болки и страдания от счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени, счупване на седмо и осмо ребра вдясно, множество кръвонасядания и охлузвания по цялото
тяло в размер на 15 000 лв., законната лихва върху тази сума за периода
24.11.2017 г. – 11.07.2018 г. в размер на 958,33 лв., законната лихва върху
сумата 15 000 лв., считано от 11.07.2018 г. до окончателното й изплащане,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 282 лв. за лекарства и превоз до
болницата и 1 000 лв. за заплащане на болногледач, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 11.07.2018 г. до окончателното им изплащане,
като исковете са отхвърлени за разликата над 15 000 лв. до 70 000 лв.
за обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 1 000 лв. до
2 000,00 лв. за обезщетение за имуществени вреди за заплащане на болногледач,
О.Д. е осъдена да заплати на С.Л. обезщетение за неимуществени
вреди от увреждане на 24.11.2017 г. в с. Ч., С. област за причинени болки и
страдания от счупване на тримаеларно счупване на лява
глезенна става, счупване на дванадесети гръден прешлен и кръвонасядания в размер на 40 000 лв., законната лихва върху тази сума
за периода 24.11.2017 г. – 11.07.2018 г. в размер на 2 555,55 лв.,
законната лихва върху сумата 40 000 лв., считано от 11.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, обезщетение за имуществени вреди в размер на
1 001,73 лв. за медицински консумативи и лекарства и 1 000 лв. за
заплащане на болногледач, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
11.07.2018 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за разликата
над 40 000 лв. до 150 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди,
за разликата над 1 001,73 лв. до 1 251,73 лв. обезщетение за
имуществени вреди за медицински консумативи и лекарства и за разликата над
1 000 лв. до 2 000 лв. за обезщетение за имуществени вреди за
заплащане на болногледач, О.Д. е осъдена да заплати на В.Л. и на С.Л. общо 2 738,96 лв. разноски и да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – С. държавна
такса от 9 021,34 лв., а В.Л. и С. са осъдени да заплатят на О.Д. общо 5 405,07
лв. разноски по делото.
Решението е
обжалвано от ищците в отхвърлителната част, а от ответника в частта, в която
исковете за обезщетение за неимуществени вреди са уважени за разликата над
10 000 лв. до 15 000 лв. за В.Л. и за разликата над 30 000 лв.
до 40 000 лв. за С.Л. /в жалбата неправилно е посочено до 45 000 лв.,
по предвид диспозитива на първоинстанционното решение, с което искът е уважен
за 40 000 лв., следва да се приеме, че това е правилната сума/, както и в
частта, в която исковете за обезщетение за имуществени вреди са уважени, като в
тази част решението е предмет на въззивното производство, а в останалата част
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По
обективно съединените искове по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени и
за имуществени вреди:
Отговорността
по посочената правна норма е за чужди виновни противоправни
действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи
предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищцата/, вредите да са причинени
от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа,
това действие да е противоправно, вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника,
работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка
между действието и настъпилата вреда. В този смисъл са ППВС № 7/1958 г., ППВС №
9/ 1966 г. и ППВС № 4/1975 г., които са
задължителни за органите на съдебната власт.
По
отношение на причинените на ищците вреди:
В
първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Д. Л. /брат на първия
ищец и чичо на втория/ и В. Л. /племенник на първия ищец и първи братовчед на втория/,
чиито показания като непротиворечиви и отразяващи техни преки впечатления съдът
кредитира, като отчита родствената им връзка с ищците при приложение
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Според
свидетеля Д. Л. на 24.11.2017 г. към 22 ч. той отишъл и помогнал на ищците да
се измъкнат от склона, на който били паднали след политането от парапета,
защото мястото не било обезопасено, по-рано от същото място паднала крава,
закарал ги у тях, но двамата не можели да се движат и нещата се усложнявали, поради
което се обадили на Бърза помощ, свидетелят отишъл с тях до Д. като
придружител, а после линейка ги закарала в С., оказало се, че С. бил със счупен
крак, а В. – с прешлени и спукани ребра, те се лекували в болницата в С., след
това на превръзки и на преглед в болницата ги карал В., който им купувал и
лекарства, за което те му заплащали по 500 лв., осигурявани от дъщерята на
първия ищец, която работила в А., двамата не можели да се движат сами, те
живеели в една къща, роднините и познатите им, в т.ч. свидетелят, също
помагали, цепили и внасяли дърва, водили ги до тоалетната, съпругата на В. се
грижила за тях, но тя била болна и главно готвела, на С. направили още операции
и той ходел с патерици, понякога излизал, а В. лежал вкъщи и не излизал, на
превръзки в с. Б. ги карал В. с кола, по време на инцидента В.Л. работил в „А.“
като пенсионер, но след това излязъл в болнични и не ходил на работа, С.Л. също
използвал болнични, а сега двата ищци са пенсионери и не могат да се справят
финансово без помощта на дъщерята на първия от тях, която живее в А..
В
същата насока са и показанията на свидетеля В. Л., който твърди, че на
24.11.2017 г. ищците паднали от една стена на около 4 метра докато се спрели в
склад за дърва, защото парапетът не бил стабилен, те се опрели на него и
паднали, той отишъл и ги измъкнал, после линейка ги закарала до Д., а по-късно
и до С., след завръщането им вкъщи те не можели да се обслужват и да се движат
сами, а свидетелят ги гледал, къпал ги, пазарувал, карал ги с автомобил
навсякъде, където било необходимо, всеки ден по 2-3 ч., което продължило около
7-8 месеца и за което те му плащали, а съпругата на първия ищец готвела и чистила,
двамата още изпитвали болки, а С. бил с патерици /към момента на разпита
09.05.2019 г./ поради нова извършена му операция, след злополуката парапетът
бил поправен, заварен и поставени мантинели, В. доста
време лежал и не излизал, започнал да се изправя с помощта на жена си след 7-8
месеца, но не можел да стои дълго прав, а С. започнал да излиза с патерици след
около 2-3 месеца, в началото двамата имали катетри и не мърдали, а парите, с
които ищците плащали на свидетеля, били от дъщерята на първия от тях, живееща в
А., като те били по 500 лв. на месец общо, за което В. Л. подписвал разписки.
Съдът
не кредитира показанията на свидетелите А.З. и Е. К., разпитани пред окръжния
съд, не толкова заради факта, че и двамата са служебно ангажирани с ответника,
колкото заради същността на показанията им. Първият от тях твърди, че към
момента на инцидента според слухове ищците били пияни, което не се навежда като
фактически твърдения от ответника, както и че към януари 2018 г. двамата са се
качвали по стълби без патерици и бастун, а С. карал лек автомобил, което с
оглед данните по делото е обективно невъзможно. Според втория свидетел, който е
кмет и медицински фелдшер на селото, към 24.11.2017 г. ищците нямали видими външни
наранявания, В. се оплаквал само от болки в кръста, а С. ходил сам до
тоалетната, което противоречи на събраните писмени и гласни доказателства.
Впрочем
тези свидетели също признават, че парапетът, от който са паднали Л.,
впоследствие бил обезопасен от общината.
В подкрепа на твърдените от ищците вреди са събраните
по делото медицински документи и приетото в първоинстанционното производство
заключение на съдебно–медицинска експертиза с вещо лице д-р Г. К./лекар-травматолог/,
което съдът като компетентно изготвено възприема.
Според експерта двамата ищци са претърпели злополука на 24.11.2017
г., били са приети в Ортопедо-травматологично
отделение при МБАЛ „.......“ – С., като са пролежали по 10 дни, В.Л. имал
счупване на ХІ-ХІІ гръден прешлен и счупване на VІІ-VІІІ в дясна гръдна
половина, имал придружаващо заболяване /захарен диабет/, лечението било
проведено по консервативен начин чрез имобилизация на
травмата на гръбначен стълб с ортеза /корсет/, за период
от около 40 дни било необходимо да спазва постелен
режим и да провежда рехабилитация в леглото, в острия период на страданието от
около 10-15 дни имал различни по интензитет болки, след което те би трябвало да
намалеят и към 45-50 ден да отзвучат, но носенето на корсет трябвало да
продължи около година, на пациента били издадени болнични листове за временна
неработоспособност за провеждане на болнично и домашно амбулаторно лечение за
срок от 210 дни с цел рехабилитация, в който период той изпитвал неудобство от
носенето на корсета при изправен стоеж и ходене. С.Л. имал трималеоларно
счупване на лява глезенна става и счупване на ХІІ
гръден прешлен, била извършена оперативна стабилизация на счупването на лява глезенна става с плака и винтове, две седмици след първата
операция възникнало усложнение /инфекция в глезенната
става/, което наложило втора операция, отстранени били девитализирани
и некротични меки тъкани, но отново се появили болки,
оток и гнойна секреция в тази става и пет месеца по-късно била извършена трета
операция с отстраняване на меки тъкани и свободни костни фрагменти, осем месеца
след травмата била направена нова операция за отстраняване на засегнатите от хронифицирана инфекция на костите /остеомиелит/
в същата глезенна става меки тъкани и кости, а месец
по-късно поради оток, повишена температура, болки и ограничени движения на
ставата са отстранени патологично променените тъкани, като по време на
оперативните интервенции С.Л. имал силни следоперативни болки за срок от 10
дни, след което те продължили с различен по сила интензитет в процеса на
възстановяване, той бил временно нетрудоспособен за срок от 180 дни с цел
лечение, рехабилитация и възстановяване, ограничените движения на левия му крак
ще продължат за продължителен период от време, като е възможен остатъчен
дефицит в обема на движенията на ставата поради хронифициране
на инфекциозния процес, а поради счупване на ХІІ гръден прешлен било необходимо
вторият ищец да провежда рехабилитация в леглото за период от около 40 дни,
след което било уместно да бъде вертикализиран и да
се придвижва с помощни средства и корсет.
При приемане на заключението му в съдебното заседание пред
окръжния съд експертът е допълнил, че след инцидента няма да останат белези на В.Л.,
но в процеса на остаряване могат да се засилят болките, свързани с
дегенеративни промени в гръбначния стълб, болки при натоварване, продължително
ходене или при промяна на времето, на които да се отрази прекараната травма, съпътстващото
заболяване диабет и възрастта му могат също да имат влияние, но при него има
пълно възстановяване, докато при С.Л. е възможно поради хронифициране
на инфекцията в глезенната става да се затруднят
движенията й; увреждането на междупрешленните дискове
при първия ищец няма връзка с травмата, то е възрастова промяна, а счупването
при двамата /счупени два гръдни прешлена и фрактура на ребра при първия и
открита рана и счупване на глезенна става при втория/
не е позволявало те да се придвижват самостоятелно, а им е била необходима
помощ, било е уместно да спазват постелен режим около
40 дни, през което време е трябвало да се прави рехабилитация в леглото без
натоварване на гръбначния стълб; в издадените им болнични листове е отбелязан
домашен амбулаторен режим, който според вещото лице не изключва неговото
предписание да се пролежи 40-дневен период от време, след което С. би могъл да
използва проходилка, необходима поне за няколко
месеца, а В. би могъл да се движи без помощни средства, а инфекцията при втория
ищец би могла да се появи поради различни причини и по делото няма достатъчно
данни, за да се отговори точно какво я е причинило, а според експерта не е било
необходимо 24-часово дежурство за обслужване на двамата пациенти, достатъчно било
да се обслужват три пъти дневно.
По делото не са събрани доказателства за извършване на шеста и
седма операция на втория ищец след приключване на първоинстанционното
производство, поради което съдът приема това обстоятелство, твърдяно пред
настоящата инстанция, за недоказано.
Представени са рецепти, фактури и фискални бонове /л. 47 – л. 53
от делото на окръжния съд/, от които е видно, че на 04.12.2017 г. В.Л. е
закупил лекарства на стойност 114,66 лв. и е заплатил транспорт до с. Ч. на
стойност 167,40 лв., а за периода от 30.11.2017 г. до 29.12.2017 г. С.Л. е
закупил лекарства и е заплатил за плака за глезенна
фактура общо 1 001,73 лв.
Представени са също разписки за заплатени услуги на болногледач за
периода 04.12.2017 г. – 04.03.2018 г. /л. 53 – л. 60 в копия и л. 164 – л.
171 от делото на окръжния съд в оригинал/, от които е видно, че в този период В.Л.
и С.Л. са заплащали на В. Л. по 500 лв. за това, че той се е грижил за тях като
болногледач.
Тези разписки са оспорени от ответника и е открито производство по
реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на тяхната автентичност и вярност, като от
приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-почеркова
експертиза с вещо лице Р. Г.се установява, че подписите в тях са положени от В.
Л., но ръкописният текст не е изписан от него.
Доколкото факта, че ищците са му плащали общо по 500 лв. месечно
за период от четири месеца, съвпадащ с посочения в разписките, се признава от В.
Л., разпитан като свидетел, а за сключване на договор за изработка /какъвто по
съдържание е този, свързан с полагани медицински и други грижи за Л./ не е
необходимо спазване на определена форма, съдът намира за доказано извършване от
ищците на разходи за болногледач в общ размер на 2 000 лв., или по
1 000 лв. от всеки един от тях.
На
база на тези доказателства съдът приема за установено, че вследствие на
получените травматични увреждания ищците са претърпели неимуществени вреди,
изразяващи се в психически и физически болки и страдания, като за период от около 40 дни всеки от тях е трябвало да спазва
постелен режим, като не се движи, да провежда
рехабилитация в леглото и е имал нужда от помощ за обслужване, за двамата острият
период на страданието е продължил около 10-15 дни, през който те са имали силни
болки, впоследствие отшумели, но поради хронична инфекция на глезенната става на С.Л. около две седмици след първата
операция, била извършена още една оперативна интервенция, а впоследствие още
три такива до края на първоинстанционното производство, след всяка от които той
изпитвал силни следоперативни болки за около 10 дни, двамата ищци били във
временна неработоспособност за период от 210 дни и съответно 180 дни за
провеждане на лечение и рехабилитация, трябвало да носят корсет около година,
създаващ неудобство при изправен стоеж и ходене, а вторият от тях и помощни
средства за няколко месеца и той няма да бъде възстановен напълно доколкото обемът
на движението на глезенната става вероятно няма да
може да бъде достигнат в първоначалния си вид.
С оглед дадените обяснения от вещото лице при приемане на
заключението му, събраните гласни доказателства, както и вида и характера на
получените от ищците телесни увреждания, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за това, че не може да се приеме за доказан фактът,
че Л. са били на легло около 40 дни след злополуката.
Действително в издадените на двамата ищци болнични листове за
временна неработоспособност от 04.12.2017 г. е предвиден домашен амбулаторен
режим за период от 40 дни, но съгласно чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за
медицинската експертиза на болния се определя един от предвидените четири
режима – болничен, санаторно-курортен, домашен или свободен, като амбулаторният
и този на легло са подвидове на домашния и за тях не са предвидени съществени
разлики досежно начина на провеждане на лечението и възстановяването.
Съдът приема за доказано и това, че ищците са претърпели
имуществени вреди – заплатени разходи за закупуване на лекарства и заплатен
транспорт от В.Л. в общ размер на 282,06 лв. и заплатени разходи за болногледач
за периода 04.12.2017 г. – 04.03.2018 г. в размер на 1 000 лв. и заплатени
разходи за лекарства и медицински консумативи от С.Л. в общ размер на
1 001,73 лв. и заплатени разходи за болногледач за същия период в размер
на 1 000 лв.
По
отношение на това дали вредите са причинени от действието на лице, на което
отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, дали са причинени при или по
повод изпълнение на възложената работа, противоправността
на действието и вината на лицето, на което е възложена работата:
От
събраните по делото гласни доказателства и от приетите две съдебно-медицински
удостоверения от 24.11.2017 г. се установява, че уврежданията на ищците,
посочени в тях, са предизвикани от падане от височина 3-4 метра поради счупване
на предпазния метален парапет на улица над подпорна стена в с. Ч., С. област,
който по-късно бил укрепен и възстановен от ответника.
Настоящият състав
приема за установено, че О.Д. е собственик на общинските пътища, намиращи се на
нейна територия /чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост и чл.
8, ал. 3 от Закона за пътищата/, изхождайки от дадените дефиниции на понятието
„път“ в разпоредбите на § 6, т. 1 от ДР на Закона за движението по пътищата
/всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци/, § 1, т. 1 от ДР на ЗП /ивицата от земната
повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания/ и § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 1/ 2001 г. за организиране на движението по
пътища /отворен за обществено ползване път и улиците в населените места/.
Съдът приема за
безспорно, че процесният тротоар, намиращ се на територията на с. Ч., С. област,
по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗП като изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци, е част от общинския път – улица,
като негова прилежаща част са предпазните стени или съоръжения /метални
парапети/.
Съгласно § 1, т. 1 от
ДР на цитираната Наредба № 1/2001 г. стопанин на пътя е собственикът или
администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на
съответната община /чл. 19, ал. 1,
т. 2 от ЗП/, в случая кметът на О.Д. а управлението включва както планиране,
проектиране и изграждане на пътищата, така и поддържането и ремонта им /чл. 19,
ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато,
безопасно и удобно използване на пътя и съоръженията към него през цялата
година.
На база на събраните
по делото доказателства съдът приема за установено, че О.Д. чрез съответните си
длъжностни лица, на които са били възложени тези дейности, не е осъществила необходимата
организация и контрол за правилното и безопасно използване на ул. „Д. ч.“ и
изградените метални съоръжения, обезопасяващи тротоара от прилежащото му дере, което е довело до
инцидент със животно, а
след това и с ищците, като е налице бездействие на лицата, на които общината е възложила функциите по контрол за поддържането на общинските пътища, което бездействие е
противоправно.
Съдът
приема за доказана и пряката причинна връзка между противоправното
виновно поведение на длъжностни лица на ответника и нанесените на Л.
имуществени и неимуществени вреди, като механизмът на увреждането е този,
описан в исковата молба, установен от показанията на разпитаните свидетели и
подкрепен от приетите писмени доказателства.
Въз
основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищците вследствие на
нанесеното им травматично увреждане, установени по вид, интензитет и
продължителност, прекараните оперативни интервенции и свързаните с тях болки и
страдания, невъзможността вторият от тях да се възстанови напълно, което ще се
отрази на живота му и за в бъдеще, при съобразяване с възрастта на пострадалите
и момента на настъпване на деликта, както и наложилото
се в обществото понятие за справедливост при приложение нормата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че на първия ищец се дължи обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 15 000 лв., а на втория от тях такова в размер на 40 000 лв., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането /24.11.2017
г./ до окончателното им изплащане, която лихва за забава за периода от
24.11.2017 г. до 11.07.2018 г. /датата на подаване на исковата молба/,
изчислена с официалния калкулатор на НАП, върху присъдената сума от 15 000
лв. е 958,33 лв., а върху сумата 40 000 лв. е 2 555,55 лв., като
доколкото са налице всички предпоставки на чл. 49 от ЗЗД, следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищците посочените суми, а в останалата част до пълните
им предявени размери исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
Исковете
по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди също са основателни и
доказани, тъй като са установени всички елементи от фактическия състав на това
право, поради което те следва да бъдат уважени в размер от 282 лв. /до който
размер са претендирани/ за заплатени лекарства и
транспорт и до размер от 1 000 лв. за заплатени услуги на болногледач за В.Л.
и до размер от 1 001,73 лв. за заплатени медицински консумативи и
лекарства и до размер от 1 000 лв. за заплатени услуги на болногледач за С.Л.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /11.07.2018 г./ до окончателното им изплащане, като в
останалата част до пълните предявени размери исковете следва да бъдат
отхвърлени като недоказани.
Доколкото
първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи решението му в тази
част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Обжалваното
решение е правилно и в частта, в която съдът е разпределил разноските в полза
на ищците и ответника, съобразявайки се с размера на извършените разходи,
уважената, съответно отхвърлената част на исковете, направеното възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ищците и разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Настоящият
състав приема за неоснователно възражението на ответника за недължимост
на адвокатският хонорар поради липса на доказателства за извършено плащане.
Видно
от договор за правна защита и съдействие от 20.04.2018 г. /л. 65 от делото на окръжния съд/, В.Л. и С.Л.
са се съгласили адвокат А.М. да им окаже правна защита и съдействие, като
образува дело по ЗЗД против О.Д. за което са уговорили и са му заплатили в брой
възнаграждение в размер на 11 000 лв.
При
наличие на този договор за поръчка, сключен в писмена форма, в който се
удостоверява и неговото изпълнение, е ирелевантно по
спора откъде ищците са се снабдили с тези парични средства и как ще ги върнат.
Съдът
счита, че в обжалваното решение неправилно е определена дължимата от ответника
държавна такса по сметка на С. окръжен съд, като предвид сбора от всички
уважени искове /61 797,61 лв./ тя следва да е в размер на 2 471,90 лв., до
който размер, както и в частта за присъдените разноски от 300 лв. за вещо лице,
решението следва да бъде потвърдено като правилно, а над този размер до
присъдения такъв от 9 021,34 лв. решението следва да бъде отменено.
С
оглед отхвърляне на двете жалби на жалбоподателите не се дължат разноски за
въззивното производство.
Ето
защо съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 287/07.07.2019
г., постановено по гр.д. № 57/2018 г. по описа на С.ския
окръжен съд, в частта, в която О.Д. е осъдена да заплати на В.Д.Л. обезщетение
за неимуществени вреди от увреждане на 24.11.2017 г. в с. Ч., С. област за
причинени болки и страдания от счупване на единадесети и дванадесети гръдни прешлени, счупване на седмо и осмо ребра вдясно, множество кръвонасядания и охлузвания по цялото
тяло в за разликата над 10 000,00 лв. /десет хиляди лева/ до 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/, законната лихва върху
тази сума за периода 24.11.2017 г. – 11.07.2018 г. в размер на 958,33 лв. /деветстотин
петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва
върху сумата 15 000,00 лв.,
считано от 11.07.2018 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 282,00 лв. /двеста осемдесет и два лева/ за
лекарства и превоз от болницата и 1 000,00 лв. /хиляда лева/ за заплащане
на болногледач, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
11.07.2018 г. до окончателното им изплащане, в частта, в която исковете му са
отхвърлени за разликата над 15 000,00 лв. /петнадесет хиляди лева/ до
70 000,00 лв. /седемдесет хиляди лева/ за обезщетение за неимуществени
вреди и за разликата над 1 000,00 лв. /хиляда лева/ до 2 000,00 лв. /две
хиляди лева/ за обезщетение за имуществени вреди за заплащане на болногледач; в
частта, в която О.Д. е осъдена да заплати на С.В.Л. обезщетение за
неимуществени вреди от увреждане на 24.11.2017 г. в с. Ч., С. област за
причинени болки и страдания от счупване на тримаеларно
счупване на лява глезенна става, счупване на дванадесети гръден прешлен и кръвонасядания за разликата над 30 000,00 лв. /тридесет хиляди лева/
до 40 000,00 лв. /четиридесет хиляди лева/,
законната лихва върху тази сума за периода 24.11.2017 г. – 11.07.2018 г. в
размер на 2 555,55 лв. /две хиляди петстотин петдесет и пет лева и
петдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата 40 000,00
лв., считано от 11.07.2018 г. до окончателното й изплащане, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 001,73 лв. /хиляда и един лева и
седемдесет и три стотинки/ за медицински консумативи и лекарства и
1 000,00 лв. /хиляда лева/ за заплащане на болногледач, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 11.07.2018 г. до окончателното им
изплащане, в частта, в която исковете му са отхвърлени за разликата над 40 000,00
лв. /четиридесет хиляди лева/ до 150 000,00 лв. /сто и петдесет хиляди
лева/ за обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 1 001,73
лв. /хиляда и един лева и седемдесет и три стотинки/ до 1 251,73 лв. /хиляда
двеста петдесет и един лева и седемдесет и три стотинки/ обезщетение за
имуществени вреди за медицински консумативи и лекарства и за разликата над 1 000,00
лв. /хиляда лева/ до 2 000,00 лв. /две хиляди лева/ за обезщетение за
имуществени вреди за заплащане на болногледач, както и в частта, в която О.Д. е
осъдена да заплати на В.Д.Л. и на С.В.Л. общо 2 738,96 лв. /две хиляди
седемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ разноски и е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд – С. държавна такса до размер от 2 471,90 лв. /две хиляди четиристотин
седемдесет и един лева и деветдесет стотинки/ и 300,00 лв. /триста лева/
разноски за вещо лице, а В.Д.Л. и С.В.Л. са осъдени да заплатят на О.Д.
5 405,07 лв. /пет хиляди четиристотин и пет лева и седем стотинки/
разноски по делото.
ОТМЕНЯ решение № 287/07.07.2019
г., постановено по гр.д. № 57/ 2018 г. по описа на С. окръжен съд, в частта, в
която О.Д. е осъдена
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – С.
държавна такса за разликата над
2 471,90 лв. /две хиляди четиристотин седемдесет и един лева и
деветдесет стотинки/ до 9 021,34 лв. /девет хиляди двадесет и един лева и
тридесет и четири стотинки/.
Решението в останалата част не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.