№ 16610
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110146108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК ЗЗД от „............” ЕАД
срещу Д. Й. А. и П. Л. Й. с правна квалификация чл. .... ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: 4....99 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. - 30.07.2019 г.., ведно със
законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за
забава в размер на 115,88 лева за периода от 31.10.2019 г. до 22.07.2022 г.за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 30585/2022 г. по описа на
СРС, 24-ви състав. Моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат
посочените суми при квоти ¼ за Д. Й. А. и ¾ за П. Л. Й., дължими при условията на
разделна отговорност, а именно:
За Д. Й. А. с ЕГН: ********** - ¼ от цялото вземане, а именно: главница в размер на
120,00 лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.07.2019 г. и
мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 22.07.2022 г. в размер на 28,97 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК
- 03.08.2022 г., до окончателното изплащане;
За П. Л. Й. с ЕГН: ********** - ¾ от цялото вземане, а именно: главница в размер на
359,99 лева за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.07.2019 г. и
мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 22.07.2022 г. в размер на 86,91 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК
- 03.08.2022 г., до окончателното изплащане.
1
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. София, общ.„..........., поради което между страните било възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
общи условия. Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която
ответниците не заплатили, поради което същите изпаднали в забава и дължат обезщетение.
Изложени са съображения, че ответниците му дължат и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от
„............“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, като ответниците не упражнили
правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила общите условия за продажба
на топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 3 1,
ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава
само за задълженията по общата фактура. Поддържа се, че ответниците използвали
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатили дължимите суми. Направено е
искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
Представя като писмени доказателства: Нотариален акт № .... том XVIII, дело №
3080/974 г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка ;
Нотариален акк № 110, том III, дело 440/2019 г. за продажба на недвижим имот; заявление-
Декларация за откриване на партида; списък на живущите по апартаменти в бл. ..........“;
договор между СЕС за избор на ФДР; извлечение от сметки за процесния период; общо
фактура № ........; обща фактура № .........; съобщение към фактура № .........; протокол от ОС на
ЕС за избор на фирма за ДР и списък на собствениците; договор между „............” ЕАД и
„........“ ЕООД; общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „............”
ЕАД на потребители в гр. София.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, чрез
назначения от съда особен представител адв. К. Б., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Твърдят, че между представените по делото нотариални актове има
разминаване - в нотариален акт от 2019 г. е записано, че отопляемия имот е с площ от 80
кв.м., а в нотариален акт от 1974 г. - 50 кв.м. Навеждат се твърдения, че тъй като ищцовото
дружество претендира потребено, но незаплатено общо потребление на топлинна енергия,
отопляемия обем на процесния имот трябва да бъде точно изчислен. Не възразяват по
делото да бъдат допуснати доказателствените искания на ищеца.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл..... ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
2
от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е.
продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в
рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на
цената за доставената топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния
топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните
ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При
осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да
заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие,
че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
3
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема
за установено, че ответниците са титуляри на правото на собственост върху процесния
недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства
относно правнорелеватния факт, че ответниците притежават право на собственост върху
процесния имот, придобито по силата на универсално правоприемство по силата на закона
от наследодателя Й. Й., починал на 19.10.2013 г., който от своя страна е придобил идеални
части от вещта по силата на от чл. 19 СК(отм.) вр. § 4 от ПЗР на СК(отм.). Ответникът П. Л.
Й. е придобила своята идеална част от правото на собственост върху вещта по силата на
сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и
издръжка, обективиран в Нот. акт № ........ г./ дело № 3080/1974 г. и настъпилото
наследствено правоприемство по силата на закона от починалия съпруг Й. Й.. Ответниците
са с разпоредели със своята вещ 08.08.2019 г., като сделката е обективирана в Нотариален
акт № ........./ дело 440/2019 г. Следователно за процесния период 05.2018 г. до 07.2019 г.
ответниците са титуляри на правото на собственост върху топлоснабдения имот, което ги
правили потребители на топлинна. Представена е и декларация за откриване на партида от
18.09.2017 г.
Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като
обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал,
ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за
предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и
представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената
топлинна енергия е в размер на 1 798,36 лева, т.е. искът следва да бъде изцяло уважен за
претендираната сума в общ размер от 595,87 лева.
Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение 3/2011/18.05.2012 г., ОСГТК
на ВКС вземанията за доставената топлина енергия имат периодичен характер и се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок, аргумент от чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Налице е един правопораждащ факт, от който възникват повтарящи се задължения за
определена парична сума, при предварително определени падежи и при определен или
определяем размер на престацията. Следователно налице са самостоятелни задължения,
поради което изискуемостта, забавата и давността за всяко едно от тях настъпва отделно.
Процесният период е 05.2018 г. до 07.2019 г, като заповедта за изпълнение е подадена на
03.08.2022 г., т.е. вземанията са погасени по давност, тъй като не е изтекъл предвидения от
закона срок. Но съдът не следи служебно за погасителната давност, арг. чл. 120 ЗЗД.
Особеният представител на ответниците не е релевирал възражение за погасяване на
4
исковете претенции по давност в предвидения от закона срок – чл. 131 вр. чл. 133 ГПК,
поради което искът следва да бъде изцяло уважен, дори и за вземания погасени по
давност.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство се установява от
представените писмени доказателства - договор за извършване на дялово разпределение,
сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от
представените от фирмата за дялово разпределение индивидуални изравнителни сметки.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на
търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 ОУ на
договорите за продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за
тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се
посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139 в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по
силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито
страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за
топлофикационното дружество за заплащане на търговеца извършващ дялово разпределение
цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово
разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал. 4, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само
условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните
и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те се определят от закона. Ето
защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В
настоящето производство това обстоятелство не се оспорва.
5
Относно иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата за топлинна енергия.
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му, т.е. неизпълнение на уговорения падеж. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, одобрени с
решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
издадената фактурата по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода
за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал. 2 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при
неизпълнение в срок на задълженията клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата
сума за топлинна енергия. Вземането за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да бъде изцяло отхвърлено, тъй като длъжника не е изпаднал в забава,
поради липса на покана чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
Ищецът има право на разноски за исковото производство в размер на 975 лева, от
които 175 лева – д.т., 50 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ, 350 лева – депозит за
изготвянето на заключение по допусната СТЕ и 400 лева – депозит за особен представител.
С оглед т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по дължимостта на разноските по ч.гр.д. № 47432/22 г. по описа на СРС,
24 състав. Ищецът е представил доказателства за сторени съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 50 лева, от които 25 лева – юрк. възнаграждение и 25 лева – д.т.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
положителни установителни искове с правна квалификация чл. .... ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Й. А., ЕГН **********, дължи на „............“ ЕАД, ЕИК .........,
сумата от 120 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „........., за периода от 01.05.2018 г. -
30.07.2019 г., ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и
по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 28,97 лева, представляваща
мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 31.10.2019 г. до
22.07.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 42244 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
6
положителни установителни искове с правна квалификация чл. .... ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Л. Й., ЕГН **********, дължи на „............“ ЕАД, ЕИК .........,
сумата от 359,99 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „........., за периода от 01.05.2018 г. -
30.07.2019 г., ведно със законната лихва от 03.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и
по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 86,91 лева, представляваща
мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 31.10.2019 г. до
22.07.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 42244 по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Й. А., ЕГН **********, и П. Л. Й.,
ЕГН **********, да заплатят на „............“ ЕАД, ЕИК ........., сумата от 975 лева,
представляваща сторените в първоинстанционното производство съдебни разноски, както и
сумата от 50 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7