Р Е Ш Е Н И Е
№405
гр. Хасково, 25.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №403/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от М.О.О., ЕГН **********
***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0254-000100 от 08.04.2021г., издадена от К. С. К. на
длъжност полицейски инспектор в РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, с която на
жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка -прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
за срок от 8 месеца, като са отнети: 2 броя регистрационни табели СА…ВТ, СРМПС
№ *********, СУМПС № ********* и Контролен талон №7278134.
Акта се оспорва в частта, с която е
прекратена регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, като се моли срока да бъде
намален от съда на 6 месеца, с оглед обстоятелството, че управлявания от
жалбоподателя автомобил е СИО и е притежание както на жалбоподателя, така и на
съпругата му, която ежедневно пътува на работа с автомобила до с. Черноочене, а
освен това вози и двете им деца. В съдебно заседание жалбоподателя се
представлява от адв. И., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, относно срока на налагане на ПАМ.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Административен съд Хасково, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0254-000100 от 08.04.2021г., издадена
от К. С. К. на длъжност полицейски инспектор в РУ Димитровград към ОДМВР
Хасково, на жалбоподателя на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ за срок от 8 месеца, за това, че на 08.04.2021г., в 11.25
часа, в гр. Д. по ул.“Х.“ до КПП-УСМ, посока Х. управлявал собствения си лек
автомобил …. с рег. № СА …ВТ, след употреба на наркотични вещества или техните
аналози, установено с техническо средство Drager Drugtest 5000 с инвентарен номер ARLK-0007, който отчел употребата на
кокаин. В заповедта е отразено също, че в хода на проверката на водача е бил
издаден талон за изследване №082827 от 08.04.2021г., както и че за извършеното
деяние, съставляващо според контролния орган нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.
от ЗДвП, е съставен АУАН Серия GA №
352363/08.04.2021г., издаден от мл.автоконтрольор И. И..
Актът, с който е образувано
административнонаказателното производство срещу М.О. - АУАН Серия GA № 352363/08.04.2021г., е приет като
доказателство по делото. В обстоятелствената част на същия е отразена
фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорваната Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0254-000100 от
08.04.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства
Заповед № 1253з-479/16.11.2020г. на директора на Областна дирекция на МВР
Хасково, с която на основание чл.43, ал.4, във връзка с ал.3, т.1 от ЗМВР и на
основание Заповеди № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Хасково, които да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП
/вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са държавните служители от звената
„Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Хасково – полицейски органи по чл.142, ал.1,
т.1 от Закона за МВР. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б” от ЗДвП е издадена
от материално и териториално компетентен административен орган – полицейски
инспектор в РУ Димитровград при ОД на МВР- Хасково, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената ЗППАМ № 21-0254-000100 от
08.04.2021г., издадена от полицейски инспектор в РУ Димитровград към ОДМВР
Хасково, представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на
фактически обстоятелства, които правилно са отнесени към хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП. Те са описани в обем,
позволяващ да се изведе волята на административния орган и да се разбере ясно и
безпротиворечиво какво административно нарушение е извършил нарушителя и какви
са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние, време и
място на извършване. ЗППАМ е издадена и в предписаната от закона форма.
Правилно е приложен и материалния закон.
Прекратяване регистрацията на ППС, съгласно чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, се извършва при
управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози,
както и при отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или при неизпълнение на предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година. В случая съдът, с оглед писмените доказателства АУАН Серия GA № 352363/08.04.2021г., който се ползва
с презумптивна доказателствена сила по см. на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП и талон за изследване, приема за безспорно
установено извършено от М.О. нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, а оттук и правилно
отнасяне на казуса към хипотезата на чл.
171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП.
Предназначението на ПАМ с превантивен
характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения,
като тази мярка не съставлява вид административно наказание. Релевантният за
приложението на чл.
171, т. 2а, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът
на допуснато административно нарушение, което е установено и подведено под
приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната/наказателната отговорност на жалбоподателя. За да наложи ПАМ,
за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да наложи посочената мярка. Административният акт, с който се прилага
ПАМ предхожда административното наказание, което ще бъде наложено на нарушителя
с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като
двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение.
При определяне срока на
наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните
обстоятелства и е определил срок, който е близък до предвидения от закона
минимум. Относно този срок е установена законова рамка от 6 месеца до 12 месеца,
като при избора на вариант различен от минимално предвидения, органът следва да
изложи своите мотиви. Същевременно, с оглед защитата на обществения интерес и
при действителното наличие на соченото в заповедта нарушение, в преобладаващата
си практика ВАС приема, че мотивите на административния орган относно
фактическото установяване на нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други
документи от преписката, могат да бъдат възприети и като мотиви за определяне
срока за налагане на ПАМ /така Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. №
12709 от 2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 10633 от
2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г.
на ВАС/. В конкретния случай в обстоятелствената част на оспорената заповед се
съдържат мотиви, касаещи тежестта на нарушението, предвид установената от
водача употреба на наркотични вещества. Следователно административният орган е
имал предвид цялата административна преписка при определяне на срока, за който
е наложена принудителната административна мярка. Коментираните обстоятелства
обосноват определянето от административния орган, на близък до минималния
предвиден от закона срок за прилагане на процесната ПАМ. В този смисъл е практиката на ВАС /Решение №
1448 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10198/2018 г., VIII о., докладчик
председателят Т. Н./.
Наложената принудителна административна мярка
съответства на целта на закона. Същата има предназначението да се постигане определен
резултат – преустановяване на противоправното поведение на адресата й като
собственик и водач на МПС и препятстване на възможността му в определен период
от време да управлява собствения си автомобил, респ. да извършва нарушения на
ЗДвП. Съобразно това съдът преценява наложената ПАМ за срок от осем месеца за
пропорционална и съответстваща на преследваните от закона цели, като срокът е
определен в съответствие с разпоредбите на чл. 6 от АПК. Същата е адекватна на
целите по чл. 171 от ЗДвП – подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и пострадалите при пътни инциденти участници в движението.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2,
предложение четвърто от АПК, Административен съд Хасково
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.О.О., ЕГН ********** ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0254-000100 от 08.04.2021г., издадена от К. С. К. на длъжност полицейски
инспектор в РУ Димитровград към ОДМВР Хасково, с която на основание чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на М.О., е наложена принудителна административна мярка -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 8 месеца и
със същата са отнети следните документи: 2 броя регистрационни табели ……, СРМПС
№ *********, СУМПС № ********* и Контролен талон №7278134.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: