№ 7075
гр. София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно гражданско дело
№ 20221100506844 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. №10081/21.12.2017 г., подадена от длъжника Т. С. К.,
срещу постановление за разноските изх. №13855/08.12.2017 г., постановено по и.д.
№20157880400037 и присъединени към него и.д. №38/2015 г. и №39/2015 г., по описа на
ЧСИ М.К., рег. №788 при КЧСИ.
Жалбоподателят поддържа, че приетите за събиране адвокатски възнаграждения в
размер на 1000 лв. по и.д. №38/2015 г. и в размер на 500 по и.д. № 39/2015 г. са недължими,
тъй като не са реално заплатени, а отделно от това недобросъвестно взискателят е завел
отделни изпълнителни производства, в които претендира прекомерно високи адвокатски
хонорари. Счита за недължима и неправилно изчислена посочената такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 177,44 лв.
Дължима била само една такса по т. 5 за връчване на съобщение в размер на 18 лв. с
ДДС., а не за посочените три броя съобщения в размер на 72 лв. с ДДС. В тази връзка сочи,
че взискателят А. В. е и представител на ЕС на бл. 271, вх. В, с упълномощен един и същи
процесуален представител - адв. К., поради което не било необходимо да се изпращат 3 бр.
съобщения, като самият длъжник получавал съобщенията си лично в кантората.
Взискателите А.И. В. и Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к.
****, чрез адв. Л. К., оспорват жалбата. Считат, че по въпроса с процесните разноски е
налице произнасяне по ч.гр.д. №9771/2017 г. на СГС, в чието решение било прието, че
същите следвало да бъдат включени в издадено от съдебния изпълнител постановление, в
която връзка е издадено и обжалваното постановление.
Частен съдебен изпълнител М.К., рег. №788 при КЧСИ, е депозирал мотиви, в които
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че по изпълнителните дела са
представени договори за правна защита и съдействие, в които е посочено, че клиентът, който
е и взискател, е платил на адвоката съответните възнаграждения. По изпълнително дело
№20157880400037 е представен Договор за правна защита и съдействие от 04.01.2015 г., но
адвокатското възнаграждение не подлежи на събиране, тъй като такова е било събрано от
ЧСИ С.Х. по изп. дело №20138630400276. По изп. дело №20157880400038 е представен
договор за правна защита и съдействие от 25.11.2014 г. за събиране на адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв., а по изп. дело №20157880400039 е представен
договор за правна защита и съдействие от 25.11.2014 г. за събиране на адвокатско
1
възнаграждение в размер на 500 лв.
Излага, че във връзка с претендираните разноски е било издадено постановление за
разноските, което е обжалвано от длъжника. Въз основа на жалбата е образувано ч.гр.д.
№11882/2016 г. по описа на СГС, TO, VI състав. С решение №9421/29.12.2016 г. съдът се
произнася окончателно относно разноските по изпълнението, като постановлението за
разноските е отменено в частта, с която са приети разноски в полза на взискателите А.И. В.
и Етажна собственост ж.к. „****, представляващи адвокатско възнаграждение, а в
останалата част, отнасяща се до таксите съгласно ТТРЗЧСИ, постановлението за разноските
е потвърдено. Решението на СГС е окончателно и е влязло в сила на 29.12.2016 г.
Впоследствие, през 2017 година, взискателя е подал молба за издаване на
постановление за разноските, което е след влизане в сила на гореописаното решение. Към
същата молба взискателя представил потвърждение, а не нов договор за правна защита и
съдействие, с което претендира отново същите разноски. Според ЧСИ този факт не е отчетен
от решаващия състав по ч.гр.д. №9771/2017 г. по описа на СГС, който като аргумент за
отмяна на отказите на ЧСИ М.К. за издаване на постановление за разноските приема, че по
делото били представени нови договори за правна помощ от 19.04.2017 г. Съдебният
изпълнител счита, че именно тези договори били същите, които са представени
първоначално и не представляват ново основание, като повторно претендиране на
адвокатско възнаграждение в рамките на едно и също производство е недопустимо.
Поддържа, че таксите са били законосъобразно начислени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и приложените по делото доказателства
намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 436, ал. 1
ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител.
Доводите на взискателите, че въпросът за посочените в обжалваното постановление
такси и разноски е бил разрешение с решение по ч.гр.д. №9771/2017 г. на СГС, са
неоснователни. Предметът на това дело е била проверка относно законосъобразността на
отказа на ЧСИ да издаде в полза на взискателите постановление за разноски за адвокатски
възнаграждения и в резултат от отмяната на този отказ ЧСИ М. К. е издал и процесното
постановление изх. №13855/08.12.2017 г. В това частно производство обаче съдът не е
обсъждал въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение, каквито правомощия
има настоящия съдебен състав.
Соченото в мотивите, депозирани по реда чл. 436 ГПК, че с решение
№9421/29.12.2016 г., по ч.гр.д. №11882/2016 г. по описа на СГС, TO, VI състав, съдът е
приел с окончателен акт за недължими разноските по изпълнението за адвокатски
възнаграждения, които били идентични с приетите за дължими с процесното постановление
от 08.12.2017 г., също не е обстоятелство, водещо до недопустимост на настоящото
производство. Това е така, защото в предходното производство е разгледан въпросът за
дължимостта на адвокатски възнаграждения, претендира по договори за правна помощ от
2015 г., докато тези, включени в процесното постановление са по договори от 2017 г.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните
съображения:
Изпълнително дело №20157880400037 е образувано по молба на А.И. В. въз основа
на изпълнителен лист от 28.09.2009 г. на СРС, 26 с-в, по гр.дело №12592/2007 г., с който Т.
С. К. е осъдена да заплати на А.И. В. сумата от 31,30 лв. и от 250 лв.
Към това изпълнително дело е присъединено изпълнително дело №20157880400038,
което е образувано по молба на Етажната собственост, находяща се в гр.София, ж.к. ****“,
въз основа на изпълнителен лист от 19.08.2014 г., на СРС, 78 с-в, по гр.дело № 36001/13 г., с
който Т. С. К. е осъдена да осигури на управителя на ЕС достъп до собствения й апартамент
2
№60. По това изпълнително дело е представен договор за правна защита и съдействие от
25.11.2014 г., от който се установява, че взискателят е договорил и платил адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. на адв. К..
Представен е договор от 01.02.2017 г., с който е уговорено адвокатско
възнаграждение от 1000 лв. и е посочено, че е платено в брой от взискателя.
Към и.д. №37/2017 г. е присъединено и изп. дело №20157880400039, образувано по
молба на ЕС, находяща се в гр.София, ж.к. „****“ въз основа на изпълнителен лист от
19.08.2014 г., на СРС, 78 с-в, по гр. дело №36001/2013 г., с който Т. С. К. е осъдена да
заплати на ЕС сумата от 50 лв. и от 720 лв. По това изпълнително дело е представен договор
за правна защита от 25.11.2014 г., от който се установява, че взискателят е договорил и
платил адвокатско възнаграждение от 500 лв. на адв. К..
Представен е договор от 01.02.2017 г., с който е уговорено адвокатско
възнаграждение от 500 лв. и е посочено, че платено в брой от взискателя.
По изпълнителното дело съдебният изпълнител е издал постановление от 07.07.2015
г., обективирано в покана за доброволно изпълнение, с което в тежест на длъжника са
възложени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите в размер на 1500 лв.,
както и е определен размерът на таксите по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
С решение от 29.12.2016 г. на СГС по ч.гр.дело № 11882/2016 г, е отменено
постановлението на съдебния изпълнител в частта, с която са определени разноски на
взискателите за адвокатско възнаграждение.
С решение от 20.10.2017 г., по ч.гр.дело №9771/17 г., на СГС, са отменени отказите
от 24.04.2017 г. на ЧСИ М.К. да издаде постановление за разноски относно адвокатско
възнаграждение, постановени по искане на А.И. В. и Етажната собственост, находяща се в
гр.София, ж.к. ****“ - взискатели по изп. дело №20157880400037 и присъединените към
него изп. дело №20157880400038 и изп. дело № 20157880400039. Делото е било върнато със
задължителни указания до съдебния изпълнител за издаване на постановление за разноски, в
което да включи адвокатско възнаграждение на взискателите А.И. В. и Етажната
собственост по договорите за правна защита и съдействие от 01.02.2017 г.
Именно във връзка с това решение ЧСИ М. К. е издал и процесното постановление за
разноските изх. №13855/08.12.2017 г., в което е приел разноски по изпълнението, както
следва: 1000 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
01.02.2017 г. по и.д. №20157880400038 и 500 лв. – адвокатско възнаграждение по изп. дело
№ 20157880400039, по договор за правна защита и съдействие от 01.02.2017 г.; обикновени
такси по т. 5 от ТТРЗЧСИ за три броя изготвени и връчени съобщения до двамата
взискатели и до длъжника, в общ размер на 72 лв. с ДДС; пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ за събиране на вземанията на взискателите за приетите за събиране адвокатски
възнаграждения, в размер на 177,44 с ДДС.
На първо място е необходимо да се отбележи, че с оглед решение от 20.10.2017 г., по
ч.гр.дело № 9771/17 г., на СГС, с което са отменени отказите от 24.04.2017 г. на ЧСИ М.К.
да издаде постановление за разноски относно адвокатски възнаграждения, и такива е прието,
че са поначало дължими, е решен въпросът за възникването на тези вземания по своето
основание и той не може да се разглежда повторно в настоящото дело. Относно техният
размер самият въззивен състав е изложи в мотивите на решението си, че прекомерността на
адвокатските възнаграждения следва да се прецени в отделно производство, каквато
проверка следва да се направи именно по настоящото дело.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на
длъжника.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното
3
дело са представени доказателства за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на
делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по
малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), е
предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително
дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело.
Настоящият съдебен състав намира, че фактите по делото сочат за недобросъвестно
упражняване на процесуални права на взискателя Етажна собственост, находяща се в
гр.София, ж.к. ****“, тъй като в един и същи ден е образувал две отделни изпълнителни
дела №38 и №39, въпреки че е имал възможност да предяви за образуване в едно
изпълнително производство двата изпълнителни листа. Намерението на взискателя да не
води отделни изпълнителни дела ясно се разкрива и от изявлението му и в двете молби за
образуване, че иска да се присъедини съответното изпълнително дело към
преднообразуваното изпълнително дело в същия ден с взискател А.И. В., заведено при ЧСИ
М. К. под №37/2015 г.. Ето защо и съдът намира, че самият взискател с поведението си е
станал повод за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на две
изпълнителни дела, вместо на едно, поради което се дължат единствено 200 лв. за
образуване на първото по време дело - №38/2015 г.
Предметът на и.д. №38/2015 г. е за изпълнение на парично притезание – осигуряване
достъп до собствения на длъжника имот, като такъв е бил осъществен принудително на
28.07.2017 г.. Видно от книжата по делото, адвокатът на взискателят е подал молба до ЧСИ
за предприемане на действия по осигуряване достъп до имота, но не е присъствал лично в
деня на изпълнението, поради което оказаното съдействие за водене на делото следва да се
оцени в минимален размер по чл. 10, т. 4 от НМРАВ – 200 лв. Следователно, дължимият се
на взискателя общ размер на сторените разноски за адвокатско възнаграждение по и.д.
№38/2015 г. е в размер на 400 лв., от които 200 лв. за образуване на делото и 200 лв. - за
воденето му, а за разликата до 1000 лв. следва да се намали.
По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение по и.д. № 38/2015 г., по
вече изложените съображения, такива се дължат само за действия по събиране на вземането,
но не и за неговото образуване. Дължими по изпълнителния лист от 19.08.2014 г. са били
общо 770 лв., поради което адвокатско възнаграждение за водене на делото следва да се
присъди в минимален размер от 200 лв. съобразно правилото на чл. 10, т. 2 НМРАВ, а за
разликата до приетите за събиране 500 лв., следва да се намали като прекомерно.
Относно таксата по т. 5 в размер на 72 лв. с ДДС, начислена за изготвянето и
връчването на три броя съобщения до взискателя А. В., до Етажната собственост и до
длъжника, съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателката, че двамата
взискатели се представляват в изпълнителното производство от един адвокат, а и А. В. се
явява представляващ Етажната собственост, поради което е било достатъчно да се изготви
едно общо съобщение, което да им се връчи чрез адв. К. или на самия управител на ЕС.
Твърдението на длъжника, че самият той не дължи такса по т. 5 ТТРЗЧСИ, тъй като
получава съобщенията си лично в кантората на ЧСИ, не е основание да бъде освободен от
заплащането на тази такса, тъй като тя е дължима не само за връчването, но и за самото
изготвяне на съобщението. Отделно от това, в конкретиката на настоящото дело няма данни
адресираното до жалбоподателката съобщение да не е връчено на адреса, а в кантората на
ЧСИ, както твърди. Ето защо следва да се начислят такси по т. 5 ТТРЗЧСИ само за
изготвени и връчени два броя съобщения – по 24 лв. с ДДС всяко или общо 48 лв., а за
разликата над този размер до начислените 72 лв. постановлението следва да се отмени.
Настоящият съдебен състав намира за основателна жалбата и в частта, в която се
4
оспорва като незаконосъобразно начислена пропорционалната такса от 177,44 лв. с ДДС по
т. 26 от ТТТРЗЧСИ за събиране на вземанията за адвокатски възнаграждения. Като база за
изчисляване на въпросната такса следва да бъдат взети единствено вземанията,
обективирани по изпълнителния лист, поради което за събиране на вземанията за други
такси и разноски пропорционална такса не се дължи и в тази си част постановлението също
подлежи на отмяна.
Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния
изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав
намира, че не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията
на органа по изпълнението. Става въпрос за контролно - отменително производство, като
изпълнителния процес не приключва, а съдът извършва проверка по съобразеността на
атакуваните изпълнителни действия със закона. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира
приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се
присъждат. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на
САС).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. №10081/21.12.2017 г., подадена от длъжника Т. С. К.,
постановление за разноските изх. №13855/08.12.2017 г., постановено по и.д.
№20157880400037 и присъединени към него и.д. №38/2015 г. и №39/2015 г., по описа на
ЧСИ М.К., рег. №788 при КЧСИ, както следва:
- за разликата над 400 лв. до 1000 лв. - прието в полза на взискателя за събиране
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 01.02.2017 г. по
и.д. №20157880400038;
- за разликата над 200 лв. до 500 лв. – прието в полза на взискателя за събиране
адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20157880400039, по договор за правна защита и
съдействие от 01.02.2017 г.;
- за разликата над 48 с ДДС до 72 лв. с ДДС, която разлика представлява обикновена
такса по т. 5 от ТТРЗЧСИ, начислена за един брой изготвено и връчено съобщение до
взискател;
- изцяло начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 177,44
с ДДС, начислена за събиране на вземанията на взискателите за приетите за събиране
адвокатски възнаграждения по т. 1 и т. 2 от постановлението;
ПОТВЪРЖДАВА постановление за разноските изх. №13855/08.12.2017 г.,
постановено по и.д. №20157880400037 и присъединени към него и.д. №38/2015 г. и
№39/2015 г., по описа на ЧСИ М.К., рег. №788 при КЧСИ, в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6