МОТИВИ по
НЧХД № 853/2018г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Производството по делото е образувано въз основа тъжба,
депозирана от Ц.Р.П.,
ЕГН:**********,***, с която е повдигнал
обвинение и предал на съд подсъдимия Т.М.Т., роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, не работи, ЕГН:**********,
неосъждан, за престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 3,
вр чл. 146, ал.
1 НК, а именно за това, че на 21.04.2018г., около 11,30 часа, в град Русе,
бул. „България“ до № 116, извършил нещо унизително за честта и достойнството на
Ц.Р.П., в качеството му на длъжностно лице – младши автоконтрольор в Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, в негово присъствие, при изпълнение на
службата му, като му отправил неприличен жест със среден пръст на дясната си
ръка
Преди даване ход на съдебното следствие, съдът на
основание чл. 82, ал. 2 НПК конституира частния тъжител като граждански ищец в
наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявения от частния тъжител Ц.Р.П., ЕГН:**********,*** срещу подсъдимия Т.М.Т., ЕГН:**********, с адрес ***, граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за
сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на деянието, за което е предаден на съд подсъдимия неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на деликта – 21.04.2018г..
В хода и по реда на съдебните прения частният тъжител,
чрез упълномощения от него повереник, поддържа повдигнатото срещу подсъдимия
обвинение, при изложените в тъжбата фактически обстоятелства и правната
квалификация на деянието. Пледира за съставомерност и доказаност на деятелността
на подсъдимия и релевира доводи, че изложени в тъжбата факти, безспорно се
подкрепят от събраните в хода и по реда на съдебното следствие доказателства. По
отношение на наказанието, заема становище, че същото следва да бъде определено
съобразно приобщените доказателства. По отношение на гражданският иск, заема
становище, че същият е доказан по основание и размер. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимият не оспорва фактическата
обстановка, но заявява, че по делото не става ясно, защо подсъдимият е бил
показал среден пръст и дали не е бил предизвикан, както и твърди, че не са
събрани доказателства, които да подкрепят изнесеното в тъжбата, че подсъдимият
първо е размахвал среден пръст към единия полицай, а после към другия, тъй като
свидетелите посочили само вдигане на среден пръст, поради и което не става
ясно, дали средния пръст е бил насочен към тъжителя или към неговия колега.
Моли се, ако подсъдимият бъде признат за виновен, наказанието „Глоба“ да е
ориентирано към минимума, а гражданския иск да бъде определен по справедливост.
Упражнявайки правото си на лична защита подсъдимият,
изразява съжаление за случая и се признава за виновен.
Упражнявайки правото си на последна дума, подсъдимият заявява,
че предоставя на съда да определи.
Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода на
производството по реда на съдебното следствие, гласни и писмени доказателства,
приобщени по реда на НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като
обсъди фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Т.М.Т. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, със средно
образование, не работи, ЕГН: **********, неосъждан.
На 21.04.2018г. частният
тъжител, който работел на длъжност младши контрольор в Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Русе, заедно със свидетеля И.А.И., били назначени в наряд, като за
времето от 10,00 часа до 12,00 часа, се намирали на бул. „България“ до № 116,
съгласно утвърдения график и извършвали пътен контрол с мобилна система TFR1-M
655 монтирана в служебния им автомобил марка „Опел“ с рег. № СА 00 21 МР.
Полицейският автомобил бил разположен на тротоара, с предната си част към
приближаващите автомобили, като частният тъжител се намирал в автомобила, на
предната дясна седалка, а свидетелят И. на мястото на водача.
Около 11,30 часа, към
полицейският автомобил се приближил лек автомобил БМВ, с рег. № Р 23 66 ВХ,
който се движел в дясната пътна лента по бул. „България“ в посока кръстовището
с бул. „Гоце Делчев. Автомобилът бил управляван от свидетеля В.Д.С., а
подсъдимият се возел на предната дясна седалка. Непосредствено преди
автомобила, в който се намирал подсъдимият да премина покрай полицейския
автомобил, подсъдимият Т. извадил дясната си ръка извън купето на автомобила през
сваления страничен прозорец, протегнал я по посока на полицейския автомобил,
като средният пръст на ръката му бил изпънат, а другите свити и размахал ръката
си по посока на полицейския автомобил, в който се намирали частният тъжител и
свидетеля И.И..
Това негово поведение било
възприето от полицейските служители и свидетелят И. привел в движение
полицейския автомобил и с включени звуков и светлинен сигнал, последвали автомобила,
в който се намирал подсъдимия, като спрели същия на бул. „Гоце Делчев“, където
била установена самоличността на лицата в автомобила. Случаят бил докладван на
оперативния дежурен на ОДМВР – Русе и на място бил изпратен за съдействие
полицейски екип на Първо РУ при ОДМВР – Русе.
По късно на подсъдимия бил
съставен АУАН за нарушение по чл. 137в, ал. 1 ЗДвП, за това, че не използва
обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е бил оборудван
автомобила.
Така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, приобщени чрез показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели И.А.И. и В.Д.С., както и
от прочетените и приобщени по реда на чл. 283 НПК писмените доказателства –
справка за съдимост на подсъдимия, Писмо от ТД на НАП, Заверени копия на НП №
18-1085-001015/02.05.2018г. и АУАН бл. № 566381/21.04.2018г.
Не са налице
противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената
съвкупност по делото досежно релевантните за делото факти, включени в предмета
на доказване по чл. 102 НПК, поради и което и с оглед разпоредбата на чл. 305 НПК не следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът приема
и кои отхвърля, доколкото е налице корелативно единство между доказателствените
източници, които от своя страна напълно подкрепят приетата за установена от
съда, доказателствено обезпечана фактология.
Анализът на възприетата от
съда доказателствено обезпечена фактология и извършената оценка на доказателствените
източници налага да бъдат изведени следните изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Подсъдимият Т.М.Т. е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл.
148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
От обективна страна на 21.04.2018г.,
около 11,30 часа, в град Русе, бул. „България“ до № 116, подсъдимият извършил
нещо унизително за честта и достойнството на Ц.Р.П., в качеството му на длъжностно
лице – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, в
негово присъствие, при изпълнение на службата му, като му отправил неприличен
жест със среден пръст на дясната си ръка
Непосредствен обект на
наказателноправна защита са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека и
положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена
ценност.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез
действие, изразяващо се в показване на неприличен жест със среден пръст на
дясната си ръка на частния тъжител, който жест несъмнено има унизителен
характер, доколкото според общоутвърдените разбирания и възгледи в обществото,
е натоварен с негативно значение и изразява отрицателната оценка на подсъдимия
към личността на частния тъжител, което е довело до засягане на честта и достойнството
на последния и собствената му оценка за неговата личност.
Деянието е извършено в присъствието на пострадалото от
престъплението лице, като последното пряко и непосредствено е възприело
извършеното от подсъдимия деяние.
Частният тъжител е възприел непосредствено
отправеният от подсъдимия към него обиден жест, поради което изпълнителното
деяние на престъплението се явява довършено.
Безспорно е установено по делото, че
частният тъжител Ц.Р.П. е длъжностно лице - служител на МВР, Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Русе и на инкриминираната дата е бил на работа, и е изпълнявал
служебните си задължения във връзка с осъществяване на пътен контрол, поради и
което съдът намира, че е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 148, ал.
1, т. 3 НК.
Субект на престъплението е пълнолетно и
наказателноотговорно лице.
От субективна страна,
деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. В
съзнанието на същия са намерили отражение представи, че употребения от него
жест е унизителен за честта и достойнството на лицето по отношение на което е
употребен, с оглед господстващият морал, че частният тъжител е длъжностно лице,
което към този момент е било с униформа и е изпълнявало служебните си
задължения и пряко е целял този негов непристоен жест да бъде възприет от
частния тъжител. Доказателства за прекия умисъл се съдържат, в конкретните
обстоятелства при които е осъществено изпълнителното деяние – показване на
среден пръст по посока на полицейския автомобил, в който се е намирал частният
тъжител, в непосредствена близост до автомобила – при преминаването му покрай
него, в резултат на което подсъдимият е имал възможност да предвиди неизбежното
настъпване на съставомерния резултат – възприемане от страна на частния тъжител
на отправеният по отношение на него непристоен жест, а така също и че
използването на този жест е неприемливо от гледна точка на морала и запретено от
закона.
Ирелевантни са мотивите,
поради които подсъдимият е осъществил състава на това престъпление.
Неоснователни и без опора в
доказателствената съвкупност по делото са и доводите на защитата за липса на
доказателства, към кого точно е бил насочен жеста, а именно дали към частния
тъжител или към свидетеля И..
От доказателствата по делото
безспорно се установява, че подсъдимият е насочил жеста по посока на
полицейските служители и същият е бил възприет от тях, което сочи на деяние
извършено при условията на идеална съвкупност, но не и на недоказаност на
престъплението.
Както свидетеля С., така и
свидетеля И., в депозираните пред съда показания сочат, че жеста на подсъдимия
е бил насочен именно към полицейските служители и е бил възприет от всеки един
от тях.
По вида и
размера на наказанието:
Съдът намира, че не са
налице предпоставките за приложението на чл. 78а НК, тъй като видно от
справката за съдимост на подсъдимия, същият с Решение на Районен съд – Русе,
постановено по АНД № 1681/2014г. е бил освободен от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание „Глоба“, като видно от представената
справка от ТД на НАП за нейното събиране е образувано изпълнително дело, като
към настоящият момент глобата не е заплатена.
При индивидуализащията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия за това престъпление, съдът съобрази степента на
обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, с оглед обективните
особености на изпълнителното деяние, като намира, че същото не разкрива
по-висока степен на обществена опасност, съотнесена към този вид деяния.
Съдът взе предвид и степента
на обществена опасност на дееца, която намира за ниска, с оглед
обстоятелството, че образуваното по отношение на него наказателно производство,
по което е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание по реда на чл. 78а НК, касае непредпазливо деяние, което сочи и на
извод и за по-ниската степен на обществена опасност на този подсъдим.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност
на деянието и дееца, съдът прецени и обстоятелствата, свързани със субективната
страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за извършване на
деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
имащи пряко отношение при индивидуализацията на наказанието и невключени като
елементи на престъпния състав, възведени съобразно неговата квалификация.
Като смекчаващи вината
обстоятелства бяха отчетени, признанието на вината, изказаното съжаление и
критично отношение към извършеното деяние.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства не бяха констатирани.
По делото не се констатираха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи
приложението на чл. 55 НПК, досежно това престъпление, поради и което съдът
намира, че наказанието на подсъдимия следва да бъде индивидуализирано при
условията на чл. 54 НК при отчитане степента на обществена опасност на деянието
и дееца, и при наличието само и единствено на смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, с оглед на което наказанието следва да бъде
индивидуализирано в минимално предвидения размер на санкцията, а именно „Глоба“
в размер на 3000 лева, заедно с което на наказание на подсъдимия следва да бъде
наложено и кумулативно превдиденото в санкционната разпоредба наказание
„Общесвено порицание“, което да бъде изпълнено, чрез прочитане на присъдата по
Общинско радио – Русе.
Съдът намира, че именно така
определеното наказание на подсъдимия, в най-пълна степен ще способства за
постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК, както по отношение на
личната превантивна функция на наказанието, така и досежно генералната
превенция.
По гражданският иск.
Предявен е граждански иск, който
е за сумата от 1000 лева, за репариране на претърпените от частния тъжител
неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни психически изживявания във връзка със засегнатите в резултат на
извършеното от подсъдимия деяние, чест и достойнство.
Правното основание на предявеният
иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради и което, за да бъде уважен същият следва да
бъде доказано, че вследствие на виновно противоправно поведение, в правната
сфера на пострадалото лице са настъпили неимуществени вреди в претендирания
размер, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от
подсъдимия деяние.
Съдът намира гражданският
иск за доказан по своето основание, предвид обстоятелството, че в резултат на
поведението на подсъдимият в правната сфера на пострадалото лице са настъпили
негативни преживявания, които подлежат на репариране. Доколкото размерът на
обезщетението се определя от съда по справедливост, то и съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, настоящият състав на съда намира, че претърпените от частният
тъжител неимуществени вреди, биха били репарирани в пълна степен, с обезщетение
в предявения размер от 1000 лева.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият беше осъден да заплати
на частния тъжител сумата размер на 732,00 лева, представляваща разноски в
производството.
На основание чл.
189, ал. 3 НПК, подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на Районен съд - Русе,
сумата в размер на 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените мотиви съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: