Решение по дело №8310/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 833
Дата: 12 април 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20182120108310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

833                                                             12.04.2019 г.                                            гр. Бургас

 

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                       ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми март                                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.дело № 8310 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от А.А.Ж. против С.А.Ж.. Ищецът предявява иск по чл.30 от ЗН, а именно за възстановяване на запазената й част от наследството като наследник по закон на починалия А. Г. Ж., като се намали направеното в полза на ответника дарение на апартамент, находящ се в гр. ***, и се допусне делба на този имот между страните.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата моли съда да постанови решение, като възстанови запазената й част от наследството.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да допусне до делба имота при квоти 7,35 % ид.ч. за ищцовата страна и 92,65 % ид.ч. за ответната страна.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., нот. дело № ***г. по описа на нотариус при БРС А. Г. Ж. дарява на сина си С.А.Ж. апартамент, находящ се в гр. ***, с площ от 58,47 кв.м., с принадлежащото избено помещение № 43, 0,74 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид. части от правото на строеж върху държавен имот. Към настоящия момент имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***97 по КККР на гр. Бургас с административен адрес гр. ***.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., нот. дело № *** г. по описа на нотариус К. К., С. Г. В., А. Г. Ж. и Я. Г. Г. даряват на Д. Н. Г., Г.Н. В. и Ю. В. Я. при равни квоти – по една трета ид.ч. за всяка от дарените свой съсобствен недвижим имот, находящ се в землището на с. Р., а именно: поземлен имот от ОПФ № *** по плана за обезщетяване, представляващ пасище, мера с площ 12,452 дка, девета категория.

На 08.12.2017 г. А. Г. Ж. умира, като оставя за наследници по закон своите деца – С.А.Ж. и А.А.Ж., страни по делото. Към същата дата наследодателят притежава в „***“ АД на влог и по разплащателна сметка общо сумата от 11 291,28 лева.

На 05.10.2018 г. е вписан в особената книга на БРС приемането на наследството, оставено от А. Г. Ж., заявено от дъщерята А.А.Ж..

Към момента на откриване на наследството, 08.12.2017 г., средната пазарна стойност на апартамента е 70 530 лева, към датата на дарението, 08.09.1992 г., е 65 050 лева, а към месец март 2019 г. 75 130 лева.

Средната пазарна стойност на земеделската земя към датата на дарението, 28.09.2015 г., е в размер на 6530 лева, към датата на откриване на наследството, 08.12.2017 г., е 15 690 лева, а към месец март 2019 г. – 23 660 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза и от свидетелските показания.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН и евентуален иск за делба с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС.

Ответникът претендира на основание чл.36, ал.2 от ЗН задържане на имота и отхвърляне на иска за делба. В условията на евентуалност ищецът претендира, в случай, че ответникът задържа целия имот, да бъде осъден да възмезди ищцата с пари според пазарната цена на имота. Ответникът претендира заплащане на разполагаемата част, в случай че имотът се връща в наследството.

Според чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Страните по делото са наследници с право на запазена част, защото са деца на наследодателя. Според разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Тъй като наследодателят не е оставил съпруг (към датата на смъртта си е разведен), то запазената част е 2/3, а разполагаемата част е 1/3 или запазената част на всяка от двете страни по делото е 1/3.

Според чл.31 от ЗН за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.

Към момента на смъртта си А. Г. Ж. е притежавал сума в размер на 11 291,28 лева. Не се доказа към същия момент да е притежавал движимо и/или недвижимо имущество и задължения към трети лица.

Към тази сума следва да се прибавят даренията на апартамента и на земеделската земя, защото те не са обичайни дарове. Тук се налага следното уточнение:

Видно от нотариален акт за дарение от 2015 г. наследодателят не е единствен прехвърлител на имота, като в документа не е уточнено кой от дарителите каква идеална част от правото на собственост върху имота притежава. Според разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното. Следователно наследодателят Ж. е притежавал само 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху земеделската земя. В този смисъл към наследствената маса следва да се прибави само 1/3 част от сумата от 15 690 лева, каквато е стойността на земеделската земя към 08.12.2017 г. или 5230 лева. Следва да се прибави и стойността на апартамента към датата на откриване на наследството или 70 530 лева и като резултат се получава стойността на наследствената маса, която възлиза на 87051,28 лева. Следователно разполагаемата част е в размер 1/3 или 29 017,09 лева, в какъвто размер е и запазената част на всяка една от страните.

За да се определи дали наследодателят е излязъл извън рамките на разполагаемата част и е накърнил запазената част, следва да се прецени дали наследникът с право на запазена част (в случая ищцата) може да получи размера й (като стойност) от чистия актив на наследственото имущество извън завещаните или дарени имущества, като се има предвид броя на наследниците и техните права на наследяване съгласно чл. 5–10 от ЗН. Ето защо, следва да се съберат имуществата, които остават в наследството (активите), без стойността на даренията и от стойността на получения чист актив се изваждат задълженията. Чистият актив е в размер на 11 291,28 лева, като задължения няма. От така получената стойност се изчислява стойността на имуществото, което ще получи наследникът с право на запазена част (ищцата), съобразно квотата си в наследяването – тя ще получи половината от тази сума или 5645,64 лева, защото децата на починалия наследяват по равни части – чл.5, ал.1 от ЗН. Тази стойност следва да се съпостави със стойността на запазената част от 29 017,09 лева. Очевидно е, че стойността на имуществото, което се получава от чистия актив, е по-ниска от размера на запазената част, поради което е налице превишение, т.е. запазената част е накърнена с 23 371,45 лева. Не следва да се прихващат дарения или завети в полза на ищцата, защото такива няма.

При дарение, както е в настоящия случай, намалението се постановява в цифрова величина. Тъй като приживе наследодателят е извършил две дарения, приложима е разпоредбата на чл.33 от ЗН, според която даренията се намаляват, само след като се изчерпят завещаните имущества (такива обаче няма), и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите, т.е. започва се от тези, които са най-близко по време към момента на откриване на наследството и се върви последователно към предшестващите. Без значение в случая е обстоятелството, че ищцата не е поискала намаляване на дарението и по отношение на земеделската земя.

Наследствената маса е на стойност 87051,28 лева. Общата стойност на извършените от наследодателя дарения е 75 760 лева или същият е превишил разполагаемата част с 46 742,91 лева. От останалото в наследството имущество (за 11 291,28 лева) ищцата получава имущество за 5645,64 лева или необходими са 23371,45 лева за възстановяване на запазената й част. Последно е дарението на земеделската земя и същото следва да бъде отменено изцяло за правата на наследодателя, т.е. за 1/3 ид.ч. равняваща се на 5230 лева, но такова искане не е заявено от ищцата, поради което не следва да се постановява реално. По този начин следва да се процедира, защото когато запазената част е накърнена с разпореждания в полза на повече от едно лице (както е в конкретния случай), но искът е предявен само срещу някого от тях, от ответника може да се търси само това, което би могло да се търси, ако искът беше предявен срещу всички облагодетелствани.

За допълване на запазената част на ищцата са необходими още 18 141,45 лева, т.е. същата е накърнена с дарението на апартамента с тази сума.

Действие на възстановяването – чл.36 от ЗН:

Тази разпоредба има предвид случай с един наследник със запазена част или когато всички наследници със запазена част са страни по делото и е ясно дали искат възстановяване или зачитат волята на наследодателя – в случая всички наследници със запазена част са страни по делото. Отделянето на част от имота, за да се допълни запазената част на ищцата, не може да стане удобно (касае се за двустаен апартамент с площ от 58,47 кв.м.).

В хипотезите на ал. 1, и на ал. 2 на чл. 36 от ЗН задържането на имота може да се постанови само при изрично направено искане в този смисъл от страна на облагодетелствания. Ответникът е направил такова искане с отговора на исковата молба. Ако недвижимият имот остане у дарения, той плаща на наследника стойността на запазената част, ако недвижимият имот се върне в наследството, наследникът плаща на дарения стойността на разполагаемата част. Ако стойността в едната хипотеза се изплаща с пари към момента на намаляването, то и в другата хипотеза изплащането на стойността ще стане с пари към същия момент. Това налага във всички случаи, в които се образува наследствена маса, да се установи настоящата стойност на имота, предмет дарението, т.е. към момента на постановяване на съдебното решение, което е сторено от съда – стойността на апартамента към датата на последното съдебно заседание е 75 130 лева.

Налице е особеност при преценка хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗН за извършени повече от едно дарствени разпореждания, както е в процесния случай. За да бъде задържан подареният имот, неговата стойност не следва да надвишава запазената част на надарения и припадащата се част от разполагаемата част на наследодателя, а тази припадаща част зависи от броя на дарствените разпореждания (при две безвъзмездни разпореждания припадащата се част е 1/2, при три –1/3 и т.н.) – Решение № 230/25.10.2012 г. по гр. д. № 354/2012 г., ВКС, II г.о. Очевидно е в случая, че тази хипотеза не е налице – стойността на имота надвишава разполагаемата част и запазената част на дарения.

Ответникът не може да задържи имота и на основание чл.36, ал.1 от ЗН. Това е така, защото стойността на подарения имот, пресметната съгласно чл. 31 от ЗН, (70 530 лева) надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част (1/4 от 29 017,09 лева е 7 254,27 лева), поради което имотът следва да се върне в наследството, а надареният (ответникът) да получи стойността на разполагаемата част, която е 1/3 от 75 130 лева или 25 043,33 лева.

Когато имотът се връща в наследството срещу заплащане на стойността на разполагаемата част, същият става съсобствен и при искане за делба, какъвто иск е предявен в условията на евентуалност, се допуска до делба между наследниците по закон при правата им, следващи от наследяването – Решение № 123/12.07.2011 г. по гр. д. № 569/2010 г., ВКС, I г.о. Ето защо имотът следва да бъде допуснат до делба при равни квоти между страните.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само ищцата, защото е уважена изцяло нейната претенция – накърнена е запазената й част от наследството и е постановено възстановяването й, дареният имот се връща в наследството и се допуска делба при равни квоти между страните. Видно от списък за разноски (л.105 от делото), страната не е поискала присъждане на сума, представляваща заплатена държавна такса, нито сума, представляваща депозит за вещо лице, поради което такива не следва да й се присъждат.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата. Искът по чл.30 от ЗН е неоценяем, поради което минималният размер на адвокатското възнаграждение за този иск е 300 лева – аргумент от чл.7, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за краткост Наредбата. Видно от договор за правна защита и съдействие № 26/29.01.2018 г. (л.12 от делото) ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение само за иска по чл.30 от ЗН в размер на 2400 лева с ДДС (чл.2 от същия), но не и за иска за делба. Това възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото (фактите не са спорни между страните, не бе оспорено и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза). Ето защо съдът намира за справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, в какъвто размер следва да бъде изплатено на ищцата.

Мотивиран от горното Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

НАМАЛЯВА на основание чл. 30 от ЗН дарение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***97 по КККР на гр. Бургас, извършено от наследодателя на страните А. Г. Ж., ЕГН – **********, починал на 08.12.2017 г., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** г., нот. дело № ***г. по описа на нотариус при БРС, в полза на С.А.Ж., ЕГН – **********, в размер на 18 141,45 лева (осемнадесет хиляди сто четиридесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на А.А.Ж., ЕГН – **********, от наследството на А. Г. Ж., ЕГН – **********, починал на 08.12.2017 г., в размер на 29 017,09 лева (двадесет и девет хиляди и седемнадесет лева и девет стотинки).

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН недвижимият имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***97 по КККР на гр. Бургас, да се върне в наследството, оставено от А. Г. Ж., ЕГН – **********, починал на 08.12.2017 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН А.А.Ж., ЕГН – **********, да заплати на С.А.Ж., ЕГН – **********, сумата от 25 043,33 лева (двадесет и пет хиляди четиридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща стойността на разполагаемата част от наследството, оставено А. Г. Ж., ЕГН – **********, починал на 08.12.2017 г.

ДОПУСКА съдебна делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***97 по КККР на гр. Бургас, с адрес на имота гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ по документ – 58,47 кв.м., с прилежащи части – избено помещение № 43 и 0,74 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***76, ***98, под обекта – ***73, ***95, над обекта – ***100, между страни и при квоти, както следва: А.А.Ж., ЕГН – **********, - 1/2 ид. част; С.А.Ж., ЕГН – **********, - 1/2 ид. част.

ОСЪЖДА С.А.Ж., ЕГН – **********, да заплати на А.А.Ж., ЕГН – **********, сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ