№ 11420
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110112761 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и пета от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл. 143, ал. 2 и чл. 143, ал. 4
от Семейния кодекс /СК/ срещу ответника за осъждане на последния да
заплаща месечна издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, както и
добавка към същата.
В исковата молба се твърди, че ищците са деца на ответника, като с
майката на последните са разделени и от лятото на 2021 г. тя единствено
полага грижи за отглеждането им, възпитанието им и им осигурява средства
за тяхната издръжка. Сочат се нужди на децата за храна, дрехи, образование и
пр., както и се твърди наличието на изключителни такива с оглед
спецификата на тяхното обучение в средни учебни заведения за изкуство.
Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща в
полза на Ж. В. Т. месечна издръжка в размер на сумата от 300 лева, а на Я. В.
Т. – на сумата от 250 лева, считано от 10.03.2022 г. /датата на подаване на
исковата молба/, както и ответникът да бъде осъден да заплаща на всяко едно
от децата си добавка към определената месечна издръжка в размер на сумата
от по 100 лева, считано от 10.03.2022 г. /датата на подаване на исковата
молба/, до завършване на средното им образование. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
в който оспорва размера на претендираната от ищците месечна издръжка,
като заявява възможност да заплаща такава в размер, равен на ¼ от
минималната работна заплата за страната.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по
делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства –
удостоверение за раждане от 03.02.2006 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 056/03.02.2006 г., съставен в гр. София, район „Сердика“, и
удостоверение за раждане от 22.05.2009 г., издадено въз основа на акт за
1
раждане № 0328/22.05.2009 г., съставен в гр. София, район „Сердика“, се
установява, че ищците Ж. В. Т. и Я. В. Т. не са навършили пълнолетие към
датата на подаване на исковата молба и същите са деца на ответника В. Н. Т.
/л. 6 и л. 7 от делото/.
От представени по делото служебна бележка изх. № 667/03.02.2022 г. и
уверение изх. № 386/03.02.2022 г. /л. 8 и л. 9 от делото/ се установява, че Ж.
В. Т. е редовна ученичка в 9ти клас, специалност „Пространствен дизайн“,
през учебната 2021/2022 г. в Национална гимназия за приложни изкуства „Св.
Лука“ – София, а Я. В. Т. е ученик в 6ти клас, дневна форма на обучение, през
учебната 2021/2022 г. в Национално музикално училище „Любомир Пипков“.
Видно от представените към исковата молба писмен доказателства /л. 11-л. 24
от делото/, с оглед образованието на децата в полза на същите се извършват и
допълнителни разходи за заплащане на консумативи /за Ж. Т./ и за
посещаване на конкурси и майсторски класове /за Я. Т./.
От постъпили по делото служебно изискани от съда справки от НАП и
НОИ за доходите на родителите на ищците се установява, че месечният
осигурителен доход на ответника към м. 06.2022 г. е в размер на сумата от 2
706,25 лева, а за майката е над 3 000 лева.
Между страните не е спорно, че в периода 15.02.2022 г. – 01.09.2022 г.
ответникът е заплащал суми на ищците в средномесечен размер от 341,25
лева. От представени по делото два договора за наем се установява, че
майката на ищците заплаща месечен такъв в размер на сумата от 662 лева, а
ответникът – в размер на сумата от 250 евро.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Людмила Стефанова Паунова – баба по майчина линия на ищците, чиито
показания съдът, преценявайки ги по реда на чл. 172 от ГПК кредитира
изцяло, се установява, че родителите на децата са разделени, като от началото
на 2022 г. грижите за тях са поети от тяхната майка, а бащата предоставя
съответни суми за тяхната издръжка, но така също и инцидентно
допълнителни такива при възникването на необходимост. През 2022 г. Я. Т. е
посетил три конкурса – в Сърбия, в Борове и в Перник, като до миналата 2021
г. е посещавал и майсторски клас на морето за по 10 дена при белгийски
флейтист, а инструментът, на който свири – флейта, за тази година е трябвали
да бъде ремонтиран 2 пъти при цена на един ремонт от 100 лева. На Ж. Т.
често и трябват средства за картони, материали и нестандартни принтери, а
до началото на лятото на 2022 г. е посещавала и психолог. През учебната
2022/2023 г. Я. Т. ще е седми клас, като ще посещава уроди по математика и
солфеж.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си” /последното
отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите-ППВС №5/1970
г., т. 2/, като според чл. 142, ал. 1 от СК „размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи”, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от ¼ от минималната работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Изискването на
чл. 139 от СК - претендиращият издръжка да е неработоспособен и да не
2
може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по
отношение на чл. 139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това,
ищците по делото, с оглед възрастта им, са дефинитивно неработоспособни,
поради което имат право на издръжка от родителите си, които са лица от
втори ред на задължените да дават такава /чл. 140, ал. 1, т. 2 от СК/, поради
липса на лица от първи ред. Издръжката на децата се дължи от двамата
родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да
поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от
него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането на
разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата.
Същевременно, конкретните възможности на ответника да дава издръжки са
предпоставка за нейния размер /чл. 142, ал. 1 от СК/.
В процесния случай по делото ответникът с отговора на исковата молба
признава иска по чл. 143, ал. 2 от СК за издръжка до размер на сумата от
177,50 лева, която се равнява ¼ от минималната работна заплата за страната.
Същевременно, установи се, че ответникът е в трудоспособна възраст и е
работоспособен – полага труд по трудово правоотношение при месечен
осигурителен доход към м. 06.2022 г. в размер на сумата от 2 706,25 лева,
като липсват данни за наличие на здравословни или други причини, които
биха му създали допълнителни трудности при изпълнение на законовото му
задължение да заплаща издръжка на ненавършилите му пълнолетие деца.
Поради което, от една страна, предвид възрастта на последните - Ж. Т. е на 16
години, а Я. Т. – 13 години, респ. обичайните разходи за деца на тази възраст,
както и при съобразяване установените по делото допълнителни разходи,
които те имат, с оглед спецификата на тяхното образование, а от друга страна
– физическите и материални възможности на бащата, съдът намира, че
ответникът би могъл да отделя средства над необходимите за собствената му
издръжка и за издръжката на децата си в размер, съответстващ на исковата
претенция, а именно за Ж. Т. сумата от 300 лева, а Я. В. Т. – сумата от 250
лева, считано от 10.03.2022 г. - датата на исковата молба /съобразно искането
в тази насока и с оглед на задължителните указания по т. 21 от ППВС 5-70 г./.
Съответно, исковата претенция по чл. 143, ал. 2 от СК е изцяло основателна
до пълния й претендиран размер. Присъдената издръжка се дължи до
настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Тук е
мястото да бъде посочено, че съдът не възприема доводите на В. Н. Т.,
изложени във връзка с неоснователността на исковата претенция, свързани с
това, че същият заплаща наем и ежемесечни вноски по кредит, доколкото
всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социално развитие на своето дете, както и да осигурява
условия на живот, необходими за това. С други думи, наличието на кредити
към една или друга банкова институция не следва да освобождава дължащия
издръжка родител, още повече, когато той сам се е поставил в това
положение.
Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По делото е предявена и претенция за присъждане на сумата от по 100
лева месечно за всяко дете, представляваща добавка върху издръжката, като
3
се твърдят изключителни нужди на ищците с оглед спецификата на тяхното
средно образование. Така предявената претенция обаче предпоставя
доказване на две предпоставки за нейното уважаване, а именно: на
необходимостта от допълнителни разходи за децата с оглед изключителни
техни нужди и на размер, до който родителят може да дава тази добавка без
особени затруднения. Искът за определяне на добавка към издръжката за
покриване на изключителни нужди на децата /разходи, свързани с тяхното
средно образование/ съдът намира за неоснователен. Установените факти
относно допълнителните разходи на ищците предвид тяхното обучение съдът
е взел предвид при определяне размерът на издръжката по иска по чл. 143, ал.
2 от СК, като не намира същите да са „изключителни“ по смисъла на закона.
Отделно, по делото липсват доказателства за това ответникът да може да
престира исканата от него добавка, без това да му създава особени
затруднения.
Предвид горното съдът намира, че искането по чл. 143 ал. 4 от СК за
осъждане на ответника да заплаща на всяко едно от децата си добавка към
определената месечна издръжка в размер на сумата от по 100 лева месечно
следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат единствено ищците.
Същите претендират и доказват извършването на такива в размер на сумата
от 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса, поради
което държавната такса върху уважената част от иска следва да се възложи на
ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от
ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират съдилищата
по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса върху уважения размер
на издръжката в полза на съда в размер на сумата от 636 лева.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете
Я. В. Т., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. М.
М., ЕГН **********, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, месечна издръжка в
размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, считано от 10.03.2022 г. до настъпване
на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката.
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си
дете Ж. В. Т., ЕГН **********, дейстащо лично и със съгласието на неговата
майка и законен представител Б. М. М., ЕГН **********, на основание чл.
143, ал. 2 от СК, месечна издръжка в размер на 300 /триста/ лева, считано от
10.03.2022 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Я. В. Т., ЕГН **********, и Ж. В.
Т., ЕГН **********, първият действащ чрез, а вторият – лично и със
4
съгласието на тяхната майка и законен представител Б. М. М., ЕГН
**********, с правно основание чл. 143 ал. 4 от СК, за осъждане на В. Н. Т.,
ЕГН **********, да заплаща на всеки един от тях добавка към определената
месечна издръжка в размер на сумата от по 100 лева, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 636 лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Н. Т., ЕГН **********, да заплати на Я. В. Т., ЕГН
**********, и Ж. В. Т., ЕГН **********, първият действащ чрез, а вторият –
лично и със съгласието на тяхната майка и законен представител
представител Б. М. М., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от 19.10.2022 г. /чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от
ГПК/, а в частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през
СГС в едноседмичен срок от 19.10.2022 г.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните /чл. 7, ал. 2 от
ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5