Решение по дело №418/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, във вр. с чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба от С. Ш. М. С. Г., [ЛНЧ] , с посочен адрес: [населено място], ул. Д. Х., против Решение № УП-ОК2/18.02.2025 г. издадено от интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за международна закрила.

Решението се оспорва с основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК- постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи се, че актът е постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Счита, че са ингорирани заплахите в страната му за неговия живот и сигурност. Сочи се, че не са разгледани в съвкупност изложените от него факти , които обосновават основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Сочи се , че не са обсъдени източници на информация относно ситуацията в страната му. Твърди, че в страната си на произход не може да изразява свободно своите мнение и убеждения. Отделно сочи, че в нарушение на закона молбата му е разгледана в бързо производство, при липса на основания за това. Счита, че не са събрани достатъчно доказателства и не са проучени неговите основания, поради което са нарушени чл.75, ал.2 от ЗУБ. Моли за отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне.

В съдебно заседание поддържа жалбата лично и чрез назначен служебен защитник. Сочи се , че дори да не отговаря на условията за статут на бежанец, може да му се предостави хуманитарен статут при условията на чл.75,ал.3 от ЗУБ. Моли за отмяна на решението.

Ответникът – Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС в писмен отговор, чрез процесуален представител, излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави без уважение.

По допустимостта на жалбата:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 20.02.2025 г. , а жалбата е подадена на 24.02.2025 г., в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и е допустима.

По основателността на жалбата:

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ УП23892/03.02.2025 г. жалбоподателят е поискал от властите на Република България международна закрила ( л.45). Подадена е молба с идентично съдържание вх.№ ИМ3-ОК-371/03.02.2025 г. до председателя на Държавната агенция за бежанците при МС чрез директора на РПЦ-София, с която жалбоподателят е поискал да получи международна закрила в Република България ( л.46 от адм. преписка). На същата дата до него е изпратена покана да се яви за регистрация на 03.02.2025 г. в отдел „ПМЗ-кв. Овча Купел“ РПЦ- [населено място] ( л.47).

На 03.02.2025 г. жалбоподателят е регистриран с регистрационен лист с имената С. Ш. М. С. Г., [населено място], постоянен адрес- Египет, [населено място], религия- ***, образование-***, професия- ****, семейно положение -***, владее езици- *** адрес в РБ- [населено място], ул. Д. Х., [адрес] ( л.42).

До жалбоподателя е изпратена покана вх.№ УП23892/03.02.2025 г. да се яви в Държавна агенция за бежанците при МС, РПЦ-София на 10.02.2025 г. от 09,00 часа ( л.35). На същата дата е попълнил декларация за съгласие ( л.32) и му е предоставена информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила ( л.31, л.33-34).

Молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила е изпратена за писмено становище съгл. чл.58,ал.10 от ЗУТ до директора на Специализирана дирекция – „М“ при Държавна агенция „Национална сигурност“ ( л.30). Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 10.03.2025 г. с кандидата е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, обективирано в Протокол рег.№ УП23892/10.03.2025 г., в присъствието на преводач ( л.22-29). В хода на интервюто жалбоподателят е заявил готовност да бъде проведено. Посочил е, че е роден на [дата]. в [населено място]. Влязъл е в България с работна виза и е регистриран с всички имена по паспорт. След престой от една година, удължен с три месеца, бил уведомен, че се води нелегален в България. Посочил е, че откакто е в България- година и 7 месеца, живее в [населено място]. Работи в строителството като общ работник. Не се е представял с други имена. Сочи, че хората които са го поканили в България са обещали да го наемат на работа. Когато е дошъл тук е разбрал, че била издадена туристическа виза. Основанието за пребиваване в България било, че иска да работи, защото в Египет нямал работа. Заявил е, че няма отношение към политиката , като целта му е била да работи и да си подобри живота. Пребиваването му е изтекло на 31.01.2025 г. Посочил е, че няма роднини в Европа. Напуснал е Египет преди година и половина, легално, с виза, от летище в [населено място], пред Сърбия, до летище в [населено място]. Получил е покана за туристическа виза, която е взел в българското консулство в [населено място]. Целта му не е била България, но тук му е харесало, защото е спокойно. Издадената Заповед № 365з-79/31.01.2024 г. за доброволно напускане на ОД на МВР-Варна, не му е преведена. Тук има приятелка, която е украинка, и може в бъдеще да сключат брак. Не е напускал територията на страната откакто пребивава тук. Преди известно време е пътувал само до Дубай. Досега не е подавал молба за международна закрила. Посочил е, че по етническа принадлежност е арабин, като не е имал проблеми поради това. Мюсюлманин-сунит е, и също не е имал проблеми поради изповядваната религия. В Египет е живял с майка си. С баща му са разделени, но е поддържал връзка и с двамата. Има една сестра, която е [семейно положение] и живее в [населено място]. Не е сменял местожителството си . Не е [семейно положение], няма деца, има приятелка, която е срещнал в България и е във връзка с нея от 1 година и 3 месеца. Има средно образование. В Египет е нямал постоянна работа. Заплатата му е била ниска – по-малко от 100 долара на месец. Не е участвал в политическа партия. Напуснал е страната си заради лошите условия на живот и ниския стандарт. Не е служил в армията. Военната служба по принцип е задължителна и е между 3-5 години. Бил е освободен, защото е единствен син. Не е участвал във военни действия и не е бил член на въоръжена групировка. Не е имал проблеми с властите в Египет. Единствено е, че там човек не може да изрази свободно мнението си за условията на живот, защото може да бъде арестуван. Не е изразявал мнение или позиция, защото е забранено. Напуснал е Египет заради недоволство от ситуацията в страната и поради това, че не е можел да изразява свободно мнението си. Целта му е да води нормален живот и докато е пребивавал легално в България, е имал тази възможност. Тук е намерил половинката си и приятели. Посочил е, че ако си изрази мнението в Египет и по-конкретно – да иска да живее нормално, съдбата му ще бъде арест и затвор. Иска да работи, да има покрив над главата си, да има нормална работа. Заплатата, която е получавал, не е покривала нуждите му и не е можел да се грижи за родителите си. Основната причина да напусне Египет е лошото икономическо състояние. Няма политически проблеми или политическо мнение. В Египет има икономическа криза и висок процент на бедността. Той и семейството му не са били заплашвани и не му е оказвано физическо насилие. Изказва предположение, че ако е настоявал за правата си би могъл да бъде подложен на насилие и арест. Няма свободата да споделя такова мнение дори и сред приятелите си. Не е участвал в протести, митинги или други мероприятия. Познава хора които са участвали и са били арестувани, и техните роднини не могат да се свържат с тях. Случило се е преди 2-3 години на негови приятели , които са публикували във Фейсбук. Изразявали са , че искат правата си- свобода, демокрация, нормални условия за живот, да имат достъп до работа, прехрана. Той не е бил арестуван, съден или осъждан. В България се чувства човек за първи път. Счита, че ако се върне, съдбата му ще бъде като на неговите приятели, или може да полудее в следствие на стреса. Посочил е, че много хора, които говорят за политика, биват арестувани и изчезват. Предполага, че ако се върне в страната си, може да бъде арестуват. Иска да живее в България.

Приложена е Справка относно А. Р. Египет за общо положение в страната и актуална обществено-политическа обстановка изготвена от Дирекция „Международна дейност“ в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет ( л.3-14). Справката е изготвена въз основа на публично достъпни външни източници на информация, като всички използвани източници и уебсайта, на който са публикувани , са посочени в бележка под линия на съответното място в документа. В резюме в справката е изложено, че президентът А. А.-С. е дошъл на власт чрез преврат през 2013 г. и управлява държавата по авторитарен начин. В годишен доклад за правата на човека на Amnesty International е посочено, че е преизбран в „репресивна среда, като истинските опозиционни кандидати бяха възпрепятствани да се кандидатират и правата на свобода на изразяването, сдружаването и мирните събрания са строго потиснати“. Freedom House прави наблюдение, че „Смислена политическа опозиция практически не съществува, тъй като изразяването на несъгласие може да предизвика наказателно преследване и лишаване от свобода. Гражданските свободи, включително свободата на печата и свободата на събранията , са строго ограничени. Силите за сигурност безнаказано извършват нарушения на човешките права.“ Отбелязва , че „от 2013 г. не само политическата система на страната, но и икономиката й са доминирани от военните“. „Частните медии обикновено са собственост на бизнесмени, свързани с военните и разузнавателни служби“. IISS отбелязва, че „Участието на военните в цивилния живот, също така позволи развитието на клиентски и патронажни мрежи“.

Относно актуалната обществено -политическа обстановка е посочено, че на фона на продължаващите икономически предизвикателства, правителството на 18 октомври 2024 г. обяви увеличение на цените на дизела и горивата. Разгледани са регионалните въпроси, предприетите мерки на правителството за осигуряване на сигурността на водата и усилията за постигане на мир в Газа. В международно развитие отношенията с Европейския съюз са останали силни. Поради загубени приходи от 7 милиарда долара през 2024 г. , зариди кризата в Суецкия канал , е потърсена международна финансова подкрепа от ЕС и МВФ. Правителството следи дипломатическото споразумение между Етиопия и Сомалия и се надява, че споразумението ще допринесе за „сигурността и стабилността“ в региона.

С процесното Решение № УП0ОК2/18.02.2025 г. на интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на С. Ш. М. С. Г. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 2, т.3, т.4 и т.11 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

На основание чл.176 от ГПК във вр. с чл.144 от ГПК по делото са дадени обяснения от жалбоподателя. Посочил е , че в момента изразява мнението си относно политическата ситуация в Египет по социалните мрежи. Счита, че ситуацията там е тежка и икономическият живот не е добър. Негов братовчед, с когото говори в социалните мрежи е задържан, заради публикации във Фейсбук и не се знае къде е . Мисли, че поради коментарите си същото ще бъде задържан. Дошъл е в България за сезонна работа, като намеренията му са били да се върне. Парите не са основната му цел, тук е усетил спокойствие и защита. Сочи ,че в Египет има война, защото е станало зле и това го кара да остане тук. Счита, че ще има съдбата на задържаните хора.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган – младши експерт в Регистрационно- приемателен център – [населено място], ПМЗ – [жк], определена със Заповед № РД05-301/13.04.2022 г. на председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган ( л.15).

Оспореният административен акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В него са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на търсещия закрила да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Не се констатира в хода на административното производство по издаване на решението да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая търсещото закрила лице е било регистрирано на 03.02.2025 г., а оспореният акт е издаден на 18.02.2025 г., при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство. Според чл. 70, ал. 1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл. 13, ал. 1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. В случая са установени основанията на чл. 13, ал.1, т.1 и т.2, т.3, т.4 и т.11 от ЗУБ, поради което правилно оспореният акт е издаден в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като такова не е налице по преписката. Следва да се отбележи обаче, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон и целта на закона.

За да отхвърли молбата на жалбоподателя за статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган се е позовал на чл. 13, ал.1, т.1 и т.2, т.3, т.4 и т.11 от ЗУБ. Съгласно тези норми, молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал.1 и 9, съответно по чл. 9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: /т.1/ - се позовава на основания извън предмета на този закон; /т.2/ - не посочва никакви причини за основателен страх от преследване; /т.3/ - твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или лични подробности за изясняване на случая; /т.4/ - молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни; /т.11/ - е влязъл в страната и пребивава по законоустановения ред и в разумен срок от влизането не заяви пред компетентен орган, че иска закрила, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини. Следва да се посочи, че наличието на само една от посочените предпоставки, е достатъчно основание за отхвърляне на молбата за международна закрила.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Египет такива, които са извън предметния обхват на ЗУБ и са от икономически характер.

Видно от бежанската история на жалбоподателя, изложена от него при проведеното интервю, не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилни са мотивите в насока, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец, тъй като същата е свързана с намерение за лична икономическа стабилност. Търсещият закрила не навежда твърдения за наличие у него на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие "основателни опасения от преследване". Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован, тъй като такъв на практика липсва. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващия напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.

Анализирайки бежанската история на оспорващия законосъобразно административният орган е приел, че историята е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила и поведението на оспорващия сочи на липса на основателен страх от преследване. Изложената бежанска история не може да обуслови каквото и да е преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повтаряемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват, който факт се потвърждава и от изявленията му, че спрямо него никой не е упражнил насилие или пък е отправил каквато и да било заплаха.

С оглед на това, правилни са изводите, че по отношение на оспорващия не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. По смисъла на Женевската конвенция от 1951 година той не е бежанец , а мигрант, търсещ по добър живот. "Мигрант" съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец на службата на ВКБООН- това е лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни, или други причини от личен характер, а ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. Наред с това, от доказателствата по делото е видно, че оспорващият е напускал родината си и е дошъл за временна работа в България, с намерение впоследствие да се върне в Египет.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с търсещия закрила същият не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан и не е имал проблеми с официалните власти в страната си.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут, тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-02-34/21.01.2025 г. относно Арабска република Египет на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл. 21, т. 7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него.

Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15, б. "в" от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.

Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия закрила, следва да са актуални, както е в настоящия случай.

От актуалната справка за положението в Египет, става ясно, че ситуацията в страната на този етап е сравнително безопасна. По делото липсват данни ситуацията в Египет да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Египет, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.). На територията на страната не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на оспорващия от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в Египет, изводите на органа, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни.

Неоснователни са твърденията за допуснати нарушения на чл.75,ал.3 от ЗУБ. В хода на интервюто, което е проведено обективно , жалбоподателят не е навел твърдения относими към основанията на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Заявените от него факти касаят лошото икономическо положение в страната му и желанието му да подобри стандарта си на живот. Същевременно изложените факти относно осъществено преследване във връзка с публикации в социалните мрежи, са твърде общи. Не е посочено съдържанието на изразеното от лицата мнение, твърденията не съдържат подробно описание на обстоятелствата. Нежеланието за завръщане поради заявеното желание от жалбоподателя да живее и работи в България, са неотносими към основанията, на които може да бъде уважено искането му за закрила. Тук следва да се посочи, че бежанците мигрират по принуда. За разлика от обичайните имигранти, търсещите убежище и закрила не напускат своята страна доброволно и по свое желание заради икономически, семейни или образователни причини. Бежанският статут представлява особен вид разрешение за пребиваване, който се предоставя на чужденеца на основания, различни от обичайните основания на общия имиграционен режим (работа, прехвърляне на пенсионни права, семейни или образователни причини). Търсещият убежище и закрила (asylum seeker) бяга от държавата си на произход, защото се опасява от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота и сигурността си поради война или природно бедствие. По тези причини чужденците, които търсят закрила в чужда държава, за да опазят от посегателство себе си или своите близки, могат да получат специалното разрешение за пребиваване като бежанци и без да отговорят на обичайните изисквания за законна имиграция - редовен паспорт, виза или преминаване на границата само през определените за това места.

В случая не се обосновава необходимостта от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на жалбоподателя, поради което правилно молбата му за международна закрила е отхвърлена като неоснователна.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност , поради което подадената против него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Ш. М. С. Г., [ЛНЧ] , ***, с посочен адрес: [населено място], ул. Д. Х., против Решение № УП-ОК2/18.02.2025 г. издадено от интервюиращ орган в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отхвърлена молбата му за международна закрила.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.85,ал.4 от ЗУБ.