Решение по дело №62780/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 11806
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20211110162780
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 11806
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110162780 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени по реда на чл. 422 ГПК са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.10.2017. в гр. София е настъпило ПТП, при което л.а. ..... с
рег. №*****, управлявано от Л. Т., движейки се по ул. „Без име“ на около 200 м. след ул.
„....“ с посока на движение към лифт Симеоново, попада в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно, в резултат на което на посочения автомобил били нанесени
имуществени вреди. За процесното МПС бил налице сключен договор при ищеца за
застраховка „Автокаско“, валиден към момента на ПТП, поради което последният изплатил
общата сума от 95.72 лв. Ищецът поискал от ответника възстановяване на заплатеното от
него застрахователно обезщетение и сума от 10 лв. ликвидационни разноски, тъй като счита,
че настъпилото ПТП е вследствие бездействие на служители при него, чието задължение е
да стопанисва процесния участък, но ответникът не е погасил задължението си. Поради
изложеното ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за посочената сума, както и за сумата от 31.31 лв. мораторна лихва за периода
01.10.2018 г. до 31.08.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. Същата била
издадена и връчена, но постъпило възражение в законоустановения срок, което обосновава
интереса на ищеца от завеждане на настоящите установителни искове.
Ответникът в отговора на исковата молба оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер.
1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено следното:

Установява се от предложение-декларация за сключване на застраховка „Каско“ на
МПС и застрахователна полица № ..., че на 26.09.2017 г. между ищеца, като застраховател, и
„..“ ООД, като застрахован, е сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил
марка ..... с рег. №*****, при застрахователна сума в размер на 29000 лв. и застрахователна
премия в размер на 1564.05 лева, валидна на територията на Република България за срок от
00.00 ч. на 30.09.2017 г. до 24.00 ч. на 29.09.2018 г.
От Протокол за ПТП № 1689830/28.10.2017, съставен от мл. Автоконтрольор, се
установява, че на 28.10.2017 г., в гр. София, е реализирано ПТП на ул. „Без име“ на около
200 м. след ул. „....“ с посока на движение към лифт Симеоново, при участник лек автомобил
марка ..... с рег. №*****, с водач Л. Т., а като причина за ПТП-то е посочено, че лекият
автомобил, попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно при което
нанася щети на автомобила си. Протоколът е изготвен от мл. автоконтрольор, посетил
мястото на ПТП.
Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие, свидетелство за
регистрация II част, контролен талон, свидетелство за управление на МПС, знак за преминат
периодичен технически преглед, декларация за банкова сметка.
Представени и приети по делото са опис-заключение, експертиза по щета №... г.,
сравнителна експертиза, доклад по щета, №....
Представено по делото е преводно нареждане с регистрационен номер .... за сумата от
95.72 лв.
Представено е писмо с изходящ номер №L-2237/30.08.2018 г. до ответника ведно с
обратна разписка.
От заключението на приетата, без да бъде оспорена от страните, съдебна авто -
техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че вредите по лекия
автомобил е възможно да бъдат получени и са вследствиена така описания в протокола за
ПТП механизъм на настъпване на пътно - транспортното произшествие, а размерът на
щетите по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е 123.63 лв.
По делото е разпитан свидетелят Т. който потвърждава механизма, посочен в
протокола за ПТП.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:

2
Съдът е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“ по отношение
на процесния автомобил, по който договор е извършил плащане за вреди в претендирания
размер, които са в причинна връзка с твърдяното ПТП, при посочения механизъм, а именно
попадане в необезопасена дупка на път, стопанисван от ответника, съставляващо покрит
застрахователен риск, съгласно сключения договор.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 26.09.2017 г., във форма на застрахователна полица № № .... По силата
на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования
МПС.
В срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие, за което
застрахователят е изплатил обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети
в размер на 95.72 лв., видно от представените доказателства, а и последното е неоспорено от
ответника.
Като причина за ПТП съдът приема посоченото в протокола за ПТП, който в частта
относно констатациите на съставителя, посетил местопроизшествието, че на платното е
имало неравност /дупка/, представлява официален документ, чиято обвързваща съда
материална доказателствена сила не е оборена в настоящото производство.апртив-
потвърждава се и от свидетелските показания на свидетеля Т..
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно, пълно и
безпристрастно, се установи причинната връзка между посочения механизъм на ПТП и
наличните по автомобила увреждания.
От друга страна пътят, на който е реализирано произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната
община, Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяванетои необозначаванети на
неравността на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители
или други изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в
правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу
ответника.
Презумпцията за вина не бе оборена от ответната страна в настоящото производство.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
3
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние,
което той би бил преди деликта. Видно от неоспореното заключение на САТЕ
действителният размер на причинените вреди е от 123.63 лв., което е дори в повече от
определеното от застрахователя, поради което искът е изцяло основателен, ведно с
претендираната законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
и ведно с 10 лв. ликвидационни разноски.

По иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, е
предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. Видно от представената по делото обратна разписка това
е 31.08.2018 г., на която ответникът е получил регресната претенция, като след изтичане на
30-дневния срок за плащане на претендираното регресно вземане – т.е. на 01.10.2018 г., той
е изпаднал в забава. Така мораторна лихва следва да се присъди за периода 01.10.2018 до
31.08.2021 г./ датата, предхождаща подаване на заявление по чл. 410 ГПК/, която, изчислена
с помощта на компютърна програма, съвпада с претендираната сума и следва да се уважи.

Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за производството в размер на 580 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК от ЗК „....“ АД,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „адрес срещу СО, ЕИК ....., с
адрес: гр. София, ул. адрес, иск с правно основание чл. 411 КЗ, че СО, ЕИК ....., с адрес: гр.
София, ул. адрес дължи на ЗК „....“ АД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес сумата от 105.72 лв., застрахователно обезщетение за вреди на л. а. ..... с
рег. №*****, настъпили вследствие ПТП на 28.10.2017 г., с включени ликвидационни
разноски в размер на 10 лв., ведно със законната лихва от 01.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК от ЗК „....“ АД,
4
ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „адрес срещу СО, ЕИК ....., с
адрес: гр. София, ул. адрес, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, че СО, ЕИК ....., с адрес: гр.
София, ул. адрес дължи на ЗК „....“ АД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „адрес сумата от 31.30 лв., мораторна лихва за периода 01.10.2018 г. до
31.08.2021 г.
ОСЪЖДА СО, ЕИК ....., с адрес: гр. София, ул. адрес , да заплати на ЗК „....“ АД,
ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „адрес на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата 580 лв. – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5