№ гр.Варна
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в закрито
заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Борислав
Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
като разгледа докладваното от съдия М. Иванова- Даскалова
КАД №1870 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
По делото е постъпила молба с.д.№1263/26.01.2023г.
от жалбоподателя П.И.И. за изменение на Решение
№ 59/23.01.2023г. постановено по КАД №1870/2021г. по описа на Административен
съд - гр. Варна в частта за разноските.
В молбата се изтъква, че
делото е образувано по повод: касационна жалба с вх. № 6551/29.04.2021г. от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София срещу Решение № 489/19.04.2021г.,
постановено по адм. д. № 2371/2020г. по описа на Административен съд - гр.
Варна, в осъдителните му части и по касационна жалба с вх. № 6697/07.05.2021г.
от П.И.И. чрез адв. Т.С. срещу Решение № 489/19.04.2021г. в отхвърлителните му
части и по частна жалба с вх. № 11156/23.07.2021г. от П.И.И. чрез адв. Т.С. срещу
Определение № 1740/13.07.2021г., постановено по адм. д. № 2371/2020г. по описа
на Административен съд - гр. Варна. Всяка една от трите жалби с различен
материален интерес била оставена без уважение с постановеното съдебно решение. Поради
това молителя счита, че на процесуалния представител на ответника по касационната
жалба П.И.И., следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
касационното производство по касационната жалба на ГД „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, каквото искане било направено в проведеното по делото
открито съдебно заседание и съгласно представения списък с разноски, ведно с
удостоверение за регистрация по ЗДДС. Поради това се иска на основание чл.248
от ГПК във връзка с чл.144 от АПК да бъде изменено Решение № 59/23.01.2023г. и
присъдено на процесуалния представител на П.И.И. в качеството му на ответник по
касационна жалба на ГД „ИН“ адвокатско възнаграждение с включен ДДС съобразно
чл. 38 от ЗАдв., чл. 8, ал.1 и §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
След връчване на препис от молбата от насрещната страна – ГД „Изпълнение на
наказанията“ не е постъпил отговор.
Решение №59/23.01.2023г. постановено по КАД №1870/2021г. по описа на
Административен съд - гр. Варна е окончателно и не подлежи на обжалване. Поради
това съгласно чл.248 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от постановяването му страните
по делото могат да искат изменение и допълването му в частта на разноските. С
оглед изложеното в едномесечния срок се явява подадена депозираната по пощата
на 24.01.2023г. молба с искане за изменение на този краен съдебен акт в частта
за разноските. От П.И.И. чрез процесуалният му представител, поради което е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 59/23.01.2023г. постановено по КАД
№1870/2021г. по описа на Административен съд - гр. Варна са оставени в сила: Решение
№489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен съд –
Варна и Определение №1740/13.07.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на
Административен съд–Варна и е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ – София да
заплати по сметката за държавни такси на Административен съд – Варна сумата от
12,50лв. за държавна такса за настоящата инстанция. Касационното адм. дело №1870/2021г.
е образувано по:
1/касационна жалба вх.№6551/29.04.2021г. от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София срещу Решение №489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г.
по описа на Административен съд –Варна в частта, с която ГД„ИН“–София е осъдена
да заплати на П.И.И. с ЕГН ********** сумата от 444лв. за обезщетение за
неимуществени вреди за периода 10.01.2019г. до 22.01.2019г., от 01.04.2019г. до
04.04.2019г., от 07.05.2019г. до 10.05.2019г., от 03.06.2019г. до 05.06.2019г.,
от 25.11.2019г. до 28.11.2019г., от 18.05.2020г. до 20.05.2020г. и от
03.07.2020г. до 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 27.10.2020г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане;
2/касационна жалба вх.№6697/07.05.2021г. от П.И.И. срещу
Решение №489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен
съд –Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу ГД„ИН“–София
иск за присъждане на обезщетение в размер над 444лв. до 20000лв. за
неимуществени вреди за периодите от 10.01.2019г. до 22.01.2019г., от
01.04.2019г. до 04.04.2019г., от 07.05.2019г. до 10.05.2019г., от 03.06.2019г.
до 05.06.2019г., от 25.11.2019г. до 28.11.2019г., от 18.05.2020г. до
20.05.2020г. и от 03.07.2020г. до 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 27.10.2020г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане;
3/ частна жалба вх.№11156/23.07.2021г. от адв. Т.С. срещу Определение
№1740/13.07.2021г. по адм. дело №2371/2020г. по описа на Административен
съд–Варна, с което е изменено Решение №489/19.04.2021г. по адм. дело №2371/2020г.
по описа на Административен съд–Варна в частта за разноските, като
ГД„Изпълнение на наказанията“-София е осъдена да заплати на адв.Т.С. сумата от
30лв., представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв., вместо първоначално присъдените 25лв. и е отхвърлено искането за
присъждане на сумата над 30лв. до 360лв. с ДДС.
Предвид гореизложеното П.И.И. и процесуалният му представител са участвали в
касационното производство не само в качеството на ответник по касационна жалба
вх.№6551/29.04.2021г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, а
и като касатор и като частен жалбопододател.
С Решение №59/23.01.2023г. касационният състав на Административен съд-Варна
е отхвърлил като неоснователни и подадените от П.И.И. чрез процесуалният му
представител касационна жалба вх.№6697/07.05.2021г. и частна жалба
вх.№11156/23.07.2021г., поради което не е налице основание за присъждане на него,
респ. на процесуалният му представител на направените разноски по касационното
производство, нито на адвокатско възнаграждение. С оглед изложеното искането в
молба на касатора и частен жалбоподателя П.И.И. чрез адв. Т.С. *** за изменение
на Решение № 59/23.01.2023г. постановено по КАД №1870/2021г. по описа на
Административен съд - гр. Варна в частта за разноските следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от това и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в молба с.д.№1263/26.01.2023г. от
жалбоподателя П.И.И. чрез адв. Т.С. *** за изменение на Решение №
59/23.01.2023г. постановено по КАД №1870/2021г. по описа на Административен съд
- гр. Варна в частта за разноските.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.