РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Велико Търново, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110101682 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и
иск по чл.109 от ЗС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците са съсобственици на поземлен
имот с идентификатор *****, намиращ се в ******”, както и че ищецът З. Д. е собственик на
самостоятелни жилищни имоти, разположени на първия и втория етаж от сградата,
построена в поземления имот, а ищецът С. Д. е собственик на самостоятелен имот,
разположен на третия етаж от триетажната масивна жилищна сграда. Сочи се, че на ****от
страна на ищеца З. Д. и неговия дядо Д П, в полза на ответника, е било учредено ограничено
вещно право на строеж в поземления имот за изграждане на второстепенна постройка -
лятна кухня с разгърната площ от 19,3 кв. м, което се твърди, че фактически представлява
право на пристрояване и надстрояване и засяга общите части на сградата и съществуващите
складови помещения, част от жилищата в сградата. Излагат се твърдения, че след като
лятната кухня била изградена, по предварителна уговорка бил сключен договор за издръжка
и гледане между дядото на ищците Д Д. П и съпругата му Е Р П, от една страна и ответника
Л. Т. Ц., от друга страна. Сочи се, че поради неизпълнение на договора от страна на
ответника, същият се съгласил да прехвърли имота предмет на договора за гледане и
издръжка срещу задължението полагане на грижите и гледането по отношение на дядото и
бабата да бъде поето от ищеца З. Д., като се сочи, че в изпълнение на тази договореност се
сключил тристранен договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт
*********, по силата на който ответникът прехвърлил на ищеца З. Д. самостоятелен обект в
1
сградата в процесния поземлен имот, представляващ апартамент на втория етаж, заедно с
двете складови помещения- северозападно и североизточно и заедно с правото на
преминаване върху част от дворното място от 21 кв. м. откъм ул. ****”. Ищецът заявява, че
след прехвърлянето ответникът не освободил лятната кухня и продължил да я ползва,
въпреки че е второстепенна постройка и следва собствеността на апартамента, който му бил
прехвърлен. Ищецът заявява, че впоследствие разбрал, че ответникът се снабдил с
нотариален акт за лятната кухня и я вписал като самостоятелно жилище с идентификатор
*****. Ищецът заявява, че лятната кухня е изградена като е ползвана за стена и
присъединена външната оградна стена на сградата и таванската плоча на североизточното
складово помещение, като без изрично съгласие е присъединена и част от терасата на
апартамента на втория етаж. Счита, че лятната кухня не отговаря на изискванията на чл. 41,
ал. 1 от ЗУТ за самостоятелно жилище и представлява второстепенна постройка, която
следва собствеността на жилището към което е изградена, както и че при построяването й не
е дадено съгласие от всички етажни собственици в сградата и не е изпълнено условието на
чл. 183, ал. 2 от ЗУТ. Ищецът З. Д. твърди, че е собственик на процесната лятна кухня, която
счита, че представлява част от самостоятелния обект в сградата, негова собственост и
отправя искане съдът да осъди ответника да му предаде собствеността и владението на
процесната лятна кухня. На следващо място ищците излагат твърдение, че ответникът
възпрепятства ползването от ищците на посочените 21 кв. м от дворното място откъм ул.
**** като го ползва от 2012 г . до настоящия момент изключително за себе си като паркинг
място за лекия си автомобил и по този начин прегражда достъпа до складовите помещения
откъм улицата, с което пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху
дворното място и складовите помещения, поради което ищците отправят искане за осъждане
на ответника да преустанови действията си, с които им пречи да осъществяват правото си
собственост и ползване върху частта от дворното място от 21 кв. м, описано в нотариален
акт ****г., намиращо се между лятната кухня от юг, жилищната сграда от североизток и ул.
„*****” от север. Отправят искане за уважаване на исковете. Претендират разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявените искове. Заявява, че процесната лятна кухня е придобита от него
въз основа на закупено право на строеж и одобрени строителни книжа и не попада след
изброените обекти в нотариален акт ****** г. Ответникът счита, че ищецът неоснователно
се позовава на чл. 183, ал.1 от ЗУТ, тъй като правото на строеж върху съществуващ гараж не
засяга етажната собственост. Сочи, че не е конкретизирано на кое изискване на чл. 40, ал. 1
от ЗУТ не отговаря процесният имот. Ответникът заявява, че през 2007 г. от Д П и З. Д. е
учредено в полза на ответника право на строеж над съществуващ гараж в собствения им
поземлен имот, като след изграждането на обекта между същите страни е сключен анекс с
нотариална заверка на подписите към нотариалния акт за покупко-продажба на право на
строеж, с който Д Д. и З. Д. учредяват на ответника още 4 кв. м право на строеж върху
съществуващата плоча на съществуващ гараж. Ответникът посочва в отговора, че е
собственик на процесния имот, който е придобил на посочено правно основание и на
основание чл. 79 от ЗС по давностно владение, считано от датата на въвеждането му в
2
експлоатация. На следващо място ответникът счита и иска по чл. 109 от ЗС за
неоснователен и недоказан, тъй като върху процесната част от дворното място няма
поставени ограждения, врати или други средства препятстващи ползването му от останалите
съсобственици. Сочи, че автомобилът му не е бил паркиран постоянно, а само при
необходимост от извършване на товаро-разтоварителни дейности. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *********г., С. Д. Д.
продава на сина си З. С. Д. недвижими имоти, намиращи се в г*** а именно: ½ идеална част
от ДВОРНО МЯСТО, цялото от ****, съставляващо парцел *** по регулационния план на
гр.***, заедно с целия първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда, склад до
жилищната сграса с площ от 28,02 кв.м, склад със стълбище с площ от 2,38 кв.м, ателие за
керамика с площ 29,13 кв.м, помещение за електропещ с площ 9,5 кв.м и Гараж с площ 25
кв.м, построени в дворното място.
С нотариален акт за покупко-продажба ****., Д Д. П продава на Л. Т. Ц. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда, намираща се в *****,
разположен в поземлен имот с идентификатор ****, с предназначение- жилище, апартамент,
срещу задължение за издръжка и гледане, поето от купувача.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот, на ***********и съпругата му Е Р
П продават на З. С. Д. поземлен имот с идентификатор *****, с площ 370 кв.м, намиращ се в
гр.*****.
Видно от нотариален акт ****************г. Л. Т. Ц., със съгласието на Д Д. П и Е Р
П прехвърля на З. С. Д. недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ****, представляващ жилище, апартамент, намиращ се в сграда,
разположена в Поземлен имот с идентификатор **** заедно със складови помещения два
броя-североизточно и северозападно, заедно с правото на преминаване върху празно място
от 21 кв. откъм ул.****, срещу задължението за издръжка и гледане, което З. С. Д. приема от
Л. Т. Ц. да изпълнява по отношение на Д Д. П и Е Р П. В нотариалния акт е посочено, че Л.
Т. Ц. си запазва пожизнено правото на ползване върху мястото за преминаване, предвидено
за гараж над складовите помещения.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот на *** Д Д. П е признат за
собственик на основание давност, покупко-продажба и делба върху ½ идеална част от
дворно място от 380 кв.м, представляващо парцел *****8.
С нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж ****Д Д. П и З. С. Д. като
съсобственици на по ½ идеални части от свой съсобствен имот, намиращ се на адрес
г********* продават правото на строеж над съществуващ гараж, ползван за склад, на Л. Т.
Ц., за обект категория „лятна кухня“, която ще се ползва за жилище, с разгърната площ 19,03
кв.м, състояща се от лятна кухня, баня с тоалетна, предверие, тераса, за което е издадено на
3
името на Д Д. разрешение за строеж ******. на основание чл.148 ал.1, 2 и 4 от ЗУТ, заедно с
правото на преминаване откъм ул. „****“.
С анекс към нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж, на ****Д Д П и
З. С. Д. продават на Л. Т. Ц. допълнително към правото на строеж за построяване на лятна
кухня от 19,03 кв.м, още 4 кв.м. върху съществуваща стара плоча над съществуващ гараж.
С договор-споразумение от ****. З. С. Д. продава на Л. Т. Ц. допълнително право на
строеж за 7 кв.м.
По делото е представено разрешение за строеж ***, с което на Д Д. П е разрешено
изграждане на лятна кухня с РЗП 19,03 кв.м.
Със заповед от ********* на Кмета на ****, Л. Т. Ц. е вписан като собственик
възложител в Разрешение на строеж ****. за лятна кухня в УПИ *****.
По делото е представена декларация от Д Д. П от **** с която декларира пред
Община*** и СГКК **** че е заявил изричното си съгласие по отношение строежа на Л. Т.
Ц. в собствения към момента на съгласието имот на декларатора, за което е издадено
строително разрешение и одобрени архитектурни проекти.
Видно от удостоверение ****. за въвеждане в експлоатация на строеж лятна кухня с
РЗП-19,03 кв.м, строежът е изпълнен в съответствие с одобрените на ****инвестиционни
проекти, разрешение за строеж от **** и протокол от ****. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа с резултатите от проверките
на контролните нива, като строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта на гр.****.
В удостоверение издадено от Община **** на *****. е посочено, че Л. Т. Ц. е
собственик и инвеститор на обект- лятна кухня с местонахождение **** в кв.** в
гр.********.
По делото е представена декларация по чл.14 от ЗМДТ от ****. за деклариране на
процесната лятна кухня от ответника Л. Т. Ц..
Видно от удостоверение ********на Община ******* за въвеждане в експлоатация
на остъклен балкон към лятна кухня, строежът е изпълнен в съответствие с одобрени
архитектурни проекти на ******., въз основа на които са издадени разрешения за строеж,
като е посочено, че строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта на гр.*******.
По делото е представено удостоверение за приемане на проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри за обекти *********, видно от което проектът
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, внесен с вх.******** е
приет.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П Й К, С. Д.
Д., Г П Г и П С И. Свидетелката К, разпитана каза, че познава ищците по делото и й е
известно, че дядо им е дал на ответника място, където е направена спорната кухня, която е
долепена до къщата.Свидетелката каза, че когато колата на ответника е паркирана в
парцела, ищците не могат да влязат в мазата си. Свидетелката заяви, че откъм улицата няма
заграждения. Свидетелката Д., майка на ищеца С. С., разпитана каза, че баща й през ****
4
дал място на ответника да построи лятна кухня, към която впоследствие ответникът
построил тераса. Свидетелката заяви, че ответникът заградил и вкарвал в дворното място
колата си и те не могат да влизат в мазите на втория етаж. Свидетелят Г, разпитан каза, че
при паркиране на автомобила на ответника не се създава пречка да се премине. Свидетелят
заяви, че ответникът има тежко болен син и се налага да паркира в близост до дома си, за да
може детето да премине или да остави багаж. Свидетелят заяви, че пред вратата, която е на
жилищната сграда, ответникът не е паркирал никога, а колата му е или отпред на улицата
пред неговата част, или, когато я разтоварва, я доближава до остъклената си част, която била
неговото жилище. Свидетелят И заяви, че дори ответникът да паркира колата си, има
достъп до мазите. След като разтовари автомобила си той го паркирал на улицата.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че процесната лятна кухня с идентификатор ***** обединяващ лятна кухня и
пристрояване на остъклен балкон към лятната кухня представлява надстройка над СОС с
идентификатор **********. Вещото лице е посочило, че лятната кухня е допусната,
разрешена, проектирана и въведена в експлоатация като постройка на допълващо
застрояване с предназначение –лятна кухня. Вещото лице е посочило, че процесния обект
има собствена стоманобетонна подова плоча, изградена върху таванската плоча на долния
обект-склад с идентификатор *********. Таванската плоча на апартамента на първия етаж
от триетажната сграда не е засегната или присъединена в застроената площ на процесната
лятна кухня. Апартаментът на първия етаж, както и част от терасата на апартамента на
втория етаж не са присъединени в застроената площ на лятната кухня. Според вещото лице
процесната лятна кухня и остъкления балкон към нея не отговарят на изискването на чл.40
ал.1 то ЗУТ за жилище. Вещото лице е посочило, че за изграждането на лятната кухня и
остъкления балкон към нея има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж, като двата обекта са функционално свързани и нанесени в КККР с идентификатор
********, с обща застроена площ, в размер 27,35 кв.м. Вещото лице е посочило, че по
западната стена на триетажната жилищна сграда няма обособени входове. Двата броя
складови помещения, прилежащи към жилищната сграда на ищците нямат пряк вход/изход
откъм улица „****“.
Съгласно заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза
процесната лятна кухня не отговаря на изискванията на чл.40 ал.1 от ЗУТ за жилище, а е
проектирана съобразно чл.41 ал.2 от ЗУТ, отнасящи се за сгради от допълващо застрояване.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По иска по чл.108 от ЗС
Предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС е допустим, а
разгледан по същество е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я
владее или държи без да има основание за това.
5
За да бъде основателен иска с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо да бъдат
налице посочените в цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е
собственик на процесния имот, ответникът да се намира във владение или държане на същия
без да има основание за това.
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства не се
установиха твърденията на ищеца З. С. Д., че е собственик на процесната лятна кухня, с
твърдения ,че представлява част от жилищен имот, към който е пристроена-апартамент на
втори жилищен етаж с идентификатор 10447.505.193.2, на който той е собственик.
Видно от представения по делото нотариален акт **********. ищецът З. С. Д. е
придобил собствеността върху апартамент, намиращ се на втори жилищен етаж в сграда с
идентификатор *********, на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
Не е спорно и от писмените доказателства се установява, че на **** с нотариален акт
*********г. ищецът З. С. Д. и Д Д. П, който е дядо на ищеца, в качеството им на
собственици на недвижим имот, представляващ УПИ *******, продават на ответника Л. Т.
Ц. право на строеж над съществуващ гараж, за изграждане на обект-лятна кухня с
разгърната площ 19,03 кв.м, състояща се от лятна кухня, баня с тоалетна, предверие и
тераса, за изграждането на които е било издадено разрешение за строеж на името на Д Д. П.
От представените писмени доказателства се установи, че правото на строеж е
реализирано от ответника, построен е обекта, за който е било дадено разрешение за строеж и
с удостоверение ****на Община **** е въведен в експлоатация, като е посочено, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените на **** инвестиционни проекти,
разрешение за строеж от ***. и протокол от ****за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа. Построеното е нанесено в КККР като
самостоятелен обект с идентификатор ****.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗС собственикът на земята може да отстъпи
на друго лице правото да построи сграда върху нея и да придобие собствеността върху тази
постройка, отделно от земята. Упражняването на субективните права представлява
поведение на техния титуляр, насочено към осъществяването на съдържанието им, чрез
което се цели да бъде удовлетворен конкретен признат от закона интерес, а съобразно
утвърдената съдебна практика /ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС/ понятието "упражняване"
на правото на строеж, употребено в чл. 67 от ЗС, следва да се тълкува в смисъл на
реализиране на правомощието, чрез което се постига крайната цел - придобиване на
суперфициарна собственост, а собственост върху сграда, построена въз основа на учредено
право на строеж, може да възникне само, ако тя е обособена като вещ, съдържаща
минимални признаци за самостоятелност, за да може да бъде годен обект на вещни права
според изискванията на съответните строителни норми.
В случая, в полза на ответника, от собствениците на дворното място, през ****, е
отстъпено чрез договор за продажба, надлежно оформен в нотариален акт, право на строеж
6
за изграждане на постройка- лятна кухня от 19,03 кв.м и впоследствие право на строеж за
още 4 кв.м. и след реализирането му през ***** ответникът е придобил собствеността върху
построеното, т.е за ответника собствеността върху процесната лятна кухня възниква на
основание реализирано в срока по чл.67 от ЗС право на строеж, като построеното през ****.
е това, за което е дадено разрешение и прехвърлено право на строеж.
Наведените от ищеца възражения, че построената лятна кухня не представлява
жилище по смисъла на чл.40 ал. 1 от ЗУТ и не може да е самостоятелен обект, а е част от
жилищния имот на втория жилищен етаж, съдът намира за неоснователни. За да е налице
самостоятелен обект на право на собственост следва обектът да може да съществува
самостоятелно, а не функционално свързан с други имоти. В случая и двете вещи лица
заявиха, че построената лятна кухня не отговаря на изискванията за жилище, но следва да се
има предвид, че самостоятелен обект на право на собственост могат да бъдат и обекти с
друго предназначение, а не само имоти с предназначение „жилище“. В случая, вещите лица
са посочили, че процесния имот има основно помещение, санитарен възел, коридор, антре,
тераса. Това фактическо състояние на обекта следва да бъде съобразено и води до извод, че
процесния обект има функционална самостоятелност. Липсата на складово помещение в
самия обект, не променя извода за функционална самостоятелност на обекта, още повече, че
както от писмените доказателства, така и от събраните гласни доказателства се установи, че
процесния обект се ползва от ответника за жилище, с каквото цел е и отстъпено правото на
строеж, видно от нотариалния акт. Съдът не кредитира заключенията на вещите лица
досежно извода, че процесния обект не е самостоятелен обект на право на собственост,
доколкото този извод е обоснован само от извода, че обекта според вещите лица не
представлява жилище. Установи се, че процесната лятна кухня е самостоятелен строеж и не
е функционално свързана с някой от обектите, намиращи се в сградата от етажната
собственост, поради което същата представлява самостоятелен обект на право на
собственост, получила идентификатор и отразена в КККР.
Освен това, следва да се има предвид и че дори и да не представлява самостоятелен
обект за жилищни нужди, това не обосновава приложението на чл. 97 ЗС. Според тази
разпоредба когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по такъв начин, че
не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната вещ, собственикът на тази
вещ придобива правото на собственост и върху присъединената част, при задължение да
обезщети нейния собственик. В случая, видно от заключението по съдебно-техническата
експертиза, процесната постройка има собствена бетонна подова плоча и таванската плоча
на апартамента на първия етаж не е засегната или присъединена фактически в застроената
площ на процесния обект, както и никаква част от терасата на апартамента на втория етаж
не е присъединена фактически в застроената площ на процесния обект с идентификатор
******* В случая липсва каквато и да било функционална свързаност и обусловеност
между процесния обект и апартаментите в триетажната жилищна сграда, не е налице
присъединяване и правото на собственост не е възникнало в патримониума на ищеца З. Д.
на това основание.
7
След като ищецът не доказа, че е собственик на процесния обект с идентификатор
******** който е собственост на ответника, то съдът приема, че ответникът владее имота на
правно основание, че е негов собственик, поради което искът по чл.108 от ЗС се явява
неоснователен и недоказан.
По иска по чл.109 от ЗС.
Предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС е допустим, а разгледан
по същество е неоснователен и недоказан по следните съображения:
Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск
предоставя защита на правото на собственост и ограничени вещни права срещу всяко пряко
и /или косвено неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава,
смущава и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението
му. Исковата защита може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така и по
отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота, но ги упражнява по
начин, препятстващ или ограничаващ упражняването на субективното право на друг
съсобственик или собственик. По иска по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже
кумулативните предпоставки, а именно, че е собственик на имота, чиято защита търси по
съдебен ред, че е извършено неоснователно въздействие върху имота. Според съдебната
практика и теория „неоснователно въздействие” върху имота може да се изразява както в
активна човешка дейност, така и в бездействие, като същото може да е пряко или косвено;
неоснователното въздействие може да се изразява и във „вредно отражение върху вещта”
или „създадено състояние”. На следващо място, неоснователното въздействие трябва да
пречи, да ограничава или да смущава собственика на вещта, макар да не накърнява
владението, както и неоснователното действие или състояние трябва да съществува към
момента на предявяване на иска, като е без правно значение дали действието е извършено
виновно и дали извършителят е действал за себе си или за другиго. За да бъде ангажирана
отговорността, следва в резултат на неоснователното действие на ответника, да е
обективиран конкретен резултат, включително поддържан по време на съдебно
разглежданата защита, който да създава пречки за ползването на вещта от собственика й.
Предмет на иска по чл.109 от ЗС, предявен в условие на евентуалност, който следва
да бъде разгледан с оглед отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС, е твърдения на ищците, че
ответникът им създава пречки да ползват част от дворното място, която част представлява
21 кв.м, чрез изключителното ползване от ответника на посочената площ от дворното място,
заключена между лятната кухня от юг, жилищната сграда от североизток и улица „*******“
от север, чрез паркиране на автомобила си на посоченото място.
В настоящото производство се установи, че ищецът З. Д. е собственик на процесното
дворно място, част от което са визираните в исковата молба 21 кв.м.
Не се установиха останалите елементи от фактическия състав на иска по чл.109 от
ЗС. Установи се, че процесния обект-лятна кухня, собственост на ответника е с излаз откъм
8
ул. „****“, като видно от посоченото от вещото лице и показанията на разпитаните
свидетели К и И няма поставени ограждения, врати или др., с което да се възпрепятства
достъпа на ищците в качеството им на собственици на апартаменти в жилищната сграда,
намираща се в дворното място. От показанията на разпитаните свидетели Г и И се установи,
че ответникът не паркира автомобила си в дворното място, а на улицата, като понякога
спира пред имота си, за да разтовари покупки или остави сина си. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като същите отразяват преки техни впечатления ,
доколкото лицата са съседи на имота, както и са непротиворечиви. Показанията на
свидетелката Д. съдът съобрази по реда на чл.172 от ГПК и ги кредитира в тази част, в която
не противоречат на останалите събрани гласни доказателства. Съдът намира, че не се
установиха конкретни действия на ответника, с които да пречи на ищците да упражняват
правото си на собственост върху притежаваните от тях обекти, на които са собственици,
поради което искът по чл.109 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Ищците са претендирали присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не
следва да бъдат присъждани разноски в тяхна полза.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, на
основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. и 250лв. за
възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. Д. с ЕГН **********, с адрес ******** срещу Л. Т.
Ц. с ЕГН **********, с адрес г********* иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищецът З. С. Д. е собственик на „лятна кухня“ с
идентификатор ********* ,построена в дворно място с идентификатор ****, намиращо се в
гр.****** и осъждане на ответника да предаде владението върху горепосочената лятна
кухня, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. С. Д. с ЕГН **********, с адрес ******* и С. К. С. с
ЕГН **********, с адрес ****** срещу Л. Т. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.*****, иск по
чл.109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията, с които пречи на ищците
да осъществяват право си на собственост и ползване върху 21 кв.м, представляващи част от
дворно място с идентификатор *****, намиращо се в г*****, която част е заключена между
лятната кухня от юг, жилищната сграда от североизток и улица „*****“ от север, като
неоснователен и недоказан.
9
ОСЪЖДА З. С. Д. с ЕГН **********, с адрес ****** и С. К. С. с ЕГН **********, с
адрес ***** ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. Т. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.****** сумата общо
850лв./осемстотин и петдесет лева/, представляващи направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10