№ 24171
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110152334 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод предявени обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Г. Д., както
следва:
иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 640.35
лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., както и
сумата 25.03 лева – главница за извършено дялово разпределение за периода
01.07.2021г.-30.04.2023г., както и сумата 20.56 лева – главница за извършено
дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.09.2024г., до окончателното
изплащане, които услуги са предоставяни за топлоснабден имот – апартамент №
87, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 330, вх. Д, ет. 2, абонатен
№150098;
иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за заплащане на сумата 70.29 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2022г. – 21.05.2024г., както и сумата 4.54 лева
- лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
16.07.2021г.-21.05.2024г.
Производството по делото е приключило с решение № 6916 от 17.04.2025г., с което
предявените искове са изцяло уважени.
Постъпила е молба по реда на чл. 248 ГПК от ответника Р. Г. Д. с искане да се
измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени в полза на
ищеца. В молбата се твърди, че ответникът е признал вземането, платил го е веднага
след разбирането за него и не дължи цялата сума с оглед извършеното плащане.
Препис от молбата на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратен на насрещната
страна, която оспорва искането и моли то да се остави без уважение.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо
/подадено е в срока за обжалване от страна, която иска изменение на разноските,
1
присъдени в полза на другата, в който случай не се изисква списък по чл. 80 ГПК/.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения иск.
Съдът намира, че ответника е дал повод за завеждане на делото, тъй като е
изпаднал в забава по отношение на задължението си за срочно плащане на потребения
консуматив. Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца, плащането се осъществява до 45 дни от
края на месеца, за който е начислена сумата, който падеж обвързва страните по
правоотношението. Именно просрочието в плащането е основание за образуване на
делото, поради което ответника остава задължен към ищеца за направените от него
разноски в процеса.
Ето защо, разноски от ответника се дължат.
Дължимостта на разноските не се опровергава от извършеното в хода на процеса
плащане. Плащането е станало след изискуемостта на вземането и изпадането на
ответника в забава. Освен това, плащането не е достатъчно да покрие цялата дължима
сума за разноски. Дори това да бдеше така, то ответникът дължи разноски и същите
подлежат на присъждане, тъй като иначе биха били платени без основание. Казано
инак, разноските в производството се пораждат за страната, загубила делото, с
крайния съдебен акт. Плащането им следва да се съобрази от ищеца, който противно
на посоченото в молбата му, следва да извърши погасяванията в реда, посочен в
мотивите на решението, в това число да погаси разноските до посочената част.
При несъобразяване на това плащане, ответникът има право на защитата, уредена в
изпълнителния процес от ГПК.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ответника за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Г. Д. с правно основание чл. 248 ГПК
за изменение на решение № 6916 от 17.04.2025г., постановено по настоящото дело, в
частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. № 170982/16.05.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу определението, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2