О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………./........ 01.2021 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на 11.01.2021 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 1786
по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.248, във вр. с чл.252 от ГПК.
Постъпила е молба вх. №270390/30.11.2020г. от ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, подадена чрез пълномощника му по делото юрисконсулт М.В.,
с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото решение
№260334 от 09.11.2020г.
като му се присъдят и сторените разноски за заповедното производство в размера,
посочен в заявлението по ч.гр.д.
№1742/2016г. на Варненски районен съд, 46 състав, и издадената заповед за
изпълнение №851/17.02.2016г.
Препис от молбата е връчен на насрещната страна К.Д. чрез назначения му по
делото особен представител адвокат М.Т.. В едноседмичния срок по чл.248, ал.2 от ГПК същият е представил отговор
вх. №271508/21.12.2020г., в която се възразява срещу исканото допълване с
твърдение, че не са представени доказателства за извършването на разходи. В
условие на евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано
до законовия минимум по Наредбата за заплащането на правната помощ.
За да се произнесе по направеното
искане, съдът взе предвид следното:
С решение №260334/09.11.2020г.
съдът е уважил предявените от ищеца – цесионер „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, установителни искове, предявени
по реда на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, като е отхвърлил
частично само акцесорния иск за дължимата възнаградителна лихва, включена в
просрочените месечни вноски. Понастоящем това решение не е влязло в сила, тъй
като е обжалвано от заинтересованата страна – ответника К. Д..
Молбата за неговото допълване чрез
присъждане и на разноските, сторени за заповедното производство, е подадена от
ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, с оглед на което се приема от съда за
процесуално допустима.
Като има предвид, че разноските на кредитора, сторени в заповедното
производство, не съставляват част от вземането, предмет на съдебно установяване
със специалния иск по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, макар и да са включени в
съдържанието на заповедта за изпълнение, а са законова последица от уважаване
на заявлението, като отговорността за тях е обвързана от окончателното
произнасяне на съда по предявения от кредитора иск по чл.422 от ГПК, както и обстоятелството, че в сезиралата
настоящия съд искова молба ищецът изрично твърди, че същите са дължими като е
заявил воля за тяхното присъждане, съдът намира, че следва да се произнесе с
решението си и по вземането на кредитора за разноските в заповедното
производство. Това вземане изрично е включено в пакета прехвърлени от
предходния кредитор „Банка
ДСК” ЕАД на ищец - цесионер
„ОТП Факторинг България” ЕАД с договора за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 11.05.2016г. вземания. С оглед на това съдът намира искането
на ищеца за основателно.
Видно от списъка по чл.80 от ГПК (обективиран както в самото заявление,
така и в петитума на исковата молба), в заповедното производство по ч.гр.д. №1742/2016г. на ВРС, кредиторът е сторил
разноски в общ размер 2 522,88 лева, в т.ч. 1 121,65 лв. - платена държавна
такса; 1 401,23 лв. – дължимо юрисконсулско
възнаграждение. Като доказан по основание и размер съдът приема разходът за
платената за заповедното производство държавна такса в общ размер на
1 121,65 лева. Доколкото юрисконсулското възнаграждение не съставлява
реално сторен разход за страната, а се определя от съда, то приложение следва
да намери нормата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията й към датата на произнасянето
на съда. Съобразявайки това, размера на дължимото възнаграждение за
осъщественото в заповедното производство представителство на кредитора –
заявител от юрисконсулт се определя от съда в минималния размер по чл.26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 50 лева.
При това положение общият основателен
размер на разноските за заповедното производство се равнява на сумата
1 171,65 лева. По съразмерност с уважената част на исковете ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 125,69 лева, в който смисъл
постановеното по делото решение следва да бъде допълнено.
По изложените съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 и чл.78,
ал.4 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА решение №260334 от 09.11.2020г.
по търговско дело №1786/2019г. на ВОС, търговско отделение, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Н.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище”, бул.
„Княз Александър Дондуков” №19, етаж 2, сумата 1 125,69 лева (хиляда сто двадесет и пет лева и шестдесет
и девет стотинки), представляваща сторени разноски за заповедното производство
по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с частна жалба, предявена в едноседмичен срок, считано от датата
на връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: