№ 53
гр. Плевен, 27.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20224400200066 по описа за 2022 година
Производство по чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.
Образувано е по искане на прокурор при Окръжна прокуратура-град
Плевен за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на обвиняемия Д. К. Д. от с. ***, Плевенска област.
Искането е мотивирано с обстоятелството, че е налице реална опасност
Д.Д. да се укрие и да извърши престъпление.
Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.
Защитникът на обвиняемия Д. К. Д. – адвокат Х.К., изразява становище,
че искането е неоснователно, тъй като не съществува реална опасност Д. да
се укрие и да извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и
събраните до момента доказателства по досъдебно производство № 454/2022
г. по описа на Окръжна прокуратура-гр. Плевен, намира за установено
следното:
Искането е подадено от легитимна страна, поради което е процесуално
допустимо и следва да бъде разгледано.
Разгледано по същество искането е основателно.
С постановление на разследващ полицай от 25.01.2022 г. Д. К. Д. е
привлечен в качеството на обвиняем затова, че от неустановена дата до
24.01.2022 г. в с. ***, Плевенска област, без съответно разрешение – лиценз,
1
издаден от БНБ, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква
разрешение /лиценз/ по смисъла на член 13, ал.1, във връзка с чл. 2, ал. 1 от
Закона за кредитните институции, като предоставял кредити на различни лица
срещу задължението те да бъдат върнати с лихва, с тази дейност са причинени
другиму значителни вреди и са получени значителни неправомерни доходи –
престъпление по чл. 252, ал. 2, във връзка с ал. 1 от НК.
От събраните до този момент доказателства по делото - свидетелските
показания на А.И.А., Ц.К.Ц., Х.В.К., Ч.Т.В., А.П.Ч., П.Г.Ч., протокол за
извършена проверка в помещение без съгласието на собственика или
обитателя или в тяхно отсъствие и протокол за извършено претърсване и
изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 24.01.2022
г., може да се направи обосновано предположение, че Д. К. Д. е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода т.е. налице е първата
от предпоставките по член 63, ал. 1 НПК за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража““.
Налице е и втората предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение – реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши
престъпление.
От приложената към делото справка за съдимост става ясно, че Д. К. Д.
е осъждан многократно за извършени умишлени престъпления от общ
характер. Тези фактически данни сочат, че той е личност с повишена степен
на обществена опасност, склонна към извършване на престъпления. Освен
това е непротиворечива практиката на ЕСПЧ, че тежестта на извършеното
престъпление, неговия обществен отзвук, както и предвиденото наказание,
могат сами по себе си да обусловят наличието на реална, а не на
предполагаема опасност от извършване на престъпление.
Налице е и реална опасност от укриване. Обстоятелството, че Д.Д. е
безработен и не получава легални трудови доходи /виж характеристичната
справка и данните от протокола за разпит/, съчетано с тежестта на
наказанието, предвидено за престъплението, са в състояние да го подтикнат
да се укрие, за да избегне предприето спрямо него наказателно преследване.
Съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК при определяне мерките за
неотклонение приоритет имат степента на обществената опасност на
извършеното престъпление и доказателствата срещу обвиняемия и едва след
2
това се вземат предвид семейното положение, здравословното състояние,
възрастта професията и други данни за личността на обвиняемия.
В разглеждания случай извършеното престъпление е с висока степен на
обществена опасност, която е съчетана с реална опасност от укриване и
извършване на престъпление от страна на Д. К. Д.. Освен това ефектът на
конкретното деяние се определя не само от начина на извършване на същото,
но и от степента на засягане на обществените отношения, към които е
насочено. Ето защо целите на мерките за неотклонение в разглеждания
случай могат да бъдат постигнати единствено чрез мярката за неотклонение
„Задържане под стража“.
Заболяванията, от които страда Д.Д., могат да бъдат лекувани и в
условията на следствения арест, а при необходимост и в болнично заведение,
поради което не могат да обосноват извод за определяне на по-лека мярка за
неотклонение.
По изложените съображения и на основание чл. 64, ал. 5, във връзка с ал.
4, във връзка с чл. 63, ал. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на Д. К. Д., ЕГН – **********, обвиняем по досъдебно
производство № 454/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-град
Плевен.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред
Апелативен съд-гр. Велико Търново, в 3-дневен срок от днес, с частна жалба
или частен протест.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
3