РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20215300900599 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.45 от ЗЗД във вр. с чл. 557 ал.1 б.“а“ от КЗ и
чл.86 от ЗЗД.
Ищците Г. Я. Г. ЕГН ********** и М. С. Г. ЕГН **********, и двамата
от с. Б., община Р., област П., ул. ****, съдебен адрес ******, чрез адв. Г. Д.,
искат осъждане на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Булстат ********* гр.София
1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ******, чрез АД „М.“,
да плати на Г. Я. Г. сумата от 9000лв. обезщетение за неимуществени вреди и
357лв. обезщетение за имуществени вреди и на М. С. Г. сумата от 30 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на
10.03.2020г. по път III – 375 гр. П.- гр. П. на километър 30, след отбивката за
с. З, причинено от Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. "***" с рег. № ******,
с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с обезщетение за
забавено плащане на главниците в размер на законната лихва върху нея от
10.03.2020г. до изплащане на сумата.
Ангажират доказателства, претендира се присъждане на възнаграждение
за един адвокат при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ГПК.
Ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Булстат ********* гр.София не
признава исковете по размер, ангажира доказателства, претендира разноски,
представя справка по чл.80 от ГПК.
Помагачът на ответника Г. Х. Г. ЕГН ********** от гр. П. *****, ****,
намира исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Ангажира
доказателства.
Становищата на страните са изложени в доклада по делото, даден с
1
Определение № 462 от 05.05.2022г.
Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като
взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:
Между страните са безспорни обстоятелствата от фактическия състав на
деликта – неговото настъпване, извършител, противоправност, вина, нанесени
телесни увреждания на ищците, причинно – следствена връзка между деликта
и телесните уврежданията и настъпилите за ищците болки и страдания. Това е
така както с оглед становищата в отговора по делото, така и поради
извършено извънсъдебно репариране на неимуществените и имуществените
претенции чрез плащане на 3 000лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на Г. Я. Г. и чрез плащане на 45 000лв. обезщетение на
неимуществени вреди и 1085лв. обезщетение на имуществени вреди на М. С.
Г..
Спорът между страните е за претендирания тук над изплатените суми
размер на обезщетенията.
Както от признанията на ответника, така и от приложените по делото
писмени материали от ДП № 65/2020г. на ОСО при Окръжна прокуратура
гр.Пловдив и изслушаните свидетели се доказва, че на 10.03.2020г. Г. Г.
управлява лек автомобил С. Б. с рег. № ****** по път III – 375 в посока от гр.
П. към гр.П. като с него пътува на предна дясна седалка с. му М. С.. В същото
време по този път в обратна посока се движи лек автомобил "***" с рег. №
******, управляван от Х. Г. Г., с концентрация на алкохол в кръвта 2.17
промила, без валидна застраховка ГО на автомобила. На км 30, след
отбивката за с. З, лек автомобил Ауди навлиза в лентата за насрещно
движение и удря челно лек автомобил С.. След удара купето на л.а. С. Б. е
деформиран. В резултат на удара двамата ищци са пострадали, Х. Г. Г. е
починал на място.
Пръв на местопроизшествието спира за оказване на помощ св. С. Ш.,
чиито показания съдът цени като обективни и безпристрастни, установяващ,
че ищците са се намирали в автомобил С. Б. на предните седалки, Г. Г. е бил
на шофьорското място, с. му до него на дясна седалка. Свидетелят помага на
Г. да излезе от автомобила - неговата врата се отваря. Поради счупване на
жабката и притискане на краката на Г., свидетелят решава да не я изважда, за
да не причини повече щети. Г. е била с поставен предпазен колан и той бил
сложен така, както се поставя, но не посочва, че той е откопчал колана.
С Постановление от 30.12.2020г. на прокурор към Окръжна
прокуратура Пловдив образуваното за ПТП производството по сл.д. №
65/2020г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, водено за престъпление по
чл.343 ал.1 б.“А“, „Б“ и „В“ във вр. с чл.342 ал.1 от НК, е прекратено на
основание чл.199 ал.1 и чл.243 ал.1 т.1 във вр. с чл.24 ал.1 т.1 и т.4 от НПК -
погасена наказателна отговорност поради смърт на дееца Х. Г. Г., починал на
място.
След ПТП, ищците с линейки са транспортирани в УМБАЛ „Св. Г.“
Пловдив.
От показанията на свидетелите З. Г. Х. - *на ищците, и А. Я.а Х. – *на
ищеца Г. Г., които са последователни, логични, кореспондират на писмените
2
материали по делото, поради което съдът ги кредитира, се установява, че
ищците са престояли в болницата три дни, извършени са изследвания, след
което са изписани за домашно лечение поради настъпилата Ковид -
обстановка. М. Г. била със счупен прешлен на таза, със счупване в ръката, с
много наранявания по цялото тяло. Г. Г. бил с гръдна травма, коремна травма,
травма на ломбален и торакален дял като целият гръден кош е бил посинял, с
болки във врата, прешлените и ръцете.
През първите две седмици грижи за двамата ищци полага дъщеря им,
която е при тях непрекъснато, като паралелно с това полага грижи и за баба
си /майка на М. Г./, която е възрастно лице над ***, инвалид, живяла винаги
заедно със семейството на ищците, за която до този момент грижи са
полагали те. След това преките ежедневни грижи за тях и за майката на М. Г.
се поемат от А. Х..
Г. Г. е бил изцяло на грижите на дъщеря си първите две седмици, след
това за него грижи полага сестра му. След втората седмица започва поле –
лека да сяда. Първоначално е бил неадеквате, изпадал в паник – атаки, не бил
способен да се грижи за с. си, основно лежал, получавал аритмии, асистолии,
което наложило постъпване в болница, тъй като от 2015г. е с поставен стенд и
се направили коронографии, започнал прием на нови лекарства. Г. се
обвинявал за случилото се със с. му, дълго време не можел да се качи в кола
да шофира. И до момента получава паник – атаки, поради сърдечните му
проблеми често се обаждал през нощта на сестра си и съпруга й да бъде
превозен до болницата в Интензивен сектор поради чести екстрасистоли и
аритмии.
Преболедува COVID 19 заедно със с. си след нейното първо изписване
от Уни Хоспис гр. Панагюрище, започват паник – атаки, налагало се е
откарване в Спешно отделение за терапии с кислород.
На 10.06.2020г. постъпва в Първо кардиологично отделение,
Интензивно кардиологично отделение с инвазивна кардиология на УМБАК
Пловдив АД, с диагноза Нестабилна стенокардия, изписан на 11.06.2020г. с
назначено медикаментозно лечение. При придружаващи заболявания е
посочено и „състояние след ПТП“.
На 20.04.2021г. му е издадена Амбулаторен лист № 1980 с основна
диагноза – Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност,
поради оплакване от тежест и болка в гърдите, след ПТП от 03.2020г. правена
коронография през 07.2020г., ритъмни нарушения, хипертоник, доказана
ИБС, с поставен стенд.
В момента проблемите със сърдечното заболяване продължават, има
безсъния, главоболия, постоянно потене.
М. Г. е била 45 дена обездвижена на дъска поради счупване на ломбален
прешлен, с указания да не се извършват никакви движения, защото при
разместване може да се стигне до парализа на краката. Поради
обездвижването в този период краката й атрофират, отслабва, крайниците й
станали „като на дете“. През първите седмици започва да отслабва, краката й
изтръпвали, не е имала усет в глезените, правени са й масажи. Г. е била на
подлога и памперси, полагани са за нея пълни грижи за лична хигиена,
3
обтривана е със стерилни бинтове със спирт против започнато образуване на
декубитални рани след 20 – я ден поради обездвижването. Организирано е
посещение в дома и консултации с лекари, на два пъти е извикана линейка, за
да бъде придвижена до болницата за прегледи, защото е трябвало да остане
неподвижна на дъската. През целия период ръцете на Г. остават сини, лявата
ръка не минавала, оставала морава и синя. След 50 –я ден започват две
седмици раздвижване в дома по специална технология, след това започва
рехабилитация в Спортния диспансер, но при непоносими болки, които не
отминават, и без никакъв резултат. Впоследствие установяват, че от удара
голямо парче кост остава забито във вената й, за това ръката й е лилава през
цялото време и не се възстановява. Това не е забелязано при първия преглед.
Направена е втора операция в Уни Хоспис гр.Панагюрице, където ищцата е
приета на 07.05.2020г. и е изписана на 11.05.2020г. като е извършено закрито
наместване на отделена епифиза, хемерус. От болницата излиза заразена с
Ковид, който прекарва много тежко.
На 30.06.2020г. е приета в Първо кардиологично отделение -
Интензивно кардиологично отделение с инвазивна кардиология на УМБАЛ
Св. Г. с основно заболяване Нестабилна стенокардия – диагностика и лечение
на нестабилна форма на ангина пекторис /остър миокарден инфаркт без
инвазивно изследване/ и придружаващо заболяване – състояние след
фрактура на ляво рамо.
На 26.02.2021г. ищцата постъпва повторно в Уни Хоспис гр.
Панагюрище и е изписана на 01.03.2021г. за екстракция на остеосинтезни
средства.
През цялото време М. Г. е на много силни лекарства, приемала е
обезболяващи, изписвани със зелена рецепта.
Въпреки двете операции и рехабилитациите ръката не се възстановява,
има изменен ход, стои при издигане изкривена под формата на буквата „Ф“,
не може да се дигне по – високо от нивото на гърдите, трудно я използва при
хранене, има затруднения в ежедневието си за лично обслужване, обличане,
хранене, хигиена, поддръжка, вече не шофира, защото ръката отива настрани
в друга посока. Променя прическата си като подстригва дългата си коса, за
която не може да се грижи.
Болките в ръката и таза все още ги има, Г. е трудноподвижна, не желае
да излиза, няма желание да се среща с познати, с хора, изпитва срам и
неудобство заради състоянието си, заради начина си на хранене не иска да
посещава заведения. Състоянието на ръката й попречило да награди с медали
деца на международно състезание по гребане в гр.Пловдив, от което била
много разстроена, плакала. Споделяла е, че до момента често сънува и
изживява ПТП, изпитвала ужас в колата, че ще избухне, че няма да може да
излезе, и тези спомени се повтарят.
До катастрофата М. Г. е била без придружаващи заболявания, водила е
активен живот като бивш спортист по академично гребане, който е
национален, олимпийски и световен шампион, продължавала да спортува, да
се поддържа, била младолика за годините си, грижила се е за възрастната си
майка. Сега се е състарила, не иска да излиза, не иска да контактува с хора,
затваря се в стаята си сама, плаче, чувства се различна, мисли, че е инвалид,
4
има страх при возене в автомобил, не желае да шофира, вдига високо кръвно,
не може да спи.
Г. Г. е бил над 25 години ***, награден с диплома „История във
времето“, бил е спортист, водил е активен живот. Двамата със с. си били
дейни, ходели на състезания за ветерани, спортували, имали активен личен и
социален живот, били младолики за годините си. След ПТП и двамата
рухнали психически и физически, затворили се в дома си, преустановили
контактите си, не излизали, начинът им на живот и ежедневието се
променили.
От представената медицинска документация, включително материалите
по досъдебното производство и писмени материали по образуваната при
ответника щета, свидетелските показания и изслушаното заключение на СМЕ
на д-р Д. М., дадено въз основа писмените материали по делото, показанията
на свидетелите и личен преглед на ищците, което съдът кредитира като
обективно, безпристрастно, кореспондиращо на останалия събран
доказателствен материал по правилата на ГПК, компетентно и ясно, се
установяват причинените на ищците телесни увреждания от ПТП.
Възраженията на помагача срещу изводите в СМЕ и направените в тази
връзка оспорване както в съдебното заседание, така и в писмените бележки,
се възприемат от съда като неоснователни. Въведените аргументи не могат да
се споделят и противоречат на процесуалните правила. Задълженията на
експерта по СМЕ не е да събере и установи нови доказателства – в случая в
какъв точно твърд предмет е ударено лявото рамо на Г., а да даде експертно
становище въз основа вече събраните доказателства като използва
специалните си знания. При възражението си помагачът не обосновава какви
доказателства не са използвани или трябва да се използват. Също така в
писмените си бележки се позовава на показания на свидетели, дадени в
досъдебното производство, които не са разпитани по настоящото дело, за да
обоснове противоречие между тази група показания, изслушания по делото
свидетел С. А. Ш. и заключението на д-р М.. В гражданския процес по ГПК
съществува принцип на устност и непосредственост, поради което не са
доказателства по делото протоколи за разпит на свидетели от досъдебното
производтво и те не могат да се ценят. Св. Ш. не дава показания, че той е
свалил предпазния колан, а само че е видял кой го е махнал, без да назовава
лицето. Поради това противоречие няма.
За ищеца Г. Г. прегледът в УМБАЛ Св. Г. Пловдив е от ортопед, хирург,
интернист, направени са рентгенови снимки и ехографии, и се установяват
травми и охлузвания в областта на гръдния кош и корема. Приет е по
спешност във Втора хирургическа клиника с цел наблюдение и консервативна
терапия, изписва се на 13.03.2020г. след стабилизиране на състоянието. След
този период е лекуван амбулаторно и болнично за придружаващи заболявания
от кардиологичен произход. Към момента на прегледа от д-р М. на
12.07.2022г. е напълно възстановен, с изключение на периодични болки в
областта на гърдите при натоварване и движение. Периодът на
възстановяване на Г. е до 30 дни от травмата.
За ищеца М. Г. прегледът в УМБАЛ Св. Г. гр.Пловдив от ортопед,
хирург, интернист, анестезиолог и направени рентгенови снимки установяват
5
раздробено счупване с разместване на горния край на лява раменна кост в
областта на рамото и счупване на тялото на втори лумбален прешлен /Л – 2/.
Приета е в КОТ и е предложено оперативно лечение, след отказ е извършена
репозиция на фрагментите на ляво рамо и поставяне на гипсова превръзка,
назначен покой и болкоуспокояващи. Изписана е на 13.03.2020г. с указания за
леглови режим за гръбначната фрактура и носене на гипсова превръзка 40
дни. Месец и половина в дома си на твърдо легло лицето е вертикализирано.
Рехабилитация започва след сваляне на гипсовата превръзка. Силните болки и
ограничени движения в лявата раменна става водят до постъпване в болница
Уни Хоспитал гр. Панагюрище, в Ортопедия и травматология, на
07.05.2020г., където е извършена операция с открито наместване на
фрагментите и фиксиране с метални тела на 08.07.2020г. Поставен Мител за
21 дни, изписана на 11.05.2020г. Провежда рехабилитация след периода от 21
дни. За втори път постъпва в същата болница и отделение на 26.02.2021г. с
оплаквания за затруднени движения в оперираната става, оперирана е на
27.02.2021г. за отстраняване на металните тела, изписана на 01.03.2021г. с
указания за рехабилитация.
Личният преглед от д-р М. на 12.07.2022г. установява, че сега има
напълно зарастване на фрактурата на лява раменна става, има оплакване от
болки и ограничени движения във всички посоки. Има палпаторна и
спонтанна болка по предната и страничната част на лява раменна става,
ирадираща към лакътя. Ограничаване на отвеждането до -70 градуса
абдукция, ограничено сгъване до -60 градуса, разгъване с 10 градуса,
намаление и вътрешна ротация с 10 градуса и външна ротация с 30 градуса.
Има затруднено самообслужване с тази ръка – обличане, събличане,
домакински дейности.
На М. Г. е причинена фрактура на тялото на втори лумбален прешлен,
представляващ трайно затруднение на движенията на снагата за период от 4 –
5 месеца; фрактура на лява раменна става, представляваща трайно
затруднение на движенията в тази област, което продължава и до сега поради
многофрагментността на фрактурата и получаване на контрактура, съчетано с
ограничение на движенията. Поради налични усложнения, периода на
възстановяване не е приключил за областта на лява раменна става.
Съществуват опасения за трайни последици за здравословното състояние на
тази става и вероятност измененията в движенията да останат дефинитивни.
От заключението се установява, че нанесените на Г. Г. и на М. Г.
травматични увреждания по вид и местонахождение, здравословното им
състоянието, липса на травми в областта на главата, лицето и крайниците за
Г., направените след оплаквания на Г. снимки в областта на ключицата
/където преминава предпазен колан/, запазената цялост на предно обзорно
стъкло, видът фрактура на втори лумбален прешлен на М. Г., който се
получава при челен удар най – често при рязко сгъване на тялото напред в
областта на блокиращия предпазен колан, обосновават извод, че двамата са
били с поставен предпазен колан. В този смисъла са както показанията на св.
С. Ш., така и снимковия материал на изготвения албум на
местопроизшествието в досъдебното производство.
Поради това съдът приема, че ответникът и неговият помагач не
6
доказват твърдението си за съпричиняване на вредоносния резултат на М. Г.
от двамата ищци поради непоставен предпазен колан. Твърдението, което е
по повод защитно възражение за съпричинява, следва да бъде доказано по
несъмнен и безспорен начин с оглед разпределената тежест на доказване като
не е достатъчно само да се въведе съмнение от твърдящия. Ответниците не
проведоха главно, пълно и несъмнено установяване на тези обстоятелства.
Напротив – както СМЕ, така и устните обяснения на в.л. М. при
изслушването му опровергават твърденията на ответника и помагача. Д – р М.
ясно, непротиворечиво, логично и със специалните си знания, на база
събраните по делото доказателства, обясни, че ключица и раменна става са
две различни кости: ключицата е част от ребрата, от гръдния кош, раменната
става е част от рамото. Травмата е на лява раменна става, която за пътник,
пътуващ на предна дясна седалка, остава свободна, защото предпазният колан
преминава през дясна ключица. Снимки на Г. има в областта на дясна
ключица поради оплаквания и съмнения като там травми се получават от
поставен предпазен колан.
Травматичното увреждане са на лява раменна става.
При непоставен колан от Г. тялото би полетяло напред и би следвало да
има травми по лице, глава, удар в борд – табло, в прозорец, защото няма
какво да я спре, за което в случая няма доказателства и се опровергава от
медицинската документация и фото – албума от местопроизшествието.
В процесуалния срок за отговор нито ответникът, нито неговият
помагач са направи възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
М. Г. чрез отказ да бъде оперирана в УМБАЛ Св. Г. гр.Пловдив при
приемането й на 10.03.2020г. Възражението за съпричинявае на вредите не се
изследва от съда служебно, независимо от събрания по делото доказателствен
материал, а само ако е направено от ответника в процесуалния за това срок за
отговор. Извънсъдебно, при разглеждане на щетата и плащане на
обезщетение, ответникът е получил и е бил запознат с издадената от УМБАЛ
Св. Г. гр.Пловдив медицинска документация, видно от представените
експертизи на д-р В., поради което е разполагал с документи, съдържащи
информация за отказ от оперативна интервенция както за лумбалния
прешлен, така и за ръката, от Г.. Тези документи са представени и към
исковата молба и са връчени на ответника и помагача му за запознаване при
даване на отговор. Поради това процесуално недопустимо е едва в писмените
бележки по същество да се прави възражение за съпричиняване от Г.,
обосновано с факта на направен отказ от операция в УМБАЛ Св. Г.
гр.Пловдив, респективно да се черпят аргументи, поради което съдът не
разглежда и не обсъжда факти в тази връзка, защото се касае за възражение,
стоящо извън предмета на делото.
Съдът приема за недоказани твърденията на ищците, че в резултат на
ПТП и на двама са причинени кризи на сърдечно – съдовата система: на Г.
хипертонични кризи, на Г. сърдечни кризи. Вярно е, че и за двамата се
представя медицинска документация за постъпване в болницата по повод
заболяване на съредчно – съдовата система: За Г. това е Епикриза от УМБАЛ
Пловдив АД за постъпване в Първо кардиологично отделение на 10.06.2020г.,
изписан на 11.06.2020г., с диагноза Нестабилна стенокардия, и Амбулаторен
7
лист № 1980 от 20.04.2021г. за Хиперточино сърце без /застройна/ сърдечна
недостатъчност, а за Г. Епикриза на УМБАЛ Пловдив АД за постъпване на
30.06.2020г. и изписване на 01.07.2020г. с основно заболяване – Нестабилна
стенокардия. И според двете изслушани свидетелки, Г. Г. е имал паник –
атаки, аритмии, асистолии, сърдечна криза. Но според показанията на св.З. Х.,
след първата операция на майка й в Уни Хоспитал гр. Панагюрище, където
според Епикризата престоява от 07.05.2020г. до 11.05.2020г., М. Г. излиза от
болницата, заразена с Ковид, който прекарва много тежко, както и че това
заболяване е прекарано и от баща й, в резултата на което прави често паник –
атаки, задушава се.
Следователно след ПТП за двамата ищци са налични данни за
прекарано вирусно заболяване COVID 19, за което е известно, че може да
протече с увреждане на сърдечно – съдовата система при предразположени
към това лица. Преболедуването нарушава причинно – следствената връзка
между ПТП и сърдечните заболявания на двамата ищци, регистрирани в края
на юни 2020г., което е месец след като Г. излиза на 11.05.2020г. болна от
COVID 19, поради което, при липса на други доказателства, не може да се
приеме за доказано, че сърдечните заболявания на двамата ищци са пряка и
непосредствена последица на ПТП.
Изслушана е СПХЕ на в.л. д-р Д. К., дадено след запознаване с
писмените материали по делото и личен преглед на двамата ищци,
компетентно, безпристрастно, обосновано, кореспондиращо на събраните
доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло. Намира за
необосновани и при липса на аргументи и доказателства доводите и
възраженията на ответника и помагача му към специалните знания на вещото
лице и изводите, които прави въз основа на тях.
Данните от съдебно – психиатричния преглед на М. Г. са:
Стоматоневрологично – ограничени движения на лява ръка, забавена и
щадяща походка; Психично – всестранно ориентирана, емоционално лабилна,
информативна. Правилен мисловен процес, фиксиран към преживяното
травматично събитие, което преработва емоционално с речева
неравномерност и вегетативни реакции – треперене на ръцете, зачервяване на
лицето и врата. Данни за инсомия, натрапливи спомени и хронологична
аломнеза, обхващаща процеса на катастрофата и близкия период след това.
Интелект без данни за трансформация.
За нея дава заключение, че при ПТП е преживяла реакция на остър
стрес. Непосредствено след ПТП е била в състояние на остър стрес от
понесената п. и физическа травма, преминала в разстройство на адаптацията,
което състояние е продължило няколко месеца, с интензивни периоди на
обостряне на ситуацията, свързана с поредица от оперативни интервенции.
Непосредствено след ПТП, бидейки в ограничено физическо състояние, Г. е
изпитвала емоции от негативния регистър и невротични симптоми.
Състоянието е съотносимо към преживяното и покрив клиничните критерии
на Посттравматично стресово разстройство, което възниква като закъснял или
протрахиран отговор към стресогенно събития. Към момента на експертизата,
повече от две години след травмата, са налице данни за настъпило
Посттравматично стресово разстройство. ПТСР настъпва след периода на
8
дезадаптация повече от три месеца на устойчиви и задълбочаващи се
симптоми – настойчиво, повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на
събитието в спомените, представите или в сънищата. Често са налице
изразена емоционална лабилност, плачливост, нервни кризи и притъпяване на
чувствата и избягване на стимули, които могат да възбудят спомени за
травмата като тези изживявания водят до промени във функционирането на
три нива – личностно, трудово и социално. Промене е изцяло начина на живот
с ограничена физическа активност, промяна в начина на поддържане на
хигиена, ограничени контакти, принудителни пози в домашни условия. Към
момента на експертизата Г. изпитва значима тревожност като пътник.
Клиничната динамика на емоционалната реакция са: от реакция на остър
стрес с емоционална и волева дезорганизация, към разстройство на
адаптацията с тревожно депресивно разстройство до ПТСР. Налице е трайно
ограничаване на социалните контакти. Налице е причинна връзка между
претърпяната травма при ПТП и емоционалното и психическо състояние на
Г.. При Г. има неблагоприятни фактори относно отзвучаването на
емоционалната и п. травма – коренна промяна на начина на живот,
активности, ангажименти, свързани със спортната кариера, възрастта и
взаимната индукция на състоянието със съпруга, остатъчното чувство на вина.
Данните от съдебно – психиатричния преглед на Г. Г. са:
Стоматоневрологично – не се установява огнищна неврологична
симптоматика. Психично – психомоторно напрегнат, ситуативно тревожен,
емоционално лабилен. Отговаря на зададените въпроси, съдейства на
изследването. При обсъждане на случилото се забързва речевия темп, става
многоречив и емоционално лабилен с вегетативна реакция. Възприятно –
представна сфера без нарушения. Резултатите от проведените методики сочат
нормало интелектуално и когнитивно развитие, съответстващо на
календарната възраст, образование и придобития социален опит. Мисловният
процес е правилно структуриран, но обстоятелствен с чувство за вина, мисли
за безпереспективност. Прави опити да възпроизвежда и подрежда в
хронологична последователност близки и далечни преживявания, като и
фиксиран към случилото се с тафтология на спомените около катастрофата,
след нея и към настоящия момент с оглед последствията – физическа
инвалидизация на с., п. нестабилност в двойката, довели до нарушено
качество на живот. Загуба на лични, професионални и социални контакти.
Интелект без данни за трансформация.
За Г. дава заключение, че като пострадал при ПТП е преживял реакция
на остър стрес. Непосредствено след ПТП Г. е бил в състояние на остър стрес
от понесената п. и физическа травма, преминал в разстройство на
адаптацията. Това състояние е продължило няколко месеца. Към момента на
експертизата повече от две години след травмата са налице данни за
настъпило ПТСР, което настъпва след период на дезадаптазия повече от два –
три месеца на устойчиви и задълбочаващи се симптоми – настойчивост,
повтарящо се припомняне или възпроизвеждане на събитието в спомени,
представите или в сънищата. Налице е клинична динамика в емоционалните
реакции на Г. – от реакция на остър стрес с емоционална и волева
дезорганизация, към разстройство на адаптацията с тревожно – депресивно
разстройство до ПТСР. Г. е изпитал негативни чувства от целия регистър и
9
водещи натрапливи спомени, психосоматични спомени, намерения и чувство
на вина и ограничаване на социалните контакти. Налице са негативни
емоционални и психически преживявания. Има причинна връзка между
претърпените травми при ПТП и емоционалното и психическо състояние на
Г.. При него има неблагоприятни фактори – възраст, прекарано онкологично и
придружаващо сърдечно заболяване, поведението му на хиперреактор,
умбиликалната връзка със с. и нейното състояние, устойчивото чувство на
вина. И до момента изпитва тревожност като шофьор. По съвкупност
физическите и психическите нарушения водят до последици от личностно и
семейно естество.
В съдебно заседание д- р К. пояснява, че при ищците по –
специфичното е, че след острия стрес и разстройството на адаптацията, което
се отнася към периода непосредствено след стреса, лечебния период, периода
на възстановяване, всички симптоми протичат непрекъснато, няма интервал
във времето повече от две години, в което да е имало възстановяване. За това
при тях ПТСР възниква протретирано – без светъл интервал, и протича и към
момента на експертизата.
Между страните липсва спор, че с писмени претенции от 01.07.2021г.
ищците са поискали от ответника изплащане на обезщетения за имуществени
и неимуществени вреди, настъпили от ПТП, поради липса на сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил
Ауди с рег. № ******, управляван от Х. Г. Г., към датата на ПТП 10.03.2020г.
Г. Г. е претендирал обезщетение за неимуществени вреди от нанесени
телесни повреди: контузия на гръден кош, травма на долната част на гърба,
травма на коремните органи, травми с охлузвания в областта на гръдния кош
и корема, травма на дясна лакетна става, хипертонични кризи, за преживени
психически болки и страдания и влошено психическо здраве, общо всичко
18 000лв.; и обезщетение за имуществени вреди от 357лв. разходи за лечение.
За имуществения разход е представил фактура № ********** от 16.04.2021г.,
издадена му от „СБР – Вит“ ЕООД клон Поморие, за проведено
балнеолечение и рехабилитация за времето от 12.04.2021г. до 18.04.2021г., на
стойност 357лв. с ДДС, и фискален бон за плащане на сума от 12.04.2021г.
От представените от ответника материали по образуваната пред него
щета се констатира, че е изготвена Медицинска експертиза по писмени данни
от 01.07.2021г. от д-р М. В. и е предложено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000лв. за три травматични увреди: контузия на коремни
стени, с охлузвания, без увреда на подлежащите коремни органи, с очаквано
трайно възстановяване за 10 - 15 дни – 1000лв.; контузия на гръдния кош с
охлузвания, очаквано възстановяване за 10 – 15 дни – 1000лв. и контузия н
дясна лакътна става с очаквана трайна консолидация за 10 – 15 дни. Прието е,
че обострянето на коронарния синдром при болничния прием на 10.06.2020г.
няма етиологична връзка с повърхностите контузии при ПТП. За
имуществения разход е предложен отказ, защото травмите са леки,
бързопреходни контузии, отзвучали напълно до 2 седмици след инцидента, а
балниолечението е проведено месеци след това.
С Протокол № 19 от 14.07.2021г. УС на ответника е възприел
медицинското заключение и съобразно него е определил и изплатил
10
обезщетение за неимуществени вреди от 3 000лв., което ответникът признава,
че е получил, като е отказал плащане на имуществените вреди.
М. Г. е претендирала обезщетение за нанесени телесни увреждания:
фрактура с дислокация на лява раменна кост, обусловила необходимостта от
оперативно намесване, фрактура на гръбначен прешлен Л2, увреждане на
междупрешлените дискове в областта на шиен отдел на гръбначния стълб,
травма на коремните органи, травма на гръдния кош, травми с охлузвания в
областта на гръдния кош и корема, сърдечни кризи, влошено п. здраве, всички
общо в размер на 75 000лв., и имуществени вреди от 1 066.35лв. за разходи за
лечение.
По образуваната преписка по щетата е изготвена Медицинска
експертиза от 01.07.2021г. от д-р В.. Предложено е обезщетение за две
травматични увреждания – фрактура на хирургична шийка на лява раменна
кост с очакван период на възстановяване 4 -5 месеца в размер на 25 000лв. и
фрактура на Л2, с очаквана консолидация за 3-4 месеца в размер на 20 000лв.
Приети са за основателни разходи от 1 290.34лв. Посочено е, че няма
хронологична връзка на острия коронарен синдром, за което Г. постъпва в
болница на 30.06.2020г., който е коментиран като провокиран от
дългогодишна артериална хипертония.
С Решение на УС на ответника по Протокол № 19 от 14.07.2021г. е
определено въз основа медицинската експертиза обезщетение общо от
45 000лв. за неимуществени вреди за двете травматични увреждания и
1290.34лв. за имуществените вреди.
При тези факти от правна страна съдът приема следното:
Наличието на фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД спрямо
ищците от настъпилото ПТП е без спор по делото, за него в отговорите не се
повдига възражение.
Има извънсъдебно частично уважени претенции и е изплатено
обезщетение за преживени болки и страдания от нанесените при ПТП
травматични увреждания, поради което между страните липсва спор за вида
нанесени травматични увреждания при ПТП и за това, че те се намират в
пряка причинно – следствена връзка с ПТП и са настъпили при него.
Платените на Г. Г. 3 000лв. обезщетение за неимуществени вреди са за
контузия на коремни стени, с охлузвания, без увреда на подлежащите
коремни органи, контузия на гръдния кош с охлузвания и контузия на дясна
лакътна става. Платените на М. Г. 45 000лв. за неимуществени вреди са за
фрактура на хирургична шийка на лява раменна кост и за фрактура на Л2.
Следователно този вид травматични увреждания са признати като настъпили
в резултат на ПТП, по тяхното настъпване и причинно – следствената им
връзка с ПТП като пряк резултат не са повдигани в отговорите на ответинак и
на помагача възражения, поради което доводите на помагача в писмените
бележки и там повдигнатия спор за неустановеност в какъв предмет е ударено
лявото рамо на М. Г. и как се е получила тази травма, са безпредметни.
Съгласно чл.51 ал.1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането като то може да
бъде платимо еднократно или периодично. Обезщетението за неимуществени
11
вреди се определя от съда по справедливост – чл.52 от ЗЗД.
Съдът приема за доказано, че на Г. Г. от ПТП са причинени признатите
от ответника травматични увреждания контузия на коремни стени, с
охлузвания, без увреда на подлежащите коремни органи, контузия на гръдния
кош с охлузвания и контузия на дясна лакътна става, за които са платени 3
000лв., обобщени от д-р М. като травми и охлузвания в областта на гръден
кош и корем, чието възстановяване е настъпило след 30 – я ден, съгласно
показанията на изслушаните свидетели.
Д-р К. установява, че в резултат на ПТП и причинените от това
увреждания, Г. е преживял реакция на остър стрес, разстройство на
адаптацията и състояние на посттравматично стресово разстройство,
продължаващо и към момента.
Към датата на ПТП Г. Г. е бил на ***, с придружаващи заболявания, но
активен както физически, така и социално. В резултат на ПТП и нанесените
от него увреждания се влошава качеството на живот на Г. Г., преживява
психически болки и страдания, които не са отминали, все още изживява вина
за състоянието на с. си и липсва преодоляване и излизане от състоянието на
ПТСР.
Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен
резултати за Г., настъпилите по вид, характер и продължителност от това
неимуществени вреди, неговата възраст към датата на деликта – пенсионер,
на ***, семеен, периода на възстановяване на физическите увреждания, липса
на психическо възстановяване, изживяният спектър от физически и
психически болки и страдания, промените чрез влошаване качество на живот,
указанията на ВКС за съобразяване на социалните и икономически условия в
страна към 10.03.2020г. /МРЗ към датата на деликта е 610лв.,/, приема за
справедлив размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата от 10
000лв. като счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията
на ответника и помагача. От тази сума ответникът е платил 3 000лв., поради
което остават дължими 7 000лв., до който размер искът е доказан и ще се
уважи, а за разликата над 7000лв. до 9 000лв. ще се отхвърли като
неоснователен.
Имуществената претенция на Г. е недоказана. Представената фактура и
фискален бон за плащане е за проведена рехабилитация за периода от
12.04.2021г. до 18.04.2021г., което е една година след ПТП. В документа не се
съдържа информация за какви заболявания е проведената рехабилитация,
такива данни не се събират и по делото. Според сайта на „СБР – ВИТА“
ЕООД клон Поморие, това е болница за профилактика и рехабилитация на
заболявания на опорно – двигателния апарат, периферна нервна система,
някои кожни заболявания и хронични заболявания на мъжката и женската
полова система. Не е доказано в кое от тези направления и за какво конкретно
оплакване е проведената рехабилитация. Поради това претенцията за 357лв.
ще се отхвърли.
За М. Г. са доказани фрактурата на лява раменна кост и фрактура на
гръбначен прешлен Л2, за които извънсъдебно е платено обезщетение в
размер на 45 000лв. Не се доказва увреждане на междупрешлените дискове в
областта на шиен отдел на гръбначния стълб като самостоятелно телесно
12
увреждане. Травмите се потвърждава от доказателствата по делото –
медицинска документация, СМЕ, свидетелски показания. Към датата на
прегледа на ищцата от д-р М., според обясненията му в съдебно заседание, Г.
може да сяда и да става, поради което има възстановяване на фрактурата на
тялото на втори лумбален прешлен. Тази фрактура е довела до 45 дена пълно
обездвижване в легнало положение върху твърда дъска, след което е
започнало изправяне, раздвижване и рехабилитация по специална технология.
Данните на д-р М. са за възстановителен период около 5 - 6 месеца, който
следва да се приеме за доказан. Фрактурата на лява раменна кост е с
приключила втора оперативна интервенция към 01.03.2021г. и указания за
рехабилитация според втората епикриза на Уни Хоспитал гр. Панагюрище.
Към датата на прегледа от д-р М. фрактурата е зараснала, но са останали
болки по предна и странична част на лява раменна става, ирадиращи към
лакът, и без приключване на възстановителния период на лява раменна става.
Няма възстановяване на двигателната активност на лявата ръка. Ръката остава
с неестествено движение и положение, с ограничаване на отвеждането във
всички направления, което води до затруднено самообслужване. Прогнозата е
за трайни последици на това състояние.
Наличието на травми на коремни органи и на гръдния кош с охлузвания
на М. Г. съдът приема за доказани от показанията на изслушаните свидетели
за състоянието й и вида й след ПТП, от извършените рентгенографии в
Епикриза – КОТ на УМБАЛ Св. Г. ЕАД Пловдив от 13.03.2020г. и от
характера и механизма на настъпване на фрактурата на гръбначен прешлен
Л2, описан от д-р М. в заключението и обяснен в съдебно заседание като
травма, която настъпва при рязко сгъване на тялото напред в областта на
блокиращия предпазен колан, какъвто е носела. Настъпването на по – тежки
травматични увреждания не води до поглъщане на по – леките травматични
увреждания, които са причинени, тъй като в гражданския процес по
правилото на чл.51 ал.1 от ГПК на обезвреда подлежат всички преки и
непосредствени вреди.
Д-р К. доказва, че в резултат на ПТП и причинените от това
увреждания, Г. е преживяла реакция на остър стрес, разстройство на
адаптацията и състояние на посттравматично стресово разстройство,
продължаващо и към момента.
Към датата на ПТП М. Г. е бил на ***, без придружаващи заболявания,
активна както физически, така и социално, спортист с множество национални,
международни и олимпийски титли и медали, пенсионер. В резултат на ПТП
и нанесените от него увреждания има рязко влошаване на качеството на
живот, което и към момента не е подобрено, преживява психически болки и
страдания, които не са отминали, липсва преодоляване и излизане от
състоянието на ПТСР.
Съдът, съобразявайки се с вида и характера на доказания вредоносен
резултати за М. Г., настъпилите по вид, характер и продължителност от това
неимуществени вреди, нейната възраст към датата на деликта - на ***,
семейна, живееща в едно домакинство и полагала грижи за възрастната си над
*** майка, дългият, мъчителен, болезнен и тежък период на зарастване и
възстановяване от травма на гръбначен прешлен Л2, свързан с изключителна
13
зависимост от полагане на грижи от други лица, дългият, болезнен,
мъчителен период на лекуване на травмата на лявата раменна кост, свързан с
три оперативни интервенции, рехабилитация, която травма към момента е
зараснала, но няма възстановяване при много лоша прогноза за това, липса на
психическо възстановяване, изживеният спектър от физически и психически
болки и страдания, промените чрез влошаване качество на живот, указанията
на ВКС за съобразяване на социалните и икономически условия в страна към
10.03.2020г. /МРЗ към датата на деликта е 610лв.,/, приема за справедлив
размер на обезвреда на неимуществените вреди сумата от 90 000лв. като
счита, че тя не е завишена и прекомерна, каквито са възраженията на
ответника и помагача. От тази сума ответникът е платил 45 000лв., поради
което остатъкът е 45 000лв., от които по делото са заявени 30 000лв. и искът
до претендирания размер е доказан и следва да се уважи.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат на М. Г. е
недоказано, поради което няма правно основание за редуциране на сумата.
Между страните е налице спор за датата, от която има забава за
плащането по повод претенцията по чл.86 от ЗЗД. Ищцовата претенция е за
забава от датата на деликта 10.03.2020г. Тя не може да бъде споделена,
защото искът не е предявен срещу деликвента. Законодателната идея за този
момент на забава по чл.84 ал.3 от ЗЗД е, че причинителят на деликта знае за
поведението си. Изпадането в забава се свързва от законодателя с узнаване на
задължението и неговата дължимост. Ответник по делото е Гаранционния
фонд поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на
МПС, с което е причинено ПТП. За него моментът на узнаване и оттук
дължимост на обезщетение не е датата на деликта. Основателно е
възражението му, че не е застраховател, който да поеме по сключена
застраховка риска за плащане на обезщетение на увредени от деликт лица, за
него отговорността не е договорна, а законово уредена с цел обезщетяване в
случаите, когато няма застраховател. Съгласно чл.558 ал.1, изречение второ,
от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497. Правилото е, че Гаранционният фонд изпада в забава при
предявено искане за това извънсъдебно и изтичане на срока за отговор от 3
месеца. По претенциите на ищците от 01.07.2021г. има произнасяне с
решение на УС от 14.07.2021г. за частично уважени искания и отказ за
удовлетворяване за разликата, съгласно изричните писма до ищците. Това
означава, че от 14.07.2021г. ответникът се е произнесъл с отказ и от тази дата
знае и поради това е в забава за тук определените разлики.
При този изход на делото на адвоката на ищеца ще се присъди
възнаграждение в размер на 1430лв. за безплатна процесуална защита на М. Г.
и 884.99лв. за безплатна процесуална защита на Г. Г..
За отхвърлената част на иска на Г. Г. не се дължат разноски по
съразмерност на ответника за депозит за вещо лице, защото допълнително
поставените въпроси към СМЕ са свързани с възражението за съпричиняване
на вредоносния резултат на М. Г. като това възражение не е уважено.
На съда съобразно уважения размер на исковете се дължи от ответника
държавна такса от 1480лв. и разноски от 752.08лв.
На помагача разноски не се присъждат.
14
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Булстат ********* гр.София 1000,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ******, чрез АД „М.“, да
плати на Г. Я. Г. ЕГН ********** от с. Б., община Р., област П., ул. ****,
съдебен адрес ******, чрез адв. Г. Д., сумата от 7000лв. /седем хиляди лева/
обезщетение за неимуществени вреди, нанесени при ПТП, настъпило на
10.03.2020г. по път III – 375 гр. П.- гр. П. на километър 30, след отбивката за
с. З, причинено от Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. "***" с рег. № ******,
с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила, без застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с обезщетение за
забавено плащане на главниците в размер на законната лиХ. върху нея от
14.07.2021г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница
за неимуществени вреди над уважения размер от 7000лв. до предявения от
9000лв. и за имуществени вреди в размер на 357лв., както и за законна лиХ.
поради забава върху главницата от 10.03.2020г. до 14.07.2021г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Булстат ********* гр.София 1000,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ******, чрез АД „М.“, да
плати на М. С. Г. ЕГН **********, от с. Б., община Р., област П., ул. ****,
съдебен адрес ******, чрез адв. Г. Д., сумата от сумата от 30 000лв. /тридесет
хиляди лева/ обезщетение за неимуществени вреди, нанесени при ПТП,
настъпило на 10.03.2020г. по път III – 375 гр. П.- гр. П. на километър 30, след
отбивката за с. З, причинено от Х. Г. Г. при управление на МПС л.а. "***" с
рег. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта 2.17 промила, без
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“, ведно с
обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на законната лиХ.
върху нея от 14.07.2020г. до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение на законна лиХ. върху главницата от 10.03.2020г. до 14.07.2021г.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Булстат ********* гр.София 1000,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ******, чрез АД „М.“, да
плати на адвокат Г. З. Д. ЕГН *** ***, сумата от 1430лв. възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на М. С. Г. ЕГН
**********, от с. Б., община Р., област П., ул. ****.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Булстат ********* гр.София 1000,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ******, чрез АД „М.“, да
плати на адвокат Г. З. Д. ЕГН *** ***, сумата от 662.06лв. възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на Г. Я. Г. ЕГН
**********, от с. Б., община Р., област П., ул. ****.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД Булстат ********* гр.София 1000,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, съдебен адрес гр. ******, чрез АД „М.“, да
плати на Окръжен съд Пловдив 1480лв. държавна такса върху уважения
размер на исковете и 752.08лв. направени разноски по съразмерност на
уважените претенции.
Решението е постановено при участието на Г. Х. Г. ЕГН ********** от
15
гр. П. *****, ****, като трето лице – помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр.Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16