Решение по дело №596/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Р. И. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, депозирана чрез адвокат В. Р., против Решение № 223 от 13.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6728 по описа на същия съд за 2023г., с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ К №5384377, издаден от ОДМВР-Пловдив, с който на Р. И. С. с [ЕГН], е наложена глоба в размер на 600лв. за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен.

Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно отмяната на ЕФ. Излагат се съображения относно допуснати процесуални нарушения от ПРС във връзка с искане чрез ССЕВ за отлагане на делото. Сочи се, че е имало претенция за събиране на гласни доказателства.

В съдебно заседание се явява лично касационният жалбоподател С., който поддържа жалбата и иска делото да бъде върнато за ново разглеждане и за събиране на доказателства.

Ответникът по касационната жалба в писмено становище намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

Районният съд е установил, че от справката за собственост на МПС О. З., вид лек автомобил с рег. №[рег. номер] е видно, че собственик на автомобила е „Д. Дрита" ЕООД. Установил е, че е подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от И. С. Ш., управител на „Детелина Дрита" ЕООД (съгласно служебна справка от Търговския регистър), в която като водач на автомобила е посочен С. и към която декларация било представено и копие на СУМПС.

Съгласно чл. 189, ал.5 от ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Събраните доказателства установяват, че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя като субект на извършеното нарушение. С.е посочен от законния представител на ЮЛ – собственик на превозното средство, като лице, в чието владение последният е предоставил автомобила, с който е извършено нарушението, поради което законосъобразно и обосновано именно отговорността на С. е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Самият той не е упражнил възможността в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В този смисъл събирането на гласни доказателства с нищо не променя фактическата обстановка.

Събраните писмени доказателства установяват, че отговорността на С. е ангажирана след анулиране на първоначално издаден електронен фиш срещу законния представител на дружеството – собственик на превозното средство, въз основа законосъобразно изпълнена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. И. Ш., в качеството си на управител на "Детелина – Дрита“ ЕООД е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с пълни данни за лицето, извършило нарушението, към която е приложил изискуемото се по силата на цитираната разпоредба копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство и копия на контролния талон към него и на личната карта на жалбоподателя. При това положение, в съответствие със законовото предписание, е издаден електронен фиш на лицето, посочено в декларацията, а първоначално издаденият е анулиран. Видно е, че предоставената от името на И. Ш. декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е подписана след изричен запис в съдържанието й, че деклараторът е запознат с наказателната отговорност по чл. 313, ал. 1 от Наказателния кодекс. Съгласно чл. 313, ал.1 от НК, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

ПРС е приел, че правилно и в съответствие със закона е издаден обжалваният електронен фиш срещу С. с оглед депозираната декларация от Ш..

Изводите на ПРС са правилни и законосъобразни и са съобразени с доказателствата по делото. При положение, че касационният жалбоподател твърди, че Ш. е потвърдил неистина или е затаил истина в писмената декларация, то следва да се търси от същия наказателна отговорност. Евентуално бъдещо установяване, че някои доказателства, въз основа на които е издаден електронният фиш и е постановено настоящото решение са неистински или откриване на обстоятелства или доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на административнонаказателния акт и решението на съда, би дало основание да се поиска възобновяване на административнонаказателното производство съгласно чл. 70 от ЗАНН.

Касационният съд намира, че ПРС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 223 от 13.02.2024г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №6728 по описа на същия съд за 2023г.

ОСЪЖДА Р. И. С., с [ЕГН], да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [населено място] сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.